Решение по дело №303/2017 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 50
Дата: 14 март 2018 г. (в сила от 22 ноември 2019 г.)
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20177110700303
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 септември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

    50                                                                 14.03.2018г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на шестнадесети февруари                                                          две хиляди и осемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                         Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

при секретаря Антоанета Масларска

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 303 по описа на съда за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211, пр.2 от ЗМВР във вр. с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС.

            А.Ч.Н., ЕГН ********** *** обжалва заповед №Л-690/23.08.2017г. на началника на затвора в гр.Бобов дол. Релевира основанията за незаконосъобразност по чл.146, т.2-4 от АПК. Нарушението на формата свързва с необсъждане на обстоятелствата по чл.206, ал.2 от ЗМВР. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са във връзка с неспазване на двумесечния срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР /нарушението е установено на 25.05.2017г., когато произшествието е докладвано на началника/ и несъбиране с липса на оценка на всички доказателства и факти за изясняване на случая в нарушение на чл.206, ал.3 и ал.4 от ЗМВР. Нарушението на материалния закон се свързва с недоказано нарушение. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на деловодни разноски.

            В с.з. пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата, допълвайки, че ДНО е нарушил чл.6 от АПК – правомощията не са упражнени по разумен начин, добросъвестно и справедливо.

В писмен отговор вх.№3861/12.10.2017г. ответният началник на затвора оспорва жалбата като неоснователна.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

            Жалбоподателят е младши инспектор и заема длъжността „надзирател I степен”, II категория в затвора в гр.Бобов дол.

            С оспорената заповед №Л-690/23.08.2017г. на основание чл.15, ал.1, т.3 от ЗИНЗС за извършено нарушение  по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР във вр. с чл.197, ал.1, т.3 и чл.200, ал.1, т.11 и чл.195 от ЗМВР началникът на затвора в гр.Бобов дол е наложил на Н. дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца. В заповедта е посочено, че на 24.05.2017г. за времето от 20.00 часа до 00.00 часа Н. е бил постови на пост №12, като е извършвал охрана на външната ограда на затвора и в непосредствена близост до пътя, водещ към „Въгледобив Бобов дол“, като от системата за видеонаблюдение е установено, че около 22.30 часа на посочената дата лек автомобил с включени светлини преминава по пътя, успореден на източната стена на затвора между пост №12 и пост №13 и спира до гаража на „Минстрой“; след около минута потегля, обръща посоката на движение и тръгва към пост №1; след като изминава около 20 метра спира, насочва фаровете към оградата на затвора и на светлината на фаровете се вижда, че от него слиза лице, което се запътва към оградата на затвора /в района на пост №12 и пост №13/. В последствие е установено и доказано чрез системата за видеонаблюдение, че лицето е прехвърлило 3 пакета през оградата на затвора, които по-късно около 01.30 часа на 25.05.2017г. са прибрани от л.св.И. М. Я.. От изложеното ДНО е направил извод, че Н. е понижил бдителността си и е допуснал външно лице да се доближи до оградата на затвора, с което е нарушил нормата на чл.313, ал.1, т.1 от ППЗИНЗС и раздел VII, т.1 от Инструкцията за особеностите на пост №11,12, 13 и 14. Според ДНО, при по-голяма бдителност Н. е следвало да прецени, че паркирането на автомобила и лицето в близост до оградата не са случайност, а вместо това е забелязал лицето едва при качването му в автомобила, след като вече е прехвърлило забранените вещи. ДНО е взел предвид задълженията на надзирателя съгласно т.III от длъжностната характеристика за длъжността „Надзирател I-II степен“ и т.6 и т.9 от раздел IV на посочената по-горе Инструкция.

            Заповедта е връчена на адресата на 25.08.2017г., а жалбата по делото е подадена на 07.09.2017г.

            Дисциплинарното производство е образувано със заповед №Л-494/28.06.2017г. на началника на затвора, с която органът е назначил комисия за извършване на проверка и изготвяне на писмена справка за изясняване на постъпилите данни срещу жалбоподателя, надзирателите мл.инп.А.П.Н., мл.инсп.Г. Л. Н., мл.инсп.Д. И. Д. и мл.инсп. И.П.И., командира на отделение мл.експерт В. Д. С. и главния надзирател инсп.Х.Д.С. от докладна записка №Д-898/28.06.2017г. на ст.инсп.Р. В. П. като началник група „НОД“ в затвора с приложени към нея обяснения на длъжностните лица и лишени от свобода. В докладната записка са изнесени данни, идентични с тези по оспорената заповед. Жалбоподателя е запознат със заповедта на ДНО на 19.07.2017г. /вж. л.11-14/.

            В обясненията до ДНО с вх.№2951/19.07.2017г. жалбоподателят е посочил, че като постови на пост №12 около 22.40 часа е забелязал лек автомобил да преминава по шосето покрай поста, автомобилът намалил скоростта при образувалата се локва, спрял след нея, потеглил напред, направил обратен завой и спрял зад върбата и табелата „промишлен път“ с включени фарове. По това време колегата му от пост №13 бил пред караулката. В този момент пред фаровете видял силует, който се качил в автомобила и след няколко секунди автомобилът тръгнал по посока на пост №1. В обясненията жалбоподателят е записал, че не е видял пресичане на шосето и доближаване на човек до зелените площи покрай бетонната ограда на затвора /вж. л.16/.

            Комисията е приобщила обясненията на Х.Д.С., А.П.Н., И.П.И., В.Д. С., Д. И. Д. и Г. Л.Н..

            В обобщената справка до ДНО с рег.№3043/25.07.2017г. комисията е констатирала фактическа обстановка, идентична с тази в оспорената заповед. Според данните в справката:

            1/на 24.05.2017г. нарядът се е състоял от главен надзирател инсп.Х.С., двама командири на отделение - мл.експ.Б.Л. и мл.експ.В. С., 15 надзиратели на 24-часово дежурство и 4-ма надзиратели на 8 часово дежурство.

            2/на 24.05.2017г. за времето от 20.00 до 24.00 часа жалбоподателят е бил постови на пост №12. На съседния пост №13 постови е бил А.П.Н., а на пост №15 – Г. Л. Н..

3/от сваления видеозапис е установено, че около 1.30 часа на 25.05.2017г. от прозореца на малката стая на спалното помещение №7 на четвърта група излиза лишен от свобода, минава под заградителното съоръжение /мрежа/, монтирана по продължение на цялата източна стена на бл.202, прекосява алеята, водеща към банята и слиза в района на бившата мандра в непосредствена близост до мястото за престой на открито на първа група, обхожда район с диаметър около 15 метра, навежда се и взема от земята три предмета във формата на пакети /по показанията на лишените от свобода от спално помещение №7 на четвърта група пакетите са съдържали мобилни телефони/, след което по обратния път се прибира в спалното помещение. Излизането и прибирането на л.св. е осъществено в рамките на около 3 минути.

3/след извършената проверка по списъка за вечерна проверка е установено, че в малката стая на спалното помещение  е настанен л.св. Иван Митков Янакиев.

4/от показанията на лишените от свобода в четвърта група комисията е установила, че преди 01.30 часа на посочената дата са се чували силни удари и тропане от малката стая на спалното помещение, като при опит да проверят какво се случва се оказало, че вратата на помещението е залостена отвътре. На 25.05.2017г. при сдаване на пост №7 мл.инсп. Д. Д. е установил счупени пръчки от решетката и разплетена мрежа от прозореца на малката стая на спалното помещение, за което изготвил ДЗ №Д-710/25.05.2017г.

5/установено е, че на 25.05.2017г. постови на пост №7 и №8 за времето от 00.00 до 04.00 часа са били мл.инсп. Д. Д. и мл.инсп. И.И.. За посоченият времеви период двамата са назначени за обходна двойка, но от 00.00 часа до 01.50 часа не са минавали през участъка с намерените вещи.

            6/от системата за видеонаблюдение комисията е установила движението на лекия автомобил, слязлото от него лице, което се запътило към оградата на затвора. Комисията е приела, че това лице е прехвърлило 3-те пакета през оградата на затвора.

            Комисията е обсъдила поотделно поведението на останалите служители и е предложила на ДНО за неизпълнение на служебни задължения, представляващи дисциплинарни нарушения по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР да се наложи дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца на А.П.Н., Д. И.Д., Г. Л. Н., В. Д. С., Х.С. и жалбоподателя.

            На 23.08.2017г. ДНО се е запознал с обобщената справка на комисията, с която е запознат и жалбоподателя.

            Инструкцията за особеностите на пост №11,12,13 и 14 и произтичащите от тях задължения на постовите надзиратели и други лица е утвърдена от началника на затвора през 2014г. Според нея, пост №12 се намира в югоизточната страна на затвора, в непосредствена близост до главния портал, зоната с повишена сигурност и приемна, трафопоста на затвора, огради, контролно-следова полоса и има добра видимост към посочените обекти и промишления път и СБА. Пост №13 се намира на североизточната страна на затвора в непосредствена близост до банята на затвора, огради, контролно-следова полоса, неработещ портал в оградата, нафтово стопанство, неизползваем трафопост, необитаеми сгради на бивше помощно стопанство, промишлен път и има видимост към посочените сгради и съоръжения, към мястото за престой на открито на ЗПС, приемна и наказателни килии, заведения в близост до рудника, сгради и съоръжения на Автостопанство и СБА. Съгласно т.9, раздел IV постовият надзирател е длъжен да не разрешава доближаване до външната ограда на граждани, а при наличие на такива ги предупреждава без да изпуска поста и докладва на ДГН /ЦП/. Съгласно т.1, раздел VII на постовия надзирател е забранено да спи, да се храни, да чете, да употребява алкохол и други упойващи вещества, да пуши, да отклонява вниманието си по въпроси, несвързани със службата и да понижава бдителността си по какъвто и да е начин /вж. л.32-35/.

            Съгласно длъжностната характеристика за длъжността „надзирател II-I степен“ в затвор III-I категория /връчена на жалбоподателя/ основната цел на длъжността е чрез изпълнение на пряка и непосредствена охранителна дейност да осигурява ред, сигурност и безопасност в местата за лишаване от свобода, в съответствие с нормативните актове, заповеди и документи, регламентиращи служебната дейност /вж. л.106-109/.

            От извършения оглед на веществено доказателствено средство DVD в съдебно заседание на 20.12.2017г. съдът е установил, че съдържа 3 файла със следното съдържание:

-на първият файл има видеозапис от камера №6 на датата 25.05.2017г. с начален час 00:06:00. На записа се вижда част от територията на затвора с ограда от два реда, след нея дворно помещение и постройка с прозорци. В 01:09:40 часа се вижда, че от 5-ти прозорец от дясно на ляво излиза човешка фигура, тичайки прекосява дворната площ, навежда се, взима предмет и продължава вдясно на камерата, след което изчезва. След кратък период от време се връща обратно по пътя, от който е дошла, приближава се, навежда се под 5-тия прозорец на сградата, след което се изправя, пак се навежда и се качва обратно през прозореца в помещението. Действието приключва в 01:11:50 часа.

-на вторият файл има видеозапис от камера №9 на датата 24.05.2017г. Записът започва в 19.59 часа. На дневна светлина се вижда вляво масивната ограда с телена мрежа на затвора, до оградата има тревна площ, след която асфалтирана улица. До улицата има обособен тротоар с масивна постройка от едната страна, а от другата в дъното има дървета и други постройки. Улицата завършва със завой надясно, като при завоя на средата на улицата има тревна площ с дърво и вляво поставена указателна табела за промишлен път. Преди завоя има голяма локва с размери почти колкото цялото пътно платно. В 22.30 часа се вижда нощна снимка на мястото с осветени участъци в ляво – сградите на затвора и външно осветление – улична лампа, насочена към затвора в края на арестантското помещение. В дъното при банята и след нея има друг осветен участък. Пътното платно е в сянка, включително сградите и тревните площи в дясно от него. В 22:46:04 часа от дясната страна на пътното платно се вижда движеща се кола с пуснати фарове, която минава в дясно от знака в тревната площ на средата на улицата, пресича тротоара и спира при дърветата. От нея слиза човек и се запътва надолу към пътния знак, а колата обръща и с бавен ход слиза на пътното платно и се връща откъдето е дошла. Човекът остава в тъмната част на улицата и не се вижда какви са неговите действия. Не се вижда да пресича пътното платно и тревната част в близост до затвора, включително осветената част от тревната площ. Записът приключва в 22:47:38 часа.

-на третият файл продължава видеозаписът от камера №9 на датата 24.05.2017г. от 22:47:59 часа. На записа се вижда преминаваща кола. В 22:49:55 часа се вижда друга преминаваща кола. Огледът на записа приключва в 22.54 часа.

Св.С. обяснява, че през дежурството му като главен надзирател на 24.05.2017г. не му е докладвано за нарушения. При сдаване на дежурството сутринта е установено отлепване на решетката на един от прозорците на четвърта група, докладно от постовия Д. Д.. Разследване на случая не е проведено, т.к. при проверка на решетките сутрин и вечер те се удрят и често се разлепват. Свидетелят сочи, че пост №12 е по-близо до администрацията, а пост №13 е в посока рудник „Миньор“ с разстояние между двата около 150-200м. и видимост към улицата. От никой пост няма директна видимост към прозореца с отлепената решетка. Там е имало обходна двойка в състав Д. Д. и И.И. за периода 00.00-04.00 часа. След 04.00 часа другата обходна двойка е била в състав Здравко Крайков и И.И.. Свидетелят сочи, че никоя от двете обходни двойки не му е докладвала за нещо нередно. Според свидетеля, разстоянието от пътя до оградата на затвора е около 10-15 метра, като към пост №13 е по-голямо, а към пост №12 намалява и тревната зелена ивица е по-тясна. Свидетеля и жалбоподателя са гледали записа от видеокамерата, установявайки, че пред фаровете на спряната кола е минал човек, но свидетелят сочи, че му се е случвало като постови надзирател да наблюдава спиране на автомобили на пътя от които хора да се прекачват от един автомобил в друг или да ходят на тоалетна, но това е нещо нормално.

Св.Н. обяснява, че на 24.05.2017г. като постови на пост №13 е видял как по пътя се движи лека кола в посока РУ – Бобов дол, колата спряла под върбата с табела „промишлен път“, останала с включени светлини, човешки силует се качил на шофьорското място и колата отново потеглила в посока РУ. Свидетелят не е видял нищо подозрително в случилото се.

Св.И. обяснява, че на 24.05.2017г. като обходна двойка със З.Р. в района на постове №7 и №8, обхождайки периметъра между постове №12 и №13 не е видял нещо особено.

            Показанията на свидетелите съдът намира за обективни и достоверни, т.к. са вътрешно логични, взаимно непротиворечиви и съответстват на писмените им обяснения в дисциплинарната преписка. Страните не ги оспорват.

            Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателствени средства.

            С оглед така установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима като подадена от надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.211 от ЗМВР, пред компетентния за разглеждането й съд в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, при условията на чл.168, ал.1 от АПК, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Заповедта е издадена от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност по място, време и степен. Нормата на чл.15, ал.1, т.3 от ЗИНЗС дава правомощие на началника на затвора да налага дисциплинарни наказания по чл.197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР на служителите от затвора. Наложеното със заповедта дисциплинарно наказание е регламентирано в чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР и ангажира отговорността на държавен служител от затвора, осъществяващ дейности по изпълнение на наказанията по см. на чл.19, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Служителят е назначен на длъжността „надзирател“ и като такъв е част от надзорно-охранителния състав по чл.290, ал.1 и ал.2 от ППЗИНЗС. Нормата на чл.15, ал.1, т.3 от ЗИНС дерогира приложението на общата компетентност по чл.204 от ЗМВР. Страните не спорят относно компетентността.

