Мотиви към присъда №127/11.09.2019г. по НОХД №886/2019г., изготвени на 08.10.2019г.
РП- Сливен е
внесла обвинителен акт против подсъдимия П.С.И. за престъпление по чл.330, ал.1
от НК.
В разпоредително
заседание четирима от пострадалите Б.Х., В.И., Я.И. и С.Ч. се явяват лично.
Придържат се към дадените от прокурора отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Заявяват, че не желаят да предявяват граждански искове и не искат да се
конституират в качеството на частни обвинители.
Пострадалата З.Д. е търсена на
домашния си адрес, но не е открита, тъй като се намирала в чужбина.
Подсъдимият П.И. в разпоредително
заседание се явява лично и със служебен защитник, който дава отговори на въпросите
по чл.248, ал.1 от НПК. Подсъдимият призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изяви желание делото да се
разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие.
Съдът след като изслуша страните в
разпоредително заседание счете въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени.
Прие, че са налице условията за разглеждане на делото по реда на глава 27 от
НПК- съкратено съдебно следствие, поради което приключи разпоредителното
заседание и премина към предварително изслушване на страните.
При предварителното изслушване на
страните съдът разясни на подсъдимия правата по чл.371 от НПК, след което
обяви, че ще ползва самопризнанието му без да събира доказателства за фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Подс. И. в
съдебно заседание се призна за виновен и лично и чрез защитника си моли да му се
наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок толкова, колкото е изтърпял.
Алтернативно защитникът му предлага наказанието да бъде отложено за изпитателен
срок от ТРИ години.
Представителят
на РП- Сливен поддържа обвинението в съдебно заседание така, както е предявено.
Счита го за доказано по безспорен начин. Предлага на подс. И. да бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ години, което да бъде редуцирано
с 1/3 и намаленото наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ години да
бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим.
ОБСТОЯТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Св. С.И.Ч. и съпругата му
И.П.Ч. притежавали урегулиран поземлен имот VI- 159, кв.16 със застроена площ 65 квадратни метра по плана на с. С, общ. С., ул. „….“ №….. След като починала съпругата му на 08.07.2005г. имотът преминал в режим на съсобственост между него и неговите деца, св. В.С.И., св. Я.С.И., св. Б.С.Х., И. С. С и подс. П.С.И.. В имота останали да живеят св. С.Ч. и сина му подс. П.И.. Първият етаж от къщата била
обзаведена с вещи, собственост на св. С.Ч.. През 2014г. И. С. С. дарила своята 1/12 част на сина си Д. И. Д. През същата година св. С.Ч. продал своя дял от 7/12
на племенника си Д.
И. Д. и той станал собственик на 8/12 части от
недвижимия имот. След прехвърляне дела на своя племенник, св. С.Ч. бил изгонен
от дома си. Изгонен бил и подс. П.С.И., който останал на улицата. Въпреки това той продължавал периодично да нощува на
първия етаж, ползвайки
обзавеждането оставено от неговия баща.
През месец август 2016г. Дончо И. Дончев продал на
сестра си 7/12 части от имота дарен му от неговия дядо и дарил другата 1/12
част от същия на сестра си, св. З.И.Д.. След придобиване на съответната по- голяма част от имота, св. З.Д.
извършила подобрения на втория етаж от къщата като първия етаж останал във
вида, в който бил преди това. През 2019г. св. З.Д. се намирала в Република Германия заедно със
семейството си като достъп до втория етаж на къщата нямал никой от останалите
съсобственици. До първия етаж от къщата, без съгласието на своята племенница
имал достъп подс. П.И.. Той често
нощувал там, тъй като нямал къде да живее. Научавайки, първоначално, че баща му прехвърлил своя дял на
внука си Д.Д., а след това
последния от своя страна на сестра си св. З.Д., подсъдимият много се ядосал. Емоциите му ескалирали, когато употребявал алкохол.
На 19.03.2019г. вечерта употребил неустановено по вид
и количество алкохол и под влиянието на алкохола, в емоционален изблик, около 20 часа влязъл в една от стаите на първия етаж. С носена от него
запалка запалил вестници по средата на стаята. Изчакал да се разгори пожар и
напуснал помещението. В това време св. С.С. била пред дома си на ул. „…“, №….. Тя видяла, че нещо в стаята свети и помислила, че подсъдимия е запалил свещ. След това, обаче
видяла че изведнъж се разраснал пожар и че подсъдимият излиза от там. Казала му, че е
запалил къщата, но той й
отвърнал да мълчи, махнал с ръка и се отдалечил от мястото. Св. С.С. се опитала с градински маркуч да
потуши пожара, но не успяла. След сигнализиране на 112 на място се явил екип на
РСПБЗН, който потушил пожара.
В резултат на възникналия пожар на първия етаж в жилищната постройка
били напълно унищожени дървен гардероб, матрак с пружини, дървена самоделна
маса. 3 броя дървени столове, килим и дървен шкаф, собственост на св. С.Ч..
Също така били обгорени и повредени стените, таваните, вратите и контактите.
За установяване причината за възникване на пожара, е била изготвена
съдебна
пожаротехническа експертиза, от заключението на която е видно, че най- вероятно същият е в резултат
на умишлено запалване като първоначалното място на възникването му е в стаята
вдясно от входа на първия етаж и впоследствие горенето се е разпространило чрез
дима и пламъците към съседните две помещения на къщата.
Видно от заключението на изготвената съдебно- оценителна експертиза, стойността
на щетите нанесени от пожара възлиза на 1332,35 лева, а стойността на
запалената от подс. П.И. сграда възлиза на 34070,00 лева.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на самопризнанието
на подсъдимия, което се подкрепя от свидетелските показания на свидетелите З.Д.,
С.Ч., Я.И., Б.Х., В.И., С.С., Д. И. и Д.Д., както и от протокола за оглед на
местопроизшествие и приложен към него фотоалбум, протоколи за доброволно
предаване и заключенията на вещите лица по изготвените съдебни експертизи, взети
в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета
на делото.
Съдът дава
вяра на показанията на разпитаните свидетели З.Д., С.Ч., Я.И., Б.Х., В.И., С.С.,
Д. И. и Д.Д., тъй като същите са безпротиворечиви, логични, взаимно допълващи
се и се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира всички писмени
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава вяра и на приложеното по
делото веществено доказателство, тъй като същото не бе оспорено от страните и
кореспондира с останалите събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира заключенията на вещите
лица по изготвените съдебни експертизи, тъй като те не бяха оспорени от
страните, а съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната
компетентност на експертите.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си
подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.330, ал.1 от НК, затова че на 19.03.2019г. в с. С., общ.
Сливен, ул. „….” №…. запалил жилищна сграда със застроена площ 65 квадратни метра
на значителна стойност, възлизаща в размер на 34070 лева, собственост в режим
на съсобственост на Б.С.Х., В.С.И., Я.С.И., З.И.Д. и П.С.И. като с деянието са
причинени материални щети в общ размер на 1332,35 лева, от които са унищожени
движими вещи- двукрилен гардероб, матрак с пружина, дървена маса самоделка, 3
броя столове, дървен шкаф за дрехи и 1 брой килим на обща стойност 39 лева,
собственост на С.И.Ч. и повредени стени, тавани, врати, брави, контакти,
представляващи неразделна част от запалената сграда на обща стойност 1293,35 лева,
собственост в режим на съсобственост на Б.С.Х., В.С.И., Я.С.И., З.И.Д. и П.С.И..
Деянието е извършено от подсъдимия с
пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал
е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Подсъдимият е
знаел, че като извършва палежа на къщата ще увреди не само себе си, но и
останалите съсобственици. Наясно е бил и с факта, че запалвайки вещите,
намиращи се на първия етаж ще увреди собственика им, баща му С.Ч., но въпреки
това го е сторил, увредил е баща си, останалите съсобственици и себе си.
Съзнавал е подс. И., че извършва тежко престъпление, а именно „палеж”, но
въпреки това го е извършил.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна
култура на подсъдимия и в несъобразяване от негова страна с правата на другите
собственици на движими и недвижими вещи.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимия, тъй като той е реабилитиран на
основание чл.88а от НК.
Съдът констатира
отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно лошите характеристични данни
на подсъдимия.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подс. П.И. съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Делото се
разгледа по реда на Глава 27 от НПК- съкратено съдебно следствие. Подсъдимият
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съгласно императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, наказанието на подсъдимия съдът счете, че следва да определи при условията на чл.58а от НК. Съдът следва да определи наказанието на подс. И. съгласно разпоредбата на
чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са налице нито многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито е налице някое от изключително естество.
Счита, че е най- подходящо да му се определи наказание „Лишаване от свобода” за
срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца. Това наказание съдът счита за справедливо и
отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и на
подсъдимия. На основание чл.58а, ал.1 от НК съдът задължително следва да намали
това наказание с 1/3, а именно с ШЕСТ месеца. Съдът счита, че намаленото
наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година подс. И. следва да
изтърпи ефективно, тъй като не са налице условията за прилагане института на
условното осъждане. Той видно от справката за съдимост и приложените
доказателства за изтърпяване на последното наказание че е изтекъл след
изтърпяването му предвидения в разпоредбата на чл.182, ал.1, т.4 от НПК срок. Видно
е, че наказанието по ЧНД №1637/2012г. „Лишаване от свобода” за срок от ДЕВЕТ месеца
е изтърпяно на 22.01.2013г. Изтекъл е пет годишния срок, поради което на основание
чл.88а от НК подсъдимия е реабилитиран. Наказанието действително е под три
години, а именно за срок от една година „Лишаване от свобода”, но като се
вземат предвид по- високата степен на обществена опасност на дееца, лошите му
характеристични данни съдът намира, че за постигане целите на наказанието и
най-вече за неговото поправяне е наложително да го изтърпи. Ето защо съдът
определи намаленото наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година
подс. И. да изтърпи ефективно, при първоначален общ режим на основание чл.57,
ал.1, т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Съдът счете, че следва да се
произнесе по приложеното по делото веществено доказателство- един брой запалка
запечатана в найлонов джоб като същото следва да се унищожи като вещ без
стойност.
С оглед правилата на процеса, съдът счете,
че следва да осъди подсъдимия И. да заплати в полза на държавата, по сметка на
ОД на МВР- Сливен сумата от 479,38 лева, представляваща направени по делото
разноски.
Ръководен от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: