О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. Пловдив, 18. 01.
2021 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, наказателна
колегия, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Михаела
Добрева
разгледа
докладваното от съдията ч.н.д. № 2592 по
описа за 2020 година, и за да се
произнесе взе предвид следното:
С постановление от 14. 12. 2020г. по
досъдебно производство № 104/ 2017 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР гр. Пловдив,
Окръжна прокуратура Пловдив е прекратила на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК наказателното
производство водено за престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 от НК.
Против
постановлението е подадена жалба от адв. Щ. Щ., като повереник на И.Р.Н.. То се
атакува с оплаквания за необоснованост, непълнота на събрания доказателствен
материал и незаконосъобразност. Твърди се, че държавното обвинение е стигнало до извод, че деянието не
съставлява престъпление, без да изчерпи доказателствените средства, като не бил
изследван въпросът, дали маневрата изпреварване, предприета от водача Е.В. К. е
била съобразена с правилата по ЗДвП. Незаконосъобразно се кредитирали от
държавното обвинение свидетелските показания на полицейски служител, в частта
че на дясната седалка до пострадалата е установен мобилен телефон на
пострадалата със светещ екран и недописано текстово съобщение, без да се отчете
обстоятелството, че са дадени две години след процесното ПТП, като при това
този свидетел нямал спомен за нищо друго; без да се отчете обстоятелството, че
след удара лекият автомобил на пострадалата се е завъртял няколко пъти,
преминал е през оградната мрежа на магистралата и е спрял в канавката, а
органите на КАТ са пристигнали едва след около 10-15 минути; и без да се отчете
обстоятелството, че въпросният коментиран телефон „отмлякъл вниманието“ на
пострадалата не е иззет като веществено доказателство по делото по надлежния
ред. В жалбата се твърди и необоснованост на атакуваното постановление, поради
липса на мотиви защо едни доказателства се ценят повече от други и как
фактическите констатации се отразяват върху правната страна на спора. В резултат на това ОП била стигнала до грешен
извод по чл.24 ал.1 т.1 от НПК. Въз основа на всички тези твърдения
жалбоподателката моли съда да отмени атакуваното постановление като необосновано
и незаконосъобразно и постановено при непълнота на разследването и да се върне
на ОП Пловдив, с указания за назначаване на нова автотехническа експертиза с
различно от работилите по делото експерти, с въпроси, формулирани в жалбата; а
също и за разпит на свидетелката И. А. Н. за възприятията й от споделеното от
дъщеря ѝ за процесното ПТП.
Съдът след като се запозна с оплакванията в жалбата и при
направената служебна проверка приема за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от лице, което
има качеството на пострадал и разполага с право на жалба по смисъла на чл.243
ал.4 вр. чл.74 от НПК. Атакуваното понастоящем постановление е обявено и препис
от него е изпратен на пострадалото лице жалбоподател. При изпращане на жалбата
в съда държавното обвинение е приложило разписка за връчване на постановлението
за прекратяване на наказателното производство. Видно от известието за доставяне
жалбата е подадена в указания на пострадалата 7- дневен срок по чл.243 ал.4 от НПК, поради което е и процесуално допустима.
По основателността – настоящият
съдия-докладчик намира възраженията в жалбата за основателни по следните
съображения:
От фактическа страна
наблюдаващият прокурор е приел, че в хода на разследването не са събрани
доказателства за съставомерно деяние по смисъла на чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342
ал.1 от НК, като приема за безспорно установено, че ПТП-то, довело до смъртта
на С. А. е настъпило в резултат на нарушаване правилата за движение по пътищата
от самата пострадала, която е управлявала автомобила си със скорост значително
над допустимата за управление на МПС по автомагистрала и отклонявайки
вниманието си за използване на телефон и именно това е довело до настъпване на
пътно-транспортното произшествие, при което тя е пострадала, като единствено за
нея имало доказателства да е нарушила правилата за движение по пътищата и това
да е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат – нейната смърт.
Наблюдаващият прокурор е възприел изложеното в АТЕ, че не се намират
категорични данни поведението на водача К.да е сред техническите причини за
настъпилото ПТП и че липсата на такива данни не позволявало да се определи дали
е допринесъл за настъпването на ПТП-то и с какви точно действия.
За да приеме горното,
наблюдаващият прокурор е посочил при излагане на фактическата обстановка
наличието на лица с качество на свидетели, данни за документи (СУМПС на
пострадалата и на водача на другия участник в ПТП – Е. К.; справки от КАТ за
нарушител на ЗДвП; данни за сигнали на тел.112).
За източниците, формирали
представата на произнеслия се с атакуваното постановление прокурор за
фактическата обстановка, обаче, последният е изложил единствено заключенията
(буквално) на назначените в досъдебното производство съдебно-медицинска и
химическа експертизи и авто-техническите експертизи (единична, тройна и
допълнителна тройна и петорна). Обсъждането им в атакуваното постановление се
свежда до твърдение, съответно, за непълнота или пълнота и кредитиране или не.
Дори при цитирането на
заключенията на АТЕ-и, и в частност на възприетото такова на петорната АТЕ от
наблюдаващия прокурор не само е игнорирана липсата (мултиплицирана от
предходните единична, тройна и допълнителна
тройна АТЕ-и) на отговор по въпроса: имало ли е от техническа гледна точка
обстоятелства, които да налагат на водача на т.а. „***“ Е. К. да не започва
маневра изпреварване, а е възприето очевидното избягване на отговор от вещите
лица с израза : „след като е започнал маневрата…“.
Обстоятелството, обаче, е от
особено значение за преценка приноса на водача на т.а. „***“ Е. К. за
настъпилото ПТП, предвид данните, че същият е управлявал товарния автомобил с
около 80км/ч, а е навлязъл в лявата пътна лента на автомагистрала „***“, в
която допустима и обичайно използвана скорост е 140км/ч. А това води до извода,
че не е изчерпана възможността за събиране на относими доказателства, за
отговор на въпросите към АТЕ формулирани от жалбоподателката, включително и
посредством установяване на възприятията ѝ от разговорите й с
пострадалата й дъщеря след ПТП до смъртта ѝ.
Твърдяното като съществено за
настъпване на разследваното ПТП обстоятелство – шофиране от пострадалата без
дължимо внимание с отклоняването му към ползван мобилен телефон, върху което е поставен
особен акцент в изводите на атакуваното постановление за прекратяване на
наказателното производство страда от основен недостатък на това постановление –
липса на мотиви установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени
материали са възприети и какви са правните съображения за това.
Предвид горното Съдът
намира, че:
В атакуваното
постановление липсва каквото и да е обсъждане на събраните по делото
доказателства – гласни, писмени и експертни заключения, липсва анализ на което
и да е от тях самостоятелно, още по-малко е налице съпоставка между тях. Указания
в тази насока са били дадени и при съдебната отмяна на предходно постановление
за прекратяване, но в атакуваното понастоящем, освен констатация, че има дадени
указания и изтъкване, че са изпълнени, липсва подкрепа с мотиви на атакуваното
постановление.
Като следствие
липсва и съотнасяне на събраните доказателства към съставомерни белези на
престъплението.
Всичко това
представлява липса на мотиви за прекратяване на наказателното производство,
което прави постановлението необосновано и незаконосъобразно.
Воден от горното
и на основание Съдът намира, че обжалваното Постановление на Окръжна
прокуратура следва да се отмени, като делото се върне за изпълнение на дадените
в мотивите на настоящото определение указания (за фактически и правен анализ и
пълнота на доказателствата), поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ постановление от 14. 12. 2020г. по досъдебно производство
№ 104/ 2017 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР гр. Пловдив, Окръжна
прокуратура Пловдив е прекратила на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК
наказателното производство водено за престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр.
чл.342 от НК, поради това, че деянието не съставлява престъпление..
ВРЪЩА делото на прокурора за изпълнение на дадените указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на протест от ОП Пловдив и обжалване от И.Р.Н.
пред Пловдивския Апелативен съд в седемдневен срок от съобщаването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :