№ 10
гр. Горна Оряховица , 13.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен А. Станчев
като разгледа докладваното от Пламен А. Станчев Административно
наказателно дело № 20204120200610 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА И. С. Е. е останала недоволна и обжалва
наказателно постановление № 20-0268-000838/26.06.2020 г., издадено от
началника на сектор „Охранителна полиция” в РУ – Горна Оряховица при ОД
на МВР – Велико Търново, с което й е наложено административно наказание
глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на разпоредбата на чл. 137а, ал.
1 от същия закон. Посочва, че в акта не било посочено дали вписаният там
свидетел е очевидец на нарушението или е свидетел на съставяне на акта. В
наказателното постановление не били посочени доказателствата, въз основа
на които нарушението е прието за установено. Актосъставителят и
наказващият орган не положили усилия да установяват дали не са налице
предвидените в чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП основания за освобождаване от
задължение за ползване на обезопасителен колан. Поддържа, че при
индивидуализацията на наказанието не била съобразена разпоредбата на чл.
27, ал. 2 от ЗАНН. Излага доводи за маловажност на случая. Можело дори да
се приеме, че нарушението е малозначително по смисъла на чл. 11 от ЗАНН
1
във вр. с чл. 9, ал. 2 от НК. Моли съда да отмени наказателното
постановление.
РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ –
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща процесуален
представител и не изразява становище по съществото на жалбата.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 17.06.2020 г. в 13:00 часа жалбоподателката И. С. Е. управлявала лек
автомобил „А.” с рег. № ***, собственост на Д.Г.Е., по улица „Ц.” в гр. Горна
Оряховица в посока към централната част на града. По същото време до №
*** на посочената улица, до входа на ***, се намирали свидетелите И.С.А. и
В. И. М. – служители на РУ – Горна Оряховица, които изпълнявали
задълженията си като органи за контрол на движението. Когато
управляваният от жалбоподателката автомобил приближил автопатрула, А. и
М. видели, че водачката е без поставен обезопасителен колан. Поради това
спрели автомобила за проверка.
За констатираното нарушение свидетелят И.С.А. – полицай при РУ –
Горна Оряховица, съставил против жалбоподателката в нейно присъствие акт
за установяване на административно нарушение серия GА № 227079, в който
приел, че жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП. Жалбоподателката подписала съставения против нея акт и получил
срещу разписка препис от акта.
На 26.06.2020 г., след като разгледал административнонаказателната
преписка, образувана по съставения от А. акт, началникът на сектор
„Охранителна полиция” в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико
Търново издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на
жалбоподателката административно наказание глоба в размер на 50 лв. на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата
2
на чл. 137а, ал. 1 от същия закон.
Препис от наказателното постановление бил връчен на
жалбоподателката на 29.07.2020 г. (разписката на л. 5). На 31.07.2020 г. Е.
подала по пощата жалбата си против постановлението.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите И.С.А.
и В. И. М. и приетите писмени доказателства, описани подробно в
протоколите за проведените съдебни заседания.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните правила,
допуснати при образуването и в хода на административнонаказателното
производство. Актът за установяване на административното нарушение е
съставен от компетентен орган (т. 1.3 от заповедта на л.9 и 10) и е предявен на
жалбоподателката. Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган (т. 2.9 от цитираната заповед и удостоверението на л. 11) преди
изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа
предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.
В разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН са изброени изчерпателно
реквизитите на акта за установяване на административно нарушение. В това
изброяване не е включено процесуалното качество на вписания в акта
свидетел – очевидец на нарушението или свидетел на съставяне на акта.
Поради това соченото в жалбата обстоятелство, че в акта не е посочено дали
вписаният там свидетел е очевидец на нарушението или свидетел на
съставяне акта, не е нарушение на процесуалните правила, още по-малко
съществено такова.
3
Неоснователно е и оплакването, че в акта и в постановлението не са
посочени доказателствата, въз основа на които е прието, че жалбоподателката
е извършила виновно нарушението. На първо място, следва да се посочи, че в
чл. 42, ал. 1 от ЗАНН или в друга разпоредба от закона не е предвиден такъв
реквизит на акта за установяване на административно нарушение.
Доказателствата, които потвърждават нарушението, са предвидени като
реквизит само на наказателното постановление. Невписването на този
реквизит в наказателното постановление обаче поначало не може да доведе
до съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо отмяна на
постановлението на формално основание, тъй като законът предвижда друга
санкция за бездействието на наказващия орган да посочи доказателства за
нарушението, произтичаща от правилото за разпределение на
доказателствената тежест в производството по обжалване на постановлението
пред съда. Ако наказващият орган бездейства и не посочва доказателства в
подкрепа на обвинението, последното ще остане недоказано и това ще
наложи наказателното постановление да бъде отменено като издадено в
противоречие с правилото по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, според което
постановлението се издава само когато се установи по несъмнен начин факта
на извършване на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина.
Независимо от изложеното по-горе следва да се посочи, че в процесното
наказателно постановление са посочени най-малко две доказателства в
подкрепа на обвинението – трите имена на актосъставителя, за когото
наказващият орган е поискал да бъде разпитан от съда в качеството на
свидетел (съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН на л. 2), както и
номерът и датата на издаване на акта за установяване на административното
нарушение, на който разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП придава
качеството на доказателствено средство в производството по обжалване на
наказателното постановление пред съда.
Обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и по
същество.
От събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че на
17.06.2020 г. в 13:00 часа по улица „Ц.” в гр. Горна Оряховица
4
жалбоподателката е управлявала лек автомобил „А.” с рег. № ***, без да
използва обезопасителния колан, с който автомобилът е оборудван. По този
начин жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и
е осъществила състава на административното нарушение по чл. 183, ал. 4, т.
7, предл. 1 от същия закон.
Фактът на извършване на нарушението, авторството на деянието и
вината на нарушителката се установяват от показанията на свидетелите
И.С.А. и В. И. М.. И двамата свидетели са възприели непосредствено
извършването на нарушението. Показанията им са последователни, логични и
непротиворечиви. Няма данни двамата свидетели да се намират с
жалбоподателката в особени отношения, които да ги мотивират да я уличат в
нарушение, което не е извършила. Поради това съдът кредитира показанията
на двамата свидетели.
Неоснователно е развитото в жалбата оплакване, че актосъставителят и
наказващият орган не са положили усилия да установят дали в процесния
случай не е налице някое от основанията по чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, при
наличието на които жалбоподателката би била освободена от задължение да
ползва обезопасителния колан. Така изложеното оплакване би имало значение
за преценката за законосъобразност на наказателното постановление само ако
от доказателствата се установява, че действително е имало такова основание.
В хода на съдебното следствие не беше установено наличие на някое от
основанията по чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, поради което за законосъобразността
на постановлението е без значение дали актосъставителят и наказващият
орган са полагали целенасочени усилия за събиране на доказателства относно
наличието на такова основание, или са приели, че такова основание няма, без
да събират доказателства по този въпрос.
Наказващият орган е квалифицирал правилно деянието като нарушение
по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП и е наложил на жалбоподателката
предвиденото в закона административно наказание глоба в размер на 50 лв.
Наложеното на жалбоподателката административно наказание е
абсолютно определеното в закона по вид и размер, поради което в случая
разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН за индивидуализиране на наказанието е
неприложима, а развитото в жалбата оплакване за нарушаване на тази
5
разпоредба – неотносимо към въпроса за законосъобразността на
обжалваното постановление.
Анализът на събраните доказателства дава основание да се приеме, че
тежестта на конкретното нарушение е типичната за този вид правонарушение.
В хода на съдебното следствие не бяха събрани доказателства за
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а
данните за предходни нарушения по ЗДвП на жалбоподателката в справката
на л. 7 и 8 са от категорията на отегчаващите отговорността й. При това
положение съдът приема за неоснователни развитите в жалбата доводи за
малозначителност и при условията на евентуалност за маловажност на
нарушението, предмет на обвинението.
По горните мотиви съдът следва да потвърди обжалваното наказателно
постановление като законосъобразно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0268-
000838/26.06.2020 г., издадено от началника на сектор „Охранителна
полиция” в Районно управление – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико
Търново, с което на И. С. Е., ЕГН **********, с адрес ***, е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв. (петдесет лева) на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закона за движение по пътищата
за нарушаване на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6