Решение по дело №31/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на Р. Н. К. от [населено място], обл. Ямбол против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № **-****-******/07.01.2024 г. на Командир на отделение към ОД на МВР – Сливен, РУ Сливен с която на осн. чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена такава „прекратяване регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна и се иска се отмяната й, както и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Същият не взема и писмено становище по депозираната жалба.

Ответната страна, редовно призована, не се явява в съдебно заседание. В постъпилото писмено становище с вх. № 600/15.03.2024 г. се изразява становище за неоснователност на жалбата.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 07.01.2024 г., около 03:35 часа, на кръстовище „Петолъчката“, от [населено място] в посока бензиностанция OMV, жалбоподателят К., който управлявал личния си лек автомобил „М. ***Д“ с рег. № [рег. номер], бил спрян за проверка от служители в на ОД на МВР – Сливен. В хода на последната била извършена проверка с „Д. Д. Т. ****“ с фабричен номер ARPK – ****, при която се установило, че същият управлява след употреба на амфетамини и метамфетамини. На жалбоподателя бил издаден Талон за медицинско изследване № ******, като му било указано, че до 120 минути от връчването на талона следва да се яви в ЦСМП – Сливен. К. се явил в указаното му медицинско заведение, но отказал да даде кръвна проба, за което положил подписа си в Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Бил съставен и АУАН.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № **-****-******/07.01.2024 г. на Командир на отделение към ОД на МВР - Сливен, РУ – Сливен, на осн. чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя Р. К. била наложена такава „прекратяване регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца. Именно тази заповед е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана обаче по същество, тя се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и е издадена от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Видно от представената по делото Заповед № 343з-1516/05.06.2023 г., командирите на отделение са оправомощени да налагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б.“а“ и т. 6 от ЗДвП за територията на ОД на МВР – Сливен.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява такова средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване на концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежния ред управление на МПС при наличие на алкохоли и/или наркотични вещества или техни аналози или отказ да бъде извършена проверка по посочените в разпоредбата начини или отказ да се даде биологична проба за извършване на изследване. При прилагането на чл. 171, т. 2а, б. „б” от ЗДвП, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, която той следва да упражни, когато са налице уредените в закона материалноправни предпоставки. В настоящия казус, както вече бе посочено по-горе, жалбоподателят К., при положителна проба в техническо средство и връчен талон за медицинско изследване, е отказал да даде кръвна проба за извършването на такова изследване. При това положение административният орган е бил длъжен да наложи принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б” от ЗДвП, което той и сторил.

Предвид обстоятелството, че административният орган е определил минималният срок от 6 месеца (законодателят е предвидил такъв от 6 месеца до една година), излагането на мотиви относно продължителността на срока не е необходимо.

Що се отнася до твърдението, че административният орган е следвало да изчака резултата от кръвната проба следва да се посочи, че същото е абсолютно несъстоятелно. Както вече беше посочено по-горе, кръвна проба изобщо не е давана от жалбоподателя и поради това изследване не е извършено. Отделно от това, принудителните административни мерки, видно от разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП се налагат да осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В този смисъл административният орган не е необходимо да чака резултата от медицинското изследване, за да приложи принудителната административна мярка. В противен случай не би могла да се постигне поставената от законодателя цел, а имено да се преустанови административното нарушение и да се осигури безопасността на движението по пътищата, а принудителната мярка би се превърнала в административно наказание, какъвто обаче не е смисълът на закона.

С оглед изложените съображения съдът намира, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № **-****-******/07.01.2024 г., издадена от Командир на отделение към ОД на МВР – Сливен, РУ Сливен е напълно законосъобразна. Подадената против нея жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, Я А С, първи състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Н. К. от [населено място], общ. Стралджа, обл. Ямбол, [улица], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. *, кантора **, чрез адв. И. К. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № **-****-******/07.01.2024 г., издадена от Командир на отделение към ОД на МВР – Сливен, РУ Сливен.

Решението е окончателно.