РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Велики Преслав, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дияна Д. П.а
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. П.а Административно наказателно
дело № 20213610200232 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба,
подадена от Ш. С. Ш. с ЕГН ********** с адрес с.******** срещу
Наказателно постановление №21-0323-000399/19.07.2021 г. изд. от Началник
група при РУ-В.Преслав към ОД МВР-Шумен.
В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност
на наказателното постановление като издадено при неправилно и
необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършване на
нарушението.
Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да
бъде отменено изцяло като неправилно.
Жалбоподателят се явява лично и със защитник в съдебно заседание.
Защитникът поддържа жалбата, сочи гласни доказателства в подкрепа на
твърдението си, че не жалбоподателя е управлявал автомобила на посочената
в АУАН и НП дата и място и моли наказателното постановление да бъде
отменено.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание. В
съпроводителното писмо по чл.60 от ЗАНН моли обжалваното НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. В нарочна молба процесуалния
представител оспорва изцяло жалбата и представя писмени доказателства в
подкрепа на наказателното постановление и моли същото да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
На 29.03.2021г., жалбоподателят управлявал собствения си л.а.”Хонда ЦР В”
1
с рег.№***** по път втори клас № 73 км.30+700 в посока от гр.******,
обл.****към с.******, общ.****, обл.*****. На посочената дата и на същия
пътен участък непосредствено пред с.*****, общ.******за контрол на
правилата за движение по пътищата било поставено техническо средство
АТСС, т.н „тринога“, с което средство се извършва измерване на скоростта на
движение на автомобилите. На посоченият пътен участък скоростта на
движение била ограничена с пътен знак В-26 до 40 км/ч. Независимо от
ограничението около 12.15 часа на 29.03.2021 г. жалбоподателя управляват
л.а.”Хонда ЦР В” с рег.№****** със скорост на движение 71 км/ч, което
било установено с поставеното техническо средство АТСС. След обработка
на данните от техническото средство и установяване на водача на МПС,
жалбоподателя бил поканен в РУ-Търговище, където собственоръчно
попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която посочил че на процесната
дата той е управлявал автомобила. Жалбоподателят е бил наясно с
наказателната отговорност по чл.313, ал.1 от НК за посочване в декларацията
на неистински обстоятелства. Чрез електронна информационна система на
полицията /ЕЦОН/ за издаване на електронни фишове било установено, че на
жалбоподателя са издадени шест електронни фишове, които са влезли в сила
и с които са му наложени административни наказания за нарушения по чл.21
от ЗДвП. Въз основа на събраните в хода на проверката данни св.П. съставил
за установеното нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП АУАН на жалбоподателя.
Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, с което за нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП и на осн.чл.182, ал.5 вр. с ал.2, т.4 от ЗДвП на
жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
600.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е
издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от
връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на
административнонаказващия орган).
При така установената безспорна фактическа обстановка, от правна
страна съдът намери, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като констатира, че в
производството по ангажиране административнонаказателната отговорност
на нарушителя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и/или материалния закон, водещи до неговото опорочаване. Първото
и основно основание за законосъобразност на всяко НП е да бъде издадено от
компетентен орган, като в настоящият случай е установена побезспорен
начин компетентността, която произтича както пряко от закона и е
делегирана със Заповед на Министъра на ВР, която е приложена по делото.
При съставяне на АУАН не са допуснати нарушения, които да не са
преодолими по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, а от друга страна НП съдържа
всички реквизити, изискуеми от чл. 57 от ЗАНН, т. е. налице е яснота относно
вмененото като извършено нарушение от страна на жалбоподателя.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, Обн., ДВ, бр. 36/2015 г. -
"При контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за
2
разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта", т. е.
не е въведено изискване АТСС да е поставено на видимо място в обсега на
пътя, така както сочи нарушителя. Подобно изискване не се съдържа и в чл.
10, ал. 3 от същата Наредба, предвиждаща Протоколът за използване на
мобилно АТСС да се попълва за всяко място за контрол и да се съпровожда
със снимка на разположението на уреда, каквато по делото има представена.
Дори обаче такава снимка да не беше представена, то би било налице е
нарушение, но то по характера си е такова, че не препятства установяването
на местоположението на АТСС, което е посочено достатъчно точно в
протокола за използване на техническото средства, имащ характера на
официален документ със съответната доказателствена сила. Отделно,
местоположението на АТСС е установимо и от снимковия материал на
нарушението, доколкото мястото на извършване на същото в случая съвпада с
това на установяването му. Заснетата от ARH CAM S1 снимка направена на
29.03.2021 г. в 12.15 часа несъмнено попада сред тези, визирани в съставения
протокол, в който е удостоверено начало и край на работа. Протоколът е
подписан от полицейския служител с удостоверяване, че АТСС е
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания, а наличните пътни знаци са
проверени преди и след измерването.
От друга страна съдът приема, че в съставения за нарушението
АУАН ясно и разбираемо за нарушителя е посочено, че нарушението е
установено и заснето с автоматизираното техническо средство, като е посочен
и неговият идентификационен вид и номер. В акта е описано точното място
на извършване на нарушението, както и посоката на движение на лекия
автомобил. В приложената по преписката снимка ясно се вижда
регистрационния номер на автомобила, отразени са максимално разрешената
скорост на движение на МПС – 40 км/ч и измерената скорост на движение на
автомобила – 74 км/ч, от която коректно е приспаднат в полза на нарушителя
толерансът от - 3 км/ч, който представлява допустимата техническа грешка
при измерването на скоростта. Нарушението е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство без човешка намеса и това е така дори
когато се използва мобилна апаратура, както е било в случая. Законът не
разграничава правните последици от установени със стационарни или
мобилни технически средства нарушения /за което неоснователно се
претендира в жалбата/. Полицейският служител изпълнява задължения само
по техническото обслужване на техническото средство и го придвижва от
едно място за контрол до друго. Самото действие на апаратурата обаче е
автоматизирано.
Разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП регламентира, че при
изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните
работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за
движение по пътищата да използват технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство, т. е. регламентира
правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства,
като същевременно в чл. 189, ал. 15 ЗДвП изрично се посочват като
веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките,
3
изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. По делото е
доказано, че скоростта на движение на процесния л.а.”Хонда ЦР В” с рег.
№***** е измерена с автоматично техническо средство вид ARH CAM S1,
което е одобрен тип средство за измерване, видно от представено
удостоверение издадено от БИМ. Същото е било технически годно и
изправно към момента на констатиране на нарушението, видно от протокола
за преминала периодична проверка. Eто защо съдът приема, че в конкретният
случай са изпълнени изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата контролът да се осъществява от АТСС одобрени по реда на Закона
за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и преминали първоначални и последващи проверки. Доколкото
нарушението е установено с годно техническо средство, то може да бъде
доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се
установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се
индивидуализира нарушителя. Както вече се посочи по-горе от приобщената
по делото като веществено доказателство снимка, ведно с разпечатка от
използваното средство за измерване е видно, че на посочените дата, място и
час, жалбоподателят е осъществил посоченото от
административнонаказващия орган нарушение. От обективна страна същият,
като водач на моторно превозно средство не е изпълнил задължението си да
избере скорост на движение на пътното превозно средство, ненадвишаваща
допустимата такава – 40 км/ч извън населено място, въведена пътен знак
"В26".При така приетото за установено от фактическа страна
законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел,
че с действията си жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 21, ал.2 от
ЗДвП. В НП е посочена, като нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
това е нарушение на процесуалните правила, но същото не е съществено, по
безспорен начин е установено нарушението и посочване на първата вместо
втората алинея на чл.21 от ЗДвП не е попречило на нарушителя да разбере в
какво е обвинен и да организира защитата си.
Възраженията на жалбоподателя са свързани единствено с твърдението,
че на процесната дата не той, а синът му св.С. С. Съдът не дава вяра на
показанията на свидетеля, т.к същия е заинтересован от изхода на делото,
поради роднинските си връзки с жалбоподателя. Жалбоподателят
непосредствено след нарушението е попълнил и подписал декларация, че той
управлявал автомобила. Едва след като е получил НП за налагане на
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ е решил да отклони
административнонаказателната отговорност от себе си. Твърдението на
жалбоподателя, че сина му е управлявал автомобила не е подкрепено с
доказателства. Според съда, тази защитна версия противоречи на каквато и да
е логика, т.к след като жалбоподателя е осъзнал административнонакателната
отговорност за себе си, се отказва от защитата на сина си, но същевременно
освен несериозна е и твърде опасна, за да бъде взета на сериозно и
кредитирана, тъй като би могла да повлече наказателно преследване срещу
самия жалбоподател за престъпление по чл.313 от НК. В случай, че не бъде
4
кредитирана на сина му следва да бъде потърсена наказателна отговорност за
лъжесвидетелстване по чл.290 от НК, за което е предупреден от настоящия
състав.
Съдът намери, че административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е правилно ангажирана именно във връзка с разпоредбата
на чл. 182, ал. 5, вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП, респ. правилно са определини
наказанията в техните фиксирани размери. Нормата на чл. 182, ал. 5 от
ЗДвП въвежда санкции при системно нарушаване на скоростните режими, а
легалната дефиниция за поянятието "системно" се съдържа в разпоредбата
на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, съгласно която "системно" е нарушението,
извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на
първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който
на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение /в т. см. виж
и ТР № 3/15.02.1971 г. та ОСНК, според т. 3 от което "при системно
извършване на престъпление се изискват най- малко три деяния и между тях
да има устойчивост и трайност"; както и ТР по н. д. № 34/1988 г. на ОСНК,
относно периода, в който се извършват отделните престъпления/.
В случая законодателното изискване е за системно нарушаване на
правилата за движение по пътищата с превишена скорост след като едно лице
вече е било санкционирано за нарушения по чл. 21 от ЗДвП като е без правно
значение дали това е станало с ЕФ или АУАН. В настоящият случай е
правилна преценката на административнонаказващият орган по повод
приложимата санкционна разпоредба на чл. 182, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП,
мотивирана от посочените и влезли в законна сила седем електронни фиша в
рамките на едни година преди процесното нарушение. От тях става ясно, че
действително в едногодишния срок предхождащ констатираното нарушение,
жалбоподателят е бил санкциониран многократно за превишаване на
скоростта, като от правно значение за настоящия случай относими за
определяне на системността в НП правилно са посочени ЕФ серия К,
№2986997, ЕФ серия К,№8518830, ЕФ серия К,№3530624, ЕФ серия К,
№3542183, ЕФ серия К,№3965724, ЕФ серия К,№4097880, ЕФ серия К,
№4324596, които са влезли в сила. Поради което съдът счита за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че не той е управлявал
автомобилите, с които са извършени нарушенията.
Административнонаказателните производства са приключили с участието на
жалбоподателя и в случай че не е бил добросъвестен в хода им не може да
черпи права от собственото си неправомерно поведение.
При определяне на наказанията наказващият орган е наложил
единственото предвидено в закона фиксирано наказание лишаване от право
да се управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба в размер на 600 лв.
определена като двойния размер на санкцията по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП –
300 лв. В конкретният случай съдът приема, че с оглед наличието и на
множество други нарушения на скоростните режими /макар и заплатени ЕФ с
правна квалификация извън посочената по чл. 182, ал. 4 и ал. 5 от ЗДвП – виж
справка за нарушител, л. 29/ настоящото нарушение разкрива изключително
висока степен на обществена опасност на нарушителя от обичайната за този
вид административни нарушения, което от своя страна изключва
възможността отговорността му да отпадне с предупреждение съгласно чл.
28, б. "а" от ЗАНН, поради което обжалваното НП следва да бъде потвърдено
5
изцяло като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото и с оглед направеното от АНО искане за
присъждане на разноски, съдът намира следното: Съгласно чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК, ал. 4 предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закон за правната помощ. Съгласно чл.
37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че
производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съответно
същото не представлява фактическа и правна сложност и процесуалният
представител не се е явил в съдебно заседание намира, че на юрисконсулта
следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в
нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0323-000399/19.07.2021
г. изд. от Началник група при РУ-В.Преслав към ОД МВР-Шумен с което на
Ш. С. Ш. с ЕГН ********** с адрес с.****** за нарушение по чл.21, ал.1 от
ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 5, вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 600 лв. /шестстотин лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, КАТО
ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Ш. С. Ш. с ЕГН ********** с адрес с.******* да заплати на
Областна Дирекция на МВР-Шумен със седалище и адрес на управление
гр.Шумен, ул.“Сан Стефано“№2 направените в настоящото производство
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв./осмедесет
лева/.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава
XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания,
предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
6