РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1642
гр. Пловдив, 16 юли 2018 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в
публично съдебно заседание на
шестнадесети април през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА
Г.
при участието на секретаря
МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3198 по описа за
2017 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 73 от
Закона за защита от дискриминация /изм., ДВ бр. 59 от 20.07.2007 г./ във вр. с
чл.146 и сл. АПК.
Постъпила е жалба от А.Г.Д. ***, като
физическо лице, родител на дете, записано в ДГ „Майчина грижа“ с втори адрес: ***,
АИР Старинен Пловдив, против заповед № 17 ОА2707 от 30.10.2017 г. на кмета на
Община Пловдив, с която се изменят и допълват заповед № 12ОА-484/ 28.02.2012
г., изменена и допълнена със заповед№ 12ОА-929/ 12.04.2012 г. на кмета на
Община Пловдив, изменена и допълнена със заповед№ 12ОА-1255/ 22.05.2012 г. на
кмета на Община Пловдив, изменена и допълнена със заповед № 12ОА-2274/
14.09.2012 г. на кмета на Община Пловдив.
Жалбоподателката поддържа, че оспорената
заповед е постановена в противоречие с материалния закон, събраните
доказателства и при съществени нарушения на административно-процесуалните правила.
Счита, че е налице признак на дискриминация на признак лично положение по
отношение на децата и техните родители, посещаващи ДГ”Майчина грижа” с втори
адрес ***АИР Старинен Пловдив. Сочи се,
че в никоя от точките по оспорената заповед не се осигурява транспортен достъп
на родители на деца, посещаващи детската градина, след въведеното ограничение
на движението на МПС-та. Твърди се, че са издадени пропуски за живущите и
притежаващите паркоместа в АИР Старинен Пловдив, както и за тържества и други
мероприятия, за охранителни и спедиторски фирми, но не и за ежедневното
посещаване на деца от детската градина. Твърди се, че този административен акт
е незаконосъобразен, тъй като въпросът е от компетентността на Общински съвет –
Пловдив като общ административен акт, засягащ АИР Старинен Пловдив и достъпа до
същия. Твърди се също, че актът е недаконосъобразен и поради нарушаване на
административнопроизводствените правила – не са взети предвид становищата на
заинтересованите граждани и организации в процесната зона, не е разпространено
по никакъв начин направеното предложение за промяна на достъпа в района, не е
направено публично обявление за изменението. Според жалбоподателката актът
страда и от липсата на мотиви, тъй като няма финансово-икономическа обосновка
за последиците от неговото приложение – не е взето под внимание промяната какви
разходи ще наложи за общината, за родителите на децата, посещаващи детската
градина. Не за взети предвид и неудобствата, които ще създаде тази заповед за
живущите и търговците в процесната зона, поради което счита, че не е имало
основание и нищо не е налагало издаването на процесната заповед. Моли да бъде
отменена заповедта, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът – кмет на Община Пловдив,
чрез процесуалния си представител юрк. Г.С., оспорва изцяло подадената жалба,
излага подробни съображения в тази насока в представените писмени бележки. Посочва,
че с процесната заповед не се ограничават правата, а напротив – създават се
допълнителни права на засегнатите лица, тъй като в чл.19 от Наредбата за реда
за спиране, престой и паркиране на МПС на територията на Община Пловдив, е
дадено право на достъп до архитектурния резерват само на собствениците на МПС,
които имат постоянен адрес в него. В този смисъл счита, че със заповедта е
разширен кръгът на правоимащите, като е създаден достъп на определени категории
лица. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура Пловдив не встъпва
в процеса.
Административен съд – Пловдив, Четиринадесети състав, след като обсъди оплакванията в жалбата, писмените
доказателства по преписката, събраните гласни доказателства и становищата на
страните, намира за установено следното:
С процесната заповед № 17ОА-2707 от 30.10.2017г. на кмета
на община Пловдив, на основание чл.44,
ал.1, т.1 и ал.2 от ЗМСМА, чл.19, ал.1, т.2 и ал.2, т.5 от Закона за пътищата
във връзка с чл.19 от НРСППППСТГП, чл.14, ал.5 от Наредбата за управление на
местните пътища в община Пловдив, е наредено: § І. Изменям и допълвам Заповед
12ОА-484/28.02.2012г., изменена и допълнена със Заповед № 12ОА-929/12.04.2012г.
на кмет на община Пловдив, изменена и допълнена със Заповед №
12ОА-1255/22.05.2012г. на кмет на община Пловдив, изменена и допълнена със
Заповед № 12ОА-2274/14.09.2012г. на кмет на община Пловдив, както следва:
І.1. Текстът на т.VІІ на Заповед 12ОА-484/28.02.2012г. се
променя и същият добива следния вид:
VІІ.1. На собствениците или ползвателите на МПС, с
адресна регистрация в обхвата на АИР „Старинен Пловдив“, се издава пропуск,
даващ право на достъп до резервата, само за едно МПС на жилище, за срок от една
календарна година.
2. Лицата ,желаещи да ползват правото на преференциално
паркиране по т.1, подават заявление до Директора на Общинско Предприятие
„Организация и контрол на транспорта“-община Пловдив /ОП“ОКТ“/, към което
прилагат следните документи:
2.1. Копие на лична карта или удостоверение за постоянен
адрес (сверява се с оригинала при подаване на документите);
2.2. Копие на регистрационен талон на МПС(сверява се с
оригинала при подаване на документите);
3.Лицата, притежаващи място за паркиране или гаражна
клетка в урегулиран поземлен имот, на който е постоянния/настоящия им адрес,
попадащ в обхвата на АИР“Старинен Пловдив“, имат право на пропуск, даващ право
на достъп до резервата без право на паркиране извън собствеността им, за срок
от една календарна година.
4. Лицата по т.3 желаещи да ползват правото на достъп,
подават заявление до Директора на ОП“ОКТ“, към което представят следните
документи:
4.1 Копие на документ за собственост или договор за наем, удостоверяващ
притежанието/правото на ползване на място за паркиране или гаражна клетка в
урегулиран поземлен имот, попадащ в обхвата на АИР“Старинен Пловдив“ (сверява
се с оригинала при подаване на документите);
4.2. Копие на регистрационен талон на МПС(сверява се с
оригинала при подаване на документите)
5. Не се издава пропуск по т.4 на лице притежаващо място
за паркиране или гаражна клетка в урегулиран поземлен имот, на който е
постоянния/настоящия им адрес, попадащ в обхвата на АИР“Старинен Пловдив“ и е
променен статута на същия.
6. На Директорите на Академията за музикално, танцово и
изобразително изкуство и Ректора на ПУ“П.Хилендарски“ се предоставят по
10/десет/ пропуска, даващи право на достъп до резервата в обхвата на
АИР“Старинен Пловдив“, за паркиране в района на съответния имот, при спазване на
правилата за движение на МПС, за срок от една календарна година.
7.На Директора на ОУ“***“ и на Ректора на ПУ “П.Хилендарски“
се предоставят по 5/пет/ пропуска, даващи право на достъп до резервата в
обхвата на АИР“Старинен Пловдив“, за паркиране в района на съответния имот, при
спазване на правилата за движение на МПС, за срок от една календарна година.
8. На собствениците на хотели и Директора на ЦДГ“Щурче“,
в обхвата на АИР“Старинен Пловдив“, се предоставят по 3/три/ пропуска, даващи
право на достъп до резервата в обхвата на АИР“Старинен Пловдив“, за паркиране в
района на съответния имот, при спазване на правилата за движение на МПС, за
срок от една календарна година.
9. На собствениците на ресторанти, в обхвата на
АИР“Старинен Пловдив“, се предоставят по 1/един/пропуск, даващ право на достъп
до резервата в обхвата на АИР“Старинен Пловдив“, за паркиране в района на
съответния имот, при спазване на правилата за движение на МПС, за срок от една
календарна година.
10. Движението на МПС за зареждане на търговски и други
обекти, както и за комунални и други обслужващи дейности, се извършва в
интервала от 21:00 часа до 9:30 часа, с безплатен пропуск, издаден от Директора
на ОП“ОКТ“, по заявка.
11. Пропуските за строителни, аварийни и други обслужващи
собствениците дейности, се издават от Директора на ОП“ОКТ“, по предварителна
заявка. За издадените пропуски по настоящата точка, Директорът на ОП“ОКТ“
уведомява Директорът на ОП“Общинска охрана“.
12. Достъпът до АИР“Старинен Пловдив“ е разрешен за
таксиметрови автомобили изпълняващи заявка.
13. Свободен е достъпа до АИР“Старинен Пловдив“ на
автомобилите и мотоциклетите със специален режим на движение по ЗДвП, както и
на тези на охранителните и спедиторски фирми при извършваните от тях служебни
ангажименти.
14. Допуска се издаването на пропуски за АИР“Старинен
Пловдив“ при осъществяването на тържества или други мероприятия. Пропуските по
настоящата точка се издават от Зам.-Кмет „Обществен ред“ на община Пловдив,
след предварителна заявка – до два автомобила, с посочени регистрационни
номера.
15. В случай на установени по съответния ред нарушения на
правилата за движение по пътищата, правилата, посочени в настоящата заповед,
законовата или подзаконовата нормативна уредба, в обхвата на АИР“Старинен
Пловдив“, освен чрез предвидените в закона санкции, нарушителите могат да се
санкционират, като издадените пропуски се анулират и изземат.
§ ІІ. В останалата си част Заповед №
12ОА-484/28.02.2012г. на кмет на община Пловдив остава непроменена.
Съгласно чл. 73 от Закона за защита от дискриминация
всяко лице, чиито права са засегнати от административен акт, издаден в
нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, може да
го обжалва пред съда по реда на АПК. В този смисъл, съдът намира, че за
жалбоподателката е налице правен интерес от оспорване на заповедта, в
качеството й на родител на дете, посещаващо детската градина, находяща се в АИР
Старинен Пловдив, за което са представени доказателства – копия на актове за
раждане, сружебна бележка от ДГ“майчива грижа“, заплатена месечна такса за
детска градина. Освен това жалбата е подадена в изискуемия от закона срок,
поради което е допустима.
В настоящето производство съгласно чл.
168, ал.1 вр. чл. 146 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения
административен акт, като прецени дали е издаден от компетентен орган и при
спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Съдът намира, че оспорената заповед на
кмета на Община Пловдив е издадена от компетентен административен орган, тъй
като съгласно чл.19, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, общинските пътища се
управляват от кметовете на съответните общини. Освен това съгласно нормата на
чл.3, ал.3 от Закона за движение по пътищата и § 1, т.1 от Наредба № 1/ 2001 г.
за организиране движението по пътищата на МРРБ кметовете на съответните общини
са стопани на пътя. Съгласно чл.13 от Наредбата за управление на местните
пътища в Община Пловдив, приета с Решение № 395, взето с пр. № 22 от 04.12.2009
г. от Общински съвет – Пловдив, Общинските пътища се управляват от кмета на
общината, а в чл.14, ал.5 от наредбата е предвидено правомощие същият да
осигурява общественото ползване на пътища чрез регулиране и контрол на
автомобилното движение, даване на разрешения и въвеждане на забрани за
ползване. Посочените разпоредби налагат
извода, че като е издал процесната заповед, кметът на общината е действал в
рамките на своята компетентност и предоставени правомощия.
Съдът намира на следващо място, че
издадената заповед е и мотивирана от правна и фактическа страна съобразно чл.
59, ал.2 АПК. Процесната заповед е свързана с извършеното от Общински съвет –
Пловдив изменение на Наредбата за за
реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията
на град Пловдив. По делото от страна на ответника са представени Наредба за
реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията
на град Пловдив, посл. Изм. и доп. С Р№ 369, Пр.№ 19 от 26.10.2017 г. на
Общински съвет – Пловдив, проект за изменение и допълнение на представени
Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на град Пловдив, в който проект са изложени подробни мотиви относно
направените предложения. Отчетена е нарастващата необходимост от създаване на
ефективна организация на паркирането и мобилността, налагащо промените с оглед
намаляване на трафика, следствие автомобилното движение в централната част и
създаване на условия за безопасно и свободно придвижване на пешеходците –
жители и гости на града, основно касаещи паркирането на МПС в „Синя зона“,
Стария град и „Спортен комплекс - отдих и култура“. Посочено е, че по този
начин ще се защити сигурността на пешеходците и ще се запази автентичността и
частта от уникалното културно наследство на града в посочената част. В тази
връзка, като е отчетена обществената значимост и ползваемост на района, както и
постъпили мнения и предложения на граждани, с които се изисква уреждане на
проблемите за паркиране в централната градска част, по специално на територията
на Стария град, както и на предложение на прокурор при Окръжна прокуратура -
Пловдив, е направено обосновано заключение за необходимостта от предприемане на
действия за актуализиране на правилата и забраните за движение на ППС. Били
осъществени няколко срещи с представителни на Община Пловдив и всички
заинтересовани лица. За последното по делото е представен протокол от проведена
среща на тема – „Регулиране достъпа на МПС на територията на АИР „Старинен
Пловдив““ на 30.05.2017 г. от 18.00ч в Балабановата къща /л.1112 и сл по
делото/, както и копие от списъка на присъствалите лица на тази среща – л.116 и
сл..
В проекта- предложение на кмета за изменение на наредбата се прави и
предварителна оценка за въздействието на проекта върху безопасността на
гражданите, трафика и опазването на околната среда.
В този смисъл съдът намира, че не са
налице данни за допуснати в хода на административното производство съществени
процесуални нарушения – такива, които съществено са ограничили правото на
защита на засегнатото лице или ако не бяха допуснати органът би постановил
решение в противен смисъл.
Повече от очевидно е, че предходната
заповед не е могла да изпълни своето предназначение – да препятства достъпа на
автомобили в максимална степен в архитектурния резерват, с оглед защита на
обществения интерес – запазване на културното наследство, поради което е било
необходимо издаването на нова такава, която да доограничи обществения достъп с
автомобили на защитената територия.
Спорът се концентрира върху
твърдението на жалбоподателката, че като й е ограничен достъпът до детската
градина с автомобил в АИР Старинен Пловдив, със заповедта е допусната
дискриминация на лично положение, тъй като в никоя от точките не се осигурява
транспортен достъп на децата до детската градина. Представя в тази връзка
извадка от Месечен хидрометеорологичен бюленит на БАН, в това число и за град
Пловдив.
В настоящия казус съдът взе предвид
формулираното в чл. 9 от ЗЗД правило за разпределение на доказателствената
тежест в производството за защита от дискриминация - страната, която твърди, че
е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които може да се направи
извод, че е налице дискриминация, а ответната страна трябва да докаже, че
правото на равно третиране не е нарушено.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за
защита срещу дискриминацията забранена е всяка пряка или непряка дискриминация,
основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном,
гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална
ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други
признаци, установени в закон или международен договор, по който Република
България е страна. С разпоредбата на чл. 4 от ЗЗД се забранява императивно
всяка пряка или непряка дискриминация, основана на различни признаци. В
разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗД се съдържа определение на
понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация",
като и в двата случая санкционираният от закона резултат се изразява в
поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от
други при сравними сходни белези. ЗЗД цели установяване и отстраняване на всяко
неравностойно третиране според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4,
ал. 1 от ЗЗД, какъвто е признакът "увреждане" или на всякакви други
признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република
България е страна.
За да е налице дискриминация по
смисъла на ЗЗД се изисква да бъдат
осъществени всички елементи от фактическия състав на чл.5 ЗЗД, както от
обективна, така и от субективна страна, като отделните случаи следва да се
отнесат към конкретния законовоустановен признак по чл. 4 от ЗЗД. Не е
достатъчно да се установи различно третиране на определени лица в конкретен
случай. Необходимо е да се докаже още, че това третиране е извършено по някой
от признаците на чл. 4 от ЗЗД. Следва също така да е налице и пряка
причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за
него, която при всички случаи трябва да се изразява в някои от цитираните
признаци на чл. 4 от закона.
Следва да бъде посочено още, че
признакът "лично положение" няма еднозначно, изначално прието
обективно съдържание, нито легално определение и следва във всеки конкретен
случай да бъде установяван и доказван значим, обективен, същностен за личността
белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния /материален
и персонален/ обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация. В
настоящия случай пред съда не бе конкретизиран защитеният признак "лично
положение", а и такъв не е установен от в настоящото производство и
по-точно именно към кое лично качество на жалбоподателката и нейното дете е
насочена заповедта до степен да го дискриминира и да ги постави в
по-неблагоприятно положение останалите деца в детската градина. Не е установена
и целта на действията на ответната страна, доколкото е част от кумулативното
изискване на разпоредбата. Видно е от представените доказателства, че броят на
издадените разрешения за достъп и паркиране на автомобили в АИР „Старинен
Пловдив“ на ДГ “Майчина грижа“ е три, като няма данни за предоставени пропуски
на родители. Отделно от това с молба на директорката на детската градина с
молба вх.№ 17ЗД1840 от 02.11.2017 г. е поискано отпускането на безплатни
пропуски по силата на т.10 от заповедта за автомобилите, които зареждат
детското заведение с консумативи и хранителни стоки.
Аналогично по отношение на непряката
дискриминация. По определението на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. непряка дискриминация
е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение
в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или
практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно
оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са
подходящи и необходими. Привидно неутрална разпоредба е тази, която на пръв
прочит се отнася по един и същи начин към всички лица, без оглед на защитени
признаци. Приложена на практика обаче тази привидно неутрална разпоредба има
несъразмерно по-лош ефект върху дадена група, определена по защитен признак, в
сравнение с други. Наличието на неблагоприятно третиране е от значение за
установяване на случай на дискриминация, когато третирането е неблагоприятно в
сравнение с третирането на лице в сходно положение. В случая такава не се
установява. Така например на хотелите на територията на АИР „Старинен Пловдив“
също са издадени по три пропуска. По 10 пропуска са издадени на по-големите
учреждения като училища / по пет пропеска/ и университети / по десет/. Особено
важно е да се посочи, че не е издадено разрешение на достъп в резервата на
автомобили нито на учащи ученици, нито на студенти, така както на родителите на
посещаващите детската градина възпитаници. В противен случай би се обезсмислила
изобщо идеята за ограничаване на достъпа до архитектурния комплекс. Доказателство
за равното третиране на лицата в сходно положение е предходната издадена от
кмета заповед № 12ОА2274 от 14.09.2012 г., с която е било даден достъп на
родителите на децата от ДГ“Щурче“ /сега ДГ“Майчина грижа“/ и ОУ“Виктория и
Киркор Тютюнджиян“ за влизане, излизане и престой на МПС за посоченото време,
отнето с настоящата заповед. Видно е от представената справка за броя на
издадените пропуски, че най-голям брой касаят тези на живущите и собствениците
на имоти в архутиктурния резерват - 204, както и на зареждащите търговските
обекти в защитената територия на комплекса - 48. Останалите са разпределени
сравнително по равно и съразмерно на обслужващите лица и вида учреждение – 3, 5
и 10.
Ето защо съдът счита, че въз основа на
всички доказателства по делото не се установява да се установяват случаи на
непряка дискриминация със заповедта. След като не са извършени действия с
характера на предвидените в разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., то не би
могло да се приеме, че са създадени предпоставки за дискриминация по смисъла на
цитирания законов текст.
Не се установяват данни и за наличие
на особени потребности за придвижване у
оспорващата или нейните деца, за което да е необходим достъп на автомобила
точно до вратата на детското заведение, а твърденията за тежък климат в зимните
месеци на територията на град Пловдив и затруднено придвижване в рамките на
700-800 м съдът намира за несериозно.
Предвид изложеното, съдът намира, че
жалбата е неоснователна и следва да бъде отхърлена.
От страните се претендират разноски,
които предвид изхода от делото, следва да се присъдят на ответника. Същите се
констатираха в размер на 100/сто/ лева на основание чл.78 от ГПК.
Ето защо, съдът:
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Г.Д. ***, като физическо
лице, родител на дете, записано в ДГ „Майчина грижа“ с втори адрес: ***, АИР
Старинен Пловдив, против заповед № 17 ОА2707 от 30.10.2017 г. на кмета на
Община Пловдив, с която се изменят и допълват заповед № 12ОА-484/ 28.02.2012
г., изменена и допълнена със заповед№ 12ОА-929/ 12.04.2012 г. на кмета на
Община Пловдив, изменена и допълнена със заповед№ 12ОА-1255/ 22.05.2012 г. на
кмета на Община Пловдив, изменена и допълнена със заповед № 12ОА-2274/
14.09.2012 г. на кмета на Община Пловдив.
ОСЪЖДА А.Г.Д., ЕГН ********** *** да заплати
на Община Пловдив сумата от 100 /сто/ лева, представляващи възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен
срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /п/