Решение по дело №677/2019 на Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

 

№…

                                  18.11.  2019г.    гр.П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

П.СКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД   ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ПЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на  осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА

                                   ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА

                                                         2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

 

Секретар  ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ

Прокурор …………………

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

В.ГР.Д. №677  по описа за 2019 год.

              ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.    

             

      Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.П. е образувано на основание въззивна жалба  от  *** – П. чрез юрисконсулт П.Ф. срещу Решение № *** от 19. 07. 2019 г. по гр. д. № ***/ 2019 г. по описа на П.ския районен съд.

      Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмяна изцяло на решението  на районния съд като  неправилно и незаконосъобразно  , като бъдат отхвърлени предявените искове и бъдат присъдени направените по делото разноски пред двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

     Въззиваемата страна  Н.И.Д. с ЕГН ********** чрез процесуалнияси представител адв. В.П. е изразил  становище, че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

      ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

       Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

         С обжалваното решение районният съд е постановил следното:

         ОСЪЖДА ***- П., ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.Д., ЕГН********** на  основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР  сумата от 1645,99лв. главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода 01.04.2016-31.03.2019г., съгласно възникнало между страните служебно правоотношение между странните, ведно със законната лихва за върху главницата, считано от датата на ИМ-03.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

        ОСЪЖДА ***- П., ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.Д., ЕГН**********, на  основание чл. 86 от ЗЗД, сумата 225  ,06лв., представляваща лихва за забава върху неизплатената главница за периода 01.04.2016-31.03.2019г.

          ОСЪЖДА ***- П., ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.Д., ЕГН**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата общо 490лв. направените по делото разноски

         ОСЪЖДА ***- П., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на  ПлРС, чл.78, ал.6 от ГПК сумата 115,84лв., дължимата държавна такса върху уважените претенции.

   В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. Алинея 2 на чл. 179 от ЗМВР сочи, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.Разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР сочи, че подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.

   През процесния исков период, са издадени Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776 / 29.07.2016 г., които предвиждат работа на смени с полагане на труд през нощта между 22. 00ч. и 6. 00ч., максимално 8 часа за всеки 24- часов период.

   Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от  Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. /в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./, предвижда, че при сумирано отчитане на работното време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой часове положен труд между 22. 00ч. и 6. 00ч. за отчетния период.

   След отмяна на горепосочения подзаконов нормативен акт, са издадените Наредба № 8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016 г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016 г./, които обаче не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014 г.

    Затова в случая съдът приема, че за исковия период е действало правилото на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 0. 143, която е запазила действието си след постановеното решение по адм. д. № 5450/ 2016 г. ВАС до приемането на новата наредба. Но този ред на преизчисляване е неприложим за времето след отмяна на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за периода от 02.08.2016 г. до 31.12.2017 г., поради празнота в уредбата на реда за организацията, отчитането и компенсацията на полагания труд, извън редовното работно време, за държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

   Липсата на изрична норма , не следва да се тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице нормативна празнота по този въпрос. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ бр. ( от 26.01.2007 г.), чиято разпоредба на чл. 9, ал. 2 гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви от районния съд в обжалваното решение като правилни и законосъобразни и на основание чл.272 ГГПК препраща към тях. Решението е постановено въз основа на събраните по делото доказателства и въз основа на действащата нормативна база за  процесния период, поради което районният съд правилно е приложил материалния закон при решаване на спора.

Въззивният съд не възприема доводите на въззивника, че липсват данни за положен и неизплатен нощен труд при въззиваемия, тъй като при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се  установява разлика от положен нощен труд, който не е изплатен. По тази причина не би могло да се получи двойно плащане от страна на въззивника към въззиваемия за един и същи период на едно и също основание и исковата претенция е основателна и доказана и правилно е уважено от първоинстанционния труд.

С оглед изложеното въззивният съд счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на основание чл.273 вр. чл. 78, ал.3 вр. чл. 80 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, пр. 1 и чл. 272  ГПК, V граждански въззивен състав

 

 

                              Р     Е     Ш     И    :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № *** от 19. 07. 2019 г. по гр. д. № ***/ 2019 г. по описа на П.ския районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК *** – гр.П. да заплати на  Н.И.Д. с ЕГН********** направените по делото разноски  в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т. 3 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ :