О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 228/01.02.2023 година, град Бургас
Административен съд - гр. Бургас, XXIV-ти състав, на първи
февруари през две хиляди двадесет и трета година, в закрито заседание в следния
състав:
Съдия: Нели Стоянова
като разгледа адм.дело № 448 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 161 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искане на „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Невена Коканова“
№ 8, представлявано от управителя Е.Б., чрез адвокат М.С. *** за възстановяване
на срок за изпълнение на дадените от съда указания относно индивидуализиране на
актове предмет на обжалване, издадени за посочени от жалбоподателя имоти.
В молбата се излагат доводи, че Община Созопол е саботирала
жалбоподателя да се снабди с исканите документи /разрешения за строеж и други
актове за временни строежи/ въз основа на които да изпълни указанията на съда.
Иска от съда да възстанови срока за изпълнение на указанията за отстраняване на
нередовности на жалбата.
Ответникът по жалбата – Община Созопол в срока
предоставен от съда депозира писмен отговор, в който изразява становище относно
законосъобразността на прекратителното Определение № 1007/27.06.2022 година. Не
изразява становище по искането за възстановяване на срока. Ангажира
доказателства.
Съдът като обсъди доводите в искането и доказателствата
по делото, намира за установено следното:
Производството по делото е образувано по жалба на
„ХЕЛИО-ТУР-С“ АД против Заповед на Кмета на Община Созопол за одобряване на ЧИ
на ПУП-ПРЗ за ПИ № 67800.504.283, ПИ № 67800.504.285, ПИ № 67800.504.286 и ПИ №
67800.504.357 в кв.86 по плана на гр.Созопол и издадените за тези имоти
строителни разрешения, разрешения за поставяне на преместваеми обекти и на
временно строителство. Към жалбата е приложено писмо на Община Созопол изх.№
26-00-155-6/01.03.2022 година (л.5) и приложена към него Заповед за одобряване
на ЧИ на ПУП-ПРЗ.
С разпореждане от 18.03.2022 година (л.17), съдът е оставил без движение
жалбата за отстраняване на нередовности с указания за внасяне на държавна
такса, представяне на доказателства за представителната власт на процесуалния
представител подал жалбата и указания за обосноваване на правния интерес от
оспорването. На 04.04.2022 година от жалбоподателя са представени доказателства
за внасяне на държавна такса и адвокатско пълномощно. Указанията за
обосноваване на правния интерес от оспорването не са изпълнени, като е поискано
от съда издаване на съдебни удостоверения които да послужат пред АГКК и Община Созопол за становище, че имотите от договорите на общината с
трети лица са идентични със собствения на дружеството имот, както и дали
скиците проект са били нанесени и одобрени в кадастъра и от коя дата и от кой
имот са образувани имотите, както и за издаване на удостоверение за родствени
връзки между Н. Р. – К. и П. Р. - бивш кмет на Община Созопол.
С разпореждане
от 06.04.2022 година съдът е изискал от началника на Служба по геодезия,
картография и кадастър – Бургас (СГКК-Бургас) да представи заверени копия от
скици за посочените в жалбата поземлени имоти. С писмо изх. №
20-20385/13.04.2022 година (л.41) от СГКК-Бургас са предоставени скици за
посочените имоти, като е изразено становище, че посочените поземлени имоти с
идентификатори 67800.504.283, 67800.504.285, 67800.504.286 и
67800.504.357 са исторически и от тях са образувани поземлени имоти с идентификатори 67800.504.432, 67800.504.433, 67800.504.454 и 67800.504.455.
Видно от приложените справки от КККР – жалбоподателят е собственик единствено
на ПИ с № 67800.504.432 (л.43).
С
разпореждане от 18.04.2022 година съдът отново е оставил жалбата без движение с
указания за индивидуализация на актовете които се оспорват, както и органа от
който са постановени с оглед уточняване предмета на делото. С молба от 23.05.2022 година, жалбоподателят
е поискал удължаване на срока с един месец, като е представил молба адресирана
до Община Созопол, с вх.№ 26-00-780/19.05.2022 година (л.55), в която е
възпроизведено разпореждането на съда. С разпореждане от 25.05.2022 година, на
основание чл.63, ал.2 от ГПК вр. с чл.144 от АПК съдът е продължил срока с 14 дни,
считано от 20.05.2022 година – датата на изтичане на първоначалния срок.
На 06.06.2022 година от
процесуалния представител на жалбоподателя е депозирана молба, подадена чрез
куриер на 02.06.2022г., с която се иска ново
продължаване на срока със 7 дни. Съдът е дал нова възможност на жалбоподателя
за изпълнение на указанията на съда, като е удължил срока със още 7 дни, считано
от изтичане на допълнително определения срок, т.е. от 04.06.2022 година, който
е изтекъл на 13.06.2022 година.
На
16.06.2022г. е постъпила молба вх. № 5714, подадена по куриер на 14.06.2022г.,
т.е. извън удължения срок, в която е направено ново искане за удължаване на
срока с още 7 дни, тъй като неизпълнението на указанията на съда не се дължали
на бездействието на жалбоподателя. Прави се ново искане за издаване на
удостоверение със съдържание, идентично на вече поисканото.
При тези факти съдът
е приел, че дадените указания за отстраняване на констатирани нередовности, не
са изпълнени, поради което с определение № 1007/27.06.2022 година на осн.
чл.158, ал.3 от АПК е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил
производството по делото.
В срока за оспорване на определението за прекратяване на производството е
подадена частна жалба от „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, чрез пълномощник адв. С., с която е направено и
искане за възстановяване на срока за изпълнение на дадените от съда указания с правно основание чл. 161, ал. 1 предл.2 от АПК.
С
Определение №10583/21.11.2022 година, постановено по адм.дело №10416/2022
година на ВАС, делото е изпратено по компетентност на Административен съд –
Бургас за произнасяне по искането с правно основание чл.161, ал.1 от АПК,
съдържащо се в частната жалба на „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД.
Съдът за да се произнесе взе
предвид следното:
Искането инкорпорирано
в частната жалба е подадено в срока по
чл. 161, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустимо и
следва да бъде разгледано.
По същество същото е неоснователно.
На основание чл. 161, ал. 1 от АПК може да се поиска възстановяване на срока, ако пропускането се
дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на
администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение, като искането може да бъде
направено и с жалбата.
Разпоредбата на чл. 161, ал. 1 АПК предвижда две хипотези,
при които е допустимо възстановяване на срока за обжалване. Основание за
възстановяване на срока в първата хипотеза може да бъде само уважителна
причина, препятстваща да се извърши действието в предвидения от закона или
определен от съда срок. Цитираният текст визира обстоятелства, настъпили
извънредно, независимо от волята на страната, по причина, на които последната е
възпрепятствана да извърши пропуснатото процесуално действие. Във втората хипотеза
законът изисква поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в
заблуждение.
Жалбоподателят твърди наличието на втората хипотеза.
Счита, че Община Созопол като не му предоставя исканите многобройни документи
препятства възможността да изпълни указанията на съда. Сочи, че служител на
общината умишлено е забавил представянето на оспорените административни актове,
поради което указанията на съда не са изпълнени.
В настоящият случай се установява, че жалбоподателят още с депозиране на жалбата си пред
съда е представил към нея писмо от ответника, с което е предоставено
ксерокс-копие на ПУП-ПРЗ в обхват поземлени имоти с идентификатори
67800.504.283, 67800.504.285, 67800.504.286 и
67800.504.357 в кв.86 по плана на гр.Созопол и е посочено, че няма издадени
разрешения за строеж в обхват собствения на дружеството имот, който към
06.01.2015г. е бил с идентификатор № 67800.504.283, а към момента на подаване
на жалбата имотът е с идентификатор № 67800.504.432. Към писмото също е
представено известие за доставяне от 09.01.2015 година (л.10) и констативен акт
от 02.02.2015 година (л.9) за връчване на заповедта на жалбоподателя.
С оглед очертаване на предмета на
оспорване, в жалбата следва да е налице ясно и недвусмислено уточнение на
обжалваните административни актове, посочване в какво се състои
незаконосъобразността им, както и посочване на искането към съда. Обжалваните
актове следва да бъдат индивидуализирани в достатъчна степен, ясно и
недвусмислено по смисъла на чл.150, ал.1, т.5 от АПК, за да може съдът да извърши
и последващата проверка за допустимост на жалбата, както и при необходимост да
раздели производството, ако актовете са издадени от различни административни
органи, което предпоставя различния в процесуалния ред за разглеждането им.
Съдът не е давал указания на
жалбоподателя за снабдяване с документи от ответника – Община Созопол. Това е
така, защото адм.орган в писмо представено от жалбоподателя е посочил, че за
собствения му имот няма издадени разрешения за строеж. По отношение на
заповедта за одобряване на ЧИ на ПУП – ПРЗ, също по делото е представено копие
от заповедта от жалбоподателя, като същата е издадена и съобщена през 2015
година, т.е същият е разполагал с възможност да изпълни указанията на съда и то
още към момента на подаване на жалбата.
С оглед изложеното, за неоснователни съдът намира
твърденията на жалбоподателя, че служител на Община Созопол е проявил
недобросъвестно поведение, като не му предоставил поисканите документи и така го
въвел в заблуждение. Индиция за горното е проявеното от пълномощника поведение,
последващо прекратяване на делото. На 08.08.2022г. Община Созопол е издала
съдебно удостоверение изх. № 26-00-780-1, което не е било потърсено и с молба
от 09.12.2022г. е направено последващо искане за издаване на удостоверение със
съдържание, идентично на вече издаденото.
Според правната доктрина заблуждение ще е
налице, когато действията на администрацията са създали у засегнатия от акта
невярна представа за начина, по който следва да бъдат реализирани правата по
акта, респ. как следва да се осъществи защитата срещу него. За да бъде приложима хипотезата на чл.161, ал.1, предл. второ от АПК, следва да е налице поведение, изразено чрез действие
или бездействие, водещо до формиране на погрешна представа у лицето и
което обективно е възпрепятствало реализирането на правата на жалбоподателя, и това поведение да е от страна на лице, служител в
съответната администрация.
В случая съдът счита, че не
е налице поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение като
не е отговорила на изпратеното от жалбоподателя разпореждане на съда и не е
предоставила искани документи.
Така сочените от жалбоподателя обстоятелства –
бездействие на общински служител за предоставяне на документи не ограничават
възможността на жалбоподателя да отстрани нередовностите на подадената от него
жалба, тъй като, както съдът вече посочи по – горе, той е разполагал с
необходимия минимум от данни още към момента на подаване на жалбата. Фактическите действия на служители на общината, които
не предоставят искани документи не обективират действие на администрацията по
въвеждане в заблуждение. Още повече че информацията касаеща жалбоподателя вече
е била предоставена. В предоставената последваща информация с Удостоверение
изх.№ 26-00-780-1 няма нови данни, касаещи собствения на жалбоподателя имот.
Съдът прецени, че чрез разпит на
поискания от жалбоподателя свидетел не биха се установили факти от значение на
делото, тъй като фактическата обстановка е категорично и безспорно установена
посредством събраните по делото писмени доказателства. Липсата на необходимост
от разпит на свидетел доведе и до отпадане на основанията за разглеждане на
молбата за възстановяване на срока в открито съдебно заседание, поради което
съдът постанови съдебния си акт в закрито съдебно заседание.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че
не са налице основанията по чл. 161 АПК
за възстановяване срока за отстраняване на нередовност на жалбата, поради което
искането следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от гореизложеното на основание чл.161, ал.3 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и четвърти състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Невена Коканова“ № 8,
представлявано от управителя Е.Б., чрез адвокат М.С. *** за възстановяване на
срока за изпълнение на дадените от съда указания относно индивидуализиране на
оспорените строителни разрешения, и др.актове за посочените имоти, поради поведение на администрацията, въвело
жалбоподателя в заблуждение.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
съобщението с частна жалба пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: