Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 42
гр. Кюстендил, 29.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
окръжен съд, търговска колегия, в открито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и
петнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при секретаря М.С. като разгледа
докладваното от съдия Костадинова т. д.
№128 по описа за
“Уникредит
Булбанк”АД, ЕИК *** със седалище
и адрес на управление: гр. София, пл. „**” №*** е предявило срещу И.А.З., ЕГН **********
и С.С.З., ЕГН ********** *** при условията на чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК искове за признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на банката
сумите по заповед за изпълнение на парично задължение от 17.06.2013 г. по
ч.гр.д. №1346/2013 г. по описа на ДРС, а именно: *** лева- главница по анекс от
09.12.2011 г. към договор за банков потребителски кредит на физическо лице № *** от *** г.; *** лева- неизплатена договорна
лихва по анекс от от 09.12.2011 г. към договор за банков потребителски
кредит на физическо лице № *** от *** г.; сумата *** лв.- направени разноски по
ч.гр.д. № 1346/2013 г. на ДРС, както и сумата *** лв. – адвокатско възнаграждение
по гражданското дело. Претендира и
законната лихва върху главницата, считано от
13.06.2013 г. до окончателното й
изплащане, а също и направените по делото разноски.
Ответниците чрез процесуалния си представител е
изразил становище за неоснователност на
исковете. В писмения отговор са изложени твърдения, че клаузи от
договора за банков кредит и Общите условия, даващи право на банката едностранно
да променя /увеличава/ базовия лихвен процент чрез увеличение на размера на
премията /т.9.2 във вр. с т.9.3.5 от ОУ/ са нищожни на основание чл.146, ал.1 и
2 във вр. с чл. 143, т.10 от ЗЗП, че на основание 144, т.18 от ЗЗП е нищожен текстът на чл.12.06
от двата анекса и от договора за банков кредит, тъй като Наредба №9 на БНБ не е
представена на ответниците и не им е обяснено нейното съдържание; че банката е
нарушила забраната да начислява лихви върху лихви, не са представени
доказателства, че промяната на базовите лихвени проценти е извършено при
условията на т.9.5.1 от ОУ на банката.
КОС след преценка на доказателствата по делото и
при условията на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК приема за установено следното:
По
силата на сключен договор за банков
потребителски кредит на физическо лице (по Закона за потребителския кредит) № ***/22.07.2008 г. „Уникредит
Булбанк”АД в качеството на кредитор е
предоставила на И.А.З. в качеството на
кредитополучател и на С.С.З. в качеството на солидарен длъжник сумата *** лева, със срок на погасяване
20.08.2018 г.. В чл. 4.1.а от договора е посочено, че годишния лихвен процент
върху редовна главница да кредитите, изплащан чрез анюитетни вноски е 12.85 %,
а в чл.4.2 от същия е посочено, че годишният лихвен процент върху просрочия е
14.65 %. Според т.6- срокът за усвояване е 20.08.2008 г. Приложен е погасителен
план, от който е видно, че кредитът е разпределен на равни анюитетни вноски.
С анекса
от 09.10.2009 г. към договора за кредит страните са преуредили отношенията си,
като е посочено, че към датата на подписване на анекса редовната главница е *** лв., начислената неизискуема
лихва е *** лв. Годишният лихвен процент
върху редовна главница да кредитите, изплащан чрез анюитетни вноски е увеличен
на 13.43 %, а годишният лихвен процент върху просрочия е увеличен на 15.43 %. Посочено е в чл.7, че
погасяването на кредита е съгласно двустранно подписан погасителен план,
включващ 105 бр. анюитетни вноски, от които 12 месечна гратис от 20.11.2009 г.
до 20.10.2010 г. и 93 бр.- дължими на 20- то число ежемесечно, считано от
20.11.2010 г. до 20.07.2018 г. Приложен е по делото и погасителния план.
С анекса
от 09.12.2011 г. към договора за кредит страните са преуредили отношенията си,
като е посочено, че към датата на подписване на анекса редовната главница е *** лв., начислената неизискуема
лихва е *** лв. начислената, просрочена и изискуема лихва е *** лв. Годишните лихвени проценти
не са променени. Срокът на договора е удължен до 29.12.2021 г. Съгласно чл.15.4 от анекса страните са
приели, че при неизпълнение на всяко едно от задълженията на кредитополучателя
по договора или по ОУ, неплащането на което и да е парично задължение по
кредита /главница, лихви, такси, комисионни, разноски/, правото на ползване на
неусвоените суми и/или по всеки друг кредитен инструмент между банката и
кредитополучателя се погасява, а ползвания кредит, ведно с лихвите за просрочие
по преценка а банката стават предсрочно автоматично и незабавно изискуеми и
дължими. Посочено е, че кредиторът има право да обяви едностранно
без предизвестие част или целия дълг за предсрочно изискуем.
По делото са представени и Общите
условия, при които банката предоставя потребителски кредити на физически лица.
По делото е приложена покана за
доброволно изпълнение изх. № ***/15.12.2012 г., от която е видно, че ответницата е поканена да погаси
доброволно задълженията си в срок до 10.01.2013 г. Приложената обратна разписка е върната с
отбелязване „ пратката не е получена от получателя” и отбелязване на
датата 02.01.13 г.
Видно от приложеното по делото
извлечение от счетоводните книги към 13.06.2013
г. ответниците са дължали на банката сумите, посочени в исковата молба.
Ищцовата банка е подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответниците
по делото и е било образувано ч. гр. д. № 1346/2013 г. на ДРС. Искането е
уважено и на 17.06.2013 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. С тази заповед е
разпоредено длъжниците да заплатят
солидарно на банката главница- *** лв.; *** лв.- договорна лихва от
29.05.2012 г. до 12.06.2013 г., законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда- 17.06.2013 г. до окончателното
изплащане на вземането; *** лв. разноски по делото- внесена държавна такса и *** лв.- адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК са постъпили писмени възражения от длъжниците И.З.
и С.З., в които са посочили, че не дължат
изпълнение на вземанията по издадената
заповед за изпълнение. До заявителя е изпратено съобщение с указанията по чл. 415, ал. 1 от ГПК. То е
получено на 10.10.2013 г., а исковата молба
е подадена на 07.11.2013 г.
Представени са лихвени листове за
кредити от 16.04.2014 г. и 04.02.2014 г. на името на ответницата И.З., както и
протоколи №38/14.10.2008 г., № 9/26.02.2009 г., №14/01.04.2009 г. и № 25/05.06.2009
г. на Управителния съвет на ищцовата банка, с които се променя цената на кредити за физически лица.
От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, изпълнена от вещото лице С.Ч. се установява, че размерът
на дължимата главница на ответниците по анекса от 09.12.2011 г. е
28 106.92 лв.; размерът на дължимата договорна лихва за периода от
29.05.2012 г. до 12.06.2013 г. е *** лв.; в претендирания размер на неплатената главница се съдържат и *** капитализирани лихви; в договора
за банков кредит и двата анекса не са посочени размери на премии. Заключението
на вещото лице е оспорено от процесуалния представител на ответниците, поради
което са поставени допълнителни задачи на вещото лице
От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, изпълнена от вещото лице Г.В. се установява, че разликата
между начислената и изплатена от ищците лихва и тази, дължима от тях съобразно
договореното- определена като сбор на пазарния индекс на „EURIBOR” по изчисления на банката
съобразно минималния праг за изменение на индекса и фиксираната надбавка би
била в размер на *** лв.; ако
базовият лихвен процент е бил формиран само въз основа на едномесечния индекс на „Софибор”, без начисления на
премии, дългът би намалял за периода 09.10.2009 г.- 09.01.2011 г. с *** лв. Вещото лице е констатирало,
че има неблагоприятни изменение на макроикономическата среда и е посочило
конкретно в какво се изразяват. Посочило е, че е налице изменение на
потребителските цени в България с 0.5% месечно, но същото не се е отразило в
намаление на лихвения процент по кредитите; доходите на ищцовата банка са се
снижили за периода от три години, което е повлияло върху увеличението на
лихвения процент по кредитите; намалението на БЛП, формиран от съответния Sofibor през процесния период с 3.042%
не е променило в посока намаление вноските, респ. размерът на дълга; създадена
е била единна сметка, обслужваща двата кредита на ответниците- КТП и КК, по
която е била внесена сумата *** лв., като размерът на задължението
по КТП би се намалил единствено със сумата *** лв., внесени като главница по
КК, като няма обозначение на основанието по кой кредит е направена
вноската.
От така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422 от ГПК, които имат за цел в рамките на исковото производство има
със сила на пресъдено нещо, да се установи съществуването на вземания, за които
в заповедното производство е била издадена заповед за незабавно изпълнение,
поради което предметът и страните в
двете производство са идентични.
Безспорно е, че между ищцовата
банка от една страна и И.А.З. в
качеството на кредитополучател и С.С.З. като солидарен длъжник е сключен договор за банков потребителски
кредит по силата на който банката е
отпуснала кредит в размер на *** лева. Твърдението в исковата молба е, че поради това, че ответниците са спрели да изплащат
задълженията си на основание чл. 15.4 от
анекса от 09.12.2011 г. към договора за банков потребителски кредит и чл. 29.3
от ОУ, задълженията са обявени за изцяло и предсрочно изискуеме, считано от
28.11.2012 г. С чл.15.4 от анекса страните са уговорили, че при неизпълнение на
всяко едно от задълженията на кредитополучателя по договора, а по ОУ- непогасяване
в срок на всяко изискуемо задължение по
кредита /главница, лихви ,такси, комисионни, разноски/, по преценка на
Банката заемът с лихвите за
просрочие, стават автоматично и незабавно
изискуеми и дължими и тя има право да
обяви едностранно, без предизвестие част, или целия дълг за предсрочно
изискуем. Според чл. 60, ал.2 от ЗКИ, препращаща към чл. 418 от ГПК обявяването
на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението
не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора. Постигнатата в договора
предварителна уговорка за настъпването на предсрочна изискуемост на кредита без уведомяване на длъжника за това, не поражда действие, ако банката
изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. В
случая по делото се съдържа покана за доброволно изпълнение изх. № ***/15.12.2012 г., изпратена от
ищцовата банка и адресирана до ответницата И.З., с която последната се
уведомява, че поради неплащане в
договорените срокове на дължимите суми, което е съществено нарушение на
сключения договор за банков кредит, представеният кредит е обявен изцяло и
предсрочно изискуем на 28.11.2012 г. Тази поканата е изпратена на адресата с
писмо с обратна разписка, което е върнато с отбелязване, че „пратката не е
потърсена от получателя”. От изложеното може да се направи извода, че банката е
направил изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но то не е
достигнало до длъжника видно от оформянето му. Съгласно чл.5 от Общите правила за условията за
доставяне на пощенски пратки и пощенски колети непрепоръчаните и
препоръчни пощенски пратки, адресирани до физически лица, се доставят на
посочения върху пратката адрес. В случая
не е извършено връчването на поканата за изпълнение до длъжника на
посочения от банката адрес. В известието за доставяне е посочено, че пратката не
е потърсена от получателя и е посочена дата на връщане 03.07.2013 г., както е
положен нечетлив подпис. По делото липсват доказателства да е изпратена покана
до солидарния длъжник С.З.. Следователно до ответниците преди депозирането на заявлението по
чл.417,т.2 ГПК, не е достигнало волеизявлението на банката, че е упражнила правото си по чл.15.4
от анекса от 09.12.2011 г. и чл.29.3 от
ОУ, че предоставеният от нея кредит е обявен за изцяло и предсрочно изискуем на
дата 28.11.2012 г. Съобразявайки се със задължителните за съдилищата
разяснения, обективирани в т.18 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, окръжният съд приема,
че ищцовата банка не е могла да
реализира правото си за предсрочна
изискуемост на паричните си вземания по кредита, предвидена в договора
за кредит и анекса към него от 09.12.2012 г., като последица от всяко едно неизпълнение от задълженията за
плащане на кредитополучателя по тях или по ОУ, след като преди
подаване на заявлението й по чл.417, т.2 ГПК тя не е уведомила
длъжниците за настъпилата на
03.11.2012 г. предсрочна изискуемост на
заявените й вземания, посочени в исковата молба, поради което не са налице предпоставките по чл.418 ГПК и
вземанията й не са станали изискуеми в
заявените му основание и размер.
При тези данни, имайки предвид, че уведомлението е
елемент от процедурата по обявяване на предсрочната изискуемост на целия кредит
и доколкото по делото се установи, че то не е достигнало до длъжниците, , то съдът приема, че исковете за сумата *** лева- главница по анекс от 09.12.2011 г. към договор
за банков потребителски кредит на
физическо лице № *** от 22.07.2008 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от
13.06.2013 г. до окончателното й
изплащане и за сумата *** лева- неизплатена
договорна лихва по анекс от 09.12.2011
г. към договор за банков потребителски кредит
на физическо лице № *** от
22.07.2008 г. са неоснователни, тъй като не е настъпила предсрочна изискуемост на
целия кредит и следва да се отхвърлят и само на това основание, без съдът да
разгледа по същество другите възражения на ответниците.
Производството по делото е недопустимо и в частите, в които се иска
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на банката *** лв. присъдени в заповедното производство разноски за държавна
такса и *** лв.- адвокатско възнаграждение, тъй като предмет
на иска по чл. 422 ГПК
е установяване съществуване на вземането заявено по реда на чл. 417 ГПК,
респ. чл. 410 ГПК,
като направените разноски в заповедното производство са извън така очертания
предмет. По своята същност разноските представляват акцесорно вземане,
обвързано пряко с уважаване или не на претенциите и не се включват в спорното
право, а се изразяват като правна последица, поради което са и извън предметния
обхват на иска по чл. 422 ГПК,
който цели да установи със сила на пресъдено нещо наличието на конкретно
облигаторно задължение, произтичащо от правоотношение, различно от
процесуалното, обуславящо отговорността за разноски. По изложените съображения
производството по делото следва да се прекрати по отношение на тези вземания.
На основание чл.78,ал.3 ГПК с
оглед резултата от спора, на ответниците се дължат деловодни разноски, които с
оглед представените по делото доказателства са в размер на 550 лв., от които 250
лв. адвокатско възнаграждение и 300 лв. възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, КОС
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, в която “Уникредит
Булбанк”АД, ЕИК *** със седалище
и адрес на управление: гр. София, пл. „***” №*** е предявило срещу И.А.З., ЕГН **********
и С.С.З., ЕГН ********** *** при условията на чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК искове за признаване за установено по отношение на ответниците И. и С.З., че дължат солидарно на
банката сумите по заповед за изпълнение на парично задължение от 17.06.2013 по
ч.гр.д. №1346/2013 г. по описа на ДРС, а именно: *** лв.- присъдени разноски за
държавна такса и *** лв.
присъдено адвокатско възнаграждение.
ПРЕДЯВЕНИТЕ от Уникредит Булбанк”АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „***” №*** срещу И.А.З., ЕГН ********** и С.С.З.,
ЕГН ********** *** при условията на чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК искове
за признаване за установено по отношение на
ответниците И. и С.З., че дължат солидарно на „Уникредит Булбанк”АД гр.
София сумите по заповед за изпълнение на парично задължение от 17.06.2013 г. по
ч.гр.д. №1346/2013 г. по описа на ДРС, а именно: *** лева- главница по анекс от
09.12.2011 г. към договор за банков потребителски кредит на физическо лице № *** от 22.07.2008 г. и *** лева- неизплатена договорна лихва по анекс от от 09.12.2011 г. към договор
за банков потребителски кредит на
физическо лице № *** от
22.07.2008 г. ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 13.06.2013
г. до окончателното й изплащане ОТХВЪРЛЯ като неоснователни.
ОСЪЖДА Уникредит Булбанк”АД,
ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. „****” №*** да заплати на И.А.З., ЕГН ********** и С.С.З., ЕГН **********
*** сумата от 550 лв .
/петстотин и петдесет/ лева представляваща разноски по водене на делото.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: