№ 25519
гр. София, 30.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20211110156754 по описа за 2021 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 30.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 56754/2021 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.
Подадена е въззивна жалба с вх. № 168072/11.08.2022 г. от „С.“ ООД срещу Решение
№ 8302/20.07.2022 г. по гр. д. № 56754/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
С Разпореждане № 75062/16.08.2022 г., съдът е предоставил възможност на страната
– в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена държавна
такса по сметка на Софийският градски съд в размер на 1860,57 лева, във връзка с
подадената въззивна жалба. На страната е указано, че при неизпълнение въззивната жалба
ще бъде върната.
От разписка към съобщение се установява, че препис от разпореждането от
16.08.2022 г. е връчен на страната на 13.09.2022 г.
Подадена е молба с вх. № 200310/27.09.2022 г., с която жалбоподателят е изразил
становище и е направил искане да бъде освободен от държавна такса за въззивното
обжалване, поради липса на средства и невъзможност да заплати дължимата държавна
такса. Изложени са съображения, че дружеството се намира в много лошо финансово
състояние, като всичките му банкови сметки били запорирани, а освен това били налице
няколко изпълнителни дела, едното от който с голям материален интерес от 3000000,00 лева.
Поддържа, че по отношение на всички други активи на дружество били налице тежести –
ипотеки и възбрани, като били налице и множество публични задължения. Иска
освобождаване от държавна такса.
1
Съдът, като взе предвид становището на страната и представени по делото
доказателства намира, че подадената молба неоснователна, поради следните правни
съображения:
Нормата на чл. 83 ГПК не предвижда правна възможност юридически лица,
включително такива в открито производство по несъстоятелност да бъдат освободени от
заплащането на държавна такса във връзка с подадена въззивна жалба. Тоест, налице е
формално законово основание за отхвърляне на подадената молба за освобождаване от
държавна такса за подадената въззивна жалба.
В практиката на Европейския съд по правата на човека е признато право на
юридическите лица да бъдат освободени – частично или пълно - от заплащане на държавна
такса и/или разноски / дело "Агромодел" ООД срещу България – жалба вх. № 68334/01,
решение по дело Podbielski u PPU Polpure срещу Полша - жалба вх. № 39199/98,
решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша – жалба вх. № 48140/99
/ като е прието, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество,
вкл. финансови - когато става дума за заплащане на държавна такса. Само по себе си това
ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно
съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че
правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. Прието е, че преценимите в този
случай фактори са: размера на таксите, преценен в светлината на специфичните
обстоятелства според случая, платежоспособността на заинтересованото лице и стадий на
производството, в който въпросното ограничение е наложено.
Правото на юридически лица за освобождаване от заплащане на държавни такси и
разноски в общия граждански процес не е гарантирано с императивна разпоредба на правото
на ЕС, освен ако не се касае за спор относно нарушаване правото на ЕС. Такава възможност
е мотивирана в практиката на СЕС, по повод тълкуване приложението на принципа за
ефективна съдебна защита на права, изведени от правото на ЕС. Така, според практиката на
СЕС (Решение от 22.12.2010 г. по дело С – 279/09, определение от 13.06.2012 г. по дело С
– 156/12, Решения по дела С - 69/14 и С-571/16) се приема, че принципът на ефективна
правна защита, закрепен в чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, може да обхваща
правото на освобождаване от заплащане на разноски във връзка с производството и/или
разноските за адвокатска помощ в производство по такава жалба. Националният съд следва
да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на
правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са
насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на
пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на
преценката си националният съд може да вземе предвид предмета на спора, значимостта на
интереса, сложността на приложимото право и производство, възможността на страната
ефективно да защити позицията си, вкл. доколко има основания да се очаква, че молителят
ще спечели делото. За преценка на пропорционалността следва да се вземе под внимание
размера на разноските, които трябва да се платят предварително и дали те съставляват
непреодолимо препятствие за достъпа до правосъдие. Когато става дума за юридически
лица, националният съд може да вземе под внимание правно-организационната им форма,
дали преследват стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници
или акционери и възможността да си набавят необходимите средства за дължимите разноски
– в този смисъл вж. напр. Определение № 60378 от 2.11.2021 г. на ВКС по ч. т. д. №
1704/2021 г., I т. о., ТК.
В случая по делото не са ангажирани доказателства за част от обстоятелствата, които
следва да се преценят от съда, вкл. с оглед твърденията на страната, с които се мотивира
искането по чл. 83 ГПК. От наличните по делото доказателства – справки извършени по реда
2
на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, се установява, че с оглед вписания капитал на ответника –
въззивен жалбоподател не са налице обстоятелства, които да предполагат, че дължимата
държавна такса е прекалено обременителна, а отделно от това не са ангажирани и никакви
доказателства за действителното състояние на дружеството. В тази насока – не са
ангажирани и доказателства за финансовото състояние на съдружниците и управители в
дружеството. Тоест, не само дружеството не би следвало да може да заплати дължимата
държавна такса, но същата би следвало да е прекалено обременителна и за принципала или
управителите на дружеството, вкл. органните представители – в лично качество.
С оглед изложеното, съдът намира, че следва да вземе и предвид факта, че по част от
посочена по-горе съдебна практика, ограничението за достъп до съд е свързано с дела, които
са водени от съответните търговски дружества срещу самата държава и то със значителен
материален интерес. В случая делото е между равнопоставени субекти, доколкото ищецът е
самостоятелно търговско дружество. Тук е и мястото да се спомене, че ако действително
ответникът – въззивен жалбоподател е в толкова лошо финансово състояние, както се
твърди, то тогава принципно са налице основание за инициирането, вкл. от органните му
представители на производство за защита от кредиторите – или още производство по
несъстоятелност.
На следващо място, съдът намира, че следва да изтъкне, че в случая отказът да бъде
освободена страната от държавна такса за въззивното обжалване преследва и легитимна цел
в светлината на принципа за пропорционалност. Този извод се обуславя от факта, че
подадената въззивна жалба е бланкетна, не са направени доказателствени искания, а с оглед
събраните и обсъди доказателствени средства от първоинстанционният съдебен, следва да се
направи обосновано предположение, че въззивното обжалване няма да има различен изход,
а въззивната жалба с деволутивния и суспензивния си ефекти преследва друга цел – да
отложи по-дълго във времето приключването на настоящият спор. Нещо повече – в
подкрепа на последния извод на съда и при преценка на критериите изложени по-горе (за
евентуално освобождаване на юриодически лице от държавна такса, чрез директно
приложение на КЗПЧОС и първичното право на ЕС), то настоящият съдебен състав в
светлината на принципа на ефективност и въпросът за легитимната цел, счита, че трябва да
направи и проверка на действителното процесуално поведение на ответника и неговия
процесуален представител. В случая нито ответника е изпращал надлежен представител,
нито процесуалният представител (подал въззивната жалба като процесуален представител)
се е явявал в открито съдебно заседание, респ. е била налице някаква процесуална
активност, която би могла да обуслови извод за вероятна основателност на въззивната
жалба, вкл. с оглед процесуални нарушения на съда – каквито не се сочат и във въззивната
жалба. Тоест, налице е още един аргумент, че искането за освобождаването от държавна
такса в случая следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „С.“ ООД, ЕИК:.... за освобождаване от
заплащането на държавна такса по подадената въззивна жалба с вх. № 168072/11.08.2022 г.
от „С.“ ООД срещу Решение № 8302/20.07.2022 г. по гр. д. № 56754/2021 г. по описа на
СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му
на страната с частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се връчи на страната!
3
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4