Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 02.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 863 по описа за 2018 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
С Решение № 2200/05.11.2018
г., постановено по търговско дело № 863/2018 г. по описа на Софийски градски
съд, Търговско отделение, VІ-8 състав, са отхвърлени предявените от всеки от
ищците “Б.Ф.” ЕООД, ЕИК 1. “С.П.Х.1” ЕООД, ЕИК ********, “П.В.И.Б.” ЕООД, ЕИК ********, “М.К.С.” ЕООД, ЕИК ********, “К.1 С.” ЕООД, ЕИК********, “К.С.” ЕООД, ЕИК 2. “Х.2 С.” ЕООД, ЕИК********, “С.Е.С.” ЕАД, ЕИК*******, “К.” ЕООД, ЕИК********, “С.П.Х.2” ЕООД, ЕИК ********, “С.” ЕООД, ЕИК ********, против
ответника Р.Б.иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, при
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, и при условията
на евентуалност иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 7
от Конституцията на Р.Б., както следва:
1. от ищеца “Б.Ф.” ЕООД за сумата от 89 390,41 лева;
2. от ищеца “С.П.Х.1” ЕООД за сумата от 104 721,39 лева;
3. от ищеца “П.В.И.Б.” ЕООД за сумата от 48 858,85 лева;
4. от ищеца “М.К.С.” ЕООД за сумата от 34 225,76 лева;
5. от ищеца “К.1 С.” ЕООД за сумата от 83 263,11 лева;
6. от ищеца “К.С.” ЕООД за сумата от 45 119,72 лева;
7. от ищеца “Х.2 С.” ЕООД за сумата от 30 414,49 лева;
8. от ищеца “С.Е.С.” ЕАД за сумата от 91 604,75 лева;
9. от ищеца “К.” ЕООД за сумата от 51 186,70 лева;
10. от ищеца “С.П.Х.2” ЕООД за сумата от 102 769,47 лева;
11. от ищеца “С.” ЕООД за сумата от 49 388,33 лева,
както и иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главницата от 04.05.2018 г. до окончателното й изплащане.
С Определение № 930/15.03.2019 г. по
търговско дело № 749/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско
отделение, 11 състав, е прекратено производството по делото пред САС и делото е
върнато на СГС за произнасяне по искането за допълване на първоинстанционното
решение, съдържащо се във въззивната жалба на ищците. Прието е, че с
обжалваното решение на СГС са отхвърлени предявените искове за неоснователно
обогатяване, както и евентуалните деликтни искове, квалифицирани по чл. 49 ЗЗД
във вр. с чл. 7 от КРБ, които са разгледани единствено като претенциите за
причинени вреди от обявените за противоконституционни разпоредби на ЗЕВИ, а
липсва произнасяне по претенциите за обезвреда на основание твърдените
нарушения на ПЕС, а именно – на чл. 107, ал. 1 от ДФЕС. Прието е, че при тези
данни част от заявените в жалбата оплаквания (стр. 8 – 10) относно твърдените
нарушения на ПЕС следва да се квалифицират като искане за допълване на първоинстанционното
решение по предявени, но неразгледани искове.
С Решение от 16.05.2019 г., постановено по настоящото дело, е оставено
без уважение искане с правно основание чл. 250 от ГПК, съдържащо се във
въззивна жалба с вх. № 165960/18.12.2018 г., подадена от ищците “Б.Ф.” ЕООД, “С.П.Х.1” ЕООД, “П.В.И.Б.” ЕООД, “М.К.С.” ЕООД, “К. 1 С.” ЕООД, “К.С.” ЕООД, “Х.2 С.” ЕООД, “С.Е.С.” ЕАД, “К.” ЕООД, “С.П.Х. 2” ЕООД и “С.” ЕООД, за допълване на
решението по делото.
С определение №
3950/27.11.2019 г. по търг. дело № 3238/2019 г. по описа на Софийски апелативен
съд, Търговско отделение, 11 състав, което е задължително за настоящата
инстанция, е отменено решение от 16.05.2019 г. по настоящото търговско дело и
делото е върнато на Софийски градски съд за произнасяне по съществото на
предявените от ищците евентуални искове за ангажиране на извъндоговорната
отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз.
С молба с вх. №
5779/17.01.2020 г. ищците уточняват поредността
на предявените главен и евентуални искове.
В становище с
вх. № 14850/05.02.2020 г. ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни. Изложените доводи относно материалноправната легитимация на
ответника касаят основателността, а не допустимостта на исковете и ще бъдат
обсъдени от съда с акта по същество. Ответникът оспорва наличието на
материалноправна легитимация на държавата да отговаря за претендираните от ищците
имуществени вреди от законодателната дейност на Народното събрание. Оспорва
наличието на материалноправните предпоставка на ангажиране на извъндоговорната
отговорност на държавата по чл. 4, пар. 3 от ДФЕС. Оспорва наличието на
нарушение на норма от правото на ЕС. Сочи, че не е налице нарушение на чл. 107
от ДФЕС, както и че съдилищата на държавите-членки не са компетентни да се
произнасят по съвместимостта/несъвместимостта на държавни помощи с вътрешния
пазар, а това е в изключителните правомощия на ЕК. Сочи, че в случая
производителите не са получили финансова или друга помощ от държавата или от
общината, пряко или чрез трети лица, както и с въвеждането на таксата не е
предоставен държавен или общински ресурс на която и да е група производители от
възобновяеми източници. Сочи, че не е налице изискването за нарушаване или
застрашаване от нарушаване на конкуренцията. Сочи, че производителите на
енергия от вятър и слънце, какъвто е и ищецът, свободно и доброволно са избрали
да участват на регулирания пазар, което им гарантира по-благоприятно третиране
и сигурност в развиваната от тях стопанска дейност. Сочи, че въведената такса
по ЗЕВИ не е довела до засягане на търговията между държавите-членки. Сочи, че
таксата е въведена само по отношение на производители на електроенергия от
вятърна и слънчева енергия на територията на Р.Б.и то само по отношение на тези
от тях, които оперират на регулирания пазар. Преференциалното изкупуване, което
е характерно за регулирания пазар, също се осъществява изцяло и единствено в
рамките на държавата и само по отношение на местни лица производители. Сочи, че
на свободния пазар на електроенергия такава такса по ЗЕВИ въобще не е била
дължима. Сочи, че липсва пряка причинно-следствена връзка между нарушената
норма на правото на ЕС и настъпилата вреда. Сочи, че въвеждането на държавна
такса е израз на държавния суверенитет и няма общо с предоставените в сочените
норми на правото на ЕС права.
Съгласно §6,
ал. 1 от ЗИДЗОДОВ (обн. – ДВ, бр. 94 от 2019 г.), законът се прилага за
предявените искови молби, подадени след влизането му в сила. По аргумент на
противното от цитираната разпоредба, ЗИДЗОДОВ не е приложим в настоящия случай
и компетентен да се произнесе по иска е Софийски градски съд.
Предвид уточненията на ищците и с оглед указанията, дадени с определението на Софийски апелативен съд, предмет на настоящото решение са предявените при условията на евентуалност искове, които не са разгледани в решението на съда от 05.11.2018 г.
При условията на евентуалност, ако не бъдат уважени предявените от
всеки от ищците искове – иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД (без основание), при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД и при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 7 от Конституцията на Р.Б., всеки от ищците предявява иск с правно основание чл.
4, §3 от ДФЕС да бъде осъден ответника Р.Б.,
представлявана от М. на Ф., да заплати на всеки от ищците сумата,
представляваща обезщетение за вреди за нарушение на правото на
Европейския съюз при събирането на такса за
производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на
20% за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г., удържана и внесена в
държавния бюджет, а именно:
1. на ищеца “Б.Ф.” ЕООД –
сумата от 89 390,41 лева;
2. на ищеца “С.П.Х.1”
ЕООД –
сумата от 104 721,39 лева;
3. на ищеца “П.В.И.Б.”
ЕООД – сумата от 48 858,85 лева;
4. на ищеца “М.К.С.”
ЕООД – сумата от 34 225,76 лева;
5. на ищеца
“К.1
С.”
ЕООД – сумата от 83 263,11 лева;
6. на ищеца “К.С.”
ЕООД – сумата от 45 119,72 лева;
7. на ищеца “Х.2 С.”
ЕООД – сумата от 30 414,49 лева;
8. на ищеца
“С.Е.С.”
ЕАД – сумата от 91 604,75 лева;
9. на ищеца
“К.”
ЕООД – сумата от 51 186,70 лева;
10. на ищеца “С.П.Х.2”
ЕООД – сумата от 102 769,47 лева;
10. на ищеца “С.”
ЕООД – сумата от 49 388,33 лева,
както и иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Съдът, след като съобрази разпоредбата на чл. 250 от ГПК, намира, че искането за допълване на постановеното решение е подадено в законния срок, от надлежна страна и е допустимо.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, по иска с правно основание чл. 4, §3 от ДФЕС всеки от ищците следва да докаже удържаната такса по чл. 35а от ЗЕВИ за процесния период 01.07.2014 г. – 10.08.2014 г.; че твърдяната нарушена норма на правото на ЕС предоставя права на частноправните субекти; че обявената за противоконституционна норма на чл. 35а от ЗЕВИ е несъвместима с вътрешния пазар, доколкото води до нарушаване или застрашаване от нарушаване на конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение определени предприятия или производство и засяга търговията между държавите-членки; че нарушението на нормата на ЕС е достатъчно съществено; че съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението на нормата на правото на ЕС и претърпяната от всеки от ищците вреда, както и размера на вредите.
С § 6 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Р.Б.за 2014 г. (ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) са приети изменения и допълнения на Закона за енергията от възобновяеми източници. Въведена е такса от 20% за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, която се заплаща от производителите на такава енергия (чл.35а от ЗЕВИ - нов - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.). Таксата се определя върху количеството изкупена електрическа енергия от обществения доставчик и от крайните снабдители по преференциални цени по чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ, без данъка върху добавената стойност.
Съгласно чл. 35б от ЗЕВИ (нов - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.), таксата се удържа и внася от обществения доставчик, съответно от крайния снабдител. Лицето, задължено да удържи и внесе таксата, подава пред ДКЕВР тримесечна справка за дължимата такса, в срок до 15-то число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася. Съгласно чл. 35б, ал. 4 от ЗЕВИ, дължимата такса се внася в държавния бюджет в срока на подаване на справката.
С Решение № 13 от 31.07.2014 г. по к.д. № 1/2014 г. на Конституционния съд нормите на чл. 35а-35в от ЗЕВИ са обявени за противоконституционни.
Държавата,
представлявана от М. на Ф., е пасивно легитимиран ответник да отговаря за
вредите за нарушение на правото на
Европейския съюз. Принципът за отговорност на
държавите-членки е универсален и се прилага по отношение на всяко неизпълнение
на задълженията на държава-членка, произтичаща от Договорите независимо от характера
и вида на това неизпълнение. Според СЕС в т. 36 от Решение Brasserie du pecheur SA срещу Bundesrepublik Deutschland и The Queen срещу
Secretary of State for Transport, ex parte: Factortame Ltd (Решение от
05.03.1996 г. по съединени дела С‑46/93 и С‑48/93), държавите-членки са задължени да обезщетят вредите, причинени на
частноправни субекти вследствие нарушение на общностното право, за които
държавите носят отговорност, като този принцип се прилага и когато националният
законодател носи отговорност за твърдяното неизпълнение на задължение. С оглед
на изложеното неоснователни остават доводите на ответника, че не е пасивно
легитимиран ответник да отговаря по предявения иск.
В случая е налице първата предпоставка от сложния фактически състав на иска. От събраните по делото писмени доказателства и изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г. таксата по чл. 35а от ЗЕВИ е удържана от всеки от ищците като производители на електрическа енергия и е внесена в държавния бюджет.
Втората предпоставка на иска предвижда твърдяната нарушена норма на правото на ЕС – чл. 107, §1 от ДФЕС, да предоставя права на частноправни субекти. Нормата на чл. 107, §1 от ДФЕС въвежда обща забрана за държавна помощ, с цел защита на правото на конкуренция и правилното функциониране на вътрешния пазар на Съюза. Държавната помощ следва да се разглежда в широк смисъл - преки държавни помощи, освобождаване от данъци и такси, по-благоприятно третиране на определени предприятия или сектори, които могат да доведат до нарушаване на конкуренцията и да окажат неблагоприятно въздействие върху търговията между държавите членки. Следователно горепосочената норма, въвеждаща забрана за държавите-членки, предоставя реципрочното право на частноправните субекти да изискват спазването на тази забрана.
В
случая не се доказа от ищците, които носят доказателствена тежест за това, че нормата
на чл. 35а от ЗЕВИ е несъвместима с вътрешния пазар, води до нарушаване или
застрашаване от нарушаване на конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно
положение определени предприятия или производство и засяга търговията между
държавите-членки, като и че нарушението на нормата на ЕС е достатъчно
съществено.
Настоящият състав намира, че не може да се отъждестви понятието “държавна помощ” по смисъла на чл. 107 от ДФЕС и понятието “такса” по смисъла на чл. 35а-35в от ЗЕВИ. В областта на енергетиката Р.Б.осъществява политика за насърчаване на производството и потреблението на енергия, произведена от възобновяеми източници, което съответства на целите по Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009 г. за насърчаване използавено на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впослествие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО. За процесния период тази политика се осъществява от държавата и чрез въведения в Закона за енергията от възобновяеми източници механизъм за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници по преференциални цени, определяни от ДКЕВР, към настоящия момент КЕВР (чл. 31, ал.1 от ЗЕВИ). С въведената такса с обявената за противоконституционна норма на чл. 35а от ЗЕВИ се намалява именно тази преференциална цена (таксата за производство на електрическа енергия = преференциалната цена по чл. 31, ал.1 от закона без ДДС Х количеството изкупена енергия Х 20%). Този законодателен подход не въвежда държавна помощ по смисъла на чл. 107 от ДФЕС, а напротив, води до намаляване на държавната помощ в сектор енергетика от възобновяеми източници, което е в съответствие с допълнителните насоки от м. 11.2013 г. на ЕК за постигане на целите за енергията от възобновяеми източници и за използване на механизми за сътрудничество за постигане на целите за енергията от възобновяеми източници при по-ниски разходи (COM(2013)7243).
По отношение на въпроса за предвиждане от национална уредба на държава-членка на такса върху производодството на електрическа енергия от възобновявеми източници е налице произнасяне на СЕС по отправени преюдициални запитвания. Според Решение на Съда (първи състав) от 20.09.2017 г. по съединени дела C-215/16, C-216/16, C-220/16 и C-221/16, Директива 2009/28/ЕО и по-специално член 2, втора алинея, буква к) и член 13, параграф 1, втора алинея, буква д) от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главните производства, която предвижда събирането на такса върху вятърните генератори, предназначени за производството на електроенергия. Това разрешение е приложимо и по отношение на производителите на електрическа енергия от слънчева енергия.
Според Определение на Съда (десети състав) от 30.04.2020 г. по съединени дела C‑818/19 и C‑878/19, което е постановено по преюдициални запитвания на български съдилища касателно искове за връщане на събраните по реда на чл. 35а – чл. 35в от ЗЕВИ такси, СЕС е приел, че член 3, параграф 3, първа алинея, буква a) от Директива 2009/28/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че същият допуска национална правна уредба, въвеждаща такса за производството на енергия от възобновяеми източници.
С оглед на гореизложеното настоящият
състав намира, че не се установява обявената за противоконституционната норма
на чл. 35а от ЗЕВИ, която въвежда такса за производството на електрическа
енергия от вятърна и слънчева енергия, да води до нарушаване или застрашаване
на конкуренцията
чрез поставяне в по-благоприятно
положение на определени предприятия или производство, което да засяга
търговията между държавите-членки.
Не се установява и ограничение на
движението на капитали по смисъла на чл. 63 от ДФЕС, доколкото не представлява
мярка с възпиращо действие спрямо инвеститорите.
С оглед на горното съдът приема, че не е
налице елемент от фактическия състав на деликта – противоправност на деянието.
По изложените съображения съдът намира,
че предявените евентуални искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
В проведеното съдебно заседание ответникът претендира разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. С решението от 05.11.2018 г., постановено по настоящото дело, съдът е определил в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер от 445,50 лева съгласно чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Доколкото настоящото решение е такова по реда на чл. 250 от ГПК и Наредбата за заплащането на правната помощ не предвижда определяне на подобно възнаграждение, съдът намира, че в полза на ответника не следва да бъде определяно и присъждано допълнително юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС. Аргумент в тази насока е нормата на чл. 81 от ГПК, която предвижда съдът да се произнесе за разноските в акта, с който приключва делото в съответната инстанция. Настоящото производство по чл. 250 от ГПК е част от производството, по което е постановено атакуваното пред САС решение, като постановеният в настоящото производство акт се явява неразделна част от решение от 05.11.2018 г. по делото, постановено от СГС.
Водим от изложеното и на основание чл. 250 от ГПК, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Б.Ф.”
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, “********, против Р.Б.,
представлявана от М. на Ф., със съдебен
адрес:***, иск с правно основание чл. 4, §3 от ДФЕС, за сумата от 89 390,41 лева
(осемдесет и девет хиляди триста и деветдесет лева и четиридесет и една
стотинки), представляваща обезщетение за
вреди за нарушение на правото на Европейския съюз при събирането на
такса в размер на 20% по
чл. 35а – чл. 35в от ЗЕВИ,
удържана и внесена в държавния бюджет за произведената електрическа
енергия от ФтЕЦ, находяща се в УПИ VI, VII и X,
кв. 96, в землището на гр. С., община С. (“ФтЕЦ Б.Ф.”), за периода от 01.07.2014 г. до
10.08.2014 г., и за присъждане на законната лихва върху главницата за периода
от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “С.П.Х.1”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, “********, против Р.Б.,
представлявана от М. на Ф., със съдебен
адрес:***, иск с правно основание чл. 4, §3 от ДФЕС, за сумата от 104 721,39 лева
(сто и четири хиляди седемстотин двадесет и един лева и тридесет и девет
стотинки), представляваща обезщетение за
вреди за нарушение на правото на Европейския съюз при събирането на
такса в размер на 20% по
чл. 35а – чл. 35в от ЗЕВИ,
удържана и внесена в държавния бюджет за произведената електрическа
енергия от ФтЕЦ, находяща
се в ПИ 000446, в местността “Т.”, с. Копривлен, община Х. (“ФтЕЦ
Т. 1”), за периода от
01.07.2014 г. до 10.08.2014 г., и за присъждане на законната лихва върху
главницата за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “П.В.И.Б.”
ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, против
Р.Б., представлявана от М. на Ф.,
със съдебен адрес:***, иск с правно основание чл. 4, §3 от ДФЕС, за сумата от 48 858,85 лева
(четиридесет и осем хиляди осемстотин петдесет и осем лева и осемдесет и пет
стотинки), представляваща обезщетение за
вреди за нарушение на правото на Европейския съюз при събирането на
такса в размер на 20% по
чл. 35а – чл. 35в от ЗЕВИ,
удържана и внесена в държавния бюджет за произведената електрическа енергия от ФтЕЦ,
находяща се в ПИ 000574, местност “Под свинарника”,
в землището на с. Черногор, община Главиница, област Силистра (“ФтЕЦ ЧЕРНОГОР”), за периода от 01.07.2014
г. до 10.08.2014 г., и за присъждане на законната лихва върху главницата за
периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “М.К.С.”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, “********, против Р.Б., представлявана
от М. на Ф., със съдебен адрес:***,
иск с правно основание чл. 4, §3 от ДФЕС,
за сумата от 34 225,76 лева (тридесет и четири хиляди двеста
двадесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща
обезщетение за вреди за нарушение на правото на Европейския съюз
при събирането на такса в размер на 20% по
чл. 35а – чл.35в от ЗЕВИ,
удържана и внесена в държавния бюджет за произведената електрическа енергия от ФтЕЦ,
находяща се в УПИ I-7, масив 29, в землището на с.
Меден Кладенец, местност “До
село”, община Тунджа,
област Ямбол (“ФтЕЦ М.К.С.”),
за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г., и за присъждане на законната
лихва върху главницата за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “К.1 С.”
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, “********, против Р.Б.,
представлявана от М. на Ф., със съдебен
адрес:***, иск с правно основание чл. 4, §3 от ДФЕС, за сумата от 83 263,11 лева
(осемдесет и три хиляди двеста шестдесет и три лева и единадесет стотинки), представляваща
обезщетение за вреди за нарушение на правото на Европейския съюз
при събирането на такса в размер на 20% по
чл. 35а – чл. 35в от ЗЕВИ,
удържана и внесена в държавния бюджет за произведената електрическа енергия от ФтЕЦ,
находяща се в УПИ I-126,
127, 199, 200, масив 1,
в землището на с. К., местност “Велев
бряст”, община Тунджа,
област Ямбол (“ФтЕЦ К. 1 С.”),
за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г., и за присъждане на законната
лихва върху главницата за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “К.С.”
ЕООД, ЕИК ********със
седалище и адрес на управление ***, “********, против Р.Б.,
представлявана от М. на Ф., със съдебен
адрес:***, иск с правно основание чл. 4, §3 от ДФЕС, за сумата от 45 119,72 лева
(четиридесет и пет хиляди сто и деветнадесет лева и седемдесет и две стотинки),
представляваща обезщетение за вреди за нарушение
на правото на Европейския съюз при събирането на такса в
размер на 20% по чл. 35а – чл.35в от ЗЕВИ, удържана и внесена
в държавния бюджет за произведената електрическа енергия от ФтЕЦ,
находяща се в УПИ I-73,
87, масив 10, в землището на с. Каравелово, община Тунджа, област Ямбол (“ФтЕЦ
К.С.”), за периода от
01.07.2014 г. до 10.08.2014 г., и за присъждане на законната лихва върху
главницата за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Х.2 С.”
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, “********, против Р.Б.,
представлявана от М. на Ф., със съдебен
адрес:***, иск с правно основание чл. 4, §3 от ДФЕС, за сумата от 30 414,49 лева
(тридесет хиляди четиристотин и четиринадесет лева и четиридесет и девет
стотинки), представляваща обезщетение за
вреди за нарушение на правото на Европейския съюз при събирането на
такса в размер на 20% по
чл. 35а – чл. 35в от ЗЕВИ,
удържана и внесена в държавния бюджет за произведената електрическа енергия от ФтЕЦ,
находяща се в УПИ I-178,
масив 15, в землището на с. Ханово, община Тунджа, област Ямбол (“ФтЕЦХ.2
С.”), за периода от
01.07.2014 г. до 10.08.2014 г., и за присъждане на законната лихва върху
главницата за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “С.Е.С.”
ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление ***, против
Р.Б., представлявана от М. на Ф.,
със съдебен адрес:***, иск с правно основание чл. 4, §3 от ДФЕС, за сумата от 91 604,75 лева
(деветдесет и една хиляди шестстотин и четири лева и седемдесет и пет
стотинки), представляваща обезщетение за
вреди за нарушение на правото на Европейския съюз при събирането на
такса в размер на 20% по
чл. 35а – чл. 35в от ЗЕВИ,
удържана и внесена в държавния бюджет за произведената електрическа енергия от ФтЕЦ,
находяща се в УПИ III-39
и IV-39, кв. 176, в
землището на гр. Любимец, община Любимец, област Хасково (“ФтЕЦ С.Е.С. -
ЛЮБИМЕЦ”), за периода
от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г., и за присъждане на законната лихва върху главницата
за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “К.” ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, против
Р.Б., представлявана от М. на Ф.,
със съдебен адрес:***, иск с правно основание чл. 4, §3 от ДФЕС, за сумата от 51 186,70 лева
(петдесет и една хиляди сто осемдесет и шест лева и седемдесет стотинки), представляваща
обезщетение за вреди за нарушение на правото на Европейския съюз
при събирането на такса в размер на 20% по
чл. 35а – чл. 35в от ЗЕВИ,
удържана и внесена в държавния бюджет за произведената електрическа енергия от ФтЕЦ,
находяща се в ПИ 076012,
в местността “Карабатак”, в землището на с.
Капатово, община Петрич, област Благоевград (“ФтЕЦ СКАЙ С.”), за периода от 01.07.2014 г. до
10.08.2014 г., и за присъждане на законната лихва върху главницата за периода
от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “С.П.Х.2”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, “********, против Р.Б.,
представлявана от М. на Ф., със съдебен
адрес:***, иск с правно основание чл. 4, §3 от ДФЕС, за сумата от 102 769,47 лева
(сто и две хиляди седемстотин шестдесет и девет лева и четиридесет и седем
стотинки), представляваща обезщетение за вреди
за нарушение на правото на Европейския съюз при събирането на такса
в размер на 20% по чл. 35а – чл. 35в от ЗЕВИ, удържана и
внесена в държавния бюджет за произведената електрическа енергия от ФтЕЦ, находяща се в ПИ 000447,
в местността “Т.”, с. Копривлен, община Х. (“ФтЕЦ
Т. 2”), за периода от
01.07.2014 г. до 10.08.2014 г., и за присъждане на законната лихва върху
главницата за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “С.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, против
Р.Б., представлявана от М. на Ф.,
със съдебен адрес:***, иск с правно основание чл. 4, §3 от ДФЕС, за сумата от 49 388,33 лева
(четиридесет и девет хиляди триста осемдесет и осем лева и тридесет и три
стотинки), представляваща обезщетение за
вреди за нарушение на правото на Европейския съюз при събирането на
такса в размер на 20% по
чл. 35а – чл.35в от ЗЕВИ,
удържана и внесена в държавния бюджет за произведената електрическа енергия от ФтЕЦ,
находяща се в ПИ 303003, ПИ
303315, ПИ 301003, ПИ 301004, ПИ 301006, ПИ 301008, ПИ 282008, ПИ 282009, ПИ
282011, ПИ 282014, в землището на с. Алино, община Самоков, област Софийска (“ФтЕЦ
С. ПЛАНА”), за периода
от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г., и за присъждане на законната лихва върху
главницата за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :