Р Е Ш Е Н И Е
№18
гр. Русе, 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, IV
състав, в публично съдебно заседание на осми април, през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА адм. дело № 647 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по жалба
на Б.Г.С. *** против Заповед № РД - 01-2900
от 16.10.2020г. на Кмета на Община Русе, с която на основание чл.192, ал. 2 от ЗУТ е учредено безсрочно
право на преминаване през поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 63427.157.1359, по кадастралната
карта и кадастралните регистри/КККР/ на гр.Русе, с площ на целия имот 459кв.м., пета категория,
намираща се в землището на гр.Русе, местността „Папаз дере“, с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на
трайно ползване – за земеделски труд и отдих, при граници и съседни ПИ с идентификатори по КККР на гр.Русе:63427.157. 361, 63427.157.
2358, 63427.157. 2377,
63427.157. 1360, собственост на
жалбоподателя. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като
при издаването и не са били налице
законовите предпоставки за учредяване право на преминаване по реда на
чл. 192, ал.2 от ЗУТ. Жалбоподателят оспорва в атакуваната заповед твърдението,
че не е постигнато съгласие между собствениците на двата имота – обслужващия и
обслужения. Твърди, че до него не е достигнала нотариалната покана за явяване пред нотариус. Същата е връчена по реда на чл. 47,
ал.1 и ал.5 от ГПК, във вр. чл. 50 от ЗННД, поради което той, поради незнание,
не е присъствал на срещата при нотариуса, където да изрази становището си
относно учредяване право на преминаване. Посочва, че липсва констатация, че
избраният начин за право на преминаване е най-целесъобразния, както и че не е
спазена разпоредбата на чл. 192, ал.4 от ЗУТ, тъй като посочения в заповедта
начин затруднява ползването на служещия имот. Претендира се отмяната й и
присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явяват. Упълномощеният процесуален
представител поддържа изцяло подадената жалба на изложените в нея основания. Прави
искания и представя писмени доказателства.
Ответната страна, редовно призована,
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита, че заповедта –
предмет на оспорване е напълно законосъобразна и като такава, следва да бъде
оставена в сила. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна С.Г.С.,
редовно призована, не се явява. В писмено становище посочва, че оспорената
заповед е законосъобразна и като такава не следва да бъде отменена.
След
като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка: Между
страните по делото не се спори, че поземлен имот с идентификатор 63427.157.1359,
по кадастралната карта и кадастралните регистри/КККР/ на гр.Русе, с площ на целия имот 459кв.м., пета категория,
намираща се в землището на гр.Русе, местността „Папаз дере“, с трайно
предназначение на територията –
земеделска, с начин на трайно ползване – за земеделски труд и отдих, при
граници и съседни ПИ с
идентификатори по КККР на
гр.Русе:63427.157. 361, 63427.157. 2358, 63427.157. 2377, 63427.157. 1360, е собственост на жалбоподателя. Това обстоятелство
се установява от приложените по делото писмени доказателства - Нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 59, т. 4. н.д. № 2061 / 1965 г. по описа на
нотариус Цвятко Миланов/л.71- преписка/; Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 135, т. 1, per. № 1750, дело № 50 / 17.08.2012 г. по описа на
нотариус per. № 630 на НК Силвия Калчева с район на действие PC Русе вписан в
Службата по вписвания - Русе/л.30 преписка/; Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 136, т. 7, per. № 1770, дело № 51 / 21.08.2012 г. по описа
на нотариус per. № 630 на НК Силвия Калчева, с район на действие PC Русе, вписан
в Службата по вписвания - Русе/л.136 – преписка/ и Нотариален акт за дарение на
идеални части от недвижим имот № 73, т. 1, per. № 686, дело № 54 / 26.09.2016
г. по описа на нотариус per. № 678 на НК Веселина Димитрова с район на действие
PC Русе, вписан в Службата по вписвания - Русе/л.28 преписка/.
Между страните по делото не се спори,
че поземлен имот с идентификатор 63427.157.1369, част от същия УПИ, по КККР на
гр.Русе е собственост на заинтересованата страна С.Г.С.. Не се спори също така
и относно обстоятелството, че имотът на заинтересованата страна С. с идентификатор 63427.157.1369, няма излаз на
път, видно от Скица на поземлен имот № 15-663851-24 от 24.07.2020г./л.31 от
преписката/.
С Нотариална покана /л.55 пр./ от
06.01.2020г. С.С. отправила покана до
жалбоподателя да се яви в Нотариалната
кантора на Нотариус Г. *** относно учредяване право на преминаване по реда на
чл. 192, ал.1 от ЗУТ през неговия имот с идентификатор 63427.157.1359 по КККР
на гр. Русе до нейния имот с идентификатор 63427.157.1360. Поканата била
връчена на жалбоподателя по реда на
чл.47, ал.1 от ГПК, вр. чл. 50 от ЗННД на 07.02.2020г., чрез залепване на
уведомление, срещу разписка №1 от 07.02.2020г. /л.54 пр./, като срокът на връчване
изтекъл на 21.02.2020г. През този срок жалбоподателят не се явил, за да получи
нотариалната покана, като съответно не се явил и на посочената в поканата дата
24.02.2020г. в 10.00ч., за което от нотариуса бил съставен Констативен протокол
/л.52 преписка/. След изчерпване на реда за доброволно уреждане на спора
заинтересованата страна С.С. подала Искане с рег.№ 94С-1142-1 от 24.02.2020г.
до Кмета на Община Русе да й бъде учредено право на преминаване през имота на
жалбоподателя. Към искането приложила заедно с документите за собственост,
нотариалната покана, констативен протокол и изготвена Експертна оценка /л.
61-66/ за определяне цената на право на
преминаване и схема за правото на преминаване/л.67 пр./, изготвени от експерт
оценител инж. И. С. Л.. По експертна оценка правото на преминаване през имота
на жалбоподателя била на стойност 252лв. С Протокол №3 от 27.02.2020г./л.46
пр./ комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед №РД-01-134 от
15.01.2020г. на Кмета на Община Русе/л.48-49пр./ определила размера на
обезщетението за право на преминаване
през имот с идентификатор 63427.157.1359 по КККР на гр. Русе -252лв. С преводна нареждане от 10.07.2020г./л.37пр./
заинтересованата страна Св.С. *** определената сума от 252лв. за право на
преминаване. Протокол №3 от 27.02.2020г. на комисията по чл.210 от ЗУТ при
Община Русе бил връчен на жалбоподателя с обратна разписка на 02.03.2020г./л.47 пр./ В
указания срок жалбоподателят подал възражение с рег.№ 94С-1142-1-1 от
11.03.2020г./л.43-45/ до Кмета на Община Русе. Във възражението са изложени
мотиви, свързани с нецелесъобразността на учредяваното право на преминаване по
конкретния начин. С жалба рег. № 94Б-978-1 от 11.03.2020г. до Административен
съд Русе жалбоподателят обжалвал Протокол №3 от 27.02.2020г. на комисията по
чл.210 от ЗУТ при Община Русе. С Определение №22 от 05.06.2020г. по АДело № 253 по описа за 2020г., влязло в
сила на 23.06.2020г., състав на съда
прекратил производството по делото.
С писмо изх. № 94С-1142-1#2 / 07.08.2020 г./л.19-20/
по описа на Община Русе, което е получено от адресата на 27.08.2020 г., видно
от известие за доставяне ИД PS 7000
01EWB А, жалбоподателят
С. е уведомен по реда на чл. 26, ал. 1 АПК за започване на административното
производство по издаване на акт за учредяване на правото на преминаване през ПИ
63427.157.1359, обслужващо ПИ 63427.157.1360, при условията на чл. 192, ал. 2 ЗУТ. Административният орган установил,
че до „господстващия" ПИ 63427.157.1360, няма осигурен достъп чрез път или
друг инфраструктурен/довеждащ елемент, предназначен за общо ползване, видно от
приложените скици/ л.31 и л.34/. Сравнени били алтернативни възможности за
осигуряване на достъп до ПИ 63427.157.1360, през ПИ 63427.157.1359, или през ПИ
63427.157.2377. Съобразно експертната оценка, изготвена от независим оценител инж.
И. С. Л., сервитутната линия на правото на преминаване с ширина 3 метра, през
ПИ 63427.157.2377, би била с площ от 67 кв.м., а тази със същата ширина през
обслужващия ПИ 63427.157.1359 - с площ от 56 кв.м. Възприет бил икономически
целесъобразният вариант за учредяване на сервитутното право на преминаване през
ПИ 63427.157.1359, както е описано в т. 1 от настоящата заповед, и е отхвърлена
възможността за учредяване на същото през ПИ 63427.157.2377, като икономически
нецелесъобразно.
На 18.09.2020 г. след направен оглед на място
бил съставен констативен протокол от същата дата/л.10/, от служители на Община
Русе, които установили, че поземлени имоти с идентификатори по КККР на гр. Русе
63427.157.2371 и 63427.157.1361 са обединени като между тях няма
материализирана граница, но по границата им с ПИ 63427.157.1362, 63427.157.1360
и 63427.157.1359 има изградена масивна ограда, сграда 63427.157.1361.3, и не
съществува техническа възможност за подход през тях за достигане до
„господстващия" поземлен имот 63427.157.1360. По границата между поземлени
имоти 63427.157.1359 и 63427.157.1360 е прокарана телена мрежа.
Със Заповед № РД-01-2900 от 16.10.2020г. на Кмета на Община Русе на С.Г.С. *** било
учредено възмездно сервитутно право на преминаване през поземлен имот с
идентификатор 63427.157.1359 по КККР на гр. Русе, с площ на целия
имот 459 кв.м., пета категория, намиращ се в землището на гр. Русе, местност
„Папаз дере", с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин
на трайно ползване - за земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ),
при граници и съседни поземлени имоти с идентификатори по КККР на гр. Русе
63427.157.1361, 63427.157.2358, 63427.157.2377. 63427.157.1360, собственост на Б.Г.С.
***. Трасето на сервитутното право на преминаване е с ширина 3 м. от границата
на обслужващия ПИ с идентификатор по КККР на гр. Русе 63427.157.1359 към ПИ с
идентификатор по КККР на гр. Русе 63427.157.2377, а засегната от правото на
преминаване площ от обслужващия ПИ 63427.157.1359 е в размер на 56 кв.м., и
използва изградена на място на границата на обслужващия поземлен имот към ПИ
63427.157.2358 входна врата.
За изясняване на обстоятелствата по
делото по искане на жалбоподателя е допусната, назначена и изготвена
Съдебно-техническа експертиза, изпълнена от в. л. инж. А.М., заключението по
която, като неоспорено от страните, компетентно и добросъвестно изготвено,
съдът изцяло кредитира/л.66-70/. Вещото
лице поддържа заключението в съдебно заседание. Според него общинският път, по
който се стига до имота на жалбоподателя е с ширина 2,20м. в началото и 2,45м.
в горния край. Разстоянието от сградата
на жалбоподателя до бетоновата основа е 4,3м в единия край и 4,15м в другия
край. Разстоянието от прозореца на жалбоподателя до учредения път е 1,30м. На
мястото на така определеното право на преминаване има засяти 4бр. туи и асми на
метална конструкция. Захранващия имота водопровод минава под терена, определен
за сервитут. Според в.л. трасето е възможно да премине в южния край на имота.
Определеният терен за преминаване е с площ 56кв м, като в имота остава площ от
403кв.м. за ползване от жалбоподателя. При огледа в.л. е установило съществуващата в имота сграда с площ 17кв.м,
като от двете и страни се намират поставени 2бр. контейнери с обслужващо
предназначение. В имота не се намират незаконно построени сгради. Между имотите
на жалбоподателя С./63427.157.1359/ и
заинтересованата страна С. /63427.157. 1360/ и съседните имоти 63427.157.2371 и
63427.157.1361 от южната страна има масивна ограда, като на последните три
метра има барака и в този участък има масивна ограда. Учреденото право на
преминаване, според изявлението на в.л. в с.з. има и друго техническо решение за осигуряване на достъп
до имота на С. и това е по южната граница с имот № 63427.157.1361, където може
да се изгради врата. Според в.л. за да
се осъществи правото на преминаване, съобразно атакуваната заповед, насажденията в имота на С. – туи и асми трябва
да се премахнат, тъй като попадат в зоната на 3м. участък за преминаване. В
тази зона попада и водопроводната шахта, изградена в имота на С.. Според в.л. при учредяване на право на
преминаване в южната страна към имот с № 63427.157.1361 няма да има засегнати
обекти, тъй като жалбоподателят предварително ги е отстранил. В.л. посочва, че
към имота на заинтересованата страна може да се учреди право на преминаване
през имот № 63427.157.2371 откъм западната му
страна, но оттам се удължава пътя до имота на С..
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи: Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Оспорената заповед е издадена в
писмена форма от компетентен орган съобразно разпоредбата на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ – Кмета на Община Русе. Същата е и изключително подробно мотивирана. Видно
от разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗУТ, урегулираните поземлени имоти имат
задължително лице /изход/ към улица, към път или по изключение към алея в парк.
Както вече бе посочено по-горе, имотът
на заинтересованата страна С., с идентификатор №63427.157.1360, нямат такъв изход. Именно
това налага учредяването на право на преминаване през чужд поземлен имот. Издаването
на заповед за учредяване право на преминаване през чужд/и поземлен/и имоти по
реда на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, става при кумулативното наличие на следните
предпоставки: да не е осигурен достъп до поземления имот, който се обслужва от
учреденото право на преминаване; такъв достъп да не може да се осигури при
друго техническо решение, с оглед явната икономическа нецелесъобразност на
последното; и да не е постигнато съгласие между собствениците на обслужващия/те
и на обслужвания имоти. В настоящия случай са налице само част от предвидените
от закона положителни и отрицателни условия в полза на имота на жалбоподателите
да бъде издадена заповед за учредяване право на преминаване през чужд поземлен
имот. Не е спорно между страните, а се установява от заключението на вещото
лице, изпълнило допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, че до
поземления имот на заинтересованата страна С., няма осигурен пътен достъп.
Безспорно е и обстоятелството, че между собствениците на №63427.157.1359 и №63427.157.1360
не е постигнато съгласие да бъде учредено исканото от жалбоподателя право на
преминаване. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е бил
надлежно уведомен за срещата при нотариус Г.. Връчването на нотариална покана
по реда на чл. чл.47,
ал.1 от ГПК, вр. чл.50 от ЗННД е надлежно връчване по силата на закона и поражда
съответните правни последици, а именно липса на съгласие за доброволно
учредяване право на преминаване през имота на жалбоподателя. Това препятства
възможността правото на преминаване да се учреди доброволно по реда на чл. 192,
ал. 1 от ЗУТ и е основание за издаване на заповед в хипотезата на чл. 192, ал.
2 от ЗУТ, в която да се посочи и начина на изпълнение на учреденото право на
преминаване. В случая обаче не е налице въведеното от закона изискване да
липсва друго техническо решение, с оглед явната икономическа нецелесъобразност
на последното. От заключението на изпълнената по делото експертиза се
установява по несъмнен и категоричен начин, че съществува друго техническо
решение да бъде осигурен достъп до имота на заинтересованата страна С., което е
по-целесъобразно от техническа и икономическа гледна точка. Определянето на
трасе за достъп до ПИ №63427.157.1360 през имота на жалбоподателя, от южната му
страна до границата му с ПИ №63427.157.1361 е еднакво като разстояние и площ с
това, което е определено в атакуваната заповед. Същевременно другото възможно
техническо решение не е свързано с необходимостта от премахване на трайни
насаждения /засяти 4бр. туи и асми на метална конструкция/. Определеният в тази
част на имота участък за преминаване е
отдалечен от сградата в имота и ползването му няма да засяга съществено спокойното и нормално ползване на
имота от жалбоподателя, предвид и предназначението на имота – за земеделски
труд и отдих. Възприетият вариант в атакуваната заповед не е съобразена с
разпоредбата на чл.192, ал. 4 от ЗУТ, според която с учреденото право на преминаване
не могат да се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да се
препятства установения начин на трайно ползване на поземлените имоти. Несъмнено едно право на преминаване
създава неудобства на собствениците на имота, през който се преминава и тези
неудобства могат да бъдат основание за незаконосъобразност на заповедта, с
която е учредено правото на преминаване, щом те са от категорията на посочените
изрично в ал. 4 на чл. 192 от ЗУТ.
Предвид установените по делото факти
съдът намира, че в процесния случай не са налице елементите на правопораждащия
фактически състав, с който правната норма на чл.192, ал. 2 от ЗУТ свързва
издаването на административен акт за принудително обременяване на чужд имот с
тежести /право на преминаване/. Ето защо атакуваната заповед на Кмета на Община
Русе по чл.192, ал. 2 от ЗУТ за учредяване право на преминаване в полза на Христина
С. през ПИ №63427.157.1359 към нейния ПИ №63427.157.1360 по начина, описан в заповедта се явява
постановен в несъответствие и при неправилно приложение на материалния закон.
Жалбата се явява основателна и като такава, следва да бъде уважена.
При този изход на делото и съобразно
разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК Община Русе следва да заплати на
жалбоподателя направените разноски за д.т., депозит за в.л. и адвокатско възнаграждение, съобразно
представения договор за правна помощ – л. 41 от делото в размер на 410 лева.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № РД - 01-2900 от
16.10.2020г. на Кмета на Община Русе по жалба на Б.Г.С. с ЕГН ********** ***
ОСЪЖДА Кмета на Община Русе да
заплати на Б.Г.С. с ЕГН **********
*** сумата от 410лв, представляващи направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14 – дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на Република
България.
СЪДИЯ: