РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 07.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на девети
май две хиляди и деветнадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Кристина
Първанова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 1149 по
описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от С.И.И., С.Ш.С., Е.С.И. и Й.И.И. срещу „З.А.“
АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането.
Ищците С.И.И. (син), Е.С.И. (майка),
Й.И.И. (баща) и С.Ш.С. (съжител) твърдят, че на 10.02.2017 г. техният
родственик И.Й.И. e управлявал лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № ******* по
път І-4, когато на 164+450 км. поради неправилно предприета маневра
изпреварване от насрещно движещия се лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. №
********, управляван от Г.М.Х. настъпил челен сблъсък между двете превозни
средства, при който наследодателят на ищците загинал. Поддържат, че
произшествието е станало по вина на водача Х.. Родителите на загиналия Е. и Й. И.
сочат, че са загубили най-ценното в живота си, детето, за което са се грижили в
продължение на 34 години. Жената, живяла на семейни начала със загиналия
твърди, че е загубила най-силната си опора в живота, с когото имали общи
планове за бъдещето заедно с тяхното дете. Ищецът С.И. останал без баща. Поддържат,
че отговорността на виновния водач е предмет на застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответното дружество. Молят ответникът да бъде осъден
да заплати на С.И.И. сумата от 250000 лева, на Е.С.И. и Й.И.И. – по 200000 лева
за всеки от тях и на С.Ш.С. – обезщетение в размер на 200 000 лева. Претендират
законна лихва от датата на събитието – 10.02.2017 г. до окончателното плащане,
както и направените по делото разноски.
Ответникът З. „А.“ АД оспорва
исковете по основание и размер, като поддържа, че липсват елементи от
фактическия състав на деликта – вина, вреди, причинно-следствена връзка. Прави
възражение за съпричиняване, тъй като постарадалият: а) не е осигурил
достатъчно разстояние между него и другия автомобил; б) е навлязъл в лентата за
насрещно движение без да е извършил маневра за изпреварване; в) бил е без
поставен обезопасителен колан; г) е имал концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата (0,5 промила). Поддържа, че вредоносния резултат е настъпил в
резултат на случайно събитие. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните по делото писмени
доказателства и изготвеното въз основа на тях основно и допълнително заключение
на съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на 10.02.2017 г. на ПП
І-4 километър 164 +450 е настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген Туарег“
с рег. № ******** и лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № *******. Установява се,
че лек автомобил Фолксваген Туарег се е движел по път І-4 от запад към изток от
гр. София към гр. Варна, извън населено място, нощем при изкуствено осветление
от фаровете със скорост от 93,3 км.ч., а в същото време на същия път, но в
посока от изток към запад, се движел лек автомобил Алфа Ромео със скорост от
71,3 км.ч. Водачът на лекия автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. № ******** е
предприел маневра изпреварване на попътно движещ се пред него автомобил, като е
навлязъл в северната лента, полагаща се за движение на лек автомобил Алфа
Ромео. Настъпил челен, ексцентричен и двата автомобила удар в предните леви
части. Вещото лице от съдебно-автотехническата експертиза посочва, че основан
причина за ПТП от техническа гледна точка е, че водачът на лек автомобил
„Фолксваген Туарег“ с рег. № ******** е навлязъл в пътната лента, полагаща се
за движение на лек автомобил Алфа Ромео, в момент в който това не е било
безопасно за него и другите участници в движението. От допълнителното
заключение на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че ударът е
бил непредотвратим от водача на лек автомобил
„Алфа Ромео“ с рег. № *******.
От приетото по делото заключение
на съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на представените по делото
писмени доказателства, се установява, че в резултат на ПТП И.Й.И. е получил
тежка съчетана травма и тежък травматичен и хеморагичен шок. Вещото лице от
съдебно медицинската експертиза установява, че към момента на настъпване на ПТП
пострадалият е пътувал без поставен обезопасителен колан, но посочва, че при челно ексцентричния удар на
двата леки автомобила И. И., дори с поставен предпазен колан, е щял да получи
тежки травматични увреждания.
От представеното удостоверение за
наследници № 02/14.02.2017 г. и
Удостоверение за съпруга и родствени връзки Е.С.И. и Й.И.И. са родители на И.Й.И.,
а С.И.И. е негов син.
Във връзка с
установяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди и отношенията
между починалия и С.Ш.С. са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
А.Д.И.и М.Й.Р.. В показанията си свидетелката И. установява, че познава И. и С.
повече от 10 години. Били приятели и децата им отраснали заедно. Виждали се
постоянно. Дванадесет години живеели заедно на квартира в кв. Чолаковци –
Велико Търново. Били хубаво семейство. Малкият бил копие на баща си. Не можел
без него. Сега му липсвал много. Мечтата на двамата била да си купят къща.
Мъчели се да излязат в чужбина. С. заминала за Англия при обща позната. Първо
заминала тя, за да може да уреди нещата и после да вземе И. и детето. Той не
могъл да стигне. Билетът му бил за 20-ти, а катастрофата станала на 10-ти.
Същата вечер И. трябвало да отиде при свидетелката, но се обадили на съпруга й,
че трябва да отиде в Бърза помощ, за да го разпознае. Свидетелката трябвало да
съобщи на С., на детето и на неговите родители. Първо казала на С. по вайбър,
че се е случило нещо страшно и да се подготви. След като съпругът на
свидетелката потвърдил, тя отново говорила със С.. Тя била на работа и
припаднала. После й се обадили родителите на С., които й казали, че синът й е
тръгнал да търси баща си. Свидетелката го открила. Завела го у дома си. На
следващия ден, С. пристигнала от Англия и по пътя към летището обяснила на
момчето, че баща му е станал звездичка. Най-лошото било, че детето казало, че
без баща си е нищо. С. и детето се връщали в България. Отишли на море, но се
прибрали, тъй като момчето казало, че не иска да ходи без баща си. При С. имало
промяна. Било й трудно. Не искала да се прибира към България, защото всичко й
напомняло за И..
В показанията си
свидетелката Райс – сестра на И. И. установява, че за инцидента разбрала от
баща си. В същия ден ходили до Бърза помощ във Велико Търново. Били заедно.
Майка й не вярвала, че И. е починал и искала да отиде, за да проверят. Не й
разрешили да го види. Майка й припаднала, когато й съобщили по телефона. Баща й
не бил същия човек. Постоянно ходел на гробищата и започнал да пие. Майка й
също не е преодоляла смъртта на сина си. Имала снимка, която постоянно гледа и
говори с нея. Много трудно било и за детето на И. и за С.. С. не можел без баща
си. Имали особени отношения. С. и И. живеели на семейни начала около 10 години.
Не се спори по
делото, че между З. „А.“ АД и собственика на лек
автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. № ******** е сключена застраховка „Гражданска
отговорност” с застрахователна полица № BG/11/116000661357, по силата на която застрахователят е поел задължението да
покрие в границите на уговорената сума отговорността за причинените от
застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица, която е имала
действие към датата на застрахователното събитие. Установява се, че на 23.03.2017
г. ищците са направили искане до застрахователното дружество да им бъде
определено и изплатено застрахователно обезщетение. С Писма изх. №
10017-КЗ-1218 и 10017-КЗ-1219 от
31.05.2017 г. З. „А.“ АД е отказало да заплати застрахователно обезщетение.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
пътно – транспортно произшествие, причинено от Г. М.Х. в
резултат, на което е починал И.Й.И. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка
между тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства и приетите
медицинска и автотехническа експертиза. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на
причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното. Ответникът
е бил длъжен да ангажира доказателства за обстоятелства, които изключват или
ограничават вината на застрахования за настъпване на процесното ПТП. По делото
такива доказателства не са ангажирани.
Ищците са от кръга на лицата,
които имат право да получат обезщетение за вреди, причинени от смъртта на И. И.
с оглед разпоредбата на чл. 493а, ал. 3 от КЗ, както и се установява от събраните по делото гласни
доказателства, че между тях и починалия е била установена трайна и дълбока
емоционална връзка.
Страните не спорят, че към датата
на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. № ******** е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При
определяне на този размер следва да се вземат предвид обстоятелството, че между
ищците и починалия И.Й.И. са били установени трайни емоционални връзки. С
ищцата С.Ш.С. са живели в разбирателство и любов в продължение на около 10
години. Загубата му е причинила тежка емоционална реакция. Установява се също
така и силна връзка между починалия и сина му, който към момента на смъртта му
е бил на 10 години. Съдът взема предвид, близките и топли отношения между
починалия и неговите родители. Нормално и житейски обосновано е да се приеме,
че загубата на близък – съпруг, баща, дете е много тежко негативно емоционално
преживяване, както и че това страдание не може да бъде оценено в пари. С оглед
обстоятелството, че законът и обичаят не предвиждат друг адекватен начин за
обезщетяване на неимуществените вреди, то следва на ищците да бъде определено
обезщетение при спазване на установените в практиката критерии за
справедливост. Настоящият съдебен състав приема, че справедливото обезщетение
на неимуществените вреди на С.Ш.С. е в размер на 120 000 лева, на С.И.И. –
120 000 лева, за Е.С.И. и Й.И.И. по
120 000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпИ. вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за съпричиняване. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в
тежест на ответника е било да установи, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие пострадалото лице е нарушило установените правила за
движение, с което е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. От
събраните по делото доказателства се установява, че за пострадалия ударът е бил
непредотвратим, като се установява, че се е движел с разрешената в този участък
от пътя скорост. От приетото по делото заключение на съдебно-медицинска
експертиза се установява, че починалият И. И. е бил без поставен предпазен
колан. Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал.1
от Закона за движение по пътищата, той е имал задължение водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани. Следователно, пострадалият е пътувал в нарушение на
правилата за движение по пътищата като не
е поставил предпазния си колан. Независимо от това, обаче, извършеното
от него нарушение не е в причинна връзка с настъпилите вредни последици. Вещото
лице е дало заключение, че травматичните увреждания биха били получени и при
правилно поставен колан. Предвид на изложеното, направеното възражение за
съпричиняване се явява неоснователно.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите
делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Отговорността
му е обуславяща отговорността на застрахователя, но законна лихва е дължима от
по-късен момента, тъй като съгласно изричната уредба на чл. 497 от Кодекса за
застраховането застрахователят изпада в забава от датата на уведомяване на
застрахователя и изтичане на определения в кодекса срок по чл. 496, ал. 1 за произнасяне на застрахователя или от
датата на отказа да бъде платено застрахователно обезщетение. В конкретния
случай, лихва за забава е дължима от датата на отказа да се изплати
застрахователно обезщетение – 31.05.2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата Е.С.И.
сумата от 100 лева, представляваща внесена държавна такса, както и на ищците
сумата от 224 лева, представляваща направени по делото разноски съразмерно с
уважената част от исковете.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати
сумата от 266,20 лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно
с отхвърлената част от иска, както и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК – да
заплати сумата от 100 лева, представляващ юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 19100 лева,
представляваща дължима държавна такса.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да
бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество „КС., Р. и П.“ сумата от 11130
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
432 от Кодекса за застраховането З.А.Д.„А.“ АД, ЕИК-*******със седалище
и адрес на управление *** да заплати на С.И.И.,
ЕГН-**********,***, действащ чрез законния си представител С.Ш.С., ЕГН-********** сумата от 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от смъртта на баща му И.Й.И., настъпила в резултат на ПТП, причинено на 10.02.2017 г. от Г. М.Х., водач на лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег.
№ ********, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена със застрахователна полица № BG/11/116000661357, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 31.05.2017 г. до окончателното й изплащане като отхвърля иска за разликата над сумата от 120000 лева до
предявения размер от 250000 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
432 от Кодекса за застраховането З.А.Д.„А.“ АД, ЕИК-*******със седалище
и адрес на управление *** да заплати на С.Ш.С.,
ЕГН-**********,*** сумата от 120 000
(сто и двадесет хиляди) лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на
лицето, с което е съжителствала И.Й.И.,
настъпила в резултат на ПТП, причинено на 10.02.2017
г. от Г. М.Х., водач на лек автомобил „Фолксваген
Туарег“ с рег. № ********, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена със застрахователна полица № BG/11/116000661357, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 31.05.2017 г. до окончателното й
изплащане като отхвърля иска за
разликата над сумата от 120000 лева до предявения размер от 200000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 432 от Кодекса
за застраховането З.А.Д.„А.“ АД, ЕИК-*******със седалище и адрес на управление *** да
заплати на Е.С.И., ЕГН-**********,***
сумата от 120
000 (сто и двадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от смъртта на сина й И.Й.И., настъпила в резултат на ПТП, причинено на 10.02.2017 г. от Г. М.Х., водач на лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег.
№ ********, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена със застрахователна полица № BG/11/116000661357, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 31.05.2017 г. до окончателното й изплащане като отхвърля иска за разликата над сумата от 120000 лева до
предявения размер от 200000 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 432 от Кодекса
за застраховането З.А.Д.„А.“ АД, ЕИК-*******със седалище и адрес на управление *** да
заплати на Й.И.И., ЕГН-**********,***
сумата от 120
000 (сто и двадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от смъртта на сина му И.Й.И., настъпила в резултат на ПТП, причинено на 10.02.2017 г. от Г. М.Х., водач на лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег.
№ ********, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена със застрахователна полица № BG/11/116000661357, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 31.05.2017 г. до окончателното й изплащане като отхвърля иска за разликата над сумата от 120000 лева до
предявения размер от 200000 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК З.А.Д.„А.“ АД, ЕИК-*******със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Е.С.И., ЕГН-**********,*** сумата от 100 (сто) лева, представляващи
направени по делото разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
З.А.Д.„А.“ АД, ЕИК-*******със
седалище и адрес на управление *** да заплати на С.И.И., ЕГН-**********,***, действащ чрез законния си представител С.Ш.С.,
ЕГН-**********, С.Ш.С., ЕГН-**********,***,
Е.С.И., ЕГН-**********,*** и Й.И.И., ЕГН-**********,*** сумата от 224 (двеста двадесет и четири) лева, представляващи
направени по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК С.И.И., ЕГН-**********,***, действащ чрез законния си представител С.Ш.С.,
ЕГН-**********, С.Ш.С., ЕГН-**********,***,
Е.С.И., ЕГН-**********,*** и Й.И.И., ЕГН-**********,*** да заплатят
на З.А.Д.„А.“ АД, ЕИК-*******със
седалище и адрес на управление *** сумата от 266,20 лева (двеста шестдесет и шест лева и двадесет ст.), представляващи
направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част на исковете, както
и сумата от 100 (сто) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК З.А.Д.„А.“ АД, ЕИК-*******със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 19100 (деветнадесет
хиляди и сто) лева, представляваща дължима
държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата З.А.Д.„А.“ АД, ЕИК-*******със седалище и адрес на управление *** да заплати на Адвокатско дружество „КС., Р. и П.“, личен
№ **********, адрес гр. Велико
Търново, ул. *******сумата от 11130
(единадесет хиляди сто и тридесет) лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: