РЕШЕНИЕ
№ 15826
гр. София, 19.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110113265 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПКл
Образувано е по искова молба на И. В. Д. против (ФИРМА), в която са изложени
твърдения, че между страните по спора съществува валидно облигационно правоотношение
по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги за мобилен номер ++359*********.
Ищецът поддържа, че е дългогодишен клиент на (ФИРМА) / с търговско наименование към
момента на подаване на исковата молба (ФИРМА) и ползвал специален софтуерен продукт
– т.н. мобилно банкиране, инсталирано на мобилния му телефон и базирано на интернет
връзка, чрез което приложение има възможност да проверява движението по банковите си
сметки и да извършва реални парични преводи към други банки. В исковата молба са
изложени твърдения, че потребителят следвало да използва мобилното банкиране, тъй като
банката, за да предотврати неоторизирани преводи и с цел максимална защита и сигурност,
е създала и въвела такъв механизъм за плащане, съобразно който всеки превод извършен
чрез мобилно приложение в интернет среда се препотвърждава с допълнително генериран
код изпращан като кратко съобщение на посочен от титуляра на сметката мобилен номер,
като ищецът получавал въпросните кодове на телефон ++359*********. В исковата молба са
изложени твърдения, че на 26.10.2022 г. И. Д. сключил договор за потребителски кредит, по
силата на който му била отпусната сумата в размер на 62700 лева, като след заверяване на
сметката наличността по разплащателната сметка на ищеца била малко над 30000 лева. В
исковата молба са изложени твърдения, че малко преди обяд на 02.11.2022 г. ищецът
констатирал, че входящите и изходящите обаждания, входящи и изходящи смс и мобилен
интернет достъпни чрез мобилен телефон ++359********* са блокирани. И. Д. чрез телефон
на колега незабавно се свързал с мобилния оператор, като узнал, че в офис на (ФИРМА) в
гр. (АДРЕС) неизвестно за ищеца лице ( М.Т) депозирало искане за смяна на СИМ картата
на процесния мобилен номер, като към момента на обаждането издадената нова СИМ карта
е активна и е предадена на лицето М.Т, която представила нотариално заверено пълномощно
от ищеца. Страната поддържа, че първо чрез дежурен оператор, а след това и писмено
1
уведомил ответното дружество, че никога не е правил искане за подмяна на СИМ картата на
процесния мобилен номер, никога не е упълномощавал никого с права за извършване на
подобни действия и отправил искане до мобилния оператор за незавно вземане на
необходимите мерки за предотвратяване на достъп до телефонния му номер, респективно до
личните му данни и електронното банкиране от неоторизирани лица. В исковата молба са
изложени твърдения, че в следобедните часове на същия ден връзката на старата СИМ карта
на процесния мобилен номер била възстановена. Ищецът поддържа, че след възстановяване
на старата СИМ карта установил, че в периода на активност на неправомерно
новоиздадената СИМ карта е осъществен достъп до банковите му сметки и е извършен
банков превод на сумата в размер на 5000 лева, като кодът необходим за потвърждаване на
сочената транзакция е получен като SMS на новата СИМ карта. В исковата молба са
изложени твърдения, че сумата била наредена по сметка на (ФИРМА) и изтеглена в брой от
каса от непознато за И. Д. лице. Ищецът поддържа, че в депозираното от непознато лице
заявление до ответника за смяна на СИМ картата на процесния мобилен номер са посочени
единствено две имена на явилото се лице, като документът не съдържа обелязване, че
операторът е извършил действия по повод представено пред негов служител нотариално
заверено пълномощно, респ. документът не съдържа каквато и да е индивидуализация на
пълномощното, а именно номер и нотариус, при когото е заверено. Ищецът поддържа, че в
резултат на случилото се претърпял имуществена вреда в размер на стойността на
неправомерно извършената транзакция от 5000 лева и неимуществени вреди, изразяващи се
стрес и притеснение, чието парично обезщетение възлиза на сумата в размер на 1000 лева,
които суми следва да бъдат заплатени от ответното дружество, като обезщетение за
неизпълнение на договорно задължение да подменя SIM картата на предоставения на
потребителя мобилен номер само след искане подадено лично от титуляра по договора, а
при условията на евентуалност поради противоправно бездействие, изразяващо се в
непогалагане на грижата на добрия търговец доколкото (ФИРМА) е следвало така да
организира дейността си, че да не позволява неправомерен достъп до телефонния номер на
ищеца чрез злоупотреба с данни, както и изразяващо се в непогане на дължимата грижа по
чл. 249, ал. 6 от Закона за електронните съобщения, което е довело до злоупотреба с личните
данни на ищеца, както и поради неизпълнение на изискванията по чл. 4, т. 10 от Закона за
защита на потребителите, потребителят да бъде уведомен изрично за еветнуалната
възможност за злоупотреба с правата/задълженията му по договора от пълномощник.
Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на
ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Ж.С оспорва поддържаните от ищеца твърдения по отношение на описания в исковата
молба механизъм на извършване на разплащателни услуги, като е посочено, че настъпилият
резултат – прехвърляне на парична сума чрез използване на мобилно приложение за
електронно банкиране е резултат на двуетапен процес, като първият етап е осъществяването
на достъп до мобилната апликация чрез използване на потребителско име и парола, а
вторият е потвърждаването на заявената транзакция чрез въвеждане на оторизационен код с
временна валидност, изпратен от банката чрез СМС съобщение до мобилния номер на
клиента. В отговора са изложени твърдения, че вторият етап е възможен единствено след
успешно завършване на първия, като получаването на СМС не осигурява достъп до
приложението на електронното банкиране. В допълнение са изложени съображения, че
услугите, които предоставя мобилния оператор не касаят успешното достъпване на
мобилното приложение за електронно банкиране, респ. ответникът не носи отговорност за
извършената транзакция. С отговора са оспорени поддържаните от ищеца твърдения, че
достъпът до мобилното приложение за осъществяване на процесната транзакция е
осъществен след момента, в който е активирана новата СИМ карта, както и е оспорена
причинно-следствената връзка между извършените от мобилния оператор действия по смяна
на картата и осъществения достъп до мобилното приложение за електронно банкиране.
Процесуалният представител на ответника поддържа, че липсата на данни в подаденото
заявление за издаване на нова СИМ карта не означава автоматично, че не е извършена
2
надлежна проверка при депозиране на искането. С подадения отговор са оспорени
поддържаните от ищеца твърдения за претърпени неимуществени вреди вследствие на
описаното в исковата молба събитие, както и размерът претендираното обезщетение. По
изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени като в
тежест на ищеца бъдат възложени сторените от ответното дружество съдебни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа страна по спора следното:
Страните не спорят, а и от представеното по делото Допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер +359********* от
05.06.2022 г. се установява, чемежду ищецът и ответното дружество съществува валидно
облигационно правоотношение, по силата на което мобилният оператор предоставя на И. В.
Д. далекосъобщителни и мобилни услуги за посочения мобилен номер. Като писмено
доказателство по делото е прието заявление по образец № 62705066/02.11.2022 г. за промяна
на SIM карта на мобилен номер +359*********, в което като заявител е посочен ищецът,
действащ чрез М.Т.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-техническа експертиза,
което съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява, че към 02.11.2022г. за
осъществяване на банков превод през мобилното приложение (ФИРМА), както и през
интернет банкирането на (ФИРМА) е следвало потребителят да достъпи профила си след
въвеждане на потребителско име и парола, след което да попълни детайлите за банковия
превод във формата на платежно нареждане и да авторизира превода с подпис ( въвеждане
на SIM код или авторизация с токен). Вещото лице разяснява, че към 02.11.2022 г. за ищеца
средство за авторизация е било получаването на SMS към мобилен номер +359*********. От
приетото заключение се установява, че на 02.11.2022 г. в 12:44:32 часа процесната
транзакция е заявена и впоследствие осъществена чрез влизане с потребителско име и
парола в мобилното приложение на банката и автентикирана чрез SMS код, изпратен на
процесния телефонен номер. Вещото лице разяснява, че оторизационният код за извършване
на процесната транзакция и още четири превода на обща стойност 30500 лева е изпратен от
номер 12222 до процесния мобилен номер на 02.11.2022 г. в 12:47:26 часа. Заключението
съдържа разяснение относно същността на двуфакторната автентикация, а именно метод за
удостоверяване на идентичността на потребител в компютърни системи, който предполага
наличието на два отделни и независими компоненти ( фактора), като целта е да бъде
осигурена по-висока степен на сигурност в сравнение с традиционната еднофакторна
автентикация каквато е въвеждането само на потребителско име и парола. Експертът сочи,
че за потвърждаване на дадена транзакция следва клиентът да е влязъл в профила си за
онлайн или мобилно банкиране, т.е. да е въвел потребителското си име и парола, като за
подпис и изпращане на платежно нареждане се изисква допълнително средство за сигурност
– изпращане на съобщение с еднократен код на посочен от потребителя телефонен номер,
т.е. само с получаването на SMS код транзакцията не би могла да бъде осъществена. При
изслушване на експертизата вещото лице допълва, че ако е имало подмяна на SIM картата
на мобилния номер на ищеца регистриран в банката, то кодът за потвърждаване на
транзакциите е бил изпратен на новоиздадената карта.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 79 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение
за неизпълнение. От своя страна съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението за неизпълнение
обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението. С Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. по т. д. № 4/2012 г., ОСГТК на
ВКС, е прието, че когато неимуществените вреди са причинени от неизпълнението /или
неточното изпълнение/ на договорни задължения, на обезщетяване подлежат вредите,
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
3
предвидени при пораждане на задължението, а при установена по делото недобросъвестност
на длъжника /знание на фактите, обуславящи по-тежката му отговорност/ - обезщетението е
за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.
Предвид изложеното и при съобразяване на поддържаните от ищеца твърдения за
настъпили вреди в резултат на неизпълнение от страна на ответника на различни
задължения, произтичащи от договор за предоставяне на далекосъобщителни и мобилни
услуги, в доказателствена тежест на страната по предявените искове с правно основание чл.
82 вр. чл. 79, ал. 1, пред. 2 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
между страните по спора е съществувало облигационно правоотношение с описан в исковата
молба предмет, по силата на което ответникът е имал задължение да подменя издадена на
ищеца SIM карта само след искане от страна на титуляра по договора, следвало е да
организира дейността си по начин, който не позволява неправомерен достъп до телефонния
номер на ищеца чрез злоупотреба с данни, следвало е да полага грижа по чл. 249, ал. 6 от
Закона за електронните съобщения и е следвало да уведоми потребителя изрично за
евентуалната възможност за злоупотреба с правата/задълженията му по договора от
пълномощник, неизпълнение на сочените задължения, настъпването на вреди ( имуществени
и неимуществени), които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и
размерът на вредите.
Съгласно правната доктрина и трайната съдебна практика преки и непосредствени са
вредите, които са нормален, безусловен и закономерен резултат от неизпълнението. Когато
вредите се дължат на други фактори, независещи от волята и желанието на длъжника, напр.
от поведението на кредитора, трето лице или непреодолима сила, те са косвени. Вредата е
пряка и непосредствена последица от неизпълнението, когато то е необходимо и достатъчно
условие за настъпването й в обичайна среда. Неизпълнението е необходимо условие, когато
без него вредата със сигурност не би настъпила. Неизпълнението е достатъчно условие
когато само то би причинило вредата при обичайно стечение на обстоятелствата. Косвени са
вредите, които са нетипичен резултат на неизпълнението.
Съдът намира, че в разглеждания случай неизпълнението на кое да е от сочените от
ищеца задължения на ответника, произтичащи от договора за телекомуникационни услуги,
поначало не би могло да доведе до описаните в исковата молба имуществени и
неимуществени вреди. Описаното в исковата молба вредоносно събитие по същество се
изразява с осъществен нерегламентиран достъп до електронното банкиране на лицето и
осъществяване на неодобрени от титуляра на банковата сметка платежни нареждания.
Съгласно легалната дефиниция дадена с § 1, т. ЗЗ ДР на ЗПУПС – платежно нареждане е
всяко нареждане от платеца към доставчика на платежни услуги, с което се разпорежда
изпълнението на платежна операция - действие, предприето от платеца или от негово име по
внасяне, прехвърляне или теглене на средства, независимо от основното правоотношение
между платеца и получателя, като наредените операции са с естество прехвърляне на суми
по платежна сметка на съответен получател, индивидуализиран с име и платежна сметка.
Материално правоотношение по договор за платежна сметка е регулирано от специалния
ЗПУПС, поради което общият режим на договорната отговорност е неприложим, респ.
ответникът в качеството на мобилен оператор не е материално легитимиран да отговаря по
предявения иск за обезщетение на твърдените вреди от извършени неразрешени платежни
операции – имуществени равняващи се на прехвърлените парични средства и
неимуществени в резултат на преживени от ищеца негативни емоции. Предмет не на
договора за телекомуникационни услуги, а на този за открИ.е на банкова сметка са видът и
условията за използване на платежен инструмент - персонализирано/персонализирани
устройство/устройства и/или набор от процедури, договорени между ползвателя на
платежни услуги и доставчика на платежни услуги и използвани от ползвателя на платежни
услуги с цел подаване на платежно нареждане - § 1, т. 30 ДР на ЗПУПС.
Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС предвижда, че в случай на неразрешена
платежна операция доставчикът на платежни услуги възстановява на платеца незабавно
стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на
4
следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен
когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и
уведоми съответните компетентни органи за това. Разпоредбите на националния ЗПУПС
дословно възпроизвеждат текстовете Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и
на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, поради
което и се нуждаят от тълкуване за извличане на точния им смисъл. Тълкуването на чл. 78,
ал. 1 и ал. 4 ЗПУПС недвусмислено сочи, че рискът от изпълнение на неразрешена от
платеца операция, макар и наредена чрез договорения платежен инструмент (потребителско
име и парола в комбинация със SMS код), е възложен в тежест на доставчика на услугата, а
не в тежест на мобилния оператор независимо, че сключването на договор за мобилни
услуги е предпоставка за регистриране на валиден мобилен номер, на който да бъдат
получавани кратки съобщения, съдържащи код необходим за потвърждаване на платежното
нареждане. Неблагоприятните последици от изпълнението на неразрешената платежна
операция, която е наредена чрез приетия от страните платежен инструмент ще останат в
правната сфера на платеца само при доказване от страна на банката, че е налице измама – в
двете й разновидности: извършена от платеца или извършена от получателя на плащането,
който има качеството ползвател на платежната услуга или при умишлено или при груба
небрежност от страна на ползвателя на платежните услуги неизпълнение на съществените
задължения, вменени му във връзка с използване на платежния инструмент.
Доколкото ищецът е предявил иска си срещу лице, което не разполага с материална
легитимация по иска, предпоставките за възстановяване на неразрешено преведени суми по
чл. 79 ЗПУПС са извън предмета на настоящия спор. Предвид изложеното съдът намира, че
предявената исковата претенция е неоснователна.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени сторените от ответника съдебни разноски в размер общо на 600 лева, от
които сумата в размер на 500 лева внесен депозит по допусната съдебно-техническа
експертиза и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. В. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. (ФИРМА), против
(ФИРМА), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС) осъдителни
искове с правно основание чл. 82 вр. чл. 79, ал. 1, пред. 2 ЗЗД, за заплащане на сумата в
размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди и сумата в размер
на 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат
на неизпълнение на задължения на ответника по Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги за мобилен номер ++359********* - задължение да подменя
издадена на ищеца SIM карта само след искане от страна на титуляра по договора, да
организира дейността си по начин, който не позволява неправомерен достъп до телефонния
номер на ищеца чрез злоупотреба с данни, полагане на грижа по чл. 249, ал. 6 от Закона за
електронните съобщения и уведомяване на потребителя изрично за евентуалната
възможност за злоупотреба с правата/задълженията му по договора от пълномощник, като
неоснователни.
ОСЪЖДА И. В. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. (ФИРМА), да заплати на (ФИРМА),
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата в размер на 600 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието(ФИРМА), ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление в гр. (АДРЕС) в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника
(ФИРМА).
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6