Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Нова Загора, 16.11.2020 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Новозагорският районен съд в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при секретаря Радка Чолакова, като разгледа докладваното от СЪДИЯ
ЙОРДАНОВ гр. дело № 59 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК във вр.с
чл.99 от ЗЗД във вр.с чл.79,ал.1,пр.1 от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул.„Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис – сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис № 4, чрез пълномощник юрисконсулт Б.Н.Р.
против Я.Р.М., с ЕГН: **********,
с адрес: *** за установяване на съществуването на вземане в полза
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД срещу Я.Р.М., като длъжник
в размер на 1057.04
лв., представляващо неизплатено задължение по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX - 15819046/10.03.2018
г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното плащане. Претендират се разноските в настоящото производство.
В исковата молба ищецът твърди,
че на 17.10.2018 г. е било подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 27.07.2017
г., сключен на основание чл.99 от ЗЗД между „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ООД, с ЕИК ********* и „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България” ЕИК *********, по силата на който вземанията
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”
ЕИК ********* срещу Я.Р.М., произтичащи от Договор
за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX - 15819046/10.03.2018
г., били прехвърлени изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството – кредитор „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК *********. Ищецът
твърди, че длъжника е уведомен за станалата продажба на вземанията от страна „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” с уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/ CREX - 15819046/22.10.2018 г., посредством „Български пощи” ЕАД с известие за
доставяне на посочения в договора за стоков кредит адрес, което писмо се
върнало в цялост. На 10.12.2019 г. ѝ било изпратено и второ уведомление
за извършената цесия с Изх. № УПЦ-П-БНП/ CREX
- 15819046/10.12.2019 г, чрез куриер с обратна разписка, но видно от
товарителница № 68688493, писмото отново се върнало в цялост.
Сочи, че в случай че ответникът не бъде
намерен на установения по делото адрес и исковата молба бъде надлежно връчена на
назначения на ответника на осн. чл.47, ал.6 от ГПК, особен представител и
последният възрази, относно редовността на уведомяването за извършената цесия и
за предсрочната изискуемост на процесния Договор с връчването на препис от
исковата молба, моли съдът да има предвид следното: установената фикция в
чл.47, ал.1 и ал.5 от ГПК била приложима, когато ответникът не може да бъде
намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да
получи съобщението. В този случай законът приемал връчването за редовно и с
изтичане на срока за получаване на книжата, съдът приемал, че длъжникът е
получил изходящото от цедента, чрез пълномощника уведомление за цесиите. С
назначаването на особен представител на ответника по реда на чл.47, ал.6 от ГПК
възниквало представителство по закон, не договорно представителство за
назначения адвокат и до назначаването му се стигало, след като съдът приеме, че
връчването на книжата е станало редовно. Т.е. връчването на исковата молба и
книжата към нея предхождали назначаването на особения представител и
последващото получаване на исковата молба и книжата към нея от особения
представител не засягали редовността на връчването на ответника. В подкрепа на
гореизложеното били Решение № 2887 от 30.10.2018
г. по гр.д. № 1708/2017 на PC - Сандански и Решение № 4480 от 08.11.2018 г. по
гр.д. № 5274/2018 на PC - Варна.
Сочи също, че съгласно гореизложеното
съдът приемал, че с факта на редовното връчване на препис от исковата молба и
доказателствата към нея, включващи и договора за цесия и пълномощното и
уведомления за извършената цесия, изходящо от цедента чрез неговия пълномощник,
както и уведомлемие за предсрочна изискумост, на основание чл.47, ал.5 от ГПК,
с изтичането на срока за получаването на книжата, длъжникът бил получил
уведомленията. Получаването на уведомленията било факт, настъпил в хода на
процеса, който бил от значение за спорното право и поради това следвало да бъде
съобразен при решаването на делото на основание чл.235, ал.3 от ГПК. Проверката
за редовност на връчването по реда на чл.47, ал.5 от ГПК се правела с оглед
залепването на уведомление на настоящ и постоянен адрес на ответника -
физическо лице, при неоткриването му на адреса и изтичането на срока по ал.2 и
тя предхождала назначаването на особен представител на ответника, съобразно
ал.6 на чл.47, поради което и получаването на книжата от особения представител
било ирелевантно към редовността на връчването на исковата молба и
доказателствата към нея. В този смисъл било Решение № 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. №
5274/2018 г. на Районен съд - Варна.
В
исковата молба ищецът твърди, че на 10.03..2018 г. е бил сключен Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX - 15819046 между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България” ЕИК *********, като Кредитор и Я.Р.М., с ЕГН: **********, като
Кредитополучател по договора при следните параметри:
-
Сума на кредита:
785.00 лв.;
-
Срок на кредита: 12
месеца;
- Размер на вноската:
79.47 лв.;
- Падеж на
вноската: пето число от месеца;
-
Годишен процент на
разходите (ГПР): 38,49 %;
-
Годишен лихвен
процент: 38,00 %;
-
Последна погасителна
вноска 05.04.2019 г.
В исковата молба се твърди, че по силата на
сключения договор, дружеството предоставило
на длъжника заем в размер на 785.00 лв.
В исковата молба се твърди, че с подписването на
договора за кредит, Кредитополучателят се съгласявал предоставеният му с
договора потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен Търговски
партньор на Кредитодателя. Така, извършването на плащането по посочения начин
съставлявало изпълнението на задължението на Кредитора да предостави на
Кредитополучателя кредита, предмет на договора, съставляващ плащане, извършено
от името на Кредитора и за сметка на Кредитополучателя, и създавало задължение
за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по
размер в поле „месечна погасителна вноска” и брой в поле „брой погасителни
вноски”. Погасителните вноски по предходното изречение съставлявали изплащане
на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора
по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща
печалбата на Кредитора, като лихвения процент бил фиксиран за срока на Договора
и бил посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била
договорена в размер на 953.64 лв. Така, договорната лихва по кредита била
уговорена от страните в размер на 168.64 лв.
Посочва се, че съгласно условията
към договора за кредит за покупка на стоки или услуги, при забава в плащането
на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение
за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На
длъжника била начислена лихва за забава за периода от 6.05.2018 г. /датата на
която станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска/ до
датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва
бил 103.40 лв., който бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка
отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Твърди се, че длъжникът не бил
извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството.
Сочи се, че кредиторът не е обявявал кредита за
предсрочно изискуем, а договорът се считал за изтекъл с падежа на последната погасителна
вноска, а именно 05.04.2019 г.
Предвид изложеното за ищцовото дружество възникнал
правен интерес за предявяване на претенциите по съдебен ред, с оглед на което
претендира от длъжника Я.Р.М., като Кредитополучател по Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № CREX-15819046, сключен на 10.03.2018 г. да заплати сума в
общ размер на 1057.04 лв, от които главница 785.00 лв., договорна лихва 168.64
лв. и законна лихва за забава в размер на 103.40 лв.
Във връзка с това дружеството подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК срещу длъжника Я.Р.М. в деловодството на Районен съд – Казанлък, което
било изпратено на Районен съд – Нова Загора по местна подсъдност. По образуваното ч.гр.д. № 1392/2019 г. било издадена
исканата заповед за парично изпълнение, с която съдът уважил претенцията на ищцовото дружеството. Последното получило съобщение с указание, че „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД може да предяви иск за
установяване на вземането си, в резултат на което била настоящата искова молба
срещу Я.Р.М..
Моли
съдът да признае за установено по отношение на ответницата Я.Р.М., с ЕГН ********** ,
че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД следните суми, дължими съгласно Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги № CREX-15819046, сключен на 10.03.2018 г. и присъдени с издадената срещу него Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1392/2019 г. по описа на Pайонен съд - Нова Загора, а именно: 785.00 лв. - представляващи главница; 168.64 лв. представляващи договорна лихва за
периода от 05.05.2018 /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до
05.04.2019 г. /падеж на последната вноска/; 103.40 лв., представляващи обезщетение за забава,
считано от 06.05.2018 г. до 30.08.2019
г. - датата на подаване на Заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до
окончателно изплащане на задължението.
Моли
да му се присъдят разноските от заповедното и настоящото производства.
Представил
е доказателства и моли да бъдат приети като такива.
Тъй
като съдебните книжа са връчени на ответника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК с
оглед защита на тяхното право на защита съдът е назначил особен представител,
определен по искане на съда от АК - Сливен. За особен представител на Я.Р.М. е определен адв. Д.И.И..
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на
ответника, с който се оспорва предявения от ищеца установителен иск с правно
основание чл. 422 ал.1 вр. чл. 415 ал.1 от ГПК. Особения представител, счита
иска за допустим, но неоснователен.
Твърди,
че към исковата молба и приложенията липсвали данни за наличието/липсата на извършени
погасителни вноски от страна на ответницата.
Не ставало ясно как бил формиран размера
на договорната лихва, както и обезщетението за забава, поради което ги оспорва
изцяло.
В хода на
съдебното дирене ищцовото дружество поддържа с писмена молба с вх.№
260515/19.10.2020 г., чрез юрк. П.Г.Б., депозираната искова молба по
съображенията в нея.
Посочва се, че между
страните била определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя, като
лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и бил посочен в него. В
договорната лихва бил калкулиран рискът от бързото отпускане на кредита при
липса на обезпечение, при предсрочна изискуемост, както и в случай на
принудително изпълнение, поради неизпълнение на задължението за връщане на договорената
сума в срок. Договорната лихва представлявала печалбата на заемодателя за това,
че заемателят ползвал неговите парични средства, т.е. тази лихва имала
възнаградителен, а не наказателен характер, поради което се дължала така както
е уговорена. Такава била волята на ответника, обективирана изрично в подписания
от него договор, а съгласно чл.20а от ЗЗД договорът имал силата на закон за
тези, които са го сключили. Счита, че предвид изложеното твърдениято на
ответната страна за неяснота, относно претендираната договорна лихва се явявали
неоснователни.
Относно възражението на ответника, досежно
обезщетението за забава, счита че
вземането по чл.86, ал.1 от ЗЗД служи за обезщетение за претърпени вреди
за времето на забавата. В чл.3 от договора за заем ясно било посочено, че се
дължи обезщетение за забава от кредитополучателя в размер на действащата
законна лихва за периода на забава върху всяка забавена погасителна вноска. Сочи,
че вредата била равна на размера на лихвения процент по време на Забавата и че
кредиторът би могъл да получи под формата на заем, сума равна по размер на тази,
която не му била върната в срок, като заплати лихви по кредита. Разяснява също,
че законната лихва се начислява от първия ден на забавата до възстановяване на
паричното задължение. Правото на кредитора на законна мораторна лихва
възниквало и без тя да е уговорена. Необходимо било само да има парично
задължение длъжникът да е изпаднал в забава. В този смисъл била трайната
съдебна практика по въпроса за дължимостта на обезщетението по чл.86 от ЗЗД.
Неоснователно и
неподкрепено с доказателства от особения представител на ответника, било
заявеното от него, че ищецът не бил представил данни за извършени плащания, каквито
по твърденията и представените от ищеца доказателства липсвали. В съответствие
с наличната съдебна практика по въпроса за доказателствената тежест, относно
твърдяни отрицателни факти, какъвто се явявала липсата на извършени плащания от
ответника в качеството му на длъжник по договора за заем, отрицателните фактически
твърдения не подлежали на доказване - същите се въвеждали в процеса, чрез
твърдението на едната страна, а страната която твърдяла обратното, носи
доказателствената тежест да установи по положителен начин тези обстоятелства,
които доказвали нейното твърдение и изключвали твърдението на насрещната страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по
делото и неоспорен договор на 10.03.2018 г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и ответника Я.Р.М. бил сключен Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги № CREX-15819046,
по силата на който бил предоставен паричен заем в размер на
785.00 лв., с фиксиран годишен лихвен
процент 38,00 %; ГПР 38,49 %, със срок на
заема 12 месеца, платим на 12 равни месечни погасителни вноски, по 79.47 лв. всяка
и с падеж на вноската пето число на месеца, последната от които на 05.04.2019
г.
Предвид факта, че
длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и не е направил нито една пълна погасителна вноска, било начислено
обезщетение за забава в общ размер на 103.40 лв. от забавата до датата на
подаване на заявлението в съда.
Видно от
приложения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г.,
от подписано на 17.10.2018 г. Приложение № 1 към него, потвърждение за сключена
цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, вземането,
произтичащо от Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги № CREX-15819046/10.03.2018 г. било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
По силата на сключения рамков договор „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД следвало да уведоми за станалото прехвърляне на
вземането на дружеството. Приложено е уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/CREX-15819046 от 22.10.2018 г.,
изпратено чрез Български пощи. Било изпратено и второ уведомление с изх. №
УПЦ-П-БНП/CREX-15819046 от 10.12.2019 г. с
куриер с обратна разписка и отварителница № 68688493, което обаче видно от отбелязването на обратната разписка също не е
получено от длъжника.
На 30.08.2019 г. в Казанлъшкият районен съд постъпило Заявление за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.410 от ГПК срещу Я.Р.М., което е прехвърлено по
местна подсъдност на Районен съд – Нова Загора, който образува ч.гр.д. 1392/2019
г. по описа си. Ищеца претендира длъжницата да му заплати сумата в общ размер на
1057.04 лв., от които: 785.00 лв. - представляващи главница; 168.64
лв. представляващи договорна лихва за периода от 05.05.2018 /падеж на първа неплатена погасителна вноска/
до 05.04.2019 г. /падеж на последната вноска/; 103.40 лв., представляващи обезщетение за забава, считано от
06.05.2018 г. до за периода от 01.09.2018 г. до 30.08.2019 г. - датата на подаване на
Заявлението в съда, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение до окончателно изплащане на задължението, както и заплащане на
сторените разноски.
По образуваното
ч.гр.д. № 1392/2019 г. е издадена исканата заповед за парично изпълнение №
971/19.09.2019 г., с която съдът уважи
претенцията на ищцовото дружеството. Заповедта е била връчена на длъжницата /ответницата в настоящото
производство/ Я.Р.М.
при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е указа на
заявителя /ищеца в настоящото производство/ да предяви иск за установяване на
вземането си срещу длъжника.
В
изпълнение указанията на заповедния съд, ищцовото дружество на 03.01.2020 г. депозира в съда настоящата искова молба срещу Я.Р.М..
За
установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил като
писмени доказателства: Договор за потребителски кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-15819046 от дата 10.03.2018 г., ведно с Общи условия
по договора, Стандартен европейски
фомурляр за предоставяне на информация
за потребителски кредит и Фактура № ********** от 10.03.2018 г.; Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 27.07.2017 г.; Извлечение
от Приложение № 1 от 17.10.2018 г. към договора за цесия, от което се
удостоверява, че вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, спрямо
ответника е предмет на договора за цесия; Потвърждение за извършена цесия; Пълномощно
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” в качеството му на
универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с което
упълномощава „Агенция за събиране на вземания” ЕАД да уведомява длъжници за
извършената цесия; Уведомителни писма за извършена цесия с Изх. № УПЦ-П-БНП/CREX-15819046 от 22.10.2018 г. и УПЦ-С-БНП/СКЕХ-15819046
от 10.12.2019 г., ведно с известия за доставяне, товарителници и обратни
разписки, удостоверяващи изпратените уведомления за цесия; Юрисконсултско
пълномощно.
Въз основа на така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на
чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 във
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД. Иска се да бъде установено вземането на ищеца, досежно
стойността на неизплатени суми по Договор за потребителски кредит
за покупка на стоки или услуги № CREX-15819046 от дата
10.03.2018 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България” и
Я.Р.М.,
вземанията по който са
били прехвърлени с договор за цесия на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД и
включват главница, възнаградителна лихва и лихва за забава, като правното
основание на исковете е по чл.99 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира иска за процесуално допустим
– предявен е от легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на
правен интерес.
Съдът прие представените с исковата молба
доказателства.
По същество съдът намира иска за
основателен по следните съображения:
При възприетата правна квалификация,
съобразно разпоредбата на чл.154, ал. 1 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на ищцовото дружество
бе да докаже обстоятелствата, на които се основава претенцията му, в т.ч. и
основанията и размера на задължението на ответника към него и уведомяването му,
че има смяна на кредитора. В тежест на ответника бе да установи изплатил ли е
задължението си изцяло или частично за посочения период.
С оглед така разпределената доказателствена
тежест се ангажираха доказателства, от съвкупният анализ, от които остана
безспорно, че ищцовото дружество и
ответницата са били обвързани от валидно облигационно отношение, съгласно което
дружеството ѝ е предоставило кредит в размер на 785.00 лв., а тя се задължила да го върне, ведно с дължимите лихви, такси и застраховки на 12 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 79.47 лева.
Ищецът се позовава и на това,
че е придобил процесното вземане по силата на цесия. С оглед на това и защото
условие за уважаване на установителния иск в случая, е установяването на
предпоставките за основателност, с оглед заявените оспорвания, вкл. наличието
на цесия и редовното ѝ съобщаване, съдът констатира, че са събрани
писмени доказателства, от които е видно, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България” и „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД бил
сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017
г. и подписано Приложение № 1 от 17.10.2017 г. на основание чл.99 от ЗЗД. Правата по цесията преминават върху
цесионера със сключването на договора. Съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД
прехвърлянето на вземането има действия спрямо третите лица и спрямо длъжника
от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. По делото
е представено уведомление, което е било изпратено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, поради което цесията има
действие по отношение на ответника, дори и да не му е съобщена предварително, а
се приеме, че му е съобщена с връчването на исковата молба.
Наведените в отговора възражения за
неяснота, относно формирането на размера
на договорната лихва, както и обезщетението за забава, съдът също намира за
неоснователни и възприема становището на ищеца изложено в депозираната на
19.10.2020 г. молба, а именно, че договорната лихва представлява печалбата на
заемодателя за ползването на неговите
парични средства, т.е. тази лихва имал възнаградителен, а не наказателен
характер и се дължи, така както е уговорена.
Досежно обезщетението за забава, същото служи
за обезщетение за претърпени вреди за времето на забава върху всяка забавена
погасителна вноска и законната лихва се начислява от първия ден на забавата до
възстановяване на паричното задължение.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал. 1 от ЗЗД,
ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнение, заедно с обезщетение за забавата. Това право принадлежи само на
изправната страна по договора.
Предвид гореизложеното предявеният иск по
отношение на главницата следва да бъде уважен изцяло.
Съдът счита, че са налице основания за
уважаването на иска, свързани с обективни предпоставки за настъпване на падежа
на целият кредит според условията и погасителен план към договора.
Относно разноските:
При този изход на делото съдът намира
искането на ищеца за присъждане на съдебно-деловодни разноски в настоящото производство
за основателно, като с оглед на представените доказателства за реално извършени
такива и при спазване на правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва
да се присъди сума в размер на 675.00 лв. общо, от които 25.00 лв. държавна
такса, 350.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 300.00 лв. възнаграждение за
особен представител.
Съгласно съдебната практика съдът,
разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе и по
отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от
резултата на спора /Определение № 417 от
3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I Т. О., ТК/. Ето защо,
ответникът, съобразно изхода от спорното исково производство, дължи на ищеца и направените
в заповедното производство разноски в размер общо на 125.00 лева, от които
25.00 лева държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
По гореизложените съображения, съдът:
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 от ГПК, по отношение на Я.Р.М., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, в качеството ѝ на Кредитополучател по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX - 15819046/10.03.2018 г., сключен с кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” ЕИК *********, ЧЕ ДЪЛЖИ НА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление - гр. София,
бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, В
КАЧЕСТВОТО МУ НА ЦЕСИОНЕР, СУМА в общ размер на 1057.04 лв. /хиляда петдесет и седем лева и четири стотинки/,
от които: 785.00
лв. /седемстотин осемдесет и пет лева/ - главница; 168.64 лв. /сто шестдесет и осем
лева и шестдесет и четири стотинки/ договорна лихва за периода от 05.05.2018 /падеж на първа неплатена погасителна вноска/
до 05.04.2019 г. /падеж на последната вноска/; 103.40 лв. /сто и три лева и
четиридесет стотинки/ обезщетение
за забава, считано от 06.05.2018 г. до 30.08.2019 г. -
датата на подаване на Заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателно
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Я.Р.М., с ЕГН: **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК: *********, направените по делото разноски в размер на 675.00 лв. /шестстотин
седемдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Я.Р.М., с ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК: *********, направените разноски по ч.гр.д.
№ 1392/2019 г. по описа на Районен
съд – Нова
Загора, в размер на 125.00 лв. /сто двадесет
и пет лева /.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
на страните пред Сливенски окръжен съд.не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: