О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр. Перник, 18.10.2019 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска
колегия, в закрито заседание на 18.10.2019
г., в състав:
Съдия:
Кристиан Петров
като разгледа
гр.д. № 00428 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 216, ал.1, т.2, т.4 и т. 6 от ДОПК от Национална агенция за приходите срещу „Елит“ ЕООД, Д.И. и
Ю.И. за обявяване за недействителна
по отношение на държавата, в качеството й на публичен
взискател на длъжника „Елит“ ЕООД,
сделката обективирана в Нотариален акт № ***, нот. дело № *** на нотариус с района действие РС – Р., вписан под № 073 в рег. на НК, с който ответното дружество „Елит“ ЕООД е продало на ответните физически лица Д.И. и Ю.И., своя собствен недвижим имот, находящ се в гр. Р. подробно
описан в исковата молба.
Ищецът поддържа, че първият
ответник „Елит“ ЕООД има
просрочени публични задължения по подадени справки декларации по ЗДДС, годишни декларации по ЗКПО и декларации образец
6 по реда на ДОПК, подробно описани в исковата молба по размери, периоди и срок
на плащане. За изискуемите публични задължения на дружеството в ТД на НАП – В. Т. е
образувано изп. дело № 14150000748/2015г., което е за задължения в размер на
109 456,05 лв., от които главница – 81 252,31 лв. и лихви към 09.05.2019г.
– 28 203,74 лв. След подаването на декларациите, с които са установени
задълженията и изтичане на законоустановените срокове за внасяне на
задълженията, на 05.12.2017г. дружеството „Елит“ ЕООД, представлявано от
едноличния собственик на капитала и управител – втория ответник
Д.И., е
прехвърлил чрез покупко-продажба на Д.И. и Ю.И. – съпруг на Д.И., собствеността върху
недвижим илот подробно описан в Нотариален акт № ***, нот. дело
№ ***. Твърди
се, че е извършено разпореждане с
имущество, което е могло да послужи за частично
обезпечение на публичните задължения към държавата и срещу което може да
бъде насочено принудително изпълнение за удовлетворяване на държавата, която
спрямо прехвърлителя се явява кредитор. Твърди се отрицателния факт, че към датата сделката дружеството няма
друго движимо и недвижимо имущество и сделката уврежда кредитора - държавата. По конкретните хипотези на чл. 216 от ДОПК са
изложени следните аргументи относно основателността на исковете: Искът с правно основание чл. 216, ал.1, т.2 от ДОПК
се обосновава с твърдението, че продажната цена по атакуваната сделка през 2017г. е в размер на 9900 лева
при данъчна оценка 103 037,90 лв., като през 2011
г. имотът е закупено от дружеството за 115 700 лв. при данъчна оценка
103 170,90 лв., т.е. даденото
при придобиване значително надхвърля полученото при разпореждане. Искът с
правно основание чл. 216, ал.1, т.6 от ДОПК се обосновава с твърдението, че
сделката е сключена между лица, които са съпрузи - Д.И. и Ю.И., като Д.И. в качеството си на представляващ
дружеството е договаряла сама със себе си и със съпруга си Ю.И., което предполага знанието и на двамата купувачи, че извършената сделка уврежда публични взискатели, тъй като продажната цена по атакуваната сделка в размер на 9900 лева е многократно по-малко от данъчната
оценка на имота. Искът с правно основание
чл. 216, ал.1, т.4 от ДОПК се обосновава с твърдението, че след атакуваната
сделка, с която Д.И. е продала единственото имущество на
представляваното от нея дружество „Елит“ ЕООД
на себе си и съпруга си Ю.И., 17 дни след това на 22.12.2017г. Д.И. е
прехвърлила дружествения си дял от „Елит“ ЕООД на трето дружество, като „Елит“
ЕООД остава без активи, но с големи задължения и Д.И. излиза от
дружестовото-длъжник. С исковата молба са представени документи с искане за
приемане като доказателства по делото и за допускане на съдебна експертиза,
която да установи пазарната цена на недвижимото имущество предмет на
разпоредителната сделка и цената му към датата на сделката.
Ответниците Д.И. и Ю.И. в срока по чл. 131 от ГПК са подали писмен
отговор, с който по подробно изложени съображения оспорват исковете като неоснователни. Не се оспорва
обстоятелството, че двамата ответници като съпрузи са придобили в СИО процесния
недвижим имот посредством покупко-продажба от „Елит“ ЕООД, като Д.И. е била едноличен
собственик на капитала на „Елит“ ЕООД и впоследствие др. й дял е прехвърлен на
трето лице. Оспорват твърдението, че към момента на процесната сделка продавачът „Елит“
ЕООД не е разполагал с друго имущество. Оспорва наличието на основанието по чл.
216, ал. 1, т. 2 ДОПК и твърдението, че даденото значително превишава полученото от прехвърлителя, тъй като цената по договора била действителната пазарна стойност на продадения имот и доколкото
прехвърленият имот е обременен с ипотека към момента на сделката и това се
отразява на неговата пазарна цена. Оспорват при извършване
на сделката да е било налице намерение за увреждане на публичните
взискатели и че сделката е извършена във вреда на публичния взискател.
Оспорва се твърдението, че към датата на сделката са били налице установени по предвидения от ДОПК ред публични задължения на първия ответник „Елит“ ЕООД към държавата
по описаните в исковата молба и възпроизведени на хартиен носител като преписи данъчни
декларации със съответните размери, основание на задълженията и срок за
плащане, като в тази връзка се твърди, че задълженията не се установени,
доколкото Д.И. като бивш управител на „Елит“ ЕООД не е изготвяла, подписвала и
подавала нито една от описаните декларации, нито е упълномощавала когото и да е
било за същото.
Изтъква
се, че ако задълженията по посочените декларации биха били установени, то
задълженията по същите са недължими поради погасяването им по давност. Във връзка с възражението, че Д.И. не е изготвяла, подписвала и подавала
описаните декларации и с оглед оспорването им се прави искане приложените към исковата молба
декларации възпроизведени на хартиен носител, да бъдат представени от ищеца на
електронен носител на основание чл. 184 ГПК.
Ответникът Елит“ ЕООД в срока по чл. 131 от ГПК не подал писмен
отговор.
Доказателствена тежест:
Фактическият състав на недействителността по чл. 216
от ГПК независимо за коя от т.1 до т.6 се отнася, изисква ищецът да докаже
следната база от факти: 1.установени данъчни задължения и сделка сключена
след тази дата или 2.сделка сключена след датата връчване на заповед за
възлагане на ревизия ако от ревизията се установят данъчни задължения. За основателността на претенциите към тези факти в
тежест на ищеца е да докаже и че: По иска с правно основание чл. 216, ал.1, т.2 от ДОПК, че при сключване на сделката длъжникът е дал повече от колкото е получил
и даденото значително надхвърля полученото; По иска с правно основание чл. 216, ал.1, т. 4 от ДОПК, че сделката е сключена с намерение на длъжника-продавач да се увредят публичните взискатели; По иска с
правно основание чл. 216, ал.1, т.6 от ДОПК, че сделката е извършени във вреда
на публичните взискатели, по която страна е свързано с длъжника лице.
Ответниците
следва да ангажират доказателства оборващи твърдените от ищеца обстоятелства за
наличието на елементите от правопораждащите по чл. 216, ал.1, т.4,
2 и 6 от ДОПК фактически
състави, включително и направените в срока по чл. 131 ГПК правоизключващи или
правопогасяващи възражения, че не е налице увреждане за кредитора от
атакуваната разпоредителна сделка, чрез доказване на положителния факт, че
длъжникът има друго имущество, което не само е достатъчно да удовлетвори
кредитора и може да се секвестира, но и удовлетворението може да се извърши по
същия начин без затруднение, както и чрез имуществото, предмет на действието,
за което е предявен отменителният иск, както и за недължимост на претендираните публични
задължения, с оглед доказване на положителния факт за погасяването им по
давност.
По доказателствените искания:
Представените с исковата молба документи са
допустими и относими и следва да бъдат приети като доказателства по делото, по
която причина и следва да се уважи искането на ищеца за допускане на счетоводна
експертиза с посочените от него задачи, тъй като също касае факти от предмета
на доказване в производството. Следва да се уважи и искането на ответниците по
чл. 184 ГПК. Същевременно на ищеца следва да се даде указание да заяви дали ще
се ползва от оспорените декларации възпроизведени на хартиен носител по смисъла
на чл. 193, ал.2 ГПК. В зависимост от становището на ищеца в посочения смисъл,
съдът ще прецени дали да постанови проверка истинността на оспорените
документи.
Предвид
гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като доказателства по делото
документите, представени с исковата молба, подробно описани в същата.
ДОПУСКА съдебно - оценителна експертиза със задача: вещото
лице след запознаване с доказателствата по делото и оглед на място, да даде
заключение по задачите поставени в исковата молба, включително и да даде пазарната цена на недвижимото имущество към датата
на атакуваната сделка във варианти със и без ипотека, при първоначален депозит от 200 лв.,
вносими от ищеца в 3-дневен срок от връчване на определението по набирателната
сметка на ОС – Перник, като НАЗНАЧАВА за вещо лице С. В. А.
УКАЗВА на ищеца, че при невнасяне на депозит за
експертизата, това може да е основание за съда да приложи последиците на чл.
161 ГПК при постановяване на решението, като може да приеме за недоказани
фактите, за чието изясняване се назначава експертизата.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца, в едноседмичен срок от връчване на
определението, с писмена молба изрично да заяви дали ще се ползва от оспорените
от ответниците документи /приложените към исковата молба декларации,
възпроизведени на хартиен носител/, като в последния случай, ако заяви, че ще
се ползва от оспорените от ответниците документи, на осн. чл. 184, ал.
1, изр. второ ГПК ищецът да ги представи най-късно в първото съдебно
заседание на
електронен носител ведно с електронни
копия на документа за ответниците, за евентуално производство по чл. 193 ГПК,
вр. с чл. 184, ал.
2, изр. второ ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че ако в указания едноседмичен срок от
връчване на определението, изрази становище, че не желае да се ползва от тях
или ако не заяви нищо, оспорените документи /приложените към исковата молба
декларации, възпроизведени на хартиен носител/ ще се изключат от
доказателствата по делото.
ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото, така както е посочено в
мотивите на определението като УКАЗВА на
страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на проект за
доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 от ГПК, който при липса
на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно
заседание може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по реда на чл.
146, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
заседание на 20.11.2019 г. от 16,00 часа, за когато да се призоват страните, като
им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис отговора на
ответниците Д.И. и Ю.И..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вещото лице да се призове и да му се съобщят поставените
задачи, след представяне на доказателства от ищеца за внесен депозит, на осн. чл. 160, ал. 2 ГПК.
Съдия: