№ 123
гр. Велико Търново , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000025 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 476/5.10.2020 година по т. д. № 257/2019 година на Окръжен съд
Велико Търново „Застрахователно дружество „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на ЛЮДМ.
В. МЛ. сумата 14 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вледи, причинени в
резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 22.01.2019 година, ведно със
законната лихва от 23.05.2019 година до окончателното изплащане на обезщетението.
С посоченото решение са отхвърлени претенциите за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в останалата част – до пълния предявен размер – 25 500 лева, за
присъждане на законна лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди за
периода 22.01.2019 година – 22.05.2018 година като неоснователни и недоказани.
Със същото решение „Застрахователно дружество „Бул инс“ АД е осъдено да
заплати на ЛЮДМ. В. МЛ. сумата 25.80 лева – обезщетение за претърпени имуществени
вледи, причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 22.01.2019
година, ведно със законната лихва от 23.05.2019 година до окончателното изплащане на
1
обезщетението.
С посоченото решение са отхвърлени претенциите за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди в останалата част – до пълния предявен размер – 75.80 лева (за
разликата от 50 лева), за присъждане на законна лихва върху определеното обезщетение за
неимуществени вреди за времето от 22.01.2019 година до 22.05.2018 година като
неоснователни и недоказани.
Със същото решение „Застрахователно дружество „Бул инс“ АД е осъдено да
заплати на ЛЮДМ. В. МЛ. сумата 970.67 лева – направени по делото разноски съразмерно
на уважената част от исковете.
С посоченото решение „Застрахователно дружество „Бул инс“ АД е осъдено да
заплати на адвокат М.М. сумата 950.77 лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на ищеца по делото.
Със същото решение ЛЮДМ. В. МЛ. е осъден да заплати на „Застрахователно
дружество „Бул инс“ АД сумата 704.49 лева – направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Т.М. – пълномощник на
„Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, против Решение № 476/5.10.2020 година по т. д.
№ 257/2019 година на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 5 000 лева. Изложени са доводи, че
първостепенния съд е постановил необосновано и неправилно решение – не е обсъдил и
изследвал всички факти по делото. Не е установено при условията на пълно и главно
доказване, че процесното пътнотранспортно произшествие се е реализирало изцяло по вина
на водача на лек автомобил „Сеат Леон“, с рег. № СТ 63 ****, застрахован в ответното
дружество. С поведението си, изразяващо се в движение с несъобразена скорост, ищецът
също има принос за настъпване на инцидента. Изразено е становище, че съставът на
Окръжен съд Велико Търново неправилно не се е произнесъл по възражението за
съпричиняване от страна на ищеца, приемайки същото за преклудирано. Фактът на
неправомерното поведение на ЛЮДМ. В. МЛ. е установен след изслушване на
автотехническата експертиза. Представителят на застрахователното дружество смята, че
присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 14 000 лева е прекомерно с
оглед реално претърпените от ищеца вреди. ЛЮДМ. В. МЛ. е имал много кратък период на
неработоспособност; самият той е допринесъл за по-дългото си възстановяване, като не е
изпълнил лекарските предписания.
Направено е искане да се отмени Решение № 476/5.10.2020 година по т. д. №
257/2019 година на Окръжен съд Велико Търново в обжалваната част и да се постанови
2
друго такова, с което да се отхвърли иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането за горницата над 5 000 лева като неоснователен и недоказан. Претендират се
разноски съобразно отхвърлената част на исковете за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от
другата страна.
В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново се е явил адвокат И.
Ж. – процесуален представител на „Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, който
поддържа въззивната жалба.
С писмена молба адвокат М.М. – пълномощник на ЛЮДМ. В. МЛ., оспорва
въззивната жалба. Развива подробни съображения в писмени бележки.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по търговско дело № 257/2019 година на Окръжен съд Велико
Търново е образувано въз основа на предявени от ЛЮДМ. В. МЛ., представляван от адвокат
М.М., против „Застрахователно дружество „Бул инс“ АД искове.
В исковата молба се излага, че на 22.01.2019 година, около 21.00 часа, на път III-
514 от град Велико Търново към град Горна Оряховица, в близост до първи разклон за село
Арбанаси, ЛЮДМ. В. МЛ. управлявал бавно, с поставен обезопасителен колан собствения
си лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № ВТ 09 ****. В същото време в противоположна
посока – от град Горна Оряховица към град Велико Търново, се движел лек автомобил „Сеат
Леон“, с рег. № СТ 63 ****, а пред него имало друго моторно превозно средство. След като
подминал първия разклон за село Арбанаси, на около 600-700 метра след него, забелязал
фаровете на лек автомобил „Сеат Леон“, който предприел изпреварване на движещия се
пред него автомобил. Ищецът се изнесъл възможно най-вдясно на пътното платно, но с
навлизането в завоя водачът на лек автомобил „Сеат Леон“ загубил контрол над моторното
превозно средство, в резултат на което променил траекторията си на движение и навлязъл в
лентата за насрещно движение. Последвал удар между двата автомобила – челен
приплъзващ, вследствие на което ЛЮДМ. В. МЛ. ударил главата и тялото си в купето на
автомобила, изпитал силна, остра болка. Със съставянето на протокол за оглед на
местопроизшествието е образувано досъдебно производство № ЗМ-2/2019 година по описа
на Окръжна следствена служба Велико Търново, в хода на което е установено, че причината
за настъпване на произшествието е движението на лек автомобил „Сеат Леон“ с превишена
скорост (по-висока от въведената с ограничителния знак 40 км/ч) и движението му с гуми,
3
неподходящи за метеорологичните условия. Вследствие на произшествието ЛЮДМ. В. МЛ.
претърпял множество физически травми: мозъчно сътресение – лека степен, протекло със
зашеметяване, дезориентация за време и място; охлузна рана на лявата челна половина,
контузна рана по горната устна, контузна рана на дясно коляно, вътремускулен хематом на
предна коремна стена, палпаторна и спонтанна болка и ограничени движения в ляво коляно,
ляв лакът и шията. Описаните травми се отразили изключително тежко върху физическото
му състояние – заради претърпяното комоцио бил принуден да не става от леглото, да не
гледа телевизия и да стои на тъмно; продължавал да изпитва болки в двете колена;
изтръпване на десния долен крайник; главоболие; виене на свят; липса на концентрация,
което се отразявало и на изпълнението на трудовите му задължения. Ищецът сочи, че
продължава лечението си чрез провеждане на рехабилитационни процедури. Твърди, че
вследствие на произшествието преживял и душевни травми. Изложени са обстоятелства за
претърпените от ЛЮДМ. В. МЛ. имуществени вреди.
Към момента на инцидента лек автомобил „Сеат Леон“ с рег. № СТ 63 **** е
имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
„Застрахователно дружество „Бул инс“ АД.
ЛЮДМ. В. МЛ. предявил претенцията си за изплащане на застрахователно
обезщетение към ответното дружество с вх. № ОК-119150/22.02.2019 година в съответствие
с разпоредбата на чл. 380 от Кодекса за застраховането, но в регламентирания срок и към
датата на подаване на исковата молба липсва произнасяне.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди
„Застрахователно дружество „Бул инс“ АД да заплати на ЛЮДМ. В. МЛ. сумите: 25 500
лева – обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие получените
увреждания при процесното пътнотранспортно произшествие; 75.80 лева – обезщетение за
имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за лечението му, ведно със
законната лихва върху тези суми от датата на настъпване на произшествието – 22.01.2019
година, до окончателното им изплащане. Претендират се разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
„Застрахователно дружество „Бул инс“ АД.
В съдебно заседание пред първата инстанция „Застрахователно дружество „Бул
инс“ АД, представлявано от адвокат Т.М., оспорва исковете искове.
В писмени бележки пълномощникът на „Застрахователно дружество „Бул инс“
АД е изложил доводи за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия. Претендира
присъждане на разноски съобразно представен по делото списък.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
4
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 476/5.10.2020 година по т. д. № 257/2019 година на Окръжен съд
Велико Търново е валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът смята, че предявеният от ЛЮДМ. В. МЛ. против „Застрахователно дружество „Бул
инс“ АД иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е с правно
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса
на застраховането. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси
обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой
избор.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая
„Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – чл. 429, ал. 1, точка
1 от Кодекса за застраховането. В застрахователното обезщетение се включват и лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането (чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за
застраховането).
Ангажирането на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането предпоставя съществуване на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, осъществяване на състава на чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите от застрахования. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина, които трябва да са налице
кумулативно.
От представените по делото доказателства се установява, че на 22.01.2019 год.
около 21.00 часа, на път III-514 град Велико Търново – град Горна Оряховица, 46+900 км,
настъпил пътен инцидент между застрахования към тази дата при „Застрахователно
дружество „Бул инс“ АД лек автомобил „Сеат Леон“, с рег. № СТ 63 ****, управляван от М.
П. Т., и лек автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № ВТ 09 ****, управляван от ЛЮДМ. В. МЛ..
5
От Констативния протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали лица
от 22.01.2019 година е видно, че при инцидента са пострадали водачите на двата
автомобила. Последните били деформирани в предните си части. Представен е Протокол за
оглед на местопроизшествието от 23.01.2019 година и фотоалбум към него. Образувано е
Досъдебно производство № ЗМ-2/2019 година по описа на Окръжен следствен отдел в
Окръжна прокуратура Велико Търново. С Постановление от 10.05.2019 година
наказателното производство е прекратено поради несъставомерност на деянието.
Съгласно заключението на експерта инж. С. И. С., което съдът приема за
законосъобразно и обосновано, от техническа гледна точка причина за възникване на
процесното пътнотранспортно произшествие е загубата на контрол върху управлението на
лек автомобил „Сеат Леон“, с рег. № СТ 63 **** от водача М. П. Т. вследствие движение с
несъобразена скорост и неправилна преценка на пътната обстановка. Произшествието се е
осъществило на път III-514 в условията на ляв завой, считано посока на движение на север
към град Горна Оряховица, през тъмната част от денонощието, при взаимна видимост 55 –
60 метра през деня, при осветеност от автомобилни фарове на къси светлини през тъмната
част от денонощието, при мокра пътна настилка от среднозърнест асфалт без недостатъци и
други участници в движението по време на неговото настъпване. При достигане на пика на
ляв завой – на 30.7 метра от мястото на удара, водачът на лек автомобил „Сеат Леон“,
движейки се със скорост 69.6 км/ч, загубил контрол над управлението на моторното
превозно средство, при което то променило посоката си на движение и навлязло в
насрещната пътна лента. Към момента на загубата на устойчивостта на автомобил „Сеат
Леон“ този, управляван от ЛЮДМ. В. МЛ., се движел със скорост от 64.1 км/ч. ЛЮДМ. В.
МЛ. реагирал на опасността – намалил скоростта на движение на моторното превозно
средство, променил траекторията му на движение и влязъл в съприкосновение с
мантинелата от източната страна на пътното платно. Между двата автомобила настъпил
челен ексцентричен удар с приплъзване, след който лек автомобил „Сеат Леон“ транслирал
в посока на югозапад по платното за движение и ротирал по часовата стрелка, а лек
автомобил „Пежо Партнер“ продължил движението си по платното за движение,
контактувайки с мантинелата, след което и двата автомобила преустановили движението си.
В съдебно заседания вещото лице е пояснило, че при движение на лек автомобил „Сеат
Леон“ с разрешената за пътен участък скорост от 40 км/ч, той е щял да премине по кривата
на завоя без да настъпи плъзгане и без да загуби устойчивост.
Относно лекия автомобил „Сеат Леон“, с рег. № СТ 63**** към датата на
настъпване на произшествието е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със „Застрахователно дружество „Бул инс“ АД.
Следователно последното е пасивно легитимирано по предявения иск по чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането.
В съответствие с чл. 380 от Кодекса за застраховането на 22.02.2019 година
ЛЮДМ. В. МЛ. отправил застрахователна претенция спрямо „Застрахователно дружество
6
„Бул инс“ АД за изплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за причинените от пътнотранспортното произшествие на 22.01.2019
година неимуществени и имуществени вреди. По делото липсват доказателства, а и не е
спорно между страните, че „Застрахователно дружество „Бул инс“ АД не се е произнесло по
заявената щета, което е дало основание на ЛЮДМ. В. МЛ. да предяви претенциите си пред
съда.
По изложените съображения, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за ангажиране на отговорността на „Застрахователно
дружество „Бул инс“ АД.
По делото са представени и приети като доказателства: Епикриза на ЛЮДМ. В.
МЛ., изготвена от Отделението по неврохирургия към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД,
гр. Велико Търново, видно от която същият е постъпил в отделението на 22.01.2019 година с
диагноза: мозъчно сътресение (без открита черепно-мозъчна травма). ЛЮДМ. В. МЛ. се
чувствал зашеметен, оплаквал се от главоболие и гадене, неориентиран за време, място и
ситуация, но ориентиран за личност. Извършени са му изследвания – ехография на коремни
органи и бял дроб, от които не се установява да има увреждания. Изписан е на 25.01.2019
година. От извършената електромиография се установява увреда на перонеален нерв на
дясно коляно. Приложени са и девет броя амбулаторни листове, издадени в периода
29.01.2019 година – 29.05.2019 година, с диагноза: контузия на коляното и мозъчно
сътресение, видно от които при ЛЮДМ. В. МЛ. са констатирани болки и оток в дясна
коленна става, болки в лява лакътна става. В Амбулаторен лист от 13.05.2019 година е
посочено, че ЛЮДМ. В. МЛ. е претърпял пътнотранспортно произшествие през месец
януари 2019 година и има оплаквания от безсъние, главоболие, напрегнатост и емоционална
лабилност. ЛЮДМ. В. МЛ. е бил в отпуск за временна неработоспособност за времето от
22.01.2019 година до 6.03.2019 година.
Като доказателства за причинените на ЛЮДМ. В. МЛ. имуществени вреди са
представени рецепти от 25.01.2019 година и 1.02.2019 година за изписани медикаменти –
„Луцетам“. Видно от удостоверение, издадено от МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, гр.
Велико Търново, за болничния си престой ЛЮДМ. В. МЛ. е заплатил сумата 17.40 лева. На
д-р Н. Г. е заплатена сумата 50 лева (видно от фискален бон на лист 75 от делото); за сумата
8.40 лева са закупени таблетки „Луцетам“ по лекарско предписание с необходимата за това
рецепта.
От заключението, изготвено от д-р Н. В. Г., което съдът приема за
законосъобразно и обосновано, е видно, че непосредствено след инцидента, станал на
22.01.2019 година на път III-514 в посока на движението от град Велико Търново към град
Горна Оряховица, ЛЮДМ. В. МЛ. е постъпил на лечение в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“
АД, гр. Велико Търново. В резултат на процесното пътнотранспортно произшествие той е
получил охлузване на челото, контузна рана на горна устна и дясно коляно, вътремускулен
7
хематом, кръвоизлив на предна коремна стена, болки с ограничени движения в ляво коляно,
ляв лакът и шията, преходно увреждане на десния перонеален нерв и мозъчно сътресение,
протекло със зашеметяване. Според вещото лице получените травматични увреждания са в
резултат от удар и/или притискане с/между твърди тъпи предмети и е възможно да бъдат
получени при процесното произшествие вследствие на удари в купето на автомобила.
Съобразявайки приложената по делото медицинска документация д-р Н. В. Г. е посочил, че
оздравителният процес при ЛЮДМ. В. МЛ. е продължил до месец май 2019 година. Налице
е известно забавяне на оздравителния процес, който обичайно за полученото мозъчно
увреждане е около три месеца. Не е налице трайно инвалидизиране на ЛЮДМ. В. МЛ., а
само преходни болки в дясното коляно и главоболие. Вещото лице в съдебно заседание пред
първата инстанция е допълнило, че в приложените амбулаторни листове се съдържат данни
за назначена физиотерапия на ЛЮДМ. В. МЛ., която скъсява периода на изпитване на болки
и възстановяване, но няма данни дали същата реално е била извършена. Пояснило е, че
медикаментът „Луцетам“, посочен в представените рецепти, се използва при лечение на
мозъчно сътресение. Според д-р Н. В. Г. както с поставен, така и без поставен
обезопасителен колан, ЛЮДМ. В. МЛ. може да получи описаните по-горе увреждания.
От показанията на свидетелката Н. Д. М.а, която съжителства фактически с
ЛЮДМ. В. МЛ., се установява, че при нейното пристигане на мястото на произшествието
той имал кръв по цялото лице, бил в шок от случилото се. Откаран е в Спешна помощ,
където докато чакал да бъде приет в отделението, се прививал от болки във врата, стомаха и
цялото тяло. След настаняването му в Неврологично отделение лекарите обяснили, че
травмата на главата – комоцио, е най-сериозна. По време на болничния престой ЛЮДМ. В.
МЛ. бил постоянно на легло заради силното главоболие. След изписването му, в дома им
продължил основно да лежи на тихо и тъмно, без да гледа телевизия известно време. Когато
се изправял, му ставало лошо, изпитвал болки в коленете, стомаха и врата. Тези симптоми
продължили около шест месеца. Към настоящия момент продължавал да изпитва болки в
десния крак и периодично главоболие при натоварване. За облекчаване на болките в
коляното след преглед при лекар, приемал обезболяващи медикаменти, но не е провеждал
физиотерапевтични процедури. Ежедневно при пътуване по същия маршрут гр. Горна
Оряховица –гр. Велико Търново, поради това, че местоработата му е в гр. Велико Търново,
ЛЮДМ. В. МЛ. изпивал неприятни чувства, страх и притеснение да не се случи ново
произшествие.
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция
за обезщетение за неимуществени вреди за сумата 14 000 лева, ведно със законната лихва от
23.05.2019 година до окончателното изплащане на сумата; отхвърлил е иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в останалата част – до 25 500 лева; присъдил е 25.80
лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 23.05.2019 година
до окончателното изплащане на сумата; отхвърлил е претенцията за имуществени вреди до
пълният предявен размер – 75.80. Решението е влязло в сила като необжалвано в частите за:
предявения иск за имуществени вреди, за присъденото обезщетение за неимуществени вреди
8
в размер на 5 000 лева и отхвърлената част на претенцията за неимуществени вреди за
разликата над 14 000 лева до 25 500 лева; отхвърлянето на исканията за присъждане на
законна лихва върху обезщетенията за времето от 22.01.2019 година до 22.05.2019 година. С
оглед на изложеното основанието на предявения осъдителен иск е установено със сила на
пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството
дали съставът на Окръжен съд Велико Търново законосъобразно е приложил критериите за
справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите,
при определяне размера на заместващото обезщетение.
От съвкупната преценка и анализ на събраните по делото доказателства се
установява наличието на елементите от фактическия състав на чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите. Водачът на лек автомобил „Сеат Леон“, с рег. № СТ 63 **** е
нарушил чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движението по пътищата, задължаващи го да
контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, със скорост,
позволяваща му да спре пред всяко предвидимо препятствие. От техническа гледна точка
причина за възникване и протичане на пътнотранспортното произшествие на 22.01.2019
година е скоростта на движение на лекия автомобил „Сеат Леон“, която е над разрешените
граници, в резултат на което водачът на моторното превозно средство е загубил контрол над
управлението и при навлизане в левия завой автомобилът губи устойчивост, започва
транслация и ротация, навлиза в лентата за насрещно движение, където се осъществява удар
между двата автомобила. Вещото лице инж. С. И. С. изрично е констатирало, че ако водачът
на лекия автомобил „Сеат Леон“ е шофирал с разрешената скорост за този участък – 40 км/ч,
е нямало да настъпи произшествието. Следователно инцидентът е настъпил поради
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при „Застрахователно
дружество „Бул инс“ АД автомобил, който е нарушил горепосочените разпоредби от Закона
за движението по пътищата. Неговото поведение се намира в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото произшествие.
От заключението на експерта д-р Н. В. Г. е видно, че е налице причинно-
следствена връзка между получените увреждания от ЛЮДМ. В. МЛ. и процесното
пътнотранспортно произшествие. Вследствие на уврежданията ЛЮДМ. В. МЛ. е търпял
болки и неудобства за период около пет месеца – възстановителният процес е продължил
по-дълго от обичайното за този вид увреда (около три месеца). ЛЮДМ. В. МЛ. не е трайно
инвалидизиран, не е губил съзнание (само е бил леко зашеметен) и не е бил подлаган на
оперативни интервенции. Лекуван е основно с „Луцетам“ за полученото мозъчно
сътресение.
От събраните гласни доказателства и представените амбулаторни листове се
установява, че ЛЮДМ. В. МЛ. продължава да изпитва болки в десния крак и периодично
главоболие при натоварване. Няма данни, а и от показанията на свидетелката Н. Д. М.а се
установява, че ЛЮДМ. В. МЛ. не е изпълнявал предписаните му физиотерапевтични
процедури, които да спомогнат за по-бързото му възстановяване, а е взимал само
9
обезболяващи медикаменти. ЛЮДМ. В. МЛ. е бил в отпуск поради временна
нетрудоспособност за периода от 22.01.2019 година – 6.03.2019 година, видно от
представените болнични листове. Не се доказва понастоящем в битов план той да търпи
значителни неудобства и ограничения вследствие получената травма, както и да има
остатъчни явления от психическия стрес, преживян от инцидента.
Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост”
като морално-етично такова включва „съотношението между деянието и възмездието,
достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди релевантни са начина на
извършване на деликта, характера на увреждането, произтичащите от него физически и
психологически последици за увредения, техният интензитет и продължителност, възраст и
социално положение на съответното лице, които следва да се преценят в тяхната съвкупност
и с оглед общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на
обществото. Необходимо е да се отчитат и действителните икономически условия, а като
ориентир за размера на обезщетението трябва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Към
22.01.2019 година, когато е настъпило пътнотранспортното произшествие, минималната
застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт
за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е 10 420 000 лева (чл. 492, точка
1 от Кодекса за застраховането), а минималната работна заплата за страната е 560 лева.
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не могат да се възстановят. Предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите – по справедливост, от съда. На обезщетяване подлежат не само съзнаваните
болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и
непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние. В този
смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 година – понятието „справедливост“ не е
абстрактно понятие и е свързано „с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства“, каквито са „характера на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и
др.“ В горния смисъл е и практиката на Върховен касационен съд на Република България,
формирана с решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК – Решение № 83/6.07.2009
година по т. д. № 795/2008 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 1/26.03.2012 година по т.
д. № 299/2011 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 189/4.07.2012 година по т. д. №
634/2010 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 95/24.10.2012 година по т. д. № 916/2011
година на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 121/9.07.2012 година по т. д. № 60/2012 година на
10
ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.
Вземайки предвид всички релевантни за настоящото дело факти, приетите по
делото заключения на вещи лица, обстоятелството, че полученото мозъчно сътресение от
ЛЮДМ. В. МЛ. е протекло без загуба на съзнание, не са осъществявани оперативни
интервенции, младата му възраст (към датата на произшествието е бил на 29 години),
липсата на данни за трайни физически и психически увреждания, отчитайки икономическата
конюнктура в страната към този период и застрахователните лимити, заместващото
обезщетение на ЛЮДМ. В. МЛ. за причинените от противоправното поведение на
делинквента неимуществени вреди според настоящия съдебен състав е в размер на 8 500 лв.
Заместващото обезщетение представлява парично право. Неговата обезщетителна
функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да се удовлетвори
морално пострадалият, като емоционално се потиснат изживените неблагоприятни
последици от причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – началото на 2019 година, наложилите се морални норми в
обществото, респективно съобразно съдебната практика, справедливият размер на
заместващото обезщетение при подобни травматични увреждания (охлузване на челото,
контузна рана на горна устна и дясно коляно, вътремускулен хематом, кръвоизлив на предна
коремна стена, болки с ограничени движения в ляво коляно, ляв лакът и шията, преходно
увреждане на десния перонеален нерв и мозъчно сътресение (без загуба на съзнание),
протекло със зашеметяване) на пострадал в работоспособна възраст, който е възстановен с
изключение на периодичните оплаквания от главоболие и непостоянни болки в десния крак,
дължащи се съобразно събраните доказателства на непроведената от ЛЮДМ. В. МЛ.
физиотерапия, настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за
преживените от пострадалия болки и страдания вследствие на настъпилото
пътнотранспортно произшествие е в размер на 8 500 лева. При определяне на обезщетението
са съобразени правнорелевантният факт, че при настъпване на инцидента пострадалият
неминуемо е изживял силен стрес, протичането на възстановителния процес по-дълго от
обичайното за този вид увреждане.
Препис от исковата молба е връчен на „Застрахователно дружество „Бул инс“ АД
на 22.05.2020 година. В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК по делото не е постъпил отговор на
исковата молба. Такъв е депозиран чрез пощенски оператор едва на 29.06.2020 година, т. е.
след регламентирания в ГПК срок. С отговора на исковата молба е направено възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия поради липса на поставен предпазен колан.
Заключението на инж. С. И. С. относно механизма на настъпване на пътнотранспортното
произшествие е постъпило в съда на 7.07.2020 година – след депозиране на отговора на
исковата молба. Заключението на експерта инж. С. И. С. е изслушано в съдебно заседание,
проведено на 3.09.2020 година. В същото съдебно заседание е приключено съдебното
дирене и е даден ход на устните състезания. До приключване на съдебното дирене
11
представителят на „Застрахователно дружество „Бул инс“ АД не е изтъкнал нови
обстоятелства, относими към съпричиняването на вредоносния резултат от страна на
пострадалия. Съобразно Решение № 98/29.06.2016 година по т. д. № 1499/2015 година на I т.
о. на Върховен касационен съд на Република България надлежно възражение за
съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите в
първоинстанционното производство може да бъде направено и след изтичане на срока за
отговор на исковата молба при наличие на хипотезата на чл. 147, точка 1 от ГПК по
отношение на обстоятелствата, на които се основава възражението. В случая възражението
за принос от страна на ЛЮДМ. В. МЛ. поради управление на лек автомобил „Пежо
Партнер“, с рег. № ВТ 09 ****, с по-висока скорост от разрешената е наведено едва с
писмените бележки, представени от пълномощника на „Застрахователно дружество „Бул
инс“ АД – след приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания от
първостепенния съд. Следователно както възражението за съпричиняване поради
непоставен предпазен колан от страна на ЛЮДМ. В. МЛ., така и това, основаващо се на
управление на лек автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № ВТ 09 **** с превишена скорост, не
са направени в предвидените в ГПК срокове, поради което са преклудирани.
Независимо от изложеното приложението на чл. 51, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите е недопустимо, когато приносът на увреденото лице не е
установен при условията на пълно и главно доказване, а е само предполагаем. Причинно-
следствената връзка е обективен факт, поради което прилагането на разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите не е обусловено от субективното отношение
на пострадалия към настъпването на деликта и произлезлите от него неблагоприятни
последици.
От заключението на експерта инж. С. И. С. и дадените от него обяснения в
съдебно заседание е видно, че от експлоатационно-техническа гледна точка причината за
настъпване на пътнотранспортното произшествие е загубата на контрол върху управлението
на лекия автомобил „Сеат Леон“ вследствие неправилна преценка на пътната обстановка,
движение с несъобразена с пътните условия скорост и неправилно боравене с органите за
управление от страна на водача на моторното превозно средство. Водачът на лек автомобил
„Пежо Партнер“ при управление с разрешената за пътния участък скорост няма възможност
и време да предотврати удара с лек автомобил „Сеат Лион“. Дори при движение с
разрешената за участъка скорост водачът на лек автомобил „Пежо Партнер“ не е имал
възможност да спре преди мястото на удара, друг е въпросът какъв е щял да бъде
интензитетът на удара. При условие, че водачът на лек автомобил „Сеат Леон“ е изгубил
устойчивост, ударът е щял да бъде същия, но не може да се предвиди какви последствия са
щели да настъпят.
В съдебно заседание вещото лице д.р Н. В. Г. е пояснил, че с или без поставен
предпазен колан ЛЮДМ. В. МЛ. е възможно да получи същите травми.
12
Следователно възражението за съпричиняване не само е направено след
регламентираните в ГПК срокове, но е неоснователно и недоказано.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането от ЛЮДМ. В. МЛ. против „Застрахователно
дружество „Бул инс“ АД е основателен и доказан в размер на 8 500 лева. В останалата част –
за разликата над 8 500 лева до присъдените 14 000 лева, претенцията по чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
неоснователна и недоказана.
Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат изцяло с тези на
първостепенния съд. Решение № 476/5.10.2020 година по т. д. № 257/2019 година на
Окръжен съд Велико Търново е неправилно в частта, с която „Застрахователно дружество
„Бул инс“ АД е осъдено да заплати на ЛЮДМ. В. МЛ. сума над 8 500 лева до присъдените
14 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вледи, причинени в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 22.01.2019 година, поради което на
основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се отмени и да се постанови друго такова, с което
да се отхвърли претенцията на ЛЮДМ. В. МЛ. против „Застрахователно дружество „Бул
инс“ АД по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за сумата над 8 500 лева до
присъдените 14 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вледи, причинени в
резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 22.01.2019 година, като
неоснователна и недоказана. Решение № 476/5.10.2020 година по т. д. № 257/2019 година на
Окръжен съд Велико Търново в останалата обжалвана част за размера на определеното
обезщетение за неимуществени вреди е правилно и следва да се потвърди.
С оглед несъвпадането на изводите на въззивната инстанция с тези на
първостепенния съд за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
Решение № 476/5.10.2020 година по т. д. № 257/2019 година на Окръжен съд Велико
Търново е неправилно в частите, с които: „Застрахователно дружество „Бул инс“ АД е
осъдено да заплати на ЛЮДМ. В. МЛ. сума над 590.04 лева до присъдените 970.67 лева –
направени по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете; „Бул инс“ АД е
осъдено да заплати на адвокат М.М. сума над 522.46 лева до присъдените 950.77 лева –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца по делото,
поради което следва да се отмени. ЛЮДМ. В. МЛ. следва да бъде осъден да заплати на
„Застрахователно дружество „Бул инс“ АД още 335.48 лева – направени по делото разноски
за първата инстанция съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция ЛЮДМ. В. МЛ. следва да
бъде осъден да заплати на „Застрахователно дружество „Бул инс“ АД сумата 70 лева –
13
направени разноски за държавна такса съразмерно с уважената част от жалбата. До
приключване на устните състезания пред Апелативен съд Велико Търново не са представени
доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния представител на „Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, а това е сторено
едва на 25.03.2021 година. Страните са длъжни да изчерпят всички свои процесуални
искания до приключване на устните състезания пред съответната инстанция, в същия срок
трябва да представят и доказателствата за направените разноски. Отговорността за разноски
може да се ангажира само за действително извършени такива, като съдът следи служебно за
реалното осъществяване на съответните разходи. С оглед на изложеното, съдът намира, че
на „Застрахователно дружество „Бул инс“ АД не следва да се присъждат разноски за
адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция, независимо от
изхода на спора – доказателствата за направени такива не са представени до приключване на
устните състезания пред Апелативен съд Велико Търново.
„Застрахователно дружество „Бул инс“ АД следва да бъде осъдено да заплати в
полза на адвокат М.М. сумата 476.67 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен съд
Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 476/5.10.2020 година по т. д. № 257/2019 година на
Окръжен съд Велико Търново В ЧАСТТА , с която „Застрахователно дружество „Бул инс“
АД е осъдено да заплати на ЛЮДМ. В. МЛ. сума над 8 500 лева до присъдените 14 000 лева
– обезщетение за претърпени неимуществени вледи, причинени в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 22.01.2019 година, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ЛЮДМ. В. МЛ., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Горна Оряховица, ул. ******, със съдебен адрес: гр. София, ********** – адвокат М.М.,
против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ********, със съдебен адрес: гр. Габрово, ********** от Кодекса за
застраховането за сумата над 8 500 лева до присъдените 14 000 лева – обезщетение за
претърпени неимуществени вледи, причинени в резултат на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 22.01.2019 година, като неоснователна и недоказана.
14
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 476/5.10.2020 година по т. д. № 257/2019 година
на Окръжен съд Велико Търново в останалата обжалвана част за размера на
определеното обезщетение за неимуществени вреди.
ОТМЕНЯ Решение № 476/5.10.2020 година по т. д. № 257/2019 година на
Окръжен съд Велико Търново В ЧАСТТА , с която „Застрахователно дружество „Бул инс“
АД е осъдено да заплати на ЛЮДМ. В. МЛ. сума над 590.04 лева до присъдените 970.67
лева – направени по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
ОТМЕНЯ Решение № 476/5.10.2020 година по т. д. № 257/2019 година на
Окръжен съд Велико Търново В ЧАСТТА , с която „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на
адвокат М.М. сума над 522.46 лева до присъдените 950.77 лева – адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца по делото.
ОСЪЖДА ЛЮДМ. В. МЛ., с ЕГН **********, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул.
******, със съдебен адрес: гр. София, ********** – адвокат М.М., да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ********, със съдебен адрес: гр. Габрово, ул. *********, още 335.48
лева – направени по делото разноски за първата инстанция съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
ОСЪЖДА ЛЮДМ. В. МЛ., с ЕГН **********, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул.
******, със съдебен адрес: гр. София, ********** – адвокат М.М., да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ********, със съдебен адрес: гр. Габрово, ул. *********, сумата 70
лева – направени разноски за държавна такса за въззивната инстанция съразмерно с
уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ********, със съдебен адрес: гр. Габрово, ул. *********,
да заплати на адвокат М.М., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, **********, сумата
476.67 лева – възнаграждение за защита и процесуално представителство пред въззивната
инстанция съразмерно с отхвърлената част от жалбата, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
15
Членове:
1._______________________
2._______________________
16