РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Враца, 02.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично
заседание на 07.03.2019г.,
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
АДМ. СЪДИЯ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА
адм. дело № 32 по описа на АдмС – Враца
за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ вр.чл.68 ал.1 от Закона за
защита от дискриминация /ЗЗДискр/.
Делото е образувано въз основа на жалба на С. С. З. ***
против РЕШЕНИЕ
№441/09.11.2018г, постановено по преписка №127/2017г. на Петчленен разширен
заседателен състав на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА
ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ /КЗДискр/. С обжалваното решение ответната комисия е установила,
че по отношение на жалбодателя не е извършен акт на дискриминация по признаци „образование“,
„убеждения“, политическа принадлежност“, „лично положение“, „обществено
положение“, „увреждане“, „възраст“, „сексуална ориентация“, „семейно положение“
и „имуществено състояние“ от конституирания по преписката ответник
Г. С. – * Община Мездра, като за всеки един от признаците е изложила
подробни съображения, поради което подадената от него жалба е оставена без
уважение.
Във въззивната жалба/обективирана като заявление/ не се
сочат конкретни касационни основания, но от текста й може да се направи извода,
че се претендира незаконосъобразност на обжалваното решение. В представената в
с.з. писмена защита също не се излагат
касационни основания, а се сочат факти, свързани с кмета на Община Мездра.
Ответникът по оспорването
Комисия за защита от дискриминация, в писмено становище чрез процесуалния си представител * М.А.
оспорва жалбата и прави искане същата да бъде отхвърлена, тъй като при
постановяване на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения и
правилно е приложен материалния закон. Направено е искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Г. С. – * Община Мездра в с.з., в писмен
отговор и писмено становище, депозирани чрез * Ц.С. оспорва жалбата и
прави искане същата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Прави искане за присъждане на сторените по
делото разноски.
Административният съд, като се запозна с доводите на
страните и доказателствата в административната преписка и след служебна
проверка съгласно разпоредбата на чл.168
от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред КЗДискр е образувано по заявление на
настоящия жалбодател С.С.З. с
вх.№44-00-1641/06.06.2017г., с твърдения, че спрямо него е налице пряка дискриминация
по признаци „образование“, „убеждения“, политическа принадлежност“, „лично
положение“, „обществено положение“, „увреждане“, „възраст“, „сексуална
ориентация“, „семейно положение“ и „имуществено състояние“, изразяваща се в подробно
описани по дати действия на
заинтересованата страна Г.С. Поискано е
установяването на дискриминацията, преустановяване на нарушението до
установяване на положение на равно третиране и налагане на съответните санкции.
С разпореждане №371/30.06.2017г. на Председателя на КЗДискр. е образувана
преписка №127/2017г., която е разпределена за разглеждане от петчленен състав,
който с решение вх.№12-11-627/05.07.2017г.
е определил за докладчик по преписката своя член З. Д.
Първоначалното разпореждане е отменено с Разпореждане №430/16.08.2017г. в частта относно определяне
на петчленния състав и е определен нов такъв, който с решение вх.№12-11-675/21.08.2017г. отново е определил
З.Д. като докладчик по преписката. Съставът е конституирал
като ответна страна * Община
Мездра Г.С., съобразно изложеното в
молбата на настоящия жалбодател, като е
изискал становище, каквото ответникът е депозирал. В проведеното на 21.02.2018г. заседание е стартирана помирителна процедура и е дадена
възможност на страните да постигнат
споразумение. След като такова не е постигнато, производството е
продължило по общия ред с проведено на 13.06.2018г. заседание, на което преписката е обявена за решаване. Комисията
се е произнесла с решение №441/09.11.2018г., с което исканията на
жалбодателя са отхвърлени като неоснователни, като Комисията е приела за установено, че ответната страна не
е осъществила спрямо заявителя дискриминационно
отношение по нито един от посочените от него признаци.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, в
законоустановения преклузивен срок / решението е връчено срещу подпис на 28.11.2018г.,
а жалбата е депозирана на 10.12.2018г. с вх.№44-00-4548/, против
административен акт, подлежащ на оспорване,
поради което е допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно
по следните съображения:
Оспореният административен акт е постановен от
компетентен орган след проведено специално производство по ЗЗДискр, издаден е в
предвидената от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила и в
съответствие с установените в производството факти, което не дава основание
същият да бъде обявен за нищожен. Изпълнявайки
задължението си по чл.168 ал.1 от АПК за проверка на акта на всички основания,
визирани в чл.146 от АПК, съдът намира обжалваното решение и за
законосъобразно. Преди постановяването му е спазена процедурата, разписана в
чл.60 от Закона защита от дискриминация,
като след излагане на фактите от страна на заявителя, за които той сочи,
че се е почувствал неравно третиран, е изискано становище от лицето, за което
се твърди, че е сторило това. Становището е обсъдено в проведено съдебно
заседание, настоящият жалбодател не е
посочил и не е поискал да бъдат събрани други доказателства, освен представените
до тогава. Анализирайки доказателствата
и обясненията на страните, ответникът е достигнал до извода, че фактите не
сочат на дискриминационно отношение спрямо заявителя, различно от отношението
към други лица, поставени в сходно
положение. За да е налице проява на дискриминация спрямо едно лице, е необходимо да се установи различно
третиране спрямо него, извършено съзнателно, при наличие на пряка
причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за
него, изразяваща се в признак по чл.4 от закона, в случая „образование“,
„убеждения“, политическа принадлежност“, „лично положение“, „обществено
положение“, „увреждане“, „възраст“, „сексуална ориентация“, „семейно положение“
и „имуществено състояние“. След като посочените от жалбодателя факти не доказват неравностойното му третиране в сравнение с други лица,
намиращи се в сравними сходни положения
с неговото, обосновано ответникът е приел, че такова спрямо него не е
осъществено. Постановявайки решение в този смисъл, ответната комисия е
постановила законосъобразен акт, който
следва да бъде потвърден, а жалбата против него следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и при своевременно направено
искане на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.144 от АПК в размер на 100/сто/лв. съгласно
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Също така при този изход на спора и при своевременно
направено искане на заинтересованата
страна следва да се присъдят сторените по делото разноски, съгласно
разпоредбата на чл.143 ал.3 от АПК. От представените договор за правна помощ и
платежни документи е видно, че е изплатено възнаграждение за един адвокат в
размер на 800/осемстотин/лв., които следва да бъдат заплатени от жалбодателя.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172
ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.
З. *** против РЕШЕНИЕ
№441/09.11.2018г. по преписка № 127/2017г.
на Комисия за защита от дискриминация.
ОСЪЖДА
С.С.З. *** ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за защита от дискриминация сумата 100/сто/лв. юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
С.С.З. *** ДА ЗАПЛАТИ на
Г. С.С. – * Община Мездра сумата
800/осемстотин/лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: