РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. Русе, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и пети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело №
20214500100805 по описа за 2021 година
В производството са субективно съединени искове с правно основание
чл.124 от ГПК във вр.439 от ГПК- за установяване, че е погасено ипотечното
право на ответника, поради погасяване по давност на възможността за
принудително изпълнение.
Ищците К. П. П., Д. П. П., Л. П. П. и „Пл.- гр.В.ЕИК **** твърдят, че по
силата на договор за банков кредит продукт „Б.“ №**** г., сключен между
„Ю.“ АД като кредитодател и „П. Е. и „П.- гр.В. като кредитополучатели бил
отпуснат кредит в размер на 85 000 евро. Договорът бил обезпечен с ипотека
върху недвижим имот- апартамент „Д“, находящ се в гр.Р. ул.“ И.-
собственост на първите трима от ищците. По силата на договор за ипотека от
13.07.2006 г., сключен с нотариален акт №47, т.VІІ, дело №6417/2006 г. на СВ
имотът бил предоставен като обезпечение, а собствениците му били само
ипотекарни длъжници. В договора били посочени условията, при които се
отпускал кредита, размера на лихвата, лихвата за забава, срокът за погасяване
и таксите по обслужване. Собствениците на имота не били страни по договора
за ипотека, а били само ипотекарни длъжници. Поради неизпълнение на
задълженията по договора за банков кредит продукт „Б.“ №**** от 13.07.2006
г., банката пристъпила към принудително изпълнение. Било образувано
1
изп.д.№ 20098320401649 по описа на ЧСИ И. Х.- рег.№ 832 на КЧСИ въз
основа на издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 08.10.2009
г., издадени по ч.гр.д.№ 10384/2009 г. на ВРС като било пристъпено към
принудително изпълнение чрез продажба на ипотекираните в полза на
ответника недвижими имоти, вкл. и и горепосочения недвижим имот. На
18.02.2013 г. бил изготвен протокол за нестанала публична продан като била
насрочена нова за периода 04.03.2013 г. до 04.04.2013 г.. Последната
насрочена публична продан на имота била за времето от 27.10.2014 г. до
27.11.2014 г., която била спряна по искане на взискателя с молба от
27.10.2014 г. На 02.10.2019 г. изпълнителното дело било прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК- поради неизвършване на изпълнителни
действия повече от две години от страна на взискателя. Ответникът и
взискател изтеглил изпълнителния лист и въз основа на него образувал ново
изпълнително дело- изп.д.№ 20208320400457 по описа на ЧСИ Ив.
Хаджииванов. По новообразуваното изпълнително производство била
насрочена публична продан на описания недвижим имот за периода
25.01.2021 до 25.02.2021 г. След направена справка отправили устно
възражение, че от момента на последното валидно извършено действие
изминали повече от пет години, поради което била погасена възможността за
събиране на вземането по принудителен ред. Установи, че на гърба на
изпълнителния лист датата била поправена от 11.02.2013 г. на 01.08.2017 г. На
11.02.2013 г. било извършено плащане на сума от приключила публична
продан. Направената поправка мотивирало адвокатът им да извърши справка
по делото. Адв. Алина Блъскова констатирала, че на 14.10.2014 г. била
депозирана молба от взискателя във връзка с насрочена публична продан с
искане цената да се съобрази с пазарната оценка, която направила банката. На
15.10.2014 г. било изготвено постановление за насрочване на публична
продан за периода 27.10.2014 г. до 27.11.2014 г. В деня на приключване на
проданта, взискателят поискал спиране на проданта и на база на това
съдебният изпълнител спрял публичната продан. На 21.09.2018 г. длъжникът
„П. поискал издаване на копие на документите за извършеното последно
изпълнително действие, което му било отказано от ЧСИ. На 30.09.2019 г.
длъжника с писмена молба поискал прекратяване на изпълнението.
Съдебният изпълнител изготвил постановление за прекратяване на 02.10.2019
г., за което изпратил съобщение на страните без да е приложен акта. В него
2
първоначално била посочена датата 11.02.2013 г. При образуване на новото
изпълнително дело на длъжника била връчена ПДИ с копие от изпълнителния
лист без коригирана дата на гърба, а постановлението за прекратяване не
било подписано от съдебния изпълнител. Междувременно по делото се
появил документ за налагане на запор на длъжника от 01.08.2017 г. без да е
правено искане за това от страна на банката. Дори при наличието на този
документ, от последното валидно изпълнително действие изминали повече от
две години без взискателят да е искал изпълнение. Адв.Б. възразила за
поправената дата на гърба на изпълнителния лист, в резултат на което на
длъжниците бил отказан достъп до делата, отказано било изготвянето и на
копия като съдебният изпълнител заявил, че ще предостави информация само
след представяне на съдебно удостоверение. Считат, че към датата на
образуване на изп.д.№ 20208320400457 на ЧСИ И. била погасена по давност
възможността на взискателя по принудителен ред да събира вземането си по
издадената заповед за незабавно изпълнение и изп.лист по ч.гр.д.№
10384/2009 г. чрез извършване на публична продан на собствения на първите
трима ищци недвижим имот. Последното валидно извършено действие било
на 11.02.2013 г., тъй като насрочената публична продан за периода 27.10.2014
г.- 27.11.2014 г. като изпълнително действие било изоставено от взискателя.
Считат, че давностният срок е започнал да тече от 27.11.2014 г. и е изтекъл
преди образуване на новото изпълнително дело. Последното било образувано
на 17.03.2020 г. , когато вземането било погасено по давност, поради което
била погасена по давност възможността на взискателя да търси вземането си
по принудителен ред чрез способите на принудителното изпълнение и по-
конкретно чрез продажба на ипотекирания имот. Претендират съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че е погасено ипотечното право на банката поради погасяване по
давност на възможността за принудително събиране на вземането по
издадената в нейна полза заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 10384/2009 г. на РС-В., въз основа на които било образувано изп.д.№
20208320400457 по описа на ЧСИ И. Претендират и направените разноски.
Ответникът „Ю. гр.С., ЕИК****е подал отговор по реда на чл.131 от
ГПК, в който изразява становище за допустимост на предявените искове. По
същество оспорва основателността им по съображения, че давността е
прекъсвана с искани изпълнителни действия като от всяко такова е започвала
3
да тече нова погасителна давност, която не била изтекла.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.07.2006 г. в гр.В. „Б.“ А. / със сегашно наименование „Ю.“/ от една
страна в качеството си на кредитодател и от друга „П. и „П.- гр.В. като
кредитополучатели са сключили в писмена форма договор за банков кредит,
продукт „Б.“ № ВL2036, по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателите кредит под формата на кредитна линия в размер на 85
000 евро. Вземането на банката, породено от сключения договор за кредит, е
било обезпечено с договорна ипотека върху недвижими имоти, учредена с
нотариален акт № 132, т.VІІ, рег.№ 10248, дело № 990/2006 г. на нотариус
рег.№ 217 на НК, вписан в СВ-Русе- вх.рег.№ 9311/14.07.2006 г., акт № 47,
т.VІІ, дело № 6417/2006 г. Видно от договора за ипотека за обезпечаването
на вземането- главница, лихви и разноски, К. П. П. и П. Д. П. са учредили в
полза на банката ипотека върху собствения им недвижим имот,
представляващ апартамент „Д“, находящ се в гр.Р.-, състоящ се от две стаи,
дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 79.47 кв.м., ведно
с изба №5 с площ от 5.71 кв.м., ведно с 3.020% ид.ч. от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж.
Банката се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК на 08.10.2009 г. и изпълнителен
лист, издадени по ч.гр.д.№10384/2009 г. по описа на Варненския районен съд
срещу солидарните длъжници „П.и „П.- В. за сумите 78 928.85 евро-
главница, 32.50 евро – такси, 12168.11 евро- лихви за периода 21.06.2008 г. до
05.10.2009 г., ведно със законната лихва от 06.10.2009 г. до окончателното
плащане, дължими по сключен договор за кредит, както и за направените
разноски.
По искане на банката с молба- вх.№ 18343/22.10.2009 г. и въз основа на
издадения изпълнителен лист е било образувано изп.д.№ 1649/2009 г. по
описа на ЧСИ И.- рег.№ 832 на КЧСИ.
Взискателят е поискал изпълнението да се насочи срещу недвижимите
имоти- собственост на трети лица, върху които в полза на банката е била
учредена договорна ипотека.
4
За предприетите принудителни действия ипотекарните длъжници са били
надлежно уведомени на 04.11.2009 г. На същата дата е била наложена и
възбрана върху гореописания недвижим имот, вписана в СВ-Русе- вх.
№31/04.11.2009 г. По искане на взискателя на 26.11.2009 г. изпълнителното
дело е спряно на основание чл.432, т.2 от ГПК. С молба от 27.05.2010 г.
взискателят е поискал възобновяване на изпълнителното производство като
К. П. и П. П. в качеството им на ипотекарни длъжници са били уведомени за
насрочен опис на собствения им недвижим имот, а с протокол за опис от
23.08.2010 г. апартаментът е бил описан и е била извършена оценка, вписана в
протокола. За периода 04.10.2010 г.- 04.11.2010 г е била насрочена
публичната продан на жилището, надлежно разгласена. С протокол за
обявяване на наддавателните предложения и на купувач от 05.11.2010 г. за
купувач на апартамента е бил обявен присъединения взискател Д. П. П., а на
19.11.2010 г. на участниците е било предявено разпределение като е
определена сумата, която обявения за купувач присъединен взискател следва
да внесе.
Длъжникът „П.-В. е обжалвал изготвеното разпределение, която жалба е
отхвърлена с влязло в сила решение по в.гр.д.№ 887/2011 г. по описа на РОС .
До Д. П. е било изпратено съобщение, че изготвеното разпределение е
влязло в сила на 30.03.2012 г. като му е указан и срока, в който е следвало да
внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерната част от вземанията
на другите взискатели. Д. П. е заявил, че не може да внесе дължимата сума.
Била е насрочена нова публична продан за периода от 04.03.2013 г.-
04.04.2013 г., надлежно разгласена. След провеждане на проданта с протокол
от 05.04.2013 г. за купувач на апартамента е бил обявен присъединения
взискател Р. Н. К. и е била насрочена дата за предявяване на разпределението,
за което участниците в изпълнителното производство са били уведомени. В
изготвеното разпределение е била посочена сумата и срока, в който купувачът
следва да я внесе.
Длъжникът „П. отново е обжалвал изготвеното разпределение. С
решение №665/22.10.2013 г. по в.гр.д.№ 852/2013 г., влязло в сила на
10.12.2013 г. жалбата е била отхвърлена като неоснователна. Със съобщение
изх.№48765/27.12.2013 г., купувачът е бил уведомен, че разпределението е
влязло в сила и му е бил указан срока, в който е следвало да внесе цената.
5
Поради невнасяне на сумата, с протокол от 13.01.2014 г. за купувач е бил
обявен присъединеният взискател Д. П. П. и е била насрочена дата за
предявяване на разпределение, за което страните са били уведомени. На
24.01.2014 г. ЧСИ е изготвил ново разпределение и е указал сумата, която
купувача следва да внесе, както и срока, в който следва да плати.
Длъжникът по изпълнението „П. отново е подал бланкетна жалба срещу
разпределението и с решение № 229/16.05.2014 г., постановено по в.гр.д.№
371 по описа на РОС, потвърдено с решение № 235/20.08.2014 г. по в.гр.д.№
318/2014 г. на ВТАС, жалбата е оставена без уважение.
С молба от 14.10.2014 г. банката- взискател е поискала изготвяне на нова
оценка на имота и след определянето й с постановление от 15.10.2014 г., е
била насрочена нова публична продан на имота за периода 27.10.2014 г.-
27.11.2014 г., надлежно разгласена.
По искане на взискателя от 27.11.2014 г. публичната продан е спряна на
основание чл.432, т.2 от ГПК.
На 01.03.2016 г. по молба на Държавата е наложен запор върху
вземанията на длъжника в „Ю.-С., а на 01.08.2017 г. е било изпратено запорно
съобщение за налагане на запор върху вземания на длъжника в Б.
На 30.09.2019 г. „П. В.е поискало прекратяване на изпълнението на
основание чл.433, т.8 от ГПК като с постановление от 02.10.2019 г. ЧСИ е
прекратил изпълнението и е поискал заличаване на възбраната върху
апартамента с молба, вписана в СВ-Р. на 09.10.2019 г. В постановлението като
дата на последното извършено изпълнително действие- налагане на запор, е
посочена дата 01.08.2017 г.
Със съобщение, връчено на 01.11.2019 г. банката- взискател е била
уведомена за прекратяване на изпълнението.
С молба от 17.03.2020 г. въз основа на същия изпълнителен лист, издаден
на 08.10.2009 г. по ч.гр.д.№ 10384/2009 г. по описа на ВРС, „Ю. е поискала
образуване на ново изпълнително дело № 457/2020 г. по описа на ЧСИ И. –
рег.№ 832 на КЧСИ и е посочила конкретни изпълнителни способи.
По искане на взискателя ЧСИ е извършил пълно имуществено проучване
на длъжника, наложил е възбрана върху ипотекираните в полза на банката
недвижими имот и е насрочил опис на процесния апартамент, извършен с
6
протокол от 27.08.2020 г. Изготвената оценка е била връчена с указания за
възможността да се оспори. С постановление от 03.10.2020 г. е била
определена оценката на апартамента и е била насрочена публична продан за
периода 17.11.2020 г.- 17.12.2020 г.
Публичната продан е била обявена за нестанала, поради което
взискателят с молба от 31.12.2020 г. е поискал насрочване на нова публична
продан. ЧСИ е насрочил нова публична продан на имота, надлежно
разгласена.
Петър Димитров П. е починал и като ипотекарни длъжници са били
конституирани синовете му Д. П. П. и Л. П. П..
С протокол от 26.02.2021 г. за купувач на апартамента е обявен Д. Х. В.
На 01.03.2021 г. е било изготвено постановление за възлагане на недвижим
имот, по силата на което на купувача на Д. Х. В. е бил възложен процесния
апартамент. Постановлението е било връчено на ипотекарните длъжници и на
страните по изпълнението.
„П. и Д. П. П. са обжалвали ПВНИ- предмет на в.гр.д.№ 277/2021 г. по
описа на РОС. С решение №89/29.04.2021 г. производството по жалбата на
„П. е прекратено и изпълнителното дело е върнато на ЧСИ за администриране
на жалбата, а жалбата на Д. П. е оставена без уважение. С решение
№173/05.07.2021 г. жалбата на „П.-В. срещу постановлението за възлагане на
недвижимия имот е оставена без уважение.
На 16.07.2021 г. е било извършено разпределение на постъпилата сума от
публичната продан на имота.
След влизане в сила на ПВНИ, същото е било вписано в СВ-вх.рег.№
7751/07.07.2021 г. и е бил насрочен въвод във владение за 30.07.2021 г., на
която дата купувачът е бил въведен във владение на процесния апартамент.
С удостоверение- вх. №4025/25.04.2023 г. ЧСИ е посочил, чче
изпълнителното дело към момента е висящо, а вземането не е погасено.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
В производството са субективно съединени искове с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК във вр.чл.439 от ГПК.
7
Искът, визиран в разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК, е едно от
средствата за правна защита срещу незаконно принудително изпълнение,
обусловено от липсата на материалноправните предпоставки на
изпълнителния процес. Същият предоставя възможност на длъжника, респ. на
ипотекарните длъжници чрез отрицателен установителен иск да оспори/ят
съществуването на изпълняемото право въз основа на новонастъпили факти
като в случая са наведени доводи, че вземането на взискателя е погасено по
давност, поради което е погасено и акцесорното ипотечно право на банката.
Защита по чл.439 от ГПК се явява съпътстваща изпълнителния процес,
поради което правният интерес от нея като абсолютна процесуална
предпоставка за нейната допустимост, е обусловен от наличието на висящ
изпълнителен процес, респ. наличие на изпълнително основание, въз основа
на което е издаден изпълнителен лист и въз основа на който кредиторът може
да инициира изпълнително производство.
Този извод се извежда от разпоредбата на чл.433, ал.1, т.7 от ГПК,
задължаваща съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното
производство при уважаване на иска. В този смисъл е правната доктрина и
трайно установената съдебна практика, обективирана в определение по
ч.гр.д.№ 854/2022 г. на ВКС, определение по ч.т.д.№ 577/2019 г. на ВКС,
определение по ч.т.д.№ 2331/2019 г. на ВКС, определение по ч.т.д.№
1660/2021 г. на ВКС.
От приложеното изп.д.№457/2020 г. по описа на ЧСИ И. рег.№ 832 на
КЧСИ, както и от предоставената от ЧСИ допълнителна информация, се
установи, че е налице е висящо принудително производство между длъжника
„П. ООД- гр.В.и „Ю. гр.С. като взискателят на 09.02.2022 г. е цедирал
вземането си на „ С.Г.Г. ЕАД. След образуване на изпълнителното
производство взискател е поискал предприемане на конкретни изпълнителни
действия както по отношение на недвижимите имоти, върху които трети лица
са учредели договорна ипотека, така и спрямо длъжника.
Установено е по делото, че взискателят е насочил изпълнението спрямо
недвижимия имот- собственост на първите трима ищци, който служи като
обезпечение на вземането на банката, по силата на сключен договор за
договорна ипотека. Имотът е продаден на публична продан, възложен е на
купувача с ПВНИ, вписано в СВ-Р. и купувачът е въведен във владение на
8
имота с протокол от 30.07.2021 г.
Установи се също, че към настоящият момент изпълнителното
производство е висящо като вземането на взискателя не е удовлетворено.
С оглед на обстоятелството, че е налице висящо изпълнително
производство като взискателят не е удовлетворен и предвид определение №
40/25.01.2023 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 20234000500001 по описа на
Апелативен съд- Велико Търново, съдът приема, че предявеният иск е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Ищците в качеството си на длъжник и ипотекарни длъжници по
изпълнението оспорват съществуването на изпълняемото право по издаден в
полза на ответника изпълнителен лист като искът е основан на факти,
настъпили след приключване на производството по делото- погасяване на
вземането по давност.
Погасителната давност е правен способ за погасяване на вземания,
регламентиран в чл.110 и сл. от ЗЗД, който законът свързва с бездействие от
страна на кредитора за определен срок.
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок.
Разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД определя началния момент на
давностния срок като го свързва с деня, от който вземането е станало
изискуемо. Този общ принцип заложен в цитираната разпоредба намира
приложение във всички случаи, освен когато със закон не е предвидено друго.
В чл.116 от ЗЗД са посочени хипотезите, при които се прекъсва
давността, сред които е и предприемането на действия на принудително
изпълнение.
В настоящият случай кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист за
вземанията си за главница, лихви и разноски на 08.10.2009 г. по ч.гр.д.№
10384/2009 г. по описа на Районен съд- Варна въз основа на издадена в негова
полза заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК.
Влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена като правни
последици на влязло в сила решение. Това е така, тъй като длъжникът в
9
заповедното производство не може да оспори вземането с възражения,
основани на факти или обстоятелства, които са му станали известни или са
могли да му станат известни до изтичане срока за възражение по чл.414 от
ГПК, поради което влязлата в сила заповед за изпълнение има установително
и преклудиращо действие, както и изпълнителна сила, аналогична на тази на
влязло в сила решение.
Няма наведени доводи и съответно доказателства заповедта за
изпълнение да е оспорена от длъжниците с възражение по реда на чл.414 от
ГПК, поради което същата е влязла в сила. С оглед установителната,
преклудираща и изпълнителна сила на заповедта за изпълнение, в процесния
случай следва да намери приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД,
съгласно която, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е винаги пет години.
В процесния случай издадената на 08.10.2009 г. заповед за изпълнение на
парично задължение е влязла в законна сила на 25.11.2009 г. и от този момент
е започнал да тече установения в чл.117, ал.2 от ЗЗД давностен срок.
Установи се, че кредиторът е предприел действия по принудително
изпълнение като е посочил конкретни изпълнителни способи- в т.ч. и опис,
оценка и публична продан на ипотекирани недвижими имоти.
Данните по приложеното изп.д.№ 1649/2009 г. сочат, че последното
искано от взискателя действие на принудително изпълнение е от 25.10.2014 г.
– изготвяне на нова оценка и публична продан на недвижими имоти, а с
молба от 27.11.2014 г. взискателят е поискал спиране на изпълнението на
основание чл.432, т.2 от ГПК. Няма доказателства взискателят да е поискал
възобновяване на принудителното производство, нито данни да е искал
извършването на други действия за принудително събиране на
неудовлетворената част от вземането си.
По правната си същност спирането на изпълнителното производство
означава временна забрана да се упражняват процесуални права и да се
изпълняват процесуални задължения, образуващи съдържанието на
изпълнителния процес.
Спирането пречи да се извършват изпълнителни действия, поради което
съдът приема, че наложените от съдебния изпълнител запори върху
10
банковите сметки на длъжника имат само обезпечителен характер и не
съставляват същински изпълнителни действия, поради което от 25.10.2014 г. е
започнал да тече установения в чл.433, т.8 от ГПК срок. Регламентирания в
посочената правна норма срок е изтекъл на 25.10.2016 г. и от този момент по
силата на закона е прекратено изпълнителното производство.
Съгласно задължителните указания, дадени в ТР №3/28.03.2023 г. по т.д.
№3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Съобразявайки горепосочените указания, съдът приема, че в настоящият
случай погасителната давност е започнала да тече от 25.10.2016 г., когато по
силата на закона е прекратено изпълнителното производство и към момента
на образуване на новото изпълнително дело № 457/2020 г. по описа на ЧСИ
Иван Хаджииванов- рег.№ 832 на КЧСИ същата не е изтекла. С образуването
на новото изпълнително производство взискателят е поискал извършването
на множество изпълнителни действия и са приложени редица изпълнителни
способи, които са прекъсвали давността, поради което по отношение на
вземанията, предмет на настоящия спор, не е изтекъл регламентирания в
чл.117, ал.2 от ЗЗД срок.
Процесните вземания не са погасени по давност, поради което
предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за производството са в тежест на
ищците. В полза на ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като
по делото няма доказателства същият да е извършил такива, вкл. и за адв.
възнаграждение.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от К. П. П., Д. П. П., Л.
П. П. и „П.- гр.В., ЕИК **** против „“Ю.- гр.С.. ЕИК **** субективно
съединени искове за установяване, че е погасено ипотечното право на банката
11
поради погасяване по давност на възможността за принудително събиране на
вземането по издадената в нейна полза заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по ч.гр.д.№ 10384/2009 г. на РС-В., въз основа на които било образувано
изп.д.№ 20208320400457 по описа на ЧСИ И. Х..
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
12