О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е № 54
гр.Кюстендил, 08.12.2023год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Кюстендил, в закрито съдебно заседание на осми декември през
две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия
Стойчева частно КАНД № 278
по описа за 2023год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.229 и сл. от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Адв.
А.Г. ***, като пълномощник на С.Н.С. ***, обжалва определение № 465 от 23.10.2023г. по АНД № 1313/2022г.
на Районен съд – Кюстендил. Твърди незаконосъобразност на съдебния акт поради неправилно
приложение на материалния закон. Намира за приложимо правилото на чл.78 от ГПК
по препращането от чл.144 от АПК и чл.63, ал.3 от ЗАНН относно деловодните
разноски, които с оглед изхода от спора следва да се присъдят съразмерно с
уважената част от оспорването поради измененото НП. Прави искане за отмяна на
определението и за произнасяне по същество с присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в полза на нарушителя в размер на 350,00лв., както и
за изменение на решение №
164/04.06.2023г. на районния съд по АНД № 1313/2023г. в частта за разноските,
като се намали размера на юрисконсултското възнаграждение, което жалбоподателят е осъден да заплати на ОДМВР – Кюстендил от 80,00лв. на 40,00лв.
Ответникът,
който във връзка с разноските е ОДМВР – Кюстендил, чрез пълномощника си по делото юрк. Г.Б.,
депозира становище за неоснователност на частната жалба.
Административният съд, след
запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира следното
от фактическа и правна страна:
Предмет на въззивно обжалване пред районния съд е Наказателно постановление № 22-1139-001376/18.07.2022г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил, с което на С.Н.С. са
наложени административни наказания "глоба" в размер на 800,00
лв. и
"лишаване от право да управлява МПС"
за срок от 6 месеца, на осн. чл.182,ал.5 вр. с
ал.1, т.4 от ЗДвП във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Във въззивното производство,
жалбоподателят С. е представляван от адв. А.Г. *** с приложено пълномощно и
договор за правна защита и съдействие със заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 700,00лв.
С решение № 164/04.06.2023г. по АНД № 1313/20023г., съдът е изменил оспореното
НП, като е преквалифицирал деянието по чл.182, ал.4 вр. с ал.1, т.4 от ЗДвП и е наложил на нарушителя
административно наказание „глоба“
в размер на 800,00лв. С
решението, съдът е осъдил С. да
заплати на ОДМВР – Кюстендил, юрисконсултско възнаграждение в размер на
80,00лв.
Решението на районния съд
е оспорено от нарушителя С.Н.С. по
касационен ред и с решение № 166/19.09.2023г. по КАНД № 167/2023г.,
Административен съд – Кюстендил го е оставил в сила.
С молба от 20.06.2023г., уточнена с молба от същата
дата, адв. Г. е поискал съдът да измени решението в частта за разноските, като присъди
сторените от С. деловодни разноски за платения адвокатски хонорар в половин
размер от 350,00лв. Искането е мотивирано с изменението на НП, при което в
резултат на преквалифицирането на деянието, наложеното наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ е отменено. Със същата молба и по същите съображения, е
поискано намаляване размера на присъденото в полза на ОДМВР – Кюстендил
юрисконсултско възнаграждение от 80,00лв. на 40,00лв.
С оспореното определение №
465/23.10.2023г., съдът е оставил без уважение искането за изменение на
съдебното решение в частта за разноските, предвид правилото на чл.143, ал.1 от АПК и изхода от спора, свързан не с отмяна на оспореното НП, а с неговото
изменение досежно правната квалификация на деянието.
При горните обстоятелствата,
Административният съд приема частната
жалбата за допустима. Същата е подадена от пълномощник
на легитимиран правен субект, с право на обжалване, пред компетентния съд и в
срока по чл.230 от АПК.
Разгледана по същество, частната жалбата
е основателна в частта, с която се иска отмяна на оспореното определение и уважаване на молбата за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в полза на нарушителя. Съображенията за
това са следните:
Проверено на основанията по чл.209 от АПК, оспореното определение
на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма. Преценено за съответствие с материалния закон, определението
в посочената част е неправилно поради
следното:
Според регламентацията на чл.63д,
ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В случая, претенцията е за
разноските за адвокатско възнаграждение в производството пред районния съд за
оспорване на процесното НП, а последното
е изменено с постановеното решение като е преквалифицирано деянието, в резултат
на което административното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ е отменено. Районният съд е упражнил правомощието си по чл.63, ал.6, т.1
от ЗАНН, като произнасяйки се по законосъобразността на НП е изменил същото.
Разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН препраща
относно реда за присъждане на разноските към правилата на АПК. В нормата на
чл.143 от АПК, озаглавена „Отговорност за разноски“ липсва правна уредба за
процесния случай, аналогичен със случаите на изменение на оспорения
административен акт по см. на правомощието на съда по чл.172, ал.2, пр.4 от АПК. Изменението на акта /респ. НП/ не може да се приравни на неговата отмяна,
регламентирата по чл.143, ал.1 от АПК поради различните правни последици от
съдебното произнасяне по спора. В случая, липсата на уредба в процесуалния
закон се преодолява посредством нормата на чл.144 от АПК, даваща възможност за
субсидиарно прилагане на ГПК. Препращането към ГПК е безусловно. В правилото на
чл.78, ал.1 от ГПК се съдържа приложима за процесния случай правна уредба за
съразмерност на присъждане на дължимите разноски по отношение на уважената част
от иска, в случая от жалбата. При това положение, разноски са дължими и в
хипотезата, когато съдът измени НП, като тяхното присъждане е по съразмерност с
оглед уважената част от жалбата.
В случая по делото заплатените от С.
разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на 700лв., а с решението си съдът
е изменил НП, като от двете наложени
административни наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“,
второто е отпаднало, т.е. жалбата срещу
НП е уважена частично, а съразмерно на уважената част от жалбата, е дължима поисканата от нарушителя сума за
деловодни разноски в размер на 350,00лв.,
равняваща се на половината от заплатеното адвокатско възнаграждение.
Изложеното налага отмяна на
оспореното определение на районния съд в посочената му част и вместо него постановяване на определение за
осъждане на ответника да заплати на жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 350,00лв.
Оспорването с частната жалба на определението в частта, с която е оставено
без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение № 164/04.06.2023г. на Районен съд –
Кюстендил по АНД № 1313/2023г. в частта за разноските за юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОДМВР – Кюстендил, е неоснователно. Съдебният акт на
въззивната инстанция, включително в тази част,
е проверен по касационен ред и е оставен в сила с решение №
66/19.09.2023г. по КАНД № 167/2023г. на Административен съд – Кюстендил. От
горното следва, че въпросът за разноските, присъдени в полза на ОДМВР – Кюстендил,
е решен с влязъл в сила съдебен акт
и оспореното определение в тази част е
правилно като краен резултат.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
определение № 465 от 23.10.2023г. по
АНД № 1313/2022г. на Районен съд – Кюстендил в частта, с която е оставена без
уважение молбата на С.Н.С.
за изменение на решението по делото като се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в полза на нарушителя, съразмерно на
уважената част на жалбата, и вместо него постановява:
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – Кюстендил да
заплати на С.Н.С.,
ЕГН **********,***, деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение пред районния съд в размер на 350,00 лева.
Оставя в
сила определение № 465 от 23.10.2023г. по
АНД № 1313/2022г. на Районен съд – Кюстендил, в останалата му част.
Определението е окончателно.
Определението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.