По формата на акта:

Съгласно нормата на чл.210, ал.1 от ЗМВР в съдържанието на заповедта са вписани извършителят на дисциплинарното нарушение, мястото и времето на неговото извършване, обстоятелствата, при които е извършено деянието, нарушените разпоредби, установяващите го доказателства, правното основание, видът и размерът на наложеното наказание, начина и срока за обжалване на акта. Съгласно задължителните указания в ТР№16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС мотивите към акта могат да бъдат изложени отделно в документ, предхождащ издаването на акта, съставен с оглед на това издаване и цитиран в неговото съдържание. В проведеното дисциплинарно производство функция на такива подготвителни документи имат  заповед №Л-494/28.06.2017г. на началника на затвора за извършване на проверката и обобщена справка рег.№3043/25.07.2017г. на комисията.

            Основателно обаче е възражението на оспорващия за нарушаване изискванията на чл.206, ал.2 от ЗМВР. В съдържанието на оспорената заповед, заповедта на ДНО за извършване на проверка и обобщената справка липсва преценка за наличието или липсата на настъпили от нарушението последици /по вид и тежест/, формата на вината на служителя и цялостното му поведение по време на служба. Формалното посочване в заповедта на критерия по чл.206, ал.2 от ЗМВР, свързан с “цялостното поведение на държавния служител по време на служба“ не изпълнява изискванията на закона, т.к. не представлява оценка за неговата дейност. Не е ясно какви са конкретните характеристики на тази дейност като продължителност на службата, предходни наказания, награди и поощрения. Към дисциплинарната преписка липсва приложена кадровата справка на Н.. Описанието на служебната дейност на лицето в писмения отговор на ответника по делото не санира нарушението на формата на акта. Съдът не може да замести органа при първоначалната преценка за вида и размера на наказанието. Нарушаването на чл.206, ал.2 от ЗМВР е самостоятелно основание за отмяна на заповедта /вж. решение №1136/03.02.2016г. по адм.д.№8032/2015г., решение №10943/19.10.2016г. по адм.д.№8444/2015г., решение №3777/28.03.2017г. по адм.д.№2053/2016г., всички на ВАС, V о./.

По процедурата:

При издаване на заповедта е спазено изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР. Служителят е дал писмени обяснения по случая до ДНО. Те са приобщени към дисциплинарната преписка, обсъдени са от комисията в обобщената справка и са взети предвид от органа в оспорената заповед. След даване на обясненията не са събрани доказателства, установяващи различна фактическата обстановка по случая.  

            Жалбоподателят е запознат със заповедта за назначаване на проверката и с обобщената справка на комисията. Дадена му е възможност да участва в дисциплинарното производство, поради което е спазено правилото на чл.205, ал.3 от ЗМВР.

            Заповедта е издадена при спазване на сроковете по чл.195, ал.1 във вр. с чл.196 от ЗМВР, противно на твърдението в жалбата. Двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание започва да тече от откриване на нарушението. Съгласно чл.196, ал.1 от ЗМВР нарушението се смята за открито, когато ДНО е установил извършеното нарушение и самоличността на нарушителя. Установяването на нарушението по см. на чл.196, ал.2 от ЗМВР се свързва с постъпване на материалите при ДНО. В случая по делото материалите от дисциплинарната преписка са постъпили при ДНО на 23.08.2017г., видно от резолюцията на органа, на която дата е издадена оспорената заповед. Налагането на наказанието е в рамките и на 1-годишния срок от неговото извършване.

            Съдът не установява наличие на твърдяното в жалбата нарушение по чл.206, ал.4 от ЗМВР. ДНО е изпълнил задължението да събере и оцени всички доказателства относно поведението на дежурния наряд на 24.05.2017г. Прегледани са видеозаписите от камерите на местата за изпълнение на служебните задължения на наряда и мястото на намиране на забранените вещи. Снети са обяснения от наряда и лишените от свобода, обитаващи спалното помещение. Събраните данни са анализирани от комисията, направени са съответните фактически изводи за извършени нарушения на служебната дисциплина поотделно за всяко лице от наряда и е предложено налагане на дисциплинарни наказания и техния срок.

            По материалния закон:

            Наложеното дисциплинарно наказание ДНО е по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР. Правната квалификация на обвинението е свързана с нарушаване на забраната по чл.313, ал.1, т.1 от ППЗИНЗС и по т.1, раздел VII от Инструкцията. Посочените норми забраняват на постовия надзирател да понижава бдителността си по какъвто и да е начин. Фактите по обвинението ДНО е свързал с това, че на 24.05.2017г. около 22.30 часа като постови на пост №12 деецът е допуснал външно лице да се доближи до оградата на затвора. Това лице според органът е прехвърлило забранени вещи през оградата на затвора, които около 01.30 часа на 25.05.2017г. са прибрани от л.св.Иван Митков Янакиев.

            Вярна е констатацията на ДНО, че на посочената дата и час жалбоподателят е изпълнявал задълженията на постови надзирател на пост №12 в затвора. Част от задълженията му включвали външна охрана на затвора в обхвата на оградата и пътя. Вярно е и че около 22.30 часа /по-точно в 22:46 часа/ от дясната страна на пътното платно деецът е забелязал движение на лек автомобил с пуснати фарове в дясно от знака в тревната площ на средата на улицата, който спрял при дърветата и от него излязъл човек. От тук нататък установеното в съдебното производство се различава от възприетата от ДНО фактическа обстановка по случая. При огледа на видеозаписа съдът констатира, че след слизането на човека от автомобила същият не се качва обратно в него, а остава в тъмната част на улицата но без да я пресича и да се приближава към оградата на затвора. Следователно, по делото не се доказва поведение на лицето, свързано с описаното в заповедта неговото движение към оградата на затвора между пост №12 и пост №13. Нито обясненията на двамата постови, нито на техните колеги и лишените от свобода установяват подобно фактическо действие. При това положение, поведението на Н. е в рамките на разписаното в т.6 и т.9 от Инструкцията. Същият е осъществил охраната на затвора в пределите на нормалната видимост и чуваемост, наблюдавайки поведението на лекия автомобил и слезлия от него човек и не е установил доближаване на човека до външната ограда на затвора. Записите от видеокамерите, прегледани от съда, са били прегледани от комисията по проверката, но са интерпретирани неправилно и така са пренесени в оспорената заповед.

Наличието на забранени вещи между постове №12 и №13 само по себе си не води до извод, че човекът от колата е прехвърлил вещите. От една страна, часът на взимане на забранените вещи от лишения от свобода е отдалечен с 2 часа и 40 минути от спирането на лекия автомобил, а от друга – никой от даващите обяснения в преписката и в съдебно заседание не сочи да е видял подобно прехвърляне. Точно обратното, обясненията на нарушителя в дисциплинарната преписка и колегата му на пост №13 А.Н. сочат, че човекът се е качил обратно в колата без да пресича пътя и да се доближава до оградата на затвора. Според показанията на св.С. е имало и други случаи на спиране на автомобили и слизане на хора от тях. Този път е отворен за обществено ползване – използва се за движение на МПС и хора, а от дясната му страна се намират обитаеми сгради. Следователно, обвинението за извършено дисциплинарно нарушение по заповедта е недоказано.

            Констатираните от съда съществени нарушения на формата на заповедта и недоказаното обвинение налагат отмяна на акта.

            На основание чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателят има право на деловодни разноски в размер на 430лв. /10лв. ДТ, 400лв. адвокатско възнаграждение и 20лв. депозит за свидетели/.

            Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

            ОТМЕНЯ заповед №Л-690/23.08.2017г. на началника на затвора в гр.Бобов дол, с която на основание чл.15, ал.1, т.3 от ЗИНЗС за извършено нарушение по чл.194, ал.2 т.2 от ЗМВР във вр. с чл.197, ал.1, т.3 и чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР на А.Ч.Н. – надзирател I степен в затвора в гр.Бобов дол II категория е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца.

            ОСЪЖДА ЗАТВОРА В ГР.БОБОВ ДОЛ КЪМ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ да заплати на А.Ч.Н. деловодни разноски в размер на 430лв. /четиристотин и тридесет лева/.

            Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: