Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр.Варна,
12.04.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение в публично съдебно заседание на двадесети
март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юлия Бажлекова
ЧЛЕНОВЕ:Татяна
Макариева
Светлана
Цанкова
при участието на секретаря Елка
Иванова като разгледа докладваното от съдия Бажлекова въззивно гр.д. № 46 по
описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивни жалби срещу
решение №4278/25.10.2017г., постановено по гр.д. № 2988/2017г. на ВРС, както
следва: 1. Въззивна жалба от Ч.М.С. срещу решение №4278/25.10.2017г.,
постановено по гр.д. № 2988/2017г. на ВРС, в частта, с която е отхвърлен
предявения от въззивника срещу „Пристанище Варна“ ЕАД иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. Чл.225, ал.2 КТ и чл.222 КТ, вр. Чл.71 от КТД за
заплащане на сумата от 6552,66лв. представляваща обезщетение в размер на разликата
между брутното трудово възнаграждение за периода 10.01.2017г.-03.07.2017г.,
през който въззивникът е работил на по-ниско платена работа, ведно със
законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. В
жалбата се излага, че решението в посочената част е незаконосъобразно, неправилно, като
постановено при неправилно приложение на чл.228 КТ и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Съдът неправилно е определил размера на брутното
трудово възнаграждение. Счита за незаконосъобразен извода на съда за нищожност
на разпоредбата на чл.100, ал.1 от КТД, поради това, че разпоредбата на чл.285,
ал.3 КТ не предвижда възможност за парична компенсация на дължимата безплатна
храна. Посочва, че съдът се е позовал на старата редакция на нормата на чл.285 КТ, като с изменение допълнение на
същата през 2001г. законодателят е предвидил възможност за работодателя, да
престира паричната равностойност на полагащата се безплатна храна. Предвид отпадането
на забраната на ал.3 на чл.285 КТ през 2001г., тези средства, получавани като
постоянна добавка към трудовото възнаграждение, следва да се включат при
определяне размера на брутното трудово възнаграждение по смисъла на чл.228 КТ.
Претендира
се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което
искът да се уважи.
Насрещната
страна по жалбата-„Пристанище Варна“ЕАД с писмен отговор оспорва същата като
неоснователна и моли решението в обжалваната част да се потвърди като правилно
и законосъобразно.
2.
Въззивна жалба от „Пристанище Варна“ЕАД срещу решението, в частите, с което е
признато за незаконно и е отменено уволнението на Ч.С., извършено със заповед
№3/03.01.2017г. на Изпълнителния директор на „Пристанище Варна“ЕАД; Ч.С. е
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и Пристанище Варна“ЕАД е
осъдено да заплати на Ч.С. 160,85лв.-обезщетение за времето, през което е
останал без работа от 04.01.2017г. – 09.01.2017г. на основание чл.225 и 400лв.
съдебни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Твърди, че в посочените части решението е неправилно, постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с
материалния закон. Счита се, че фактическите и правни изводи на съда, са изцяло
немотивирани и необосновани, тъй като не е извършена цялостна задълбочена
преценка и анализ на събраните по делото доказателства, от които се установява,
че е налице предварително съгласие на синдикалния орган за извършеното
уволнение и работодателят законосъобразно е извършил същото в съответствие с
нормите на чл.333, 328 и 329 КТ. Изводите на съда, че уволнението е
незаконосъобразно почиват на неправилно установено фактическа обстановка,
поради допуснати процесуални нарушения и необсъждане на доказателствата.
Претендира се отмяна на решението, отхвърляне на исковете и присъждане на
разноските по делото.
Депозирана е и въззивна частна жалба
от „Пристанище Варна“ ЕАД срещу определение № 11913/16.11.2017г., постановено
по същото дело, с което , жалбоподателя е осъден на основание чл.77, вр. Чл.81
и чл.78, ал.6 ГПК да заплати в полза на държавата и бюджета на съдебната власт
230лв. и е постановено принудителното събиране на сумата, при неплащане в
едномесечен срок от влизане в сила на решението. Моли същото да бъде отменено,
при евентуалното уважаване на въззивната жилба и отмяна на първоинстонционното
решение.
За да се произнесе ВОС съобрази
следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ, вр.
Чл.225, ал.1 и ал.2 КТ и чл.222, ал.1, вр. Чл.59 КТ.
В исковата си молба Ч.М.С. е изложил
доводи, че извършеното със Заповед № 3/03.01.2017г. на изпълнителния директор
на „Пристанище Варна“ ЕАД прекратяване на трудовото му правоотношение относно
длъжността „организатор производство – старши стифадор“, в отдел „Контейнерен
терминал“ в „Пристанище Варна –Запад“ е незаконосъобразно. Твърди, че са
нарушени разпоредбите на чл.333, ал.2 КТ и чл.23 от действащия КТД в „Пристанище
Варна“ЕАД, тъй като уволнението, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради
съкращаване на щата е извършено без предварително съгласие на синдикалния орган
в предприятието. Твърди, че липсва ново одобрено щатно разписание, след взетото
решение на Съвета на директорите и при извършване на съкращението не е извършен
подбор съобразно критериите на чл.329 КТ, въпреки, че заеманата от ищеца
длъжност не е единствена в предприятието. След уволнението си ищецът е започнал
работа на 10.01.2017г. в „Економу-интеренешънъл шипинг ейджънсиз“ ЕООД с
месечно възнаграждение в размер на 1300лв. Брутното му възнаграждение за
последния отработен месец преди уволнението в „Пристанище Варна“ЕАД за м.
ноември 2016г. е било в размер на 2669,33лв., поради което претендира заплащане
на разликата. Претендира и обезщетение в размер на 2669,33лв. на основание
чл.71 от КТД.
Исковете
са оспорени от ответната страна с възражения, че предвидения в разпоредбата на
чл.358, ал.1, т.2 КТ давностен срок е изтекъл и липсват наведени от ищеца
твърдения и доказателства в коя синдикална организация е членувал. Твърди, че е
налице утвърдено ново щатно разписание, което е в сила от 01.01.2017г. Били са
налице две щатни бройки за една и съща длъжност, които са били съкратени
едновременно. Решението за съкращаване на щата е взето от компетентния орган –
съвет на директорите на „Пристанище Варна“ЕАД. Съветът на директорите е
възложил на Изпълнителния директор на дружеството да предприеме всички
фактически и правни действия за изпълнение на решението и уреждане на
трудовоправните отношения с работниците и служителите. Решението за оптимизация
на организационно- управленската структура, промяна на разписанието на
длъжностите и съкращаването на щата е взето след спазване на процедурата,
предвидена в КТД. Подписан е пртокол от 22.12.2016г. от работодателя, синдикалните
ръководства, председателите на синдикалните организации, страни по КТД.
Извършеното съкращение е реално, като е прекратено съществуването на отдел
„контейнерен терминал“ в отдел „Оперативна експлоатация“ на Пристанище
Варна-Запад. Съкратени са общо четири длъжности на ръководител от отдел
„контейнерен терминал“, зам. Ръководител и „организатор производство-старши
стифадор“ – 2 бр. Предвид новата организация на работата, необходимостта от
тези длъжности е отпаднала и трудовите договори на заемащите ги служители са
прекратени. Ищецът е заявил в подадена от него декларация, че не страда от
болести, при които съгласно Наредба №5/1987г. е налице предварителна закрила
при уволнение. Поканен е да представи писмено уведомление или документ, за
наличие на някои от другите основания за закрила по чл.333 КТ, като такива
данни не са предоставени. Посочва също, че начислената сума в размер на
2669,33лв. за м. ноември 2016г. не представлява БТВ за изчисляване размера на
обезщетението по смисъла на чл.228 КТ и чл.17
и чл.19 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. От посочената сума следва да се приспаднат социалните плащания в
размер на 1487,33лв., като БТВ за м. ноември 2016г. е в размер на 1182лв.;
счита, че не се дължи и обезщетение по чл.225, ал.2 КТ за периода
10.01.2017г.-03.06.2017г. не се дължи, тъй като ищеца е получавал трудово
възнаграждение в по-висок размер, от
получаваното в „Пристанище Варна“ЕАД Посочва също, че с чл.71 КТД е
регламентиран размера на обезщетението по чл.222 КТ, което е определено в
размер на 246,99лв. за периода 04.09 януари и е преведено по банкова сметка ***.
март 2017г.
Съдът,
като взе предвид становищата и възраженията на страните, събраните по делото
доказателства и съобразно нормата на чл.269 ГПК намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Липсва
спор, а това се установява и от приетите пред ВРС доказателства, че между
страните е съществувало трудово правоотношение относно длъжността „стифадор“,
на основание трудов договор от 10.10.2001г. при месечно възнаграждение –
240лв., като с допълнителни споразумения от 01.01.2003г. правоотношението е
станало безсрочно, а от 26.04.2004г. ищецът е преназначен на длъжност „старши
стифадор“; от 23.11.205г. е определено месечно трудово възнаграждение в размер
на 860лв. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 03.01.2017г. на
изпълнителния директор на „пристанище Варна“ЕАД поради съкращаване на щата. На
03.01.2017г. на ищеца е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение,
ведно с покана за представяне на документи за наличие на обстоятелства,
попадащи в обхвата на чл.333 КТ. На 13.02.2017г. е издадена заповед от
работодателя за заплащане на обезщетение за оставане без работа, в размер на
едно месечно брутно трудово възнаграждение.
Видно
от представените служебна бележка и удостоверение от КТ „Подкрепа“ Ч.М.С. е бил
член на синдикалната организация към „Пристанище Варна“ в перода 14.04.2014г. –
04.01.2017г.
На 12.01.2016г. между „Пристанище Варна“ЕАД и
представители на синдикалните организации, действащи в предприятието е сключен
КТД, който се отнася за всички членове на синдикалните организации и за
подалите заявление за присъединяване нечленуващи работници. С разпоредбата на
чл.71 от КТД е предвидено, че при уволнение на работник поради съкращаване на
щата се изплаща обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение.
От
представения по делото протокол за неприсъствено решение №20/16/29.11.2016г. е
взето решение отдел „контейнерен терминал“ Пристанище Варна –Запад да се
трансформира в сектор „Контейнерен терминал“ и да се включи в състава на отдел
„Оперативна експлоатация“.
С
протокол от 22.12.2016г. работодателят и представители на синдикалните
организации в дружеството са одобрили съкращение в щата на длъжностите в Пристанище
Варна –изток и Варна-запад, включително
и на две щатни бройки „организатор производство-старши стифадор“ в
сектор „контейнерен терминал“ в пристанище Варна-запад.
Видно
от представените щатни разписания, към 01.07.2016г. в сектор „контейнерен
терминал“ е имало две щатни бройки за длъжността „организатор производство –
старши стифадор“. Към 01.01.2017г. в разписанието посочените щатни бройки не
съществуват в сектор „контейнерен терминал“. Налице са три щатни бройки на
същаата длъжност в отдел „Оператвна експлатация“.
От
представените от ищеца писмени доказателства се установява, че е постъпил на
работа на 10.01.2017г. с месечно трудово възнаграждение – 1300лв.
Съгласно
заключението на вещото лице, прието по делото на ВРС, начисленото брутно
трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец – ноември
2016г. включващо само плащанията с постоянен характер е в размер на 1189,33лв.,
формирано от основна заплата – 860лв., възнаграждение з трудов стаж-172лв.,
възнаграждения във връзка с условия на труд – 18,80лв.; извънреден нощен труд – 7,33лв. възнаграждение
за нощен труд – 2,40лв.; възнаграждение във връзка с условия на труд-5,60лв.;
доплащания във връзка с условията на труд – 123,20лв. При този вариант на изчисленията
разликата между БТВ получавано от ищеца при стария и новия работодател за
периода м. януари 2017г. – 03.06.2017г. е 578,75лв. Вещото лице е изчислило
размера на БТВ и във вариант, при който в размера на същото са включени и
средства за храна по чл.100 от КТД в размер на 4лв.; доплащания по КТД за
храна-176лв. и социални плащания по чл.95 КТ в размер на 1300лв. или размера на
БТВ за м. ноември 2016г. е 2669,33лв. или среднодневно за 22 работни дни –
121,33лв. При този вариант на БТВ за м. ноември 2016г. разликата между БТВ при
стария и новия работодател за периода м. януари 2017г. – 03.06.2017г. е в
размер на 6 552,66лв.
Приетата
от съда фактическа обстановка, установена от събраните и описани по-горе
доказателства обуславя следните правни изводи:
Прекратяването
на трудовото правоотношение е извършено от компетентно лице и въз основа на
валидно взето решение от управителния орган на дружеството.
Уволнението
на Ч.М.С.
се явява незаконно, по следните съображения: безспорно е установено, че
страните са били във валидни трудоводоговорни отношения, като ищцът е
работил при ответника – работодател като
„организатор –производство- старши стифадор” по трудов договор, прекратен по
реда на чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаванена щат. Основанието за прекратяването
на трудовоно правоотношение е безвиновно основание за уволнение на работниците
и служителите, което се прилага при наличието на елементите на фактическия
състав на това основание. Поради това, установяването на законосъобразността на
уволнението на това основание предполага доказване на фактическия състав,
визиран в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
В
тежест на работодателя е да установи, че е упражнил законосъобразно правото си
да прекрати трудовото правоотношение на посоченото основание. Работникът не е
длъжен да доказва отрицателния факт на незаконността на уволнението. Не докаже
ли работодателят, че законосъобразно е упражнил правото си на уволнение, то се
признава за незаконно от съда и се отменя. В тази връзка, след като прецени
доказателствата по делото, съдът приема за основателни твърденията на ищеца за
незаконност на уволнението му.
Безспорно
от доказателствата по делото е че към датата на прекратяване на правоотношението,
ищецът е бил член на „КТ Подкрепа“ към Пристанище Варна и е попадал сред
лицата, ползващи се със специална закрила по чл.333, ал.4 КТ, вр. Чл.23 от КТД.
От
ангажираните по делото доказателства не се установява, че работодателят е
спазил процедурата по чл.333, ал.4 КТ. Подписването на протокола от 22.12.2016г.,
от председателя на синдикалната организация не може да се приеме, че
представлява предварително съгласие за уволнение и изпълнение на процедурата по
чл.333, ал.4 КТ,, тъй като липсват доказателства това изявление да е
предхождано от решение на колективния синдикален орган, взето по предвидения в
устава на организацията ред. Предвид изложеното
съгласно разпоредбата на чл.344, ал.3 КТ, заповедта за уволнение следва
да се отмени като незаконна само на това основание.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че извършеното уволнение е
незаконно и поради това, че работодателят не е извършил подбор, който е бил
длъжен да извърши предвид това, че съкратената длъжност не е била единствена в
предприятието.
Следва
да се ма предвид и, че действителното извършване на основанието „съкращаване на
щата“ следва да се преценява и с оглед заеманата от уволнения работник
конкретна трудова функция. Реално съкращаване на щата е налице, когато не само
е премахната длъжността като щатна бройка, но и трудовата функция, изпълнявана
от работника е престанала да съществува. При определяне на кръга от лица, които
следва да участват в подбора се изхожда не от наименованието на длъжността, а
от изпълняваните трудови функции. В представените по делото щатни разписания е
отразено намаляване на две щатни бройки за длъжността, заемана от ищеца в
сектор „контейнерен терминал“, но са налични три щатни бройки за същата длъжност в отдел „оперативна
експлоатация“, поради което следва да се приеме, че не е установено да е налице
реално съкращаване на щата в предприятието.
Предвид
изложеното, съдът приема, че работодателят не е установил предпоставките на
чл.328, ал.1, т.2 КТ и не е доказал обективното наличие на посоченото в
заповедта за уволнение основание.
По
тези съображения, съдът намира, че уволнението на Ч.М.С., постановено със
заповед № 03/03.01.2017г. е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ се явяват
основателни и доказани и следва да бъде уважени, като посочената по-горе
заповед следва да бъде отменена и ищецът бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност, поради което и решението, в тези части следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
По
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, във вр. Чл.225, ал.1 КТ, съдът
намира следното: За да бъде уважен този иск, задължително следва да са налице
следните три предпоставки: уволнението да бъде признато за незаконно; да е
налице вреда, която подлежи на обезщетяване, съразмерно пропуснатото брутно
трудово възнаграждение за времето след уволнението, през което работникът или
служителя е останал без работа, но не за
повече от 6 месеца и причинна връзка между уволнението и оставането без работа.
Ако липсва някоя от тези предпоставки, иска следва да се отхвърли. В тежест на
ищеца е да докаже посочените предпоставки. В случая трудовото правоотношение е
с определен срок – до 01.04.2016г., като същото е прекратено на датата, на
която е изтичал договора. От доказателствата по делото не се установява, че
трудовото правоотношение се е трансформирало в безсрочно, като в хода на
производството ищецът не е ангажирал никакви доказателства, установяващи че
оставането му без работа е в резултата на незаконосъобразното уволнение.
По
исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ, вр. Чл.225, ал.1 и ал.2 КТ,
съдът намира следното: Съгласно чл.17, ал.1 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, в БТВ, в случаите на чл.28 КТ се включват
основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата,
определено според прилаганите схеми за заплащане на труда, допълнителните
трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с друг
нормативен акт, с колективния или индивидуален трудов договор или с вътрешен
акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ и други изрично
изброени възнаграждения, които мат постоянен характер. Безспорно
възнагражденията за нощен труд предвид установената специфична организация на
работата в предприятието следва да се включи в размера на БТВ. Установено е по
делото по безспорен начин, че ищецът има право на безплатна храна и допълнителни
плащания за извършване на дейности при специфични условия и добавки по чл.285
Кт и чл.100 от КТД. Посочените суми са с
постоянен характер и следва да се включат
при определяне на размера на БТВ. Въззивният съд намира за неоснователни
наведените от ответника доводи, че задължението на работодателя за предоставяне
на безплатна предпазна храна има натурално изражение и не подлежи на парична
компенсация, тъй като не е предвидена нормативна възможност в този смисъл. След
като по делото е установено, че ищецът е от служителите, които имат право да му
бъде предоставена такава храна, в качеството си на лице, работещо при
специфични услови, съгласно наредба №11/2005г. и тъй като с оглед естеството си
това задължение не може да бъде изпълнено, то съгласно общите правила на
облигационното право, уредени в ЗЗД, ответникът следва да предостави на ищеца
обезщетение, вместо изпълнение, явяващо се равностойността на безплатната
храна. Следва да се посочи, че не съществува законова забрана за заплащане на
парична компенсация на дължимата безплатна храна, поради което и изводът на
първоинстанционният съд, че уговорката по чл.100 от КТД е нищожна е неправилен
и незаконосъобразен. Предвид изложеното настоящият състав на съда намира, че
посочените суми, начислени като добавки за специфични условия на труд и
безплатна храна имат характер на постоянни плащания и следва да се включат при
определяне на дохода, от който се изчислява паричното обезщетение за временна
нетрудоспособност и при изчисляване на нетното трудово възнаграждение.
Целевата
награда и месечната премия предвид предназначението си да стимулират трудово
участие и наградят постигане на висок трудов резултат не представляват
допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер. От изложеното следва,
че включените в трудовото възнаграждение на ищеца за м. ноември 2006г. за извънреден
нощен труд и социални плащания по чл.95 КТ, не следва да се вземат предвид при
изчисляване на БТВ по смисъла на чл.228 КТ. Въз основа на установеното от
вещото лице, съдът счита, че БТВ на ищеца за м. ноември 2016г. е в размер на
1362лв. или средно дневно по 61,90лв. Искът по чл.344, ал.1, т.3, вр. Чл.225,
ал.1 КТ следва да се уважи до размера на 324,36лв., като се отхвърли за
разликата до претендирания размер от 850лв.
Размера
на получаваното възнаграждение по последващото трудово правоотношение е
по-малък от това, което ищецът е получавал при ответника, като разликата за
процесния период е 252,46лв. Иска с правно основание чл.225, ал.2 КТ следва да
се уважи за сумата от 252,46лв., като се отхвърли за разликата до предявения
размер от 6552,66лв.
Поради
несъвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС по исковете с
правно основание чл.344, ал.1, т. и 3 КТ, вр. Чл.225, ал.1 и ал.2 КТ,
обжалваното решение в тези части следва да се отмени, като исковете се уважат
за посочените по-горе размери.
Относно
направените по делото разноски: Предвид изхода от спора, на въззивника следва
да се присъдят разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК, в размер на 500лв.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 4278/25.10.2017г. на Варненския районен съд,
постановено по гр.д. № 2988/2017г., в частите, с които е признато за незаконно
прекратяването на трудовото правоотношение на Ч.М.С. ЕГН ********** *** с извършено със заповед № 03/03.01.2017г. на
Изпълнителния директор на „Пристанище Варна“ ЕАД и Ч.М.С. е възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност „организатор производство – старши
стифадор“ на основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ
ОТМЕНЯ
решение № 4278/25.10.2017г. на Варненския районен съд,
постановено по гр.д. № 2988/2017г., в частта, с която е отхвърлен иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр. Чл.225, ал.1 КТ за осъждане на
Пристанище Варна“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Ч.М.С. обезщетение за
времето през което е останал без работа от 04.01.2017г. до 09.01.2017г. за
разликата от 160,85лв. до 324,36лв.,
като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА
на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. Чл.225, ал.1 КТ Пристанище Варна“ ЕАД,
ЕИК ********* да заплати на Ч.М.С. ЕГН ********** *** сумата от 163,51лв.,
представляваща разликата над присъдения от първоинстанционния съд размер на
обезщетението до определения от въззивния съд размер от 324,36лв. на
обезщетението за времето, през което е останал без работа в следствие на
незаконното уволнение за периода от 04.01.2017г. – 09.01.2017г., ведно със
законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на главницата,
като отхвърля ска за разликата от 324,36лв. до претендирания размер от 850лв.
ОТМЕНЯ
решение № 4278/25.10.2017г. на Варненския районен съд,
постановено по гр.д. № 2988/2017г., в частта, с която е отхвърлен предявения от
Ч.М.С. ***ЕАД иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр. Чл.225, ал.2 КТ и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА
на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. Чл.225, ал.2 КТ Пристанище Варна“ ЕАД,
ЕИК ********* да заплати на Ч.М.С. ЕГН ********** *** сумата от 252,46лв.,
представляваща обезщетение в размер на разликата между БТВ за периода
10.01.2017г. до 03.07.2017г., през който Ч.М.С. е работил по-ниско платена
работа, като отхвърля иска за разликата до предявения размер от 6552,66лв.
В
останалата част решението не е обжалвано
и е влязло в сила.
ОСЪЖДА
Пристанище Варна“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Ч.М.С. ЕГН ********** *** на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 500лв. – разноски.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл.280 ГПК в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: