№ 49061
гр. София, 02.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110124767 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от „..“ ЕАД, чрез адв. Т., срещу „..“ ЕООД при условията
на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с
правна квалификация чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл. 232, ал.
2, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЗД и искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 71460/2023г. по
описа на СРС, 169 състав.
Ищецът излага доводи, че разполага с издадена в негова полза, невлязла
в законна сила, заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 71460/2023
г., по описа на СРС, 169 с-в, по силата на която ответното дружество следвало
да му заплати сумите, както следва: 426,97 лв. – главница по фактура № .. г.,
на обща стойност от 430,54 лв., ведно със законната лихва за забава от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване на
задължението, 64,95 лв. – главница по фактура № .. г., на обща стойност от
264,95 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване на задължението,
157,15 лв. – законна лихва за забава върху главницата от 426,97 лв., начислена
за периода от 21.07.2020 г. до 18.12.2023 г., 64,95 лв. – законна лихва за забава
върху главницата от 64,95 лв., начислена за периода от 18.06.2020 г. до
18.12.2023 г. Ищецът сочи, че е универсален правоприемник на „..“ ЕООД,
както и че е сключил с ответното дружество договор за наем на недвижим
имот от 03.01.2017 г., по силата на който в полза на ответника били
1
предоставени за ползване офис помещения – 162 кв.м., с адрес: гр. София, ж.к.
.., срещу заплащането на уговореното възнаграждение, както и срещу
задължението на наемателя да заплаща режийните разходи, свързани с
ползването на имота. Излага доводи, че наемното правоотношение с
ответника е прекратено, както и че наемателят не е заплатил разходи за
комунални услуги, свързани с ползването на имота. Сочи, че претендираните
вземания по процесните фактури представляват стойност на незаплатени
услуги за електрическа енергия, дължима за месец май и месец юни 2020 г.,
разходи за вода за месец май и месец юни 2020 г., топлоенергия за месец юни
2020 г., телефонни и телекомуникационни услуги за месец май и месец юни
2020 г. и такса за вход за второ тримесечие на 2020 г. Твърди, че по фактурата
на обща стойност от 430,54 лв. е постъпило частично плащане в размер на
3,57 лв., а за погасяването на задълженията по фактурата за сумата от 264,95
лв. е била удържана внесена гаранция в размер на 200 лв. Сочи, че процесните
вземания не са погасени от ответника. Ето защо моли съда да признае за
установено, че ответникът дължи на „..“ ЕАД сумите, предмет на издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
71460/2023 г. по описа на СРС, 169 с-в, ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземанията. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. М., е подал отговор
на исковата молба. Оспорва предявените искове по основание и размер.
Твърди, че вземанията по процесните фактури са погасени преди образуване
на производството. Потвърждава наличието на сключен с ищеца договор за
наем на недвижим имот от 27.11.1998 г., като сочи, че по силата на т. 2.4. от
договора, наемателят е предоставил на наемодателя паричен депозит в размер
на левовата равностойност на сумата от 405 щатски долара. Излага доводи, че
след прекратяване на наемното правоотношение е поканил неколкократно
наемодателя да му възстанови стойността на предоставения депозит, като
искането му не било удовлетворено. В тази връзка, твърди че при
съобразяване наличието на еднородни, насрещни и изискуеми задължения, с
писмо с вх. № 13-700-36/30.05.2021 г. дружеството е извършило едностранно
прихващане на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях,
съответно разликата в размер на 3,57 лв. е била заплатена в полза на ищеца.
Ответникът твърди, че не е дал повод за образуване на настоящото
2
производството предвид погасяването на процесните задължения. При
условията на евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна
давност на сумите по процесните фактури. С оглед липсата на главни дългове
оспорва и акцесорните претенции на ищеца. Претендира разноски.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за
редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл.140, ал.3 от
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, за което да се призоват страните.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: УКАЗВА на ищеца, че в негова
доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно изискуемост на
вземанията по процесните фактури за стойността на начислените режийни
разходи във връзка с ползването на имота в срока на наемното
правоотношение, дължими от наемателя.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава, както и стойността на дължимото мораторно обезщетение.
По релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност в тежест на ищеца е да докаже наличието на факти, които имат за
последица спиране или прекъсване на давността.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже
наличието на правоизключващи или правопогасяващи дълга факти.
Отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните, че ищецът е универсален правоприемник на „..“ ЕООД, с
което дружество ответникът е сключил договор за наем, по силата на който му
е било предоставено ползването на офис помещения – 162 кв.м., с адрес: гр.
София, ж.к. .., както и че във връзка с ползването на имота са били извършени
разходи за сумите по издадените фактура № .. г., на обща стойност от 430,54
лв., и фактура № .. г., на обща стойност от 264,95 лв.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
3
17.02.2025г. от 09.40 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната
част на настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба документи като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 71460/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 169 с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза по делото, тъй като същото не е необходимо за
правилното решаване на правния спор.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по
делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се
връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за
доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със
същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4