№ 6018
гр. София, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20251100100518 по описа за 2025 година
С исковата молба, както и след увеличение на исковете по реда на чл.214 ГПК в
съдебно заседание на 25.09.2025 г., са предявени от Д. М. Ч., с ЕГН:********** и настоящ
адрес: гр. София, ж. к. ********, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, обективно съединени искове с правно основание чл. 405, ал. 1
от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 32 289 лв.,
представляваща дължимо от ответника застрахователно обезщетение във връзка с
противозаконно отнемане на лек автомобил „BMW ХЗ“, с рег. № ********, сумата в размер
на 1690,07 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 30.08.2024г. до
15.01.2025г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.
Процесното застрахователно обезщетение се претендира на основание
застрахователна полица № 0306X0823931, с която, притежаваният от ищеца лек автомобил
„BMW ХЗ , с рег. № ******** е бил застрахован с имуществена застраховка „Каско". Сред
покритите по полицата рискове е бил и рискът „Кражба“ на застрахованото МПС.
Твърди, че по време на действие на горепосочената полица, в периода от 16:30 ч. на
17.06.2024г. до 09:30ч. на 18.06.2024г. застрахованият автомобил е бил противозаконно отнет
от неизвестен извършител, докато същият е бил паркиран в гр. София, ж к. „********, вх. Г.
Компетентните полицейски органи са били своевременно уведомени за настъпилото
застрахователно събитие, като по случая е било образувано досъдебно производство № 1170
/ 2024 г. по описа на 03 РУ - СДВР и пр. пр. № ********** г. по описа на Софийска районна
прокуратура. В срока за разследване отнетият автомобил не е бил намерен и извършителят
на Д.ието не е бил установен, поради което с Постановление от 05.09.2024 г., издадено от
Софийска районна прокуратура, воденото по случая наказателно производство е било
спряно.
Ответното дружество е било своевременно уведомено за настъпилото
1
застрахователно събитие, като въз основа на подаденото уведомление била образувана Щета
№ 10024030109897. На Дружеството са били предоставени всички необходими документи за
установяване на настъпилото застрахователно събитие и причинените вреди. С писмо от
30.08.2024 г. Дружеството е уведомило ищцата, че отказва да изплати дължимото за
извършената кражба застрахователно обезщетение, тъй като част I и част II от
свидетелството за регистрация на автомобила са се намирали в последния по време на
извършената кражба и оригиналите им не са били предоставени на Дружеството. С писмото
е заявено, че това съставлявало неизпълнение на задължения по Общите условия, което
пораждало основание за отпадане на отговорността на Дружеството за изплащане на
застрахователно обезщетение по образуваната щета.
В законоустановения срок ответникът ЗАД“Армеец“АД е подал отговор на исковата
молба, с който е оспорил иска като недопустим, неоснователен и недоказан.
Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, тъй като на
21.06.2023г. е сключена полица № 0306X0823931, с период на застрахователно покритие от
00:00 ч. на 24.06.2023г. до 23:59 на 23.06.2024г. за процесния лек автомобил. Ответникът не
оспорва също, че ищецът Д. М. Ч. е направила своевременно уведомление за настъпилото
застрахователно събитие, по което е образувана щета № 10024030109897.
Оспорва активната материално-правна легитимация на ищеца Д. М. Ч. да получи
претендираното обезщетение. Твърди, че с исковата молба е представен незаверен препис от
официален документ (нечетливо копие) - Свидетелство за регистрация на МПС (СРМПС) -
Част 1 (т.нар. „Голям талон“) за лек автомобил „BMW ХЗ“ с рег. № ********, което се
различава значително от копието на големия талон, предоставено при сключването на
застрахователния договор .
Прави правоизключващо възражение, че поведението на застрахования (оставянето
на свидетелството за регистрация - част I в автомобила) е не само груба небрежност, но и не
представлява покрит застрахователен риск по смисъла на § 1. т. 3 ДР на КЗ, тъй като при
възникване на вредоносното събитие липсват елементите несигурност, неизвестност,
независимост от волята на застрахования. В процесиите Общите условия на застрахователя
изрично е предвидено, че рискът „Кражба“ не се покрива, когато в автомобила е оставено
свидетелството за регистрация - Част I (Голям талон) без необходимия контрол. Тази клауза
представлява изключен риск, което означава, че застрахователят предварително е обявил, че
не поема отговорност за покриване на вреди при настъпване на такова събитие.
Оспорва настъпването на застрахователното събитие "кражба", както и всички
фактически твърдения на ищеца в тази връзка, тъй като не са подкрепени с доказателства.
Оспорва достоверността на представените с исковата молба доказателства. Счита, че не са
налице каквито и да било данни за противозаконното отнемане на л.а. „BMW ХЗ“ с рег. №
********, а твърдяното застрахователно събитие „Кражба на МПС“ въобще не се е състояло
или възникнало.
Твърди, че застрахователят не предоставя застрахователно покритие и за щети,
причинени вследствие на действия или бездействия на ползвателя на автомобила при груба
небрежност (чл. 10.11 от ОУ). Такава счита, че несъмнено е налице от страна на ищеца в
настоящото производство. Водачът на автомобила е проявил груба небрежност, не е
положил минимално дължимата грижа при съхранението на автомобила и документите
удостоверяващи правото му на собственост върху него.
При условията на евентуалност твърди, че неизпълнението на задълженията на ищеца,
съответно водача, е от естество да обуслови редукция на претендираното застрахователно
обезщетение с не по-малко от 90% от размера на претендираната главница. Затова моли съда
2
да отхвърли иска, евентуално да приеме възражението за редукция на претендираното
застрахователно обезщетение и да го намали с не по-малко от 90% от размера на
претендираната главница.
Оспорва и акцесорния иск за лихви по подробно изложени съображения.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове с правно основание
чл. 405, ал. 1 от КЗ, вр. чл.409 КЗ, са допустими и следва да се произнесе по същество. Дали
ищцата е собственик на застрахования автомобил е въпрос по съществото но делото, а не по
допустимостта на производството.
По основателността:
По делото не се спори, поради което е отделено като ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните, че между тях е налице валидно облигационно
правоотношение по застрахователна полица № 0306X0823931, с която е бил застрахован с
имуществена застраховка „Каско", притежаваният от ищеца лек автомобил „BMW ХЗ , с рег.
№ ********.
Видно от представената Застрахователна полица № 0306X0823931 от 21.06.2023г.
/лист 32 от делото/ Д. М. Ч., в качеството си на застраховано лице - собственик, е сключила с
ответното дружество „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД
договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, по отношение на притежаваният от
нея автомобил „BMW ХЗ“, с рег. № ********.
Сред покритите по застрахователната полица рискове е и рискът „Кражба“ на
застрахованото МПС, както и противозаконно отнемане на цялото МПС с намерение за
ползване. Застрахователната сума, уговорена в полицата, е в размер на 32 500 лв. Срокът на
валидност на застрахователната полица е от 00:00 ч. на 24.06.2023 г. до 23:59 на 23.06.2024г.
Видно от общите условия (ОУ) на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД по застраховка „КАСКО НА МПС“ е, че застрахованият има
задължение при напускане на застрахованото МПС да не оставя заключващите устройства в
него, както и свидетелството за регистрация на МПС - част I и/или част II, и/или документ за
собственост (т. 76.8 от ОУ). Съгласно т. 13.3 от ОУ не се покриват щети по рисковете по
клауза „Кражба на МПС" когато събитието е резултат от оставянето в МПС или извън него
без необходимия контрол на някое от заключващите устройства, свидетелството за
регистрация на МПС - част I и/или документ за собственост, включително в случаите, при
които посочените устройства и документи са оставени в незаключено МПС без физическото
присъствие в купето на Застрахования или негов представител, независимо дали МПС е с
работещ или неработещ двигател.
Видно от Удостоверението (л. 6) и от Постановление от 05.06.2024г. на прокурор към
Софийска районна прокуратура по пр.пр. № 29144/ 2024 г. по описа на СРП, ДП №
1170/2024 по описа на РУ – СДВР (л. 4-5), за отнемането на процесния автомобил има
образувано досъдебно производство. То е водено за това, че за времето от 16:30ч. на
17.06.2024 г. до 09:30 ч. на 18.06.2024г., в гр. София, ж.к. „********, вх. Г., застрахованият
автомобил е бил противозаконно отнет от неизвестен извършител. Наказателното
производство е спряно поради неразкриване на извършителя на престъплението по чл.346
3
НК.
По делото не се спори, поради което е отделено като ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните, че Д. М. Ч. е направила своевременно уведомление за
настъпилото застрахователно събитие, по което е образувана щета № 10024030109897. При
подаването на това уведомление ищцата е заявила, че големият и малкият талон са били в
автомобила, когато е бил отнет (заявлението, л. 54). Това е заявено и при разпита на ищцата
в хода на образуваното досъдебно производство (протокола, л. 102).
От приетите по делото писма от застрахователя (л.79-80) се установява, че той е
приел, че за него не е възникнало задължение да плати обезщетение на ищцата, тъй като тя
не е изпълнила задължението си да не оставя в автомобила свидетелството за регистрация и
задължението си да представи това свидетелство в оригинал в случай на настъпило
застрахователно събитие.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.343, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка
застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при
настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума.
Съдебната практика приема, че задължението на застрахователя да изплати дължимото
застрахователно обезщетение възниква само и доколкото застрахованото имущество е
унищожено или повредено от настъпване на застрахователното събитие.
От гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено, че
за периода от 16:30ч. на 17.06.2024 г. до 09:30 ч. на 18.06.2024г., в гр. София, ж.к. „********,
вх. Г., процесният лек автомобил „BMW ХЗ“, с рег. № ********, е отнет от неизвестно лице.
Съдът намира за безспорно, че към този момент е съществувала валидна облигационна
връзка по Застрахователна полица № 0306X0823931 от 21.06.2023г.
Установено е, че към датата на подаване на исковата молба - 16.01.2025г. не е
установено местонахождението на процесния автомобил, нито извършителят на Д.ието.
Поради това и съдът намира, че в резултат на отнемането на автомобила са причинени
имуществени вреди на ищеца.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице всички елементи от
фактическия състав на чл.405 КЗ, поради което и искът е доказан по основание.
Съдът намира за неоснователно наведеното от ответното дружество възражение, че
ищцата не е доказала да е титуляр на правото на собственост върху процесния автомобил. В
тази връзка следва да се посочи, че самото застрахователно дружество я е приело за такава
при сключването на застрахователната полица. Ищцата е посочена като собственик в
приетото по делото удостоверение, издадено от МВР – отдел пътна полиция – СДВР (л. 77),
както и в представените копия на регистрационните талони на автомобила.
По искане на ответника съдът е задължил ищцата да представи оригинали на
свидетелството за регистрация на автомобила и такива не са били представени.
Съгласно чл. 183 ГПК, когато по делото се прилага документ, той може да бъде
представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да
представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори
това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото. Целта на
разпоредбата е да облекчи страната, която представя доказателство по делото. Тя може да
представи заверен препис от него, вместо да го представя задължително в оригинал, който
впоследствие да изисква обратно. Правилото на чл. 183 ГПК цели също да предпази другата
4
страна от опасността да се противопостави документ, който е създаден за целите на
производството и какъвто оригинал не съществува.
Изключването на неофициалните копия от документи, обаче не е безусловно и е
преодолимо. Такъв е случая, например, когато страната не може да представи искания
документ по причина, че оригиналът му е приложен като доказателство по висящ
наказателен или граждански процес и са налице доказателства, че насрещната страна знае за
това. Тогава е налице злоупотреба с право, която цели този документ да се изключи от
доказателствения материал по делото (Решение № 335 от 06.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
4764/2008 г., ІІ г.о. и решение № 260 от 14.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 91/2009 г., ІІ г.о., гк,
Решение № 335/06.07.2010 г., по гр. д. № 4764/2008 г., на II г.о. ВКС ).
Основен принцип на правото е, че никой не може да черпи права от свое
противоправно поведение. Той е застъпен в процесуалния закон. Съгласно чл. 3 от ГПК,
участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от
отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права
добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само
истината. Израз на този принцип е също и правилото на чл. 161 ГПК. Според него, с оглед
на обстоятелствата по делото, съдът може да приеме за доказани фактите, относно които
страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Това правило се прилага
и когато едната страна иска от съда да задължи другата страна да представи намиращ се у
нея документ, но последната не го представи (чл. 190, ал. 1 ГПК). Ето защо, в случай че
едната от страните по делото представи документ, а другата го оспори с твърдението, че той
не съществува в оригинал, въпросът дали този документ да се изключи от доказателствата
следва да се разреши в зависимост процесуалното поведение на двете страни.
В случая ищцата е представила заверен препис на свидетелството за регистрация. Тя
е поддържала, че оригиналите са били в автомобила при отнемането му. Това е обективирано
както в протокола за разпит в досъдебното производство, така и в уведомлението на
застрахователя. Поддържано е и в хода на настоящото производство. В това отношение
поведението на ищцата е постоянно и твърденията й са еднопосочни. Освен това тя е
представила и други документи в подкрепа на твърденията си. Ето защо тя е предприела
поведение, каквото би се очаквало, ако е добросъвестна.
Същевременно ответникът е имал поведение, което е варирало според интереса му в
различните ситуации. Първоначално той е приел, че ищцата е собственик на автомобила и е
сключил договор с нея. Впоследствие когато е станало застрахователното събитие, ответното
дружество е отказало да изплати обезщетение, защото свидетелството е било оставено в
автомобила, т.е. застрахователят е признал, че документът е отнет. В хода на процеса
застрахователят от една страна е поддържал, че не следва да изплати обезщетение, поради
това, че свидетелството е било в автомобила при отнемането му, а от друга страна е поискал
представянето на този документ в оригинал, което очевидно няма как да стане, ако
свидетелството е било в автомобила и е било отнето заедно с него. Затова според
настоящият състав ответникът е предприел поведение, което е недобросъвестно и не следва
да черпи права от него. Ето защо съдът не изключва документа от доказателствата по
делото. От него също се установява, че ищцата е собственик на автомобила. Затова
възражението на застрахователното дружество не е основателно.
Не е основателно и възражението, че не се дължи застрахователно обезщетение
поради неизпълнение на задължението на ищцата да не оставя в автомобила свидетелството
за регистрация на МПС - част I и/или част II, и/или документ за собственост.
Съгласно чл. 408, ал. 1 КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение
5
само:
1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право
да получи застрахователното обезщетение;
2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел
получаване на застрахователното обезщетение от друго лице;
3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в
закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие;
4. в други случаи, предвидени със закон.
Прилагането на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е обусловено от установяването на пряка
причинно - следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в
общите условия към застраховката като значително с оглед интереса на застрахователя, и
настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени
вредите от същото. Не може по договорен път причинната връзка да бъде презюмирана. Тя
следва да се докаже в процеса от застрахователя. В този смисъл са и Решение № 604 от
22.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1679/2023 г., IV г. о., ГК и Решение № 313 от 06.03.2019 г.
по т. д. № 3012/2017 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС.
В Решение № 604 от 22.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1679/2023 г., IV г. о., ГК,
изрично е прието, че когато застрахованият е оставил свидетелството за регистрация или
част от него в превозното средство и то се е намирало в същото в момента на настъпване на
застрахователното събитие, то застрахователят следва да установи причинно-следствена
връзка между оставянето на свидетелството за регистрация в превозното средство и
настъпването на застрахователното събитие и как и в каква степен това е допринесло за
настъпването на вредите.
В случая липсват доказателства, че твърдяното неизпълнение на задълженията на
застрахованото лице са довели до настъпването на покрития със застраховката риск. Ето
защо настоящият състав приема, че това не е така и възражението на ответника в тази
връзка не е основателно.
Относно размера на обезщетението:
По въпроса за начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени
вреди, включително и при пълно погиване на застрахованото имущество, е налице
задължителна за съдилищата практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК:
решение №37 от 23.04.2009г. по т.д.№№667/2008г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 79 от
02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС ТК, I т.о., решение №22 от 26.02.2015г. по т.д.
№463/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на
ВКС, ТК, II т. о., решение № 235 от 27.12.2013г. по т. д. №1586/2013г. на ВКС, ТК, II т.о. и
други. В тях се приема, че застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в
размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в
застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по договор за имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума,
съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането. Не е налице основание за различно разрешение в хипотезата на
настъпване на застрахователно събитие „кражба на МПС”. Трайната съдебна практика
приема, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
6
настъпване на застрахователното събитие. Следователно независимо, че застрахователната
сума по договора за имуществено застраховане следва да бъде равна на действителната
стойност на имуществото към момента на сключване на договора, тази сума съставлява една
максимална горна граница на дължимото обезщетение за срока на действие на договора, но
не винаги подлежи на изплащане в пълен размер. При настъпване на застрахователно
събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня
на настъпване на събитието, като при погиване или кражба на МПС този размер е равен на
действителната му стойност - стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество. Доказването на размера на вредата е в тежест на
застрахования.
Видно от заключението по повторната САТЕ, неоспорено от страните,
действителната стойност на процесния лек автомобил към 15.08.2020г. е в размер на 32 289
лева, което е в рамките на застрахователната сума по полицата. Ето защо искът е
основателен до този размер.
Относно лихвите:
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение
в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от 15 работни дни (чл. 405, ал. 1, вр. с чл.
108, ал. 1, вр. с т. 9, раздел II, буква "А" от приложение № 1).
Съдът установи, че ищцата има вземане към ответника за 32 289,00 лева. Видно от
кореспонденцията между страните, ищцата е предявила претенцията си пред застрахователя
на 18.06.2024 г.. Ответникът е следвало да плати в срок до 15 работни дни от тази дата, т.е.
до 09.07.2024г. Оттогава дружеството е в забава. Ищецът претендира лихва, считано от
30.08.2024г. при съобразяване на принципа на диспозитивното начало в процеса предявеният
акцесорен иск е основателен за периода от 30.08.2024г. до 15.01.2025г. Затова съдът му
присъжда лихвата от тази дата.
За посочения период на забавата размерът на дължимата мораторна лихва върху
главницата от 32 289,00 лв., изчислен с помощта на компютърна програма на основание чл.
162 ГПК, възлиза на 1690,07 лв., поради което искът се явява основателен в пълния предявен
размер.
На основание чл.86 ЗЗД върху главницата следва да бъде присъдена и считано от
датата на подаване на исковата молба-16.01.2025г. до окончателно изплащане на
задължението.
По разноските:
И двете страни претендират направените по делото разноски. С оглед изхода от спора
обаче такива се дължат единствено на ищеца, тъй като съдът уважи претенцията му изцяло.
Той е доказал разноски за държавна такса и експертизи за 1 859,16 лева и за адвокатско
възнаграждение в размер на 3200 лева.
И двете страни са направили възражение за прекомерност на заплатеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно
да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска
безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение,
които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да
7
прецени налице ли са предвидените чл. 11 от НМРАВ действия от страна на процесуалния
представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да
обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната,
която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното
възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това
възнаграждение.
Междувременно е постановеното решение С-438/22 г. на СЕС, съгласно което
НМРАВ е нищожна, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС. Съгласно приетото от
СЕС - В тази хипотеза "националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
права уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение", включително и в случаите, когато "предвиденото в тази
наредба за минималните размери отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги". В
мотивите си СЕС посочва, че "цената на услуга, която е определена в споразумение или
решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена.
Напротив, съгласуването н цените на услугите от всички участници на пазара, което
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, е
пречка именно за прилагането на реални пазарни цени" /вж. § 60/. Затова подходът следва да
е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение въз
основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства.
Възражението за прекомерност е неприложимо, защото редът на чл. 78, ал. 5 ГПК е
приложим само при реално заплатено от страната възнаграждение, а настоящият случай не е
такъв. В този смисъл е и Определение № 1221 от 15.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
838/2024 г., III г. о., ГК.
В процесния случай предвид фактическата и правната сложност на делото съдът
намира, че справедливото адвокатско възнаграждение е в размер на 3000 лв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавна
такса адвокатско възнаграждение и експертиза в общ размер на 4 859,16 лв., от които в
съответствие с уважената част от исковете следва да му бъдат присъдени изцяло.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул.
********, да заплати на Д. М. Ч., с ЕГН:********** и настоящ адрес:гр. София, ж. к.
********, както следва:
-на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, сумата от 32 289,00лв., представляваща
застрахователно обезщетение във връзка с противозаконно отнемане на лек автомобил
„BMW ХЗ“, с рег. № ********, и представляващо покрит риск по имуществена застраховка,
сключена с полица № 0306X0823931 от 21.06.2023г. на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД,
-на основание чл.409 КЗ, сумата от 1690,07 лв., представляваща обезщетение за забава
за периода от 30.08.2024г. до 15.01.2025г.,
-на основание чл.86 ЗЗД, законната лихва върху главницата от 32 289,00 лв., считано от
8
датата на подаване на исковата молба- 16.01.2025г. до окончателно изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул.
********, да заплати на Д. М. Ч., с ЕГН:********** и настоящ адрес:гр. София, ж. к.
********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 4 859,16 лева, представляваща направени
по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и експертиза в
съответствие с уважената част от исковете.
Присъдените с решението суми в полза на ищеца да бъдат заплатени по следната
банкова сметка:
IBAN: BG********
BIC: DEMIBGSF
Банка: „Търговска Банка Д" АД
Титуляр: Д. М. Ч.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9