Решение по дело №1066/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).

Образувано е по жалба от А.В.А. ***, против Решение № 1012-26-152-1/20.06.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, отхвърлящо жалбата й срещу Разпореждане №**********/№6/прот.№N01126/31.03.2023г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково.

Жалбоподателката счита, че решението и потвърденото с него разпореждане са неправилни, постановени преждевременно, в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Във връзка с приетото в мотивите на обжалваното решение, че към 31.03.2023г. не е било налично произнасяне на ТЕЛК, се позовава на чл.54, ал.4 от АПК. Счита, че производството по отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст е следвало да бъде спряно на основание чл.54, ал.5 от АПК до приключване на производството пред ТЕЛК по повод заявление вх.№ 262022110329832/03.11.2022г. , наличието на каквото е било известно на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО и на Директора на ТП на НОИ-Хасково. Сочи, че от произнасянето на ТЕЛК относно процента инвалидност, датата на иннвалидизиране и други данни, зависи правилното определяне размера на пенсията за инвалидност, поради общо заболяване, съотв. сравняването му с този на ЛПОСВ и изплащането на по-благоприятния размер пенсия съгласно чл. 95, ал.4 от КСО. Към жалбата по чл.117 от КСО представила ЕР №91072/88/10.05.2023г. на ТЕЛК – Хасково, но Директорът на ТП на НОИ-Хасково не взел предвид това доказателство.

По изложените съображения, доразвити в допълнителна молба, се иска отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково, и връщане на преписката за ново произнасяне с изрични указания за определяне на нов размер на пенсията за инвалидност, поради общо заболяване съгласно ЕР №91072/88/10.05.2023г. на ТЕЛК – Хасково като се сравни същият с размера на ЛПОСВ.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Във връзка с подадено Заявление вх.№2111-26-918/29.11.2019г. , с Разпореждане №**********/№20/прот.№N01479/11.12.2019г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково, на жалбоподателката е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване /ЛПИОЗ/ по чл.74, ал.1 от КСО за 69% намалена работоспособност – пожизнено, считано от 09.10.2019г., в минимален размер до определянето на размера й по реда на КСО. Такъв е бил определен с Разпореждане №**********/№14/прот.№N01166/30.04.2020г. в размер на 186,50 лв. С разпореждане от 23.07.2020г. размерът на ЛПИОЗ е бил изменен, като е била определена сума за изплащане 212,50 лв. С последващи разпореждания от 01.01.2021г. и от 01.07.2021г. размерът на пенсията е бил осъвременен, а с разпореждане от 01.01.2022г. – преизчислен, считано от 25.12.2021г. на основание пар.7е, ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО. След преизчисляването му на основание чл.75, ал.4, т.3 от КСО размерът на ЛПИОЗ е 314,50 лв. Последните три разпореждания са били обжалвани от Ат. А. пред Директора на ТП на НОИ-Хасково като с Решение №1012-26-153-1/05.04.2023г. последният е отхвърлил жалбата. Решението е влязло в сила на 08.03.2023г. след осъществен съдебен контрол по адм.д.№399/2022г. по описа на Административен съд –Хасково и по адм.д. №1068/2023г. по описа на ВАС.

С Разпореждане №**********/№6/прот.№N01126/31.03.2023г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково, на жалбоподателката, считано от 29.11.2020г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ по чл.68, ал.3 от КСО в размер на 236,75 лв . Считано от 01.01.2021г. , съгласно чл.10 от ЗБДОО размерът на ЛПОСВ е определен на 255,00 лв, считано от 01.07.2021г. на основание чл.70, ал.13 от КСО пенсията е определена в размер от 255,00 лв. Считано от 25.12.2021г. след преизчисляване на основание пар.7е, ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО, ЛПОСВ е определена в размер от 314,50 лв, а след преизчисляване на основание пар.7ж от ПЗР на КСО и на основание чл.70, ал.13 от КСО, считано от 01.07.2022г. е определена в размер 396,95 лв. ЛПОСВ е преизчислена, считано от 01.10.2022г. на основание пар. 7з от ПЗР на КСО като на основание чл.70, ал.13 от КСО е определена в по-високия размер спрямо този към 30.09.2022г. , а именно 396,95 лв. С разпореждането от 31.03.2023г. , на основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО ЛПИОЗ е спряна, считано от 29.11.2020г.

Разпореждане №**********/№6/прот.№N01126/31.03.2023г. е получено от жалбоподателката на 03.05.2023г. Същото е било обжалвано пред Директора на ТП на НОИ-Хасково, като с жалбата е било представено ЕР №91702 от 10.05.2023г. на ТЕЛК -Хасково, видно от което на жалбоподателката е определена пожизнено 100% трайна неработоспособност, поради общо заболяване, с дата на инвалидизиране 09.10.2019г. С оспореното в настоящото производство Решение № 1012-26-152-1/20.06.2023г. жалбата е отхвърлена.

За да отхвърли жалбата, Директорът на ТП на НОИ-Хасково е приел, че при сравняване размера на ЛПОСВ и ЛПИОЗ към 29.11.2020г., по-благоприятна се явява ЛПОСВ, поради което на основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО правилно е било спряно изплащането на ЛПИОЗ, преценката за което се извършва към датата на отпускане на пенсията. Аргументирал се е, че когато при подадено заявление за отпускане на пенсия се установи наличието на предпоставките по чл.101, ал.1 от КСО, административният орган е длъжен да отпусне една пенсия при съобразяване кой размер на пенсиите, на които лицето има право е по-благоприятният към момента на правото му. Посочил е също, че пенсията за инвалидност на жалбоподателката е спряна на основание отпускането на ЛПОСВ. При позоваване на чл.75, ал.4 от КСО е посочил, че ЛПИОЗ не подлежи на възобновяване или възстановяване. В допълнение е посочил, че към 31.03.2023г. не е било налице произнасяне на ТЕЛК.

Решението е получено от жалбоподателката на 22.06.2023г., видно от приложеното известие за доставяне /л.6/. Жалбата срещу същото е подадена на 03.07.2023г. чрез административния орган.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок и изхожда от лице с правен интерес от търсената защита, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.117, ал.1, т.2, б. „а“ от КСО . Обективирано е в изискуемата писмена форма като съдържа изложение на фактически и правни основания за издаването му.

Не се установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспореното решение е съответно на материалния закон.

В случая не е спорно, че жалбоподателката има право на ЛПИОЗ, каквато по подадено от нея Заявление вх.№2111-26-918/29.11.2019г. и е била отпусната, считано от 09.10.2019г. /датата на инвалидизиране съгласно съдържащото се в пенсионнното досие ЕР на ТЕЛК №2865/14.11.2019г. /.

Не е спорно също, че жалбоподателката е придобила и право на ЛПОСВ, каквато по повод подадено от нея Заявление вх.№2113-26-2041/03.10.2016г. и е отпусната, считано от 29.11.2020г. с процесното разпореждане от 31.03.2023г.

Спорният въпрос в случая се свежда до това коя от двете пенсии, на които има право жалбоподателката следва да и бъде изплащана – ЛПОСВ или ЛПИОЗ.

Според жалбоподателката по-благоприятна за нея би се явила ЛПИОЗ с оглед издаденото ЕР №91702 от 10.05.2023г. на ТЕЛК -Хасково, с което и е определена пожизнено 100% трайна неработоспособност, поради общо заболяване и което ЕР според нея неправилно не е било взето предвид от административния орган.

Това становище съдът не споделя.

Съгласно разпоредбата на чл. 95, ал.1, т.4 от КСО , изплащането на пенсията се спира с разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато не се следва изплащането й на основание чл. 101 и е по-неблагоприятната по размер.

Разпоредбата на чл.101, ал.1 от КСО въвежда забрана за едновременното получаване на различни видове пенсии като според т.2 от същата, не могат да бъдат получавани едновременно лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

В случая не е спорно, че считано от 29.11.2020г. жалбоподателката е придобила право на ЛПОСВ. Към този момент последната вече е получавала ЛПИОЗ, поради което правилно административният орган е приел, че преценката коя от двете пенсии е по-благоприятната по смисъла на чл.95, ал.1, т.4 от КСО следва да бъде извършена именно към 29.11.2020г. Към тази дата, видно от разпореждане №**********/№9/прот.№N01280/23.07.2020г. , ЛПИОЗ на жалбоподателката е в размер на 212,50 лв. Този размер безспорно е по-нисък от определения с процесното разпореждане от 31.03.2023г. такъв на ЛПОСВ - 236,75 лв. В тази връзка правилен се явява изводът на пенсионния орган, респ. на горестоящия административен орган, че ЛПОСВ е по-благоприятната за жалбоподателката. При това положение, правилно на основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО изплащането на ЛПИОЗ е било спряно, което е в съответствие със забраната по чл.101, ал.1, т.2 от КСО.

Съдът не споделя оплакването на жалбоподателката, че производството по отпускане на ЛПОСВ е следвало да бъде спряно до произнасянето на ТЕЛК по повод заявление за преосвидетелстване от 03.11.2022г. Дори и да се приеме, че на пенсионния орган е било известно обстоятелството, че жалбоподателката е подала заявление за преосвидетелстване, последният не е бил длъжен да изчаква произнасянето на ТЕЛК. Това произнасяне няма отношение към отпускането на ЛПОСВ, съотв. към определянето на размера й. То би имало значение за изменение размера на вече отпуснатата ЛПИОЗ, както се твърди от жалбоподателката. Следва обаче да се има предвид, че преценката за по-благоприятната по вид пенсия в случая е дължима към 29.11.2020г., когато жалбоподателката е придобила право на ЛПОСВ, респ. към който момент последната е имала право на два вида пенсия. Очевидно е, че към този момент заявление за преосвидетелстване не е било подадено от жалбоподателката, а такова е подадено на 03.11.2022г. В тази връзка произнасянето на ТЕЛК по заявлението за преосвидетелстване се явява ирелевантно за преценката по смисъла на чл.95, ал.1, т.4 от КСО, респ. представеното в хода на административното производство ЕР №91702 от 10.05.2023г. на ТЕЛК -Хасково правилно не е било взето предвид от Директора на ТП на НОИ-Хасково.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени в съответствие с материалния закон .

За пълнота на мотивите следва да се посочи, че е неоснователно оплакването на жалбоподателката, наведено в допълнително депозираната молба от 27.11.2023г. , че неправилно и била отпусната ЛПОСВ по реда на чл.68, ал.3 от КСО, каквото искане не била направила със заявлението си от 2016г. Следва да се отбележи, че при подадено заявление за отпускане на ЛПОСВ пенсионният орган е длъжен да изследва наличието на изискуемите възраст и стаж по всяка от хипотезите на чл.68 от КСО и в зависимост от установеното да прецени при условията на коя от тях се придобива правото на такава пенсия.

По изложените съображения, оспореното решение е издадено в съответствие с изискванията за законосъобразност, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на делото, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателката. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.В.А. ***, против Решение № 1012-26-152-1/20.06.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него Разпореждане №**********/№6/прот.№N01126/31.03.2023г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково.

ОСЪЖДА А.В.А. с ЕГН**********, да заплати на Териториално поделение на НОИ - Хасково юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: