Решение по дело №79/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Интер Холдинг - 1“ ЕООД, [ЕИК], чрез представител по пълномощие, против Решение № 196/30.10.2023 г., постановено по НАХД № 630/2023 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 40/08.08.2023 г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Бургас /ОДБХ - Бургас/, с което на касатора, за нарушение на чл. 10 от Закона за храните (ЗХ) във вр. с чл. 5, т. 1 и т. 2 от Регламент (ЕО) № 852/2004 и на основание чл. 131, ал. 2 от ЗХ е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лв.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Излага подробни доводи за незаконосъобразност на издаденото НП поради допуснати процесуални нарушения. Моли се съдът да отмени оспореното решение и да отмени НП, както и да се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. В представено по делото писмено становище поддържа подадената касационна жалба на сочените в нея основания, както и искането за присъждане на разноски.

Ответникът по касация - директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Бургас, редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касаторът е санкциониран за това, че при извършена на 13.07.2023 г. проверка от контролните длъжностни лица към ОДБХ – Бургас на обект – бистро „Аура“ с рег. № *********, находящ се в [населено място], община Несебър, стопанисван от „Интер Холдинг - 1“ ЕООД, било установено, че в обекта не се поддържат процедурите по добри хигиенни и добри търговски практики, изразяващи се в адекватни ежедневни записи и ЧЕК листи, свързани с управление на безопасността на храните (СУБХ). За извършеното нарушение е съставен АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП.

За да постанови решението си съдът е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението. По същество е обосновал извод, че нарушението е безспорно доказано от обективна страна, правилно е приложен материалния закон и правилно и законосъобразно е определен вида и размера на наказанието. Изложил е доводи, че не е налице маловажен случай. Мотивиран от гореизложеното районният съд е потвърдил НП.

Съдебното решение е неправилно. Настоящата инстанция не споделя изводите на районния съд, че при съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 10 от Закона за храните (ЗХ) във вр. с чл. 5, т. 1 и т. 2 от Регламент (ЕО) № 852/2004. Съгласно първата разпоредба „Бизнес операторите, с изключение на извършващите първично производство и на аптеки и дрогерии по чл. 30, ал. 1, въвеждат, прилагат и поддържат постоянна процедура или процедури в съответствие с чл. 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004 и Приложения II и III от Регламент (ЕО) № 853/2004 и технологична документация за храните, които произвеждат, и/или национални, утвърдени или браншови стандарти.“. Чл. 5, т. 1 от Регламент (ЕО) № 852/2004 предвижда, че операторите на предприятия за храни въвеждат, прилагат и поддържат постоянна процедура или процедури, основаващи се на принципите на НАССР, а съгласно т.2 „Принципите на НАССР, посочени в параграф 1, се състоят в следното: а) идентифициране на опасностите, които трябва да се предотвратят, отстранят или редуцират до приемливи нива; б) идентифициране на критичните контролни точки на етапа или етапите, на който или които контролът е крайно необходим, за да се предотврати, отстрани или да се редуцира до приемливи нива определена опасност; в) установяване на критични граници в критичните контролни точки, разграничаващи приемливостта от неприемливостта за предотвратяването, отстраняването или редуцирането на идентифицираните опасности; г) установяване и изпълнение на ефективни процедури на наблюдение и контрол на критичните точки; д) установяване на коригиращи действия, когато наблюдението показва, че дадена критична контролна точка не е под контрол; е) установяване на процедури, които следва да се провеждат редовно, за проверка на това дали мерките, описани в букви a) д) действат ефективно; и ж) създаване на документи и записи, съизмерими с характера и размера на предприятието за храни, за да се покаже ефективното прилагане на описаните в букви a) е) мерки.“.

От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление действително са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Настоящата инстанция намира, че в съставения АУАН и издаденото НП не се съдържа коректно описание на нарушението, доколкото е посочено общо, че в обекта не се поддържат процедурите по добри хигиенни и добри търговски практики, изразяващи се в адекватни ежедневни записи и ЧЕК листи, свързани с управление на безопасността на храните (СУБХ). Така направеното описание на твърдяното нарушение е твърде общо и не става ясно какви ежедневни записи е следвало да прави дружеството, за да се извърши преценка дали липсата им попада в хипотезата на приложената правна норма. Следва да се посочи и твърде общия характер на използвания термин „адекватни“. Същите изводи са относими и по отношение на твърдяната липса на чек листи, като доколкото нормативната уредба не борави с този термин, неясно остава какво следва да съдържат същите и каква е целта на съставянето им. При така описано нарушение в АУАН и НП, не може да се установи безспорно за какво точно е санкциониран жалбоподателя, и кой точно от принципите на НАССР посочени в чл. 5, т. 2 от Регламент (ЕО) № 852/2004 във вр. с Приложения II и III от Регламент (ЕО) № 853/2004 не е спазен. Предвид на така изложеното, настоящият състав приема, че в административното производство е допуснато непълно описание на нарушението, което води до съществено нарушаване правото на защита на санкционираното лице и възможността да разбере какво нарушение му се вменява.

С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение се явява постановено в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК и като такова следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отмени НП № 40/08.08.2023 г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Бургас.

С касационната жалба процесуалният представител на касатора е направил искане за присъждане на разноски по делото и за двете инстанции. Съдът намира, че в конкретния случай възнаграждение за адвокат следва да се присъди единствено за представителството пред Районен съд - Несебър, тъй като по делото са представени доказателства за извършено плащане в брой на договорено възнаграждение единствено пред тази инстанция – Договор за правна защита и съдействие № ********** от 17.10.2023г. (л. 8 от АНД № 630/2023 РС - Несебър). Настоящата инстанция приема, че посоченият договор, в частта, с която се упълномощава адв. М. С. да представлява „Интер Холдинг - 1“ ЕООД, е относим и за настоящото производство, доколкото в пълномощното изрично е посочено, че упълномощаването е да се представлява дружеството по АНД № 630/2023 на РС – Несебър до приключването му пред всички инстанции. Същевременно обаче по делото пред настоящата инстанция не са представени доказателства за извършено плащане в брой на договорено възнаграждение за адвокат, доколкото представения договор за правна помощ и съдействие № ********** от 06.02.2024 г. (л. 18) е сключен между адв. С. и трето лице, различно от касатора и е за представителство по гр.д. № 4349/2023 на РС – Бургас. Същото се отнася и за представения по делото списък с разноски по чл. 80 от ГПК (л. 17). В този смисъл не може да се приеме, че в тази част договорът има характер на разписка, удостоверяваща получаване на плащане в брой. Не са представени и банкови извлечения, от които да се установи извършено плащане, а по делото като разноски се присъждат само действително направените такива. С оглед изложеното, съдът приема, че на основание чл.63д, ал. 1 от ЗАНН, в полза на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски, които са доказани в размер на 600 лева.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, XIV състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 196/30.10.2023 г., постановено по НАХД № 630/2023 г. по описа на Районен съд – Несебър и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 40/08.08.2023 г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Бургас /ОДБХ - Бургас/, с което на „Интер Холдинг – 1“ ЕООД, за нарушение на чл. 10 от Закона за храните (ЗХ) във вр. с чл. 5, т. 1 и т. 2 от Регламент (ЕО) № 852/2004 и на основание чл. 131, ал. 2 от ЗХ е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лв.

ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – Бургас да заплати на „Интер Холдинг – 1“ ЕООД с [ЕИК] направените по делото разноски в размер на 600,00 (шестстотин) лева.

Решението е окончателно.