Решение по дело №315/2019 на Районен съд - Костинброд

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № ...

                                         гр. К., 16.12.2019 г.                                   

                             В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

    К.ският районен съд, четвърти състав, в публично заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                  Председател: И. РОДОПСКИ                                                        

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията РОДОПСКИ гр.д.№ 315, по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.

  „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район “М.”, Б.П.С.., сграда 6,  представлявано от адв. З.Й.Ц. от САК са сезирали съда с иск за установяване на съществуване на вземането срещу И.К.С., ЕГН ********** ***, за сумата от 720,27 (седемстотин и двадесет лева и двадесет и седем стотинки) лева  - главница, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението пред съда – 20.12.2018 година, до изплащане на вземането, както и сумите от: 25.00  лева -  заплатена в полза на съда държавна такса и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1090/2018 г., на КРС, и 25.00  лева -  заплатена в полза на съда държавна такса, 300.00 лева – за ССчЕ и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение по настоящото производство, съгласно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.

Ответникът оспорва иска, счита че не дължи исковите суми, тъй като устно искал да прекрати договора с ищеца за мобилни услуги, но системата тогава не работела, казали му, че ще се обадят, но не го сторили, след което завели иска..

К.ският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната, обсъждайки ги във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск, с правно основание: чл.422, ал.1 ГПК.

          Исковата претенция е подкрепена със следните доказателства:  Договор за мобилни услуги № ********* / 16.10.2012 г.; Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 02.05.2014 г.; Договор за мобилни услуги № ********* / 05.08.2014 г.; допълнително споразумение № 00724343064 към Договор за мобилни услуги от 05.08.2014 г.; допълнително споразумение № ********* към Договор за мобилни услуги от 03.04.2015 г.; допълнително споразумение № ********* към Договор за мобилни услуги от 21.01.2016 г.; допълнително споразумение № ********* към Договор за мобилни услуги от 21.01.2016 г. и допълнително споразумение № ********* към Договор за мобилни услуги от 21.01.2016 година; ч.гр.д. № 1090/2018 година с издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК; ССчЕ, установяваща дължимостта на исковите суми в предявения им размер.

Съдът приема, че въз основа на горните доказателства, исковата претенция се явява безспорно основателна, тъй като ответникът не е изпълнил договорните си парични задължения да заплаща цената на получените мобилни услуги и неустойко, поради предсрочно прекратяване на догорите с ищеца по негова вина, като сумите са му били начислени в издадените три броя фактури от 10.01.2017 година, 10.02.2017 година и от 10.04.2017 година, установяващи дължимостта на паричните вземания на ищеца към ответника, така както са предявени по основание и размер, поради което съдът преценява, че следва да постанови уважително решение.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за установено съществуването на вземането на ищеца към ответника така, както е предявено.

Неоснователно е възражението на ответника за недължимост на вземането, тъй изложените от него доводи за прекратяване на договора с ищеца е следвало да се подкрепят с писмени доказателства, каквито той не представя.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по двете производства разноски, както следва: сумите от 25.00  лева -  заплатена в полза на съда държавна такса и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1090/2018 г., на КРС, и 25.00  лева -  заплатена в полза на съда държавна такса, 300.00 лева – за ССчЕ и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение по настоящото производство, съгласно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.

Воден от горното, К.СКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД

                                    

                                     Р    Е    Ш    И    :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.К.С., ЕГН ********** *** съществуването на вземането на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район “М.”, Б.П.С.., сграда 6, в размер на сумата от сумата от 720,27 (седемстотин и двадесет лева и двадесет и седем стотинки) лева  - главница, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението пред съда – 20.12.2018 година, до изплащане на вземането.

 

ОСЪЖДА И.К.С., ЕГН ********** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ********* направените разноски, както следва: сумите от 25.00  лева -  заплатена в полза на съда държавна такса и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1090/2018 г., на КРС, и 25.00  лева -  заплатена в полза на съда държавна такса, 300.00 лева – за ССчЕ и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение по настоящото производство.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-С., в двуседмичен срок  от съобщаването му на страните.

 

  РАЙОНЕН  СЪДИЯ  :