РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1434/5.6.2023г.
гр. Пловдив, ……………………………… 2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХХІ касационен
състав в закрито съдебно
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ
: ГЕОРГИ ПАСКОВ
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
като разгледа докладваното
от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА ЧКАНД № 1241 по описа на съда за 2023 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на Глава Тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63г
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по частна жалба,
предявена от Териториална дирекция -гр.Пловдив на Национална агенция за
приходите, чрез процесуалния представител юрисконсулт М.М.,
срещу Определение № 218 от 23.02.2023г. на
Районен съд – гр.Пловдив, ХVIII
н.с., постановено по АНД № 2389 по описа на същия съд за 2022г.
Поддържаните оплаквания
в жалбата се субсумират в изводите, че атакуваният
съдебен акт е необоснован и незаконосъобразен и се иска неговата отмяна от съда.
С оглед тази претенция, се претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство.
Ответникът по частната
жалба – К.В.С., чрез процесуалния си представител адвокат А.П. оспорва
основателността на частната жалба в депозиран по делото писмен отговор.
Пловдивският
административен съд в настоящият състав, като провери изцяло
законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт, и във връзка с
направените оплаквания от частния жалбоподател, намери следното :
Частната жалба е
процесуално ДОПУСТИМА, като подадена
в законоустановения срок и при наличие на правен интерес.
Разгледана по същество,
е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните
съображения:
Пловдивският районен съд е бил
сезиран в производство по чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.144
от АПК, вр. чл.248, ал.1 от ГПК, по молба/именована жалба/, предявена от ТД на НАП гр.Пловдив, чрез
процесуалния представител юрисконсулт М.М., за изменение
на Решение №1682/16.08.2022г., постановено по АНД №2389/2022г. по описа на
Районен съд Пловдив, XVIII н.с. в частта за разноските /както тези присъдени на
жалбоподателя К.В.С., така и на тези присъдени на ответната страна ТД на НАП – гр.Пловдив/.
С обжалваното в настоящото
производство определение, районният съд е оставил БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба /наименована жалба/, с вх. №69434/31.08.2022г. по описа на
Районен съд Пловдив, с която е поискано изменение на Решение №1682/16.08.2022г.,
постановено по АНД №2389/2022г. по описа на Районен съд Пловдив, XVIII н.с. в
частта за разноските, присъдени на жалбоподателя К.В.С.. Със съдебното
определение, съдът е оставил БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба/наименована
жалба/, с вх. №69434/31.08.2022г. по описа на Районен съд Пловдив, с която е
поискано изменение на Решение
№1682/16.08.2022г.,
постановено по АНД №2389/2022г. по описа на Районен съд
Пловдив, XVIII н.с. в частта за разноските, присъдени на ТД на НАП гр.Пловдив.
С Решение № 1682 от 16.08.2022г. постановено по
АНД №2389/2022г. по описа на Районен съд Пловдив, XVIII н.с. е ИЗМЕНЕНО Наказателно
постановление №538917-F566506 от 28.09.2020г. на Директор на дирекция
„Обслужване” в ТД на НАП - Пловдив, с което на К.В.С. на основание чл.80а, ал.1
от ЗДДФЛ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 1 367 593.46
лв. /един милион триста шестдесет и седем хиляди петстотин деветдесет и три
лева и четиридесет и шест стотинки/ за извършено административно нарушение по
чл.80а, ал.1, пр.1, вр. чл.50, ал.1, т.5, б. „Б“, вр. чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ, като е ПРЕКВАЛИФИЦИРАЛ
извършеното деяние от нарушение по чл.80а, ал.1, пр.1, вр.
чл.50, ал.1, т.5, б. „Б“, вр. чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ в
нарушение по чл.80, ал.1, вр. чл.50, ал.1, т.5, б.
„Б“, вр. чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ; ИЗМЕНИЛ е основанието
за наложената санкция от чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ в чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ и е НАМАЛИЛ
размера на наложената глоба от 1 367 593.46 лв. /един милион триста шестдесет и
седем хиляди петстотин деветдесет и три лева и четиридесет и шест стотинки/ на
500 /петстотин/ лева. Със съдебното решение е ОСЪДЕНА ТД на НАП – Пловдив да заплати на К.В.С. сума
в размер на 90 686.83 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за всички съдебни инстанции, с оглед защитената част от интереса
му. ОСЪДЕН е и К.В.С. да заплати на ТД на НАП – Пловдив сумата от 0,15 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за
всички съдебни инстанции, с оглед защитената част от интереса и.
За да остави без
уважение молбата за изменение на решението, в частта относно разноските,
присъдени в полза на К.В.С., районният съд е приел, че жалбоподателят е
претендирал разноски в размер на 30 240 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение в производството по АНД №6659/2020г. по описа на РС - Пловдив
/платени на 13.10.2020г., преводно нареждане л.370 от АНД № 6659/2020г./, в
размер на 30 240 лева за заплатено адвокатско възнаграждение в производството
по КАНД №2527/2021г. по описа на Административен съд - Пловдив /платени на
08.09.2021г., преводно нареждане л.48 от КАНД №2527/2021г./ и в размер на 30
240 лева за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по АНД
№2389/2022г. по описа на РС — Пловдив /платени на 17.05.2022г., преводно
нареждане л.20 от АНД №2389/2022г./. При положение, че не е направено възражение
за прекомерност на разноските, и с оглед защитената част от интереса му, съдът
е приел, че ТД на НАП – гр.Пловдив следва да бъде осъдена да заплати
1367093.46/1367593.46 от възнаграждението, а именно - сума в размер на 90
686.83 лева.
Първоинстанционния съд е приел също така, че разноски са
дължими и на въззиваемата страна при направено искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за нея
в производството пред РС - Пловдив. Съобразно с нормата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и
като е съобразен характера и тежестта на производството, както и факта, че
представителството е осъществено в множество съдебни заседания, съдът е приел,
че следва да се определи в полза на ТД на НАП -Пловдив юрисконсултско
възнаграждение в максималния размер от 150 лева за всяка от трите съдебните
инстанции. С оглед защитената част от интереса, жалбоподателят е бил осъден да
заплати на ТД на НАП – гр.Пловдив 500/1367593.46 от определеното юрисконсултско възнаграждение, а именно - 0.05 лв. за всяка
от съдебните инстанции, или общо за всички съдебни инстанции 0,15 лева.
Съдът е приел, че постановявайки
своето решение, правилно е определил дължимите разноски в производството по
чл.59 и следващи от ЗАНН, съобразявайки разпоредбите на чл.63д от ЗАНН, чл.144
от АПК и чл.78 от ГПК, поради което е приел молбата на ТД на НАП – гр.Пловдив за
изменение на решението в частта за разноските, присъдени на жалбоподателя К.В.С.,
за неоснователна и е оставил същата без уважение. В тази насока съдът е приел,
че в случаи като настоящия разноските се дължат на страните по съразмерност,
съобразно размера на защитения интерес, позовавайки се и на съдебна практика по
аналогични казуси.
За да остави без
разглеждане, като недопустима молбата на ТД на НАП – гр.Пловдив за изменение на
решението в частта за разноските, присъдени на ТД на НАП – Пловдив, съдът е
съобразил разясненията, дадени в т.9 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013г.,
постановено по тълкувателно дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съобразно които е
приел, че разпоредбата на чл.80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала
присъждане на разноски следва да представи списък на разноските. Правната последица
от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма -
страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.
Следователно съдът е извел извод, че нормата на чл.80, изр.2 от ГПК установява
положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно -
представяне на списък за разноските, като липсата му води до ненадлежно
упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което такова
едно направено искане е недопустимо. В тази връзка съдът е приел, че в настоящия
случай, от страна на процесуалния представител на ТД на НАП Пловдив, не е
представен списък на разноски по чл.80 ГПК и следователно не е налице
положителна процесуална предпоставка за надлежно направено искане за изменение
на решението в частта за разноските, присъдени на ТД на НАП - Пловдив, поради
което е приел същото за недопустимо.
Съдебният акт е валиден,
допустим, и правилен. Изводите на първоинстанционния
съд за неоснователност на молба /наименована жалба/,
с вх. №69434/31.08.2022г. по описа на Районен съд Пловдив, за изменение на Решение №1682/16.08.2022г.,
постановено по АНД №2389/2022г. по описа на Районен съд Пловдив, XVIII н.с. в
частта за разноските, присъдени на жалбоподателя К.В.С., са законосъобразни и
обосновани.
Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. От друга страна в разпоредбата на чл.143 от АПК, уреждаща възлагането
на разноските, липсва уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна
на административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. Поради това,
съгласно препращащата разпоредба на чл.144 от АПК, приложение намират общите
правила на чл.78 от ГПК, според които страните имат право на разноски
съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска. При приложението
на този правен принцип и двете страни в административнонаказателното
производство имат право на разноски по съразмерност, пропорционално на
уважената, респективно отхвърлената част от жалбата. Аргумент в подкрепа на
горния извод се намира и в разпоредбата на чл.18, ал. 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като като
в хипотези като процесната, последните са
базирани на размера на наложната глоба или имуществена санкция по алгоритъма от
чл.7, ал.2 от Наредбата - така и в този смисъл са Определение №1420 от
21.09.2022г., постановено по ЧКАНД №2392/2022г. по описа на Административен съд
- Пловдив; Определение №1551 от 12.10.2022г., постановено по ЧКАНД№2433/2022г.
по описа на Административен съд - Пловдив; Решение №58 от 01.02.2021г.,
постановено по ЧКАНД №1337/2020г. по описа на Административен съд – Пазарджик, Решение № 16 от 1.02.2022г. на АдмС - Шумен по КНАХД № 298/2021г.; Решение № 1963 от
9.12.2021г. на АдмС - Бургас по КНАХД № 2237/2021г.;
Решение № 88 от 13.12.2021г. на АдмС - Силистра по
КНАХД № 97/2021г.; Определение № 1190 от 13.04.2022г. на АдмС
– Варна по ЧКАНД № 881/2022г.; Определение
№ 1991 от 6.08.2021г. на АдмС - Варна по ЧКНАХД №
1636/2021г.; Определение № 2299 от 15.09.202 г. на АдмС
- Варна по ЧКНАХД № 1770/2021г.; Определение № 688 от 8.03.2022г. на АдмС - Варна по ЧКНАХД № 462/2022г. и др.
В този контекст, при частична
основателност на жалбата и намаление на наложеното наказание, каквато е
хипотезата в настоящия случай, разноските на жалбоподателя, респ. на ответника,
следва да бъдат определени съразмерно с отхвърлената/уважената част, точно
както е процедирал и първостепенния съд.
По изложените съображения
неоснователно е оплакването в частната жалба, основано на неприложими
разпоредби на НПК, и на изгубило актуалност Тълкувателно решение №
2/03.06.2009г. по тълкувателно дело № 7/2008г. на ВАС, че не следва да възлагат
разноски на жалбоподателя при изменение на наказателното постановление, в
частта на размера на наложеното наказание.
Законосъобразни и обосновани са също
така и изводите на първоинстанционния съд за недопустимост
на молбата на ТД на НАП – гр.Пловдив за изменение на решението в частта за
разноските, присъдени на ТД на НАП – Пловдив.
Молбата на ТД на НАП гр.Пловдив,
действително е била процесуално недопустима, тъй като за депозиралата я страна
не е било налице право да иска изменение на решението в частта му за
разноските, защото разпоредбата на чл. 80 ГПК, която е норма изрична и
императивна, и е субсидиарно приложима на основание
препращащите норма на чл.144 от АПК, към която препраща нормата на чл. чл.63д
от ЗАНН, предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски следва
да представи списък на разноските най - късно до приключване на последното
заседание в съответната инстанция. Правната последица от неизпълнение на това
процесуално задължение е въведена със самата норма - страната няма право да
иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно чл.80 от ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а
именно - представяне на списък за разноските. Молителят в производството пред
районният съд и частен жалбоподател в настоящото производство, не е представил такъв
списък, в който да посочи вида и размера на претендираните
такива. Неизпълнението на това задължение е погасило правото му да иска изменение
на решението, в частта за разноските, в хипотеза на изрично произнасяне на съда
по разноските, както е в случая. Липсата на списък води до ненадлежно
упражняване на претендираното процесуално право,
поради което правилно искането е прието от първоинстанционния
съд за недопустимо. В този смисъл е и изрично постановеното в т.9 на
Тълкувателно Решение № 6/2013г. на ВКС.
Изложеното до тук налага да се
приеме, че обжалваното определение на
Пловдивския районен съд, е правилно и
законосъобразно, поради което и то ще следва да бъде оставено в сила, а
частната жалба срещу него, като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран
от горното, Пловдивският административен съд, ХХХІ касационен състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Определение № 218 от 23.02.2023г. на Районен съд – гр.Пловдив,
ХVIII н.с.,
постановено по АНД № 2389 по описа на същия съд за 2022г.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.