№ 751
гр. Варна, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500963 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Община Варна (ответник
в първоинстанционния процес), действаща чрез юрк. Л.Г., срещу решение №
520/17.02.2025 г. по гр.д. № 11573/2024 г. по описа на Районен съд – Варна,
50-ти състав, с което е осъден въззивникът да заплати на Ж. А. И.
следните суми: сумата от 5 000 лева – частичен иск от общо 15 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие на настъпило на 09.05.2024 г.
непозволено увреждане – падане на неподдържан в изправност от ответника
тротоар, находящ се в град Варна, ул. „К.Р.“ ***, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска – 12.09.2024 г. до окончателното изпълнение
на задължението, на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както и сумата от
239,70 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от датата на увреждането - 09.05.2024 г. до предявяване на исковете,
на основание чл. 86 ЗЗД. Със същото решение въззивникът е осъден да
заплати на Ж. А. И. разноски по делото в общ размер на 1550 лева.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че не е осъществен от обективна и субективна
страна съставът на деликта по чл. 49 ЗЗД. Намира, че не е доказано виновно
неизпълнение на задълженията на изпълнителя на възложената му работа,
както и че процесният инцидент може да възникне и при напълно здрави
тротоарни плочки. Поддържа, че причина за падането на ищеца е неговото
собствено невнимание, тъй като липсващите тротоарни плочки не
1
представляват непреодолимо или незабележимо препятствие, което да не
може да бъде избегнало при преминаване с нужното внимание. Поддържа
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между инцидента и част
от вредите, изразяващи се в невъзможност за полагане на труд и явяване на
изпит от ищеца. Счита, че тези обстоятелства не са доказани, вкл. не е ясно
кога ищецът е следвало да се яви на изпит и дали травмата е била
непреодолима пречка за подготовката и явяването му. Оспорва и размера на
обезщетението за неимуществени вреди като завишен.
С тези аргументи по същество моли за отмяна на обжалваното решение
в цялост, евентуално – за намаляване размера на обезщетението. Претендира
и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата Ж. А. И., чрез адв. Д. С.,
депозира отговор на въззивната жалба, с който излага становище за нейната
неоснователност. Намира за доказано от събраните доказателства, че
получените негови увреждания са в следствие на спъване и падане на
неподдържан в изправност от ответника тротоар. Счита, че е налице
неизпълнение на задълженията на Община Варна по чл. 31 от ЗП да поддържа
тротоара, като част от общинската пътна мрежа, в състояние, отговарящо на
изискванията за безопасно движение на пешеходците. Намира за доказано и
наличието на причинно-следствена връзка между това поведение на
ответника, състоянието на пътната инфраструктура в процесния участък и
настъпилите увреждания. Счита, че липсва противоправно негово поведение,
което да е допринесло за вредоносния резултат, и възражението за
съпричиняване е неоснователно. Намира също, че размерът на присъденото
му обезщетение е справедлив. В случай че въззивният съд прецени, че се
дължи обезщетение в намален размер, счита, че обезщетението следва да се
актуализира поради ноторно известната нарастваща инфлация в страната с
около 10 % годишно.
По изложените съображения моли за потвърждаване на решението и
претендира разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание въззивникът не се представлява.
Процесуалният му представител юрк. Л.Г. предварително депозира писмена
молба, с която поддържа подадената въззивна жалба и претендира разноски
съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Прави и възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемият, чрез адв. Д. С., поддържа депозирания отговор и
представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът констатира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Ж.
А. И. срещу Община Варна обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000 лева (след допуснато изменение на
иска чрез увеличаване на неговия размер) – частичен иск от общо 15 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания вследствие на настъпило на 09.05.2024 г.
непозволено увреждане – падане на неподдържан в изправност от ответника
тротоар, находящ се в град Варна, ул. „К.Р.“ ***, ведно със законната лихва,
2
считано от датата на исковата молба – 12.09.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 239,70 лева (след допуснато
изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.05.2024 г. до
11.09.2024 г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 09.05.2024 г., около 19:00 –
19:30 часа, в град Варна, вървейки по тротоара на ул. „К.Р.“ ***, се спънал и
паднал, при което наранил дясната си длан и изпитал силна болка. На място
тротоарът бил с липсващи плочки, а наличните такива били изпочупени,
каквото е състоянието му и към момента на предявяване на исковете. Поради
силната болка и получен отток на дланта, късно същата вечер посетил
Спешния център на МБАЛ „Света Анна - Варна“, където му направили
изследвания и установили, че има фрактура на четвърта метакарпална кост.
Била му поставена гипсова имобилизация за 25 дни. На 17.05.2024 г. постъпил
за оперативно лечение, при което под обща анестезия била извършена открита
репозиция на фрактурата на костта вдясно и вътрешна фиксация с мини плака.
Бил изписан на 19.05.2024 г. След извършени контролни прегледи на
12.06.2024 г. било констатирано възстановяване на уврежданията. В резултат
от инцидента ищецът твърди да е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се във физически и душевни болки и страдания, уплаха, стрес,
битови и социални неудобства. При промяна на времето продължава да
изпитва болки в мястото на счупването и да изпитва дискомфорт, а при работа
с пръстите на дясната ръка постоянно внимава и мисли за случилото се.
Поради претърпяната травма изпаднал в депресия, чувствал се подтиснат, че
не може да обслужва пълноценно нуждите си, разчитал на помощ от близките,
от което изпитвал неудобство, загубил нормалния си ритъм на живот,
престанал да излиза навън с приятели, не можел и да спи нормално. Счита, че
ответникът отговаря за вредите, тъй като са настъпили вследствие на
неподдържания от негови работници и служители тротоар, представляващ
част от общинската пътна мрежа.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва
наличието на неравност на посочения тротоар, която да е била в причинно-
следствена връзка с падането на ищеца и травматичните му увреждания.
Намира, че последните са настъпили поради поведението и невниманието на
ищеца, който е познавал мястото на инцидента, намиращо се в непосредствена
близост до жилището му, и при полагане на дължимата грижа би могъл да
избегне инцидента. Прави бланкетно възражение за съпричиняване по чл. 51,
ал. 2 ЗЗД. Оспорва и размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди като прекомерно завишено. Моли за отхвърляне на
исковете, евентуално – за присъждане на обезщетение в намален размер.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира за установено от фактическа страна следното:
От приложения лист за преглед на пациент № 005509/10.05.2024 г.,
издаден от МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, се установява, че на 10.05.2024 г. в
04:10 ч. ищецът Ж. И. е посетил посоченото лечебно заведение с оплаквания
за болка, оток и намалени движения в областта на дясната длан след получена
3
травма. След направени изследвания (Ro-графия) е поставена основна
диагноза „счупване на друга метакарпална кост“, извършена е репозиция и е
поставена гипсова имобилизация за 25 дни.
Съгласно приложената епикриза И.З. № 2323/2024 г., издадена от МБАЛ
„Майчин дом-Варна“ ЕООД, Отделение „Ортопедия и травматология“,
ищецът е бил хоспитализиран в периода 17.05.2024 г. – 19.05.2024 г., в който е
проведено оперативно лечение под обща анестезия – открита репозиция на
фрактура на четвърта метакарпална кост вдясно и вътрешна фиксация с мини
плака. Изписан е с подобрение и спокойна оперативна рана, с препоръки за
превръзки през три дни, сваляне на конците на 12 ден.
Видно от приложения резултат от извършена на ищеца графия на дясна
длан с пръсти – фас и полупрофил от дата 12.06.2024 г., при изследването не
са установени травматични и други огнищни патологични промени на
костните структури, а видимите ставни междини и меките тъкани са с
нормален образ.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата от
първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза се потвърждават
установените от медицинските документи травматични увреждания на ищеца
- счупване на четвърта предкиткова кост на дясна ръка с разместване на
фрагментите, което съгласно заключението е възможно да се получи по
посочения в исковата молба начин. Според вещото лице увреждането е довело
до затруднение на хватателната функция на дясна ръка за период от около 1 –
1,5 месеца, през който е възможно пострадалият да е изпитвал болки.
Първоначално е поставена гипсова имобилизационна превръзка, но поради
разместване на костните фрагменти се е наложило оперативно лечение, при
което е наместена и фиксирана счупената костица с мини плака. Периодът на
възстановяване е около 1-1,5 месеца, като при извършена на 12.06.2024 г.
контролна рентгенография е констатирано пълно възстановяване на костите и
меките тъкани. Препоръчително е изваждане на поставената мини плака чрез
повторна оперативна намеса.
За установяване на механизма на процесния инцидент и твърдените
неимуществени вреди по делото са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпита на водените от ищеца двама свидетели.
От показанията на св. Г.Г. (без родство и дела със страните) се
установява, че същият е приятел на ищеца и е бил с него по време на
инцидента, като ищецът се прибирал към дома си, а той отивал у приятелката
си, която живеела в близост. Свидетелят разказва, че двамата вървели по
тротоара на ул. „К.Р.“, привечер, при ясна видимост, когато ищецът се
строполил на земята и се контузил. Когато се надигнал, дясната му ръка била в
камъчета и пясък и потрепервала, но не очаквали да е нещо сериозно. След
отминаване на шока обаче болките на ищеца станали силни и към 2-3 часа
сутринта той се обадил на свидетеля и последният го закарал до Спешното
отделение на Окръжна болница, където гипсирали счупената му ръка. По
данни на свидетеля тротоарът, където се е случил инцидентът, е под всякаква
критика, разбит, дори липсващ, отчасти с плочки, отчасти – с пясък.
Свидетелката С. И.а (майка на ищеца) споделя, че на следващата сутрин
след инцидента синът й отишъл при нея с гипсирана ръка, разказал й за
случилото се и я помолил за съдействие, за да се измие и преоблече. Синът й
бил нервен и ръката го боляла, като това продължило няколко дни, през които
4
тя му помагала в ежедневието и в домакинството, защото дясната му ръка е
доминантна. Около седмица след инцидента на сина й била направена
операция, като той престоял в болница три дни, след което няколко дни
посещавал манипулационна за смяна на превръзката. Последвало мазане на
шева и извършване на упражнения с топка според лекарските указания. През
целия този период ищецът бил нервен и неспокоен от бездействието. Започнал
да изпада в нетипични за него депресивни състояния, започнал да се затваря в
себе си, не искал да контактува и да се вижда с приятелите си, изнервял се, че
не може да си помогне сам и непрекъснато търсил майка си. Ръката му вече е
раздвижена, но се изчаква пълно възстановяване и предстои премахване на
поставената пластина.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
от ГПК, от надлежна страна – ответник в първоинстанционния процес и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
преценка относно нейната основателност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните оплаквания
в жалбата.
В обхвата на така посочените въззивни предели, съдът намира
обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение на неговата
правилност, съобрази следното:
Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 49 ЗЗД предвижда отговорност на лицата, които са
възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени
при или по повод на тази работа. Отговорността е обективна и гаранционно-
обезпечителна, предназначена да репарира вредоносните последици,
настъпили в резултат от чуждо виновно и противоправно поведение (действие
или бездействие), осъществено при или по повод изпълнението на
възложената дейност. Следователно, за да възникне обезпечително-
гаранционната отговорност на възложителя за вреди, причинени при или по
повод на възложената работа, следва да бъде осъществен фактическият състав
на деликта по чл. 45, ал. 1 ЗЗД: противоправно деяние (действие или
бездействие), вреди, причинно-следствена връзка между тях и вина, която по
агр. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага, както и да е налице допълнителната
предпоставка на приложимата норма на чл. 49 ЗЗД, а именно делинквентът да
е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят
по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или
по повод на възложената им работа, и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
В случая от свидетелските показания на св. Г.Г., които съдът кредитира
5
напълно като точни и последователни, дадени от лице с непосредствени лични
впечатления и съответни на останалия доказателствен материал, се доказва, че
на 09.05.2024 г., поради спъване на счупен тротоар на улица „К.Р.“ *** в град
Варна, ищецът е паднал и получил травматично увреждане - счупване на
четвърта метакарпална кост на дясната длан. Конкретното увреждане е
доказано от приобщените медицински документи и заключението на съдебно-
медицинската експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно
изготвено, правилно и обосновано. От последното се доказва, че счупването
може да настъпи в резултат от процесния инцидент при установения негов
механизъм, както и че оздравителният процес е съпроводен с болки и
страдания. Търпените от ищеца вследствие на травмата неимуществени вреди
са установени и от свидетелските показания на св. С. И.а, ценени от съда като
достоверни, при условията на чл. 172 от ГПК.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост общинска
собственост са имотите и вещите, предоставени на общината със закон. На
основание § 7, ал. 1 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната
администрация с влизане в сила на закона преминават в собственост на
общините посочените държавни имоти, сред които и общинските пътища (§ 7,
ал. 1, т. 4, предл. първо). По силата на легалните дефиниции, съдържащи се в
разпоредбите на § 6, т. 1 и т. 6 от ДР на Закона за движението по пътищата,
„път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено
използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, а
„тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна
част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за
движение на пешеходци. Според чл. 31 от Закона за пътищата изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините. Ремонтът е дейност по възстановяването или подобряването на
транспортно-експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в
съответствие с изискванията на движението, а дейността по тяхното
поддържане се изразява в осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година - § 1, т. 13 и
14 от ДР на ЗП.
Доказаното от свидетелските показания на св. Гондолян състояние на
тротоара – част от общинския път, като такова със счупени и липсващи
плочки, води до положителен извод за осъществено противоправно поведение
(бездействие) на лицата, на които Община Варна е възложила поддържането
на пътищата в изправно състояние, безопасно и удобно движение на
преминаващите пешеходци, което поведение е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилия за ищеца вредоносен резултат. На основание чл. 45, ал. 2
ЗЗД вината на конкретните длъжностни лица се предполага до доказване на
противното, като обратно доказване не е проведено по делото от страна на
Община Варна.
Налице са всички кумулативни материалноправни предпоставки за
ангажиране на обезпечително-гаранционната отговорност на въззивника
(ответник) по реда на чл. 49 ЗЗД и възраженията във въззивната жалба в
обратна насока са неоснователни. Предвид установеното по делото
неподдържано състояние на тротоара, принципната възможност за настъпване
на подобен инцидент и при здрави тротоарни плочки е ирелевантна. От страна
на въззивника не са ангажирани никакви доказателства за установяване на
6
релевираното възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а при
доказаната фактическа обстановка липсват данни за противоправно поведение
на ищеца (въззиваем), което да е допринесло за настъпване на вредите.
Неоснователни са и оплакванията относно размера на определеното
обезщетение за неимуществени вреди от 5000 лв. Тази сума представлява
справедлив еквивалент на претърпените от въззиваемия неимуществени вреди
по смисъла на чл. 52 ЗЗД, съобразно установените от съдебномедицинската
експертиза и свидетелските показания обективни факти, а именно: характера
на телесното увреждане (счупване на четвърта предкиткова кост на дясна ръка
с разместване на фрагментите), вида на лечението и неговата
продължителност (операция с цел наместване и фиксиране на счупената
костица с мини плака и гипсова имобилизация на 25 дни), претърпените
вследствие на травмата физически болки и ограничения (затруднение на
хватателната функция на доминантната дясна ръка за период от около 1-1,5
месеца); отражението им върху психиката на пострадалото лице, водещо до
нарушения негов житейски ритъм (необходимост от чужда помощ, повишено
нервно напрежение, минорно настроение и изолация), периода на
оздравителния процес (1-1,5 месеца) и протичането му без усложнения, както
и необходимостта от предстоящо изваждане на поставената мини плака чрез
повторна оперативна намеса. В исковата молба не са наведени твърдения за
търпени вреди от невъзможността на ищеца за полагане на труд и явяване на
изпит, поради което съдът не взема предвид тези негативни последици, за
които свидетелстват разпитаните лица.
При посочените релевантни за определяне на обезщетението фактори и
общото ниво на икономическо благосъстояние в страната към момента на
инцидента, настоящият съдебен състав намира, че посочената сума е
достатъчна, за да репарира вредоносните последици от процесното събитие,
замествайки преживените негативни емоции с равностойната им парична
оценка.
На основание чл. 86, ал. 1 във вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД върху просрочената
главница е дължимо и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от датата на увреждането – 09.05.2024 г. За претендирания период от
09.05.2024 г. до 11.09.2024 г. (деня, предхождащ датата на исковата молба)
законната лихва върху главницата от 5000 лв., изчислена посредством
програмен продукт „Апис финанси“, възлиза на търсената сума от 239,70 лв.
Поради съвпадение между крайните изводи на настоящата съдебна
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, с оглед изхода на делото и
направеното искане, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1440
лв. с вкл. ДДС, доказателства за реалното заплащане са представени по
делото – договор за правна защита и съдействие № 1129 от 10.06.2025 г.,
съдържащ разписка за получено плащане в брой.
Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника по чл. 78,
ал. 5 от ГПК, доколкото адвокатското възнаграждение от 1440 лв. с ДДС (1200
лв. без ДДС), формирано като сбор от възнагражденията по всеки от двата
7
иска, е уговорено в минимален размер по чл. 2, ал. 5 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и т.
2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (ред.
ДВ. бр.14 от 18.02.2025 г.). Няма основание за редуцирането му под този
минимум, с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените
от процесуалния представител на въззиваемия процесуални действия по
делото, вкл. депозиране на отговор на въззивната жалба и явяване в
проведеното едно открито съдебно заседание пред въззивния съд.
Съобразно изхода на делото, разноски на въззивника не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 520/17.02.2025 г. по гр.д. № 11573/2024 г.
по описа на Районен съд – Варна, 50-ти състав, с което е осъдена Община
Варна, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Осми приморски полк“ № 43, представлявана от кмета Благомир Коцев,
да заплати на Ж. А. И., ЕГН **********, с адрес: град Варна, ул. „Т.К.“ ***,
следните суми: сумата от 5 000 (пет хиляди) лева – частичен иск от общо 15
000 (петнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на
настъпило на 09.05.2024 г. непозволено увреждане – падане на неподдържан в
изправност от ответника тротоар, находящ се в град Варна, ул. „К.Р.“ ***,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 12.09.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 49 във вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, както и сумата от 239,70 лв. (двеста тридесет и девет лева и
седемдесет стотинки), представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от датата на увреждането - 09.05.2024 г. до 11.09.2024 г.,
на основание чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, представлявана
от кмета Благомир Коцев, да заплати на Ж. А. И., ЕГН **********, с адрес:
град Варна, ул. „Т.К.“ ***, сумата от 1440 лв. (хиляда четиристотин и
четиридесет лева) за сторените разноски за въззивната инстанция за
заплатено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8