ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 100
гр. К., 11.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело
№ 20215100500200 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.1, предл.2 от ГПК.
Постъпила е молба вх.№272/01.02.2022 г. от адв. М.Б., в качеството й на
преупълномощен по делото процесуален представител на ответника по възивната жалба
М.М.С., с която на основание чл.248, ал.1 от ГПК иска да бъде изменено постановеното по
делото Решение № 12/25.01.2022 г., в частта му за разноските, като бъде присъдено в полза
на адв. Ф.С. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, определено върху
защитения материален интерес от 10 260 лв. в пълния му дължим размер от 1 008 лв. с ДДС
за въззивната инстанция, както и да бъде отменено така постановеното решение, в частта му
за разноските, с която М.М.С. е осъден да плати на жалбодателя сумата от 262.50 лв.,
съставляваща разноски за въззивна инстанция. В молбата се изтъкват доводи, че въпреки че
била частично основателна подадената от жалбодателя „З.Е.Р.“ ЕАД въззивна жалба относно
извършеното произнасяне свръх петитум, тъй като този пропуск не касаел спорния по
делото предмет, а съставлявал грешка на първоинстанционния съд, то той следвало да бъде
поправен по реда на поправката на ЯФГ. Твърди се също, че правилото на чл.78, ал.1 и ал.3
от ГПК определяло, че всяка от насрещните по делото страни имала право на разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената, респ. - отхвърлената част от иска и че
това следвало да се прави за всяка съдебна инстанция. Молителят цитира и обективираната в
Определение № 480/12.11.2019 по дело №122/2019 на ВКС, ГК, IV г.о., съдебна практика,
съгласно която, ако искът (исковете) бъде уважен, респ. - отхвърлен частично от първата
инстанция и при подадена въззивна жалба само от едната страна срещу цялата неизгодна за
нея част от първоинстанционното решение или част нея, и първоинстанционното решение
бъде потвърдено в обжалваната част, въззивникът няма право на разноски, а дължи
заплащане на направените от въззиваемия разноски за заплатеното адвокатско
възнаграждение за защитата пред въззивната съдебна инстанция, която също е
уважила/отхвърлила иска (исковете) в същата част (респ. — в частта, с която е сезирана с
тях, т.е. — не е уважила изцяло въззивната жалба).
По делото, по реда на чл.248, ал.2 от ГПК е депозиран отговор, с който жалбодателят
„З.Е.Р.“ ЕАД е изложил доводи за неоснователност на подадената молба. В отговора се
изтъква, че именно с оглед приетата частична основателност на жалбата му, не се следват на
ответника по въззивната жалба присъждане на адвокатския хонорар в пълен размер.
По повод и във връзка с подадената частна жалба, Окръжният съд съобрази следното:
С постановеното по делото Решение № 12/25.01.2022 г., въззивният съд е обезсилил
Решение № 96/13.08.2021 г., постановено по гр.д. № 872/2020 г. по описа на К. районен съд,
1
в частта му, с която е присъдена законна лихва върху сумата от 10 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди за претърпени от ищеца болки и страдания от нанесените му телесни
увреждания, вследствие на ПТП, настъпило на 22.07.2015г., и върху сумата от 260 лева –
обезщетение за имуществени вреди, съгласно фактура № **********/02.09.2015г. на МБАЛ
„Д-р А.Д.“, гр.К. за извършена магнитно резонансна томография, за периода, считано от
22.07.2015 г. до 13.09.2017 г., вкл., и е потвърдил решението в останалата му част. Съдът е
осъдил жалбодателя „З.Е.Р.“ ЕАД, да заплати на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.3 от
ЗА, на адвокат Ф.С. С. от Адвокатска колегия - С., с ЕГН **********, сумата в размер на
502.68 лв. с ДДС, съставляваща адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция. Осъдил е
и ответника по въззивната жалба М.М.С. да заплати на „З.Е.Р.“ ЕАД, с ЕИК *********,
сумата в размер на 262.50 лв., съставляваща разноски за въззивна инстанция.
В решението си настоящият съд е приел, че при този изход на делото във фазата на
въззивното производство, се следват и на двете страни поисканите и доказани от тях
разноски, съобразно уважената, респ. оставената без уважение част на въззивната жалба, а
именно : на жалбодателя се следват 262.50 лв. разноски/ равняващи се на ½ от платена ДТ и
юрисконсултското възнаграждение за тази инстанция/, а на ответника по жалбата, в
частност по реда на чл.38 от ЗА на процесуалния му представител - 502.68 лв. с ДДС
/равняващи се на ½ от дължимото се на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г.
адвокатско възнаграждение за тази инстанция/. Така изложените доводи, и по повод на
депозираното искане, се споделят от съда изцяло. Съдът намира за необходимо само да
допълни и това, че некоректно в молбата е цитирана съдебната практика, тъй като същата
касае хипотеза, различна от настоящата. В това въззивно производство е налице една жалба
–тази на ответното в първоинстанционното производство дружество с формулирани в нея
четири самостоятелно мотивирани искания. Две от тези искания въззивният съд е намерил за
основателни и е обезсилил като недопустимо първоинстанционноното решение в две негови
части. Или, именно съгласно цитираната от молителя разпоредба на чл. чл.78, ал.1 и ал.3 от
ГПК, всяка от насрещните по въззивното дело страни е имала право на разноски за
адвокатско/ юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената, респ. - отхвърлената
част на жалбата, с необходимото уточнение, че тази част се определя само от
основателността на направеното пред въззивната инстанция искане. А безспорно до размера
на 1/2 от направените в нея искания, въззивната жалба е била уважена. А за уважената в
първоинстанционното производство претенция на ищцовата страна, по реда на чл.38 от ЗА
същата е получила присъждане на разноски по формата на адвокатско възнаграждение в
пълния му размер, и тази част от обжалваното решение не е отменена. За въззивното
производство обаче, на ищцовата страна, вече ответник по въззивната жалба, са присъдени
разноски под формата на адвокатско възнаграждение в половин размер, именно за това, че
половината от направените във въззивната жалба самостоятелни искания са били оставени
без уважение и в тези му части първоинстанционното решение е потвърдено. Т.е., правилно
е приложена от въззивната инстанция разпоредбата на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК.
Разсъжденията на молителя за наличието на вина у първоинстанционния съд за
предприетото въззивно обжалване са неотносими в това производство. Всяка страна
самостоятелно преценява и упражнява процесуалните си права, но изрично следва да се
посочи, че недопустимо изцяло или частично постановено решение, определено не може да
бъде обезсилено по реда на поправката на ЯФГ.
С оглед изложеното, Окръжният съд намира направеното в настоящото производство
искане с правно основание чл.248 от ГПК за неоснователно, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с молба с вх.№272/01.02.2022 г. от адв. М.Б., в
качеството й на преупълномощен по делото процесуален представител на ответника по
възивната жалба М.М.С., искане с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на
Решение № 12/25.01.2022 г., постановено по в.гр.д. № 200/2021г. по описа на КОС в частта
му за разноските.
2
На основание чл.248, ал.3, предл. 2, във вр. с чл.280, ал.3,т.1, предл.ІІ от ГПК,
настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3