№ 8502
гр. София, 04.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Частно гражданско
дело № 20221110110527 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молбa на *** за изменение в частта за разноските на постановеното на
16.09.2022 г. определение на съда, с което заповедта за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 10.03.2022 г. е обезсилена.
Молителят поддържа, че съдът неправилно е присъдил разноски в заповедното
производство в размер на 300 лв., тъй като в случая същите следвало да бъдат определени
на 50 лв. по аргумент от хипотезата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът по молбата – ***, е депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл. 248,
ал. 2 ГПК, в който моли молбата да бъде оставена без уважение.
След като разгледа молбата и изложените от страните съображения, съдът
намира следното:
В разпоредбата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да поиска
съдът да се произнесе по искането , чрез допълване или изменение на съответния акт в
частта за разноските, при наличието на определени предпоставки. В случая се касае до
искане за изменение на съдебния акт – определение от 16.09.2022 г., в частта за разноските.
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално
допустима, а по същество е основателна.
Съдът намира, че на длъжника се дължат разноски във връзка с процесуалното
представителство по ч.гр.д № 10527/2022 г. Съдебни разноски са дължими за всяка една
защита под формата на процесуално действие /каквото е и подаването на възражение по
чл. 414 ГПК/, без оглед характера на производството – исково или заповедно.
Доказателства за направата на разноски за заповедното производство се съдържат на л.
23 от делото, поради което съдът намира, че разноски се следват на длъжника, но не в
претендирания от нея размер /300 лв./. Видът и обемът на извършената работа не
1
обосновават адвокатско възнаграждение в размер по-висок от 50 лв. за подаване на
възражението по чл. 414 ГПК, тъй като последното няма самостоятелен характер, а служи
единствено като формална пречка за влизане в сила на заповедта за изпълнение. То не
служи като средство за материалноправна защита на длъжника, поради което не се изисква
обосноваването му (чл. 414, ал. 1, изр. 2 ГПК). Съдът не дължи произнасяне по същество, а
единствено следва да се увери, че вземанията по заповедта за изпълнение са оспорени от
длъжника, след което дължи указания на заявителя по чл. 415 ГПК. С възприемането на това
становище, настоящият състав на съда споделя аргументите, изложени в редица въззивни
съдебни актове относно начина на определяне на възнаграждението за подадено възражение
по чл. 414 ГПК – така напр. Определение № 268172 от 07.05.2021г. по ч.гр.д. № 4751/2021г.
на СГС; Определение № 1292 от 16.02.2022 г. по ч. гр. дело № 13860/2021 г. по описа на
СГС; Решение № 265337 от 10.08.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6442/2020 г., IV-A с-в,
Решение № 264070 от 18.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 15394/2019 г., Определение от
08.12.2022 г. по ч.гр.д. № 2769/2022 г. на СГС, I-К състав, Определение от 12.12.2022 г. по
ч. гр. д. № 2683/2022 г. на СГС, I-Б състав и др.
Т.е. извършеното от адв. Т. процесуално действие се изчерпва единствено с подаването
на възражение по чл. 414 ГПК по образец, а съгласно ал. 1, изр. 2 от същата разпоредба,
„обосноваване на възражението не се изисква“. Ето защо, не е налице хипотеза на оказана
адвокатска защита по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, сочеща на възнаграждения от 300 лв. и нагоре, а
се касае до оказано съдействие по реда на чл. 6, т. 5 от Наредбата, в който случай
възнаграждението е в размер на 50 лв. Отделно от това, посочената разпоредба от
Наредбата следва да намери приложение и доколкото в нея не се предвижда изрично какъв е
размерът на дължимото адвокатско възнаграждение в случай на подаване на възражение по
чл. 414 ГПК, поради което посоченото процесуално действие следва да се приравни на
„други молби“ по смисъла на чл. 6, т. 5 от същата.
Независимо от гореизложеното, дори и да бъдат възприети доводите на процесуалния
представител на длъжника, че в случая следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв., настоящият съдебен състав следва да отбележи, че в Решения на Съда на
ЕС (напр. решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16, Решение от
05.12.2006 г. по съединени дела С 94/04 и С 202/04 на голямата камара на CEO), които са
задължителни и за националните съдилища, сочат на общ извод, че националната
юрисдикция (в случая съда) не е задължена да се съобразява с ограниченията, наложени
относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с акт на
адвокатско сдружение (в случая с Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС) и забраната съда да
определя възнаграждение под минимума, определен с такъв акт, тъй като това ограничаване
„би могло да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101,
параграф 1 ДФЕС“. В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16 на
СЕС, първи състав, се сочи, че „Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на
конкретните условия за прилагането такава правна уредба действително отговаря на
2
легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е
необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели“. Или за конкретния
случай съдът следва да прецени дали минималният размер на адвокатското възнаграждение
по Наредбата отговаря на тези цели и критерии: фактическа и правна сложност на спора,
достъп до правосъдие, качество на услугата, справедливост, и необходимост загубилата
страна да понесе поне значителна част от разноските на противната страна, направени за
защита по делото.
При определяне на справедливия размер в случая, при съобразяване на изложеното по-
горе относно липсата на сложност на спора и на легитимните цели, настоящият съдебен
състав намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 50
лв. по чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Ето защо, именно сумата от 50 лв. следва да
бъде присъдена в полза на длъжника и в този смисъл следва да бъде изменено
определението на съда № 23935 от 16.09.2022 г.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Определение № 23935/16.09.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 10527/2022 г.
по описа на СРС, 145 състав, като НАМАЛЯВА размера на присъдените в полза на ***,
ЕИК ***, с адрес в гр. ***, разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство от 300 лв. на 50 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3