Р Е Ш Е Н И Е
гр. К., 14.05.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданска
колегия, в публично заседание на 13.05.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 2188 по описа за 2018 година за да се произнесе, взе
предвид следното:
Гражданско дело №
2188/2018 по описа на РС-К. е образувано
по предявен иск от „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:*** чрез пълномощника си юрисконсулт Павел Петров срещу Б.Х.И. с ЕГН ********** с адрес: *** с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК с цена на иска 1
390,95 лева.
Ищецът, чрез процесуалния си
представител твърди, че на 27.07.2017 г.
между „П.К.Б.“ и Б.Х.И., бил сключен договор за
потребителски К.№ *********. Договорът бил сключен при следните
параметри: сума на кредита 600,00 лева; срок – 11 месеца; размер на вноска –
66,40 лева; ГПР – 49,88 %; ГЛП – 41.17 %;лихвен процент на ден 9 0,11%; общо
задължение – 730,40 лева. По избран и закупен допълнителен пакет – 660,55 лева,
вноска по него – 60,05 лева, като общото задължение по кредита било 1390,95
лева, с общ размер на вноска – 126,45 лева.
Сочи, че сумата на кредита в размер
на 600,00 лева била преведена на ответника на дата 28.07.2017 г.
Твърди, че длъжникът не
направил нито идна погасителна вноска и съгласно Общите условия към договора за
потребителски кредит, на 05.12.2017 г. договорът бил прекратен автоматично от
страна на ищцовото дружество и била обявена неговата предсрочна изискуемост.
Било изпратено уведомително писмо на ответника.
В настоящото производство
ищцовото дружество се отказва да търси претендираните в заявлението по чл. 410 ГПК лихви за забава в размер на 10,37 лева и такси в размер на 30,00 лева.
Моли съда да постанови
решение, с което да установи съществуването на вземане в полза на „П.к.Б.“
срещу длъжника Б.Х.И. в размер на 1390,95 лева, представляващо незаплатено задължение
по договор за потребителски К.№ *********
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от назначения особен представител на ответника.
Твърди, че исковата молба била
нередовна, като излага своите съображения: Не било посочено ясно от какво се формирало
неизплатеното задължение по договора. Не били посочени дължимите суми по
отделни пера и на какво договорно основание се дължат от ответника. Не
било ясно дали отпуснатия заем бил
усвоен от ответника и на коя дата, представеното платежно нареждане не било
доказателство, че тази сума е постъпила по сметка на ответника; не било ясно
дали не са на лице основанията на т.7.1.2 от ОУ-отказ от сключения
потребителски кредит. Поради това исковата молба следвало да се остави без
уважение. Следвало и да се представи нотариално заверена декларация от
управителя на дружеството, че ответникът като кредитополучател не е направил
отказ от кредита, предвиден като възможност в ОУ и при реализирането на който
ответника не дължал никакви плащания на
кредитодателя.
Сочи, че искът с правно
основание чл.422 ал.1 във вр.с чл.415 ГПК, който като вид установителен иск
бил допустим по закон, но с оглед
наличието на правен интерес намира, че липсвали доказателства, въз основа на
които можело да се направи извод, че ищецът има правен интерес да предяви този
иск.
Твърди, че предявеният иск е
неоснователен и моли съда да го остави
без уважение. Сочи, че: в т.7.2 от ОУ
било предвидено право на клиента за
предсрочно погасяване на кредита, но по
делото липсвали доказателства дали кредита е погасен предсрочно и дали ответника
се е възползвал от тези права; в т.12.3 от ОУ било предвидено при просрочие в
плащанията договорът да се прекрати автоматично и кредита да се превърне в
предсрочно изискуем. Не ставало ясно от обстоятелствата в исковата молба от коя
дата кредитът се е превърнал в
предсрочно изискуем и на какво правно основание при предсрочно изискуемия К.се
начислявали различни по вид вземания в
полза на ищеца като кредитодател. Последният бил задължен при предсрочно
изискуем К.да предяви вземанията си от момента на настъпване на предсрочната
изискуемост, а не от дата, когато изтичал срокът на плащане по целия кредит; договорът за потребителски К.от 27.07.2017 г.
бил за сумата 600 лв. със срок на погасяване 11 месеца,при ГПР-49.88%,
ГЛП-41.17 %, дължима сума по кредита е общо 730.40 лв. Не ставало ясно какво
включва сумата от 730.40 лв.; В отделно споразумение, за което нямало клауза,
че е неразделна част от договора за потребителски кредит, било предвидено
възнаграждение за ищеца при закупен от ответника пакет от допълнителни
услуги-660.55 лв.,при размер на вноската по закупен пакет-60.05 лв.месечно. Посочените
по вид услуги в пакета били такива, които ответникът не би могъл да ползва,
защото били изцяло в зависимост от решението на ищеца, т.е. на лице било
неравнопоставеност на страните по споразумението. То противоречало на морала,
на правота на равнопоставеност на страните в договорните им отношения, поради
което моли на основание чл.26 ЗЗД да се прогласи за нищожно.В подкрепа на това
ми искане е, че в споразумението липсвали цени за всяка една от предлаганите
допълнителни услуги, които да формират парично задължение от 660.55 лв. То
противоречало и на Закона за потребителските
кредити в този му вид и съдържание.
Сочи, че общото задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги възлизало на 1390.95 лв., било недопустимо размерът на кредита да е с
по-ниска цена от пакета допълнителни услуги. Твърди, че за нито една от отделните допълнителни услуги не
било посочена цена и от никъде не ставало ясно как била формирана сумата 660.55
лв. и по какъв начин и при какви обстоятелства тази сума се дължала от
ответника.
Твърди, че хипотетично можело
да се приеме и това, че ответникът е усвоил кредита, но е направил плащания по
него в пълен размер, но в исковата молба не се сочило кога е станало това като
дата и време след отпускане на сумата, което имало значение за изясняване на
спора от фактическа и правна страна.
Сочи, че ищецът не посочил
датата на предсрочната изискуемост на
кредита, която в никакъв случай не съвпадала с крайния срок на погасяването му
д.е.след изтичане на 11 месеца, което е погасителният срок.
Сочи, че приложеното
уведомително писмо с дата 08.12.2017 г.не съдържало данни и доказателства да е
връчено на лицето. Би следвало към писмото да има обратна разписка,
удостоверяваща връчването му, но такава липсвала.
Моли съда да приеме, че
приложеното писмо не било връчено на ответника, поради липса на доказателства
за това.
Приложеното по делото
извлечение по сметка не носило подпис на длъжностно лице, име и длъжност като
негов съставител, поради което се явявал неистински документ, който
оспорва и моли на основание по чл.192 ГПК съдът да открие производство по оспорването му.
Моли съда да остави без
движение исковата молба по посочените в
отговора съображения или да постанови съдебно решение, с което да остави без
уважения предявения иск като неоснователен и недоказан.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № ****/2018 г. по описа на Районен съд-К.,
съдът е издал в полза на „П.Кредит Б.“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Б.Х.И., ЕГН **********,
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 1 390,95 лева
- главница; 30,00 лева – такса от
27.09.20017г. до 05.12.2017г.; 10,37 лева – законна лихва за забава от
27.09.2017г. до 05.12.2017г.; Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В срока по чл.
415, ал. 1 ГПК „П.Кредит Б.“ ЕООД е предявил против Б.Х.И. установителен
иск за сумата от главницата лева по издадената
заповед за изпълнение.
От представения Договор за
потребителски кредит „Профи кредит „Стандарт“ № ********* се установява, че на 27.07.2017
г. на ответника е отпуснат паричен кредит за сумата от 600,00 лева и срок на
погасяване 11 месеца. Общата дължима сума на кредита след начисляване на
дължимите лихви е в размер на 730,40 лева. В договора е включено и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 660,55 лева, като общото
задължение, ведно с пакета от допълнителни услуги възлизало на 1390,95 лева,
дължими на 11 месечни вноски по 126,45 лева всяка.
Видно от преводно
нареждане за кредитен превод с банкова референция на „Алианц Банк България“ АД
от 28.07.2017 г. сумата от отпуснатия
потребителски кредит в размер на 600,00 е преведена по банковата сметка на
ответника Б.Х.И., с основание на превода: *********.
От представените
общи условия на „П.Кредит Б.“, подписани от ответника се установява, че
съгласно чл. 12. 3 от същите „В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с
повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и
обявяване на неговата предсрочна изискуемост“.
По делото е
представено уведомително писмо от 08.12.2017 година. От него е видно, че
ищцовото дружество уведомява ответника Б.Х.И., че считано от 05.12.2017 г.
договор за кредит с № ********* е едностранно прекратен и задължението съгласно
договора е обявено за предсрочно изискуемо. По делото не са представени данни,
от които да е видно писмото да е било
връчено на длъжника.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е
за установяване на вземане с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК.
За ищеца е налице
правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като
издадената заповед за парично задължение срещу ответника не му е връчена.
Искът е допустим,
подаден от и срещу надлежно активно и пасивно легитимирани страни, имащи правен
интерес от образуване и водене на настоящото дело.
Поради допустимостта на иска,
съдът следва да разгледа спора по същество.
В настоящото производство в
тежест на ищцовата страна бе при условията на пълно и главно доказване да
установи и докаже съществуването на оспореното вземане, за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Спорно по делото е
обстоятелството за наличието на
основание за заплащане на сумата от 1 390,95 лева, дължима по Договор за потребителски
кредит № ********* от 27.07.2017 г., за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ****/2018 г. по описа на РС-К..
Относно оспорването на преводно
нареждане за сумата от 600,00 лева от страна на назначения особен представител
на ответника, съдът намира, че ищцовото дружество е превело сумата на ответника
по посочената от него банкова сметка ***требителски кредит от дата 27.07.2017
г., като на следващия ден, видно от платежното нареждане, сумата е наредена на
ответника с пояснение, което съдържа
номера на договора за кредит. Плащането е извършено по електронен път, съдържа
името и банковата сметка на получателя, номер документ и референция.
Няма по делото доказателства
за погасяване на суми по кредита от страна на ответника, поради което съдът
намира, че вземането на ищеца по предоставения кредит за главница в размер на 600,00
лв., ведно със законната лихва от ****.2018
г. до окончателното изплащане на задължението и договореното възнаграждение
при ГПР 49,88 % и ГЛП 41,17 % е доказано и в тази част искът следва да се
уважи.
Уговореният между страните ГПР
в размер на 41,17 %, представляващ възнаграждението, дължимо на кредитора за
предоставянето на сумата в заем, не накърнява добрите нрави, тъй като е в
рамките на максималния размер на разходите по кредита, регламентирана в чл. 19,
ал. 4 ЗПК, от друга страна е съобразен с обстоятелството, че се касае за
необезпечен заем с висока стойност.
Съгласно решението по дело № С
- 472/11 на Съдът на европейския съюз, националните съдилища са длъжни да
следят служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, което се
явява основание за извършената проверка за валидност на клаузата за дължимостта
на сумата от 660,55 лв.- закупен пакет от допълнителни услуги. Съдът намира клаузата за нищожна поради противоречие
с разпоредбите на ЗПК и добрите нрави. Налице
е противоречие с чл.10а, ал.2 ЗПК. Уговореното в т. VI от договора заплащане на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 660,55 лв. е
прекомерно и противоречащо на законовите изисквания. Съдът счита, че предоставените
за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски
кредит, в каквото смисъл е изискването на императивните разпоредби на закона.
Не е формирана цена за всяка от услугите поотделно, каквито
са изискванията заложени в разпоредбата
на чл.10а, ал.4 от ЗПК, в която е
предвидено, че „Видът, размерът на действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит.“ Налице е противоречие с императивното правило на чл.10 ал.4 от ЗПК в
процесния договор за различните видове допълнителни услуги, като е определено едно общо възнаграждение за плащане
в размер на 660,55 лв. Съдът счита, че заплащането на това възнаграждение от
потребителя е предварително, тоест същото е дължимо само за „възможността за
предоставянето“ на изброените услуги, като е
без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на
действието на сключения между страните договор.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално
определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор. Неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени
клаузите, които са изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.
Анализирайки всички тези обстоятелства, съдът достигна до
извода, че уговорката за заплащане на
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 660,55 лв. се явява
нищожна, като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на
чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал. 3 и ал.4 от Закона за потребителския
кредит/ЗПК/.
В исковата молба ищцовото дружество се е
отказало от претендираните с подаденото заявление по чл. 410 ГПК такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30,00 лева и от
претендираните в заявлението лихви за забава н размер на 10,37 лева.
По въпроса за разноските, съдът намира следното:
Разноските в исковото
производство следва да бъдат редуцирани съобразно уважената част от иска. Представен
е списък по чл. 80 ГПК. Съобразно отправеното искане на ищеца следва да бъдат
определи разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 328,00 лева. Държавната
такса в настоящото производство е в размер на
28,00 лв. и депозит за особен представител 328,00 лв. Съобразно
уважената част на исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 359,17 лева.
Съобразно т. 12 ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него
разноски в заповедното производство съобразно уважената част на исковата
претенция. Уважените там разноски са в общ размер на 103,63 лв.. Съобразно
уважената част на исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 54,42 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Х.И., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „П.КРЕДИТ Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, сумата в размер на 730,40 лева /седемстотин
и тридесет лева и нула ст./,
представляваща 600,00 лева - главница по
договор за потребителски кредит № ********* от 27.07.1017 г., ведно със
законната лихва от ****.2018 г. до окончателното й изплащане и 130,40 лева договорна
лихва, като отхвърля иска за
съществуване на вземането над размера от 730,40 лева до претендираните 1 390,95
лв., за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ***/****.2018 г. по ч. гр. д.
№ ****/2018 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА
Б.Х.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „П.КРЕДИТ Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 54,42
лева /петдесет и четири лева и 42 ст./,
представляваща направени в заповедното производството по ч. гр. д. № ****/2018 г.
по описа на РС-К. съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от иска,
както и сумата 359,17 лева /триста петдесет и девет лева и 17 ст./,
представляваща сторени в исковото производство разноски, съразмерно с уважената
част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-С.
в 14-дневен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис
от него да се приложи по ч.гр.д.№ ****/2018 г. по описа на РС-К..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: