№ 1217
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110141483 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.“ ЕАД срещу М. П. Г., с
която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендират следните суми: 219,69 лв., представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2020
г., ведно със законната лихва за забава от 26.03.2021 г. до изплащане на вземането,
сума в размер на 42,48 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2018
г. до 17.03.2021 г., сума в размер на 32,86 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода 01.02.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за
забава от 26.03.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 5,92 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 31.03.2018 г. до 17.03.2021 г ., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
01.04.2021 г. по ч. гр. д. № 17226/2021 г. по описа на СРС, 56 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови
нужди на топлоснабден имот – апартамент/кабинет № 3, находящ се в гр. София, ж.к.
„Д. 1“, бл. 155, вх. А, ет. 1, с аб. № 130878, като му дължи посочените суми въз основа
на съществуващо между страните облигационно правоотношение, възникнало въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че съгласно Общите условия от 2016 г. купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплатят дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнася. Поддържа, че въз основа на договора с ответната страна е
1
извършил доставка на топлинна енергия за процесния период, но ответникът купувач
не е изпълнил насрещното си задължение да заплати дължимата цена, както и
предвидената такса за услуга дялово разпределение. Съобразно изложеното ищецът
моли исковите претенции да бъдат уважени. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, в който се изразява становище за неоснователност на претенцията. Ответникът
оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца по отношение на процесния
имот, като твърди, че не е собственик на същия. Съобразно изложеното се иска от
съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за установяване, че ответникът дължи
претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за
дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че искът е на
първо място допустим, доколкото от представеното по делото от ответницата решение
№ 120698 по гр.д. №16336/2018 г. се установява, че същото касае период различен от
процесния. На следващо място искът се явява основателен по следните съображения:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
2
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственикът/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Т.е. установената в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
презумпция е оборима. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“
на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от
ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от
Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото. На
първо място принадлежността на правото на собственост на ответника върху
процесния имот – апартамент/кабинет № 3, находящ се в гр. София, на ж.к. „Д. 1“, бл.
155, ет. 1, с аб. № 130878 се установява от приложения по делото договор за
доброволна делба на недвижим имот № 65, том I, н.д. № 60/2013 г. от 23.08.2013 г.
Принадлежността на правото на собственост върху този имот не се оспорва от
ответницата, която акцентира на обстоятелството, че имотът се намира във вх. Б,
съгласно документи за собственост, а не във вх. А, както е записан в информационните
масиви на дружеството ищец и както е индивидуализиран имотът в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и исковата молба. За изясняване на обстоятелството
относно адреса на имота по делото е приложено удостоверение изх. № 68-00-
1391/28.10.2013 г. от ГИС София, съгласно което настоящия адрес ж.к. „Д.“, бл. 155,
вх. А се отнася за многофамилна жилищна сграда – общежитие блок 1Б, с един вход,
отразена с идентификатор 68134.1500.2369.2 в кадастралната карта и кадастралните
3
регистри. При уточняване на спорния по делото въпрос относно точния адрес на имота
вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза, работило след посещение
на място, посочва, че сградата, в която се намира имота на ответницата, има три входа,
като същите не са означени на място. Сградата е нанесена с три входа и в базата данни
на ищеца, като във вход 1 са кабинети, във вход 2 ателиета, а във вход 3 – апартаменти.
Вещото лице е установило, че на всеки отделен имот в сградата съответства точно
определен абонатен номер, без на един абонатен номер да се водят няколко имота (при
изслушването си вещото лице представи и списък на всички имоти в сградата за
справка на съда). При посещението на място експертът е установил още, че водомерът
и пломбата съответстват на абонатния номер на имота на ищцата. При тези данни
съдът установи, че действително имотът на ответницата се намира във вх. Б на
процесната сграда, съгласно документи за собственост, но неточното посочване на
входа не променя основанието на заявената претенция, доколкото се касае за
начислена топлинна енергия за имот с определен абонатен номер, по отношение на
който се констатира съответствие. Наред с това в процесната сграда няма друг имот,
представляващ кабинет № 3 на ет. 1, поради което имотът не може да бъде сбъркан с
друг на база тези данни. Същият се явява в достатъчна степен индивидуализиран както
в заявлението, така и в исковата молба и без посочване на вход на сградата именно
поради обстоятелството, че е уникален за блока, в който се намира (няма друг кабинет
с №3). Установеното по делото несъответствие единствено на входа, в който се намира
имота на ответницата, не обосновава нито недопустимост, нито само по себе си
неоснователност на претенцията, още повече, че очевидно се касае за случай, при
който поначало не са отразени правилно входовете на сградата (на място липсва
означение, а в удостоверението от ГИС дори се сочи, че сградата има едни вход, което
се опровергава от данните дадени от вещото лице). Ето защо съдът приема, че по
делото е установена принадлежността на правото на собственост на ответницата
именно върху процесния имот.
На следващо място не е спорно по делото обстоятелството, че сградата, в която се
намира процесният имот, е топлоснабдена. Въз основа на гореизложените аргументи се
обосновава извод за наличието на правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия по отношение процесния обект.
Установява се още, че по отношение на същата не е сключен договор за дялово
разпределение на топлинна енергия поради несъгласие на живущите в нея, видно от
удостоверение № 1317/05.03.2013 г. За установяване факта на предоставяне на
топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано
заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като
обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания,
и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата
правилност. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило, че през
процесния период в цялата сграда, в която се намира имотът на ответницата,
отоплението е спряно, като се ползва единствено топлинна енергия за подгряване на
топла вода, респективно не е начислена топлинна енергия за отопление на имота.
Разпределението на топлинната енергия се извършва от ищеца при спазване на реда по
чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването. В имота се ползва топла вода и има
водомер № *********, който е отчитан в процесния имот, като документите за главен
отчет са подписани от потребител и същите са коректно отразени в изравнителните
сметки. Начислената сума за доставена топла вода за процесния период е в размер на
4
230,81 лв. след отчитане на разликата между прогнозно начислената стойност и
действителната такава, начислена по изравнителни сметки. В писменото си
заключение вещото лице подробно и добросъвестно отразява констатациите, направени
след посещение на имота на място, съгласно поставената от съда задача. Същото е
установило, че водомерът за топла вода отговаря по номер на пломба на изписаните в
отчетите документи и изравнителни сметки. По отношение на адреса на имота в
изравнителните сметки не е посочен единствено индекс Б, отговарящ на входа на
сградата. В съдебно заседание вещото лице подкрепи писменото си заключение с
дадените пред съда уточнения, като с категоричност установи, че е налице
съответствие между абонатния номер, за който са начислени сумите, и този на имота
на ответницата.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума. Предвид
гореизложените изводи искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.
150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия за подгряване на топла
вода следва да се уважи изцяло с оглед диспозитивното начало, като се признае за
установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 219,69 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 26.03.2021 г. до изплащане на вземането.
По делото ищецът претендира от ответника и вземане за възнаграждение за
дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период е извършил услугата дялово разпределение в процесния имот, поради което в
тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през
процесния период не е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, а че тази услуга е извършвана от ищеца.
На следващо място, от заключението на съдебно – счетоводната експертиза
(таблица 3) се установява, че за извършените услуги за дялово разпределение за
периода от м.02.2018 г. до м.04.2020 г. са издадени описаните в таблица 3 от
заключението фактури на обща стойност – 32,86 лв.
По делото не се твърди и не се установява посочената сума да е погасена чрез
плащане.
Предвид изложеното по-горе, искът за заплащане на възнаграждение за дялово
разпределение следва да се уважи, като се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 32,86 лв.– главница, представляваща
възнаграждение за дялово разпределение за периода от м. 01.02.2018 г. до 30.04.2020
5
г., ведно със законна лихва от 26.03.2021 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
В случая, за процесния период са били приложими Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.“ ЕАД на клиенти в гр. София,
в сила от 12.08.2016 г., съгласно чл. 33 от които клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната
фактура за отчетния период.
Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в
Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат
поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза /таблица 4/ се
установява, че размерът на мораторната лихва за периода от 15.09.2018 г. до 17.03.2021
г., начислена върху процесните общи фактури за главницата за топлинна енергия,
възлиза на сумата от 42,35 лв.
По делото не се твърди от ответника, а и от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза не се установява дължимата от ответника мораторна лихва,
начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, да е погасена чрез
плащане.
Предвид изложеното по-горе и с оглед на диспозитивното начало, искът с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи, като се признае за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 42,35 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 17.03.2021 г. До този размер искът
следва да бъде уважен, а за разликата над сумата от 42,35 лв. до пълния предявен
размер от 42,48 лв. да бъде отхвърлен като неоснователен.
Искът за мораторна лихва за периода от 31.03.2018 г. до 17.03.2021 г., начислена
върху възнаграждението за дялово разпределение следва да се отхвърли като
неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По изложените съображения, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от
6
5,92 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на цената за услугата
дялово разпределение за периода от 31.03.2018 г. до 17.03.2021 г. следва да се
отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на възнаграждение има както ищецът, така и
ответникът. Съгласно ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производството.
Ищецът е направил разноски за исковото производство в общ размер от 625 лв.
(от които 25 лв. държавна такса, 200 лв. депозит за ССчЕ, 300 лв. депозит за СТЕ и 100
лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ) и в заповедното производство в общ
размер от 75 лв. (от които 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ). На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски съобразно уважената част от исковете. Съразмерно на уважената част от
исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 612,44 лв., представляваща разноски за исковото производство и
73,49 лв. за заповедното производство.
Ответницата също претендира разноски, но не представя доказателства за
извършване на такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че М. П. Г., ЕГН
********** дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 219,69 лв., представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., за следния топлоснабден
имот: апартамент/кабинет № 3, находящ се в гр. София, ж.к. „Д. 1“, бл. 155, ет. 1, вх. Б,
с аб. № 130878, ведно със законна лихва от 26.03.2021 г. до изплащане на вземането, и
сумата от 32,86 лв., представляваща цена за услугата дялово разпределение за периода
от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 26.03.2021 г. до
окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 42,35 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 17.03.2021 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
01.04.2021 г. по ч. гр. д. № 17226/2021 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
********* срещу М. П. Г., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за разликата над сумата от 42,35 лв. до пълния предявен размер от 42,48 лв.,
7
представляваща обезщетение за забава върху главницата за реално доставена топлинна
енергия, начислена за периода от 15.09.2018 г. до 17.03.2021 г., както и за сумата от
5,92 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на цената за услугата
дялово разпределение за периода от 31.03.2018 г. до 17.03.2021 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. П. Г., ЕГН ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 612,44 лв., представляваща разноски за
исковото производство и сумата от 73,49 лв., представляваща разноски за заповедното
производство по ч. гр. д. № 17226/2021 г. по описа на СРС, 56 състав, съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8