№ 118
гр. Варна, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500126 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна
жалба на Б. Р. Б., чрез процесуален представител адв. К. Д. – АК Добрич
срещу решение № 7/13.01.2025г. на ОС – Добрич, постановено по гр. д. №
420/2024г., с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Р. А. иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от куче,
собственост и намиращо се под надзора на ответника, което е нападнало и
нахапало ищеца на 15.04.2024г.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение, като постановено при съществени процесуални
нарушения и неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че съдът
не обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност,
поради което е достигнал и до неправилни изводи. Счита, че неправилно е
прието, че ищецът сам се е поставил в положение да бъде наранен, като е
предизвикал кучето да прояви естествените за животинския си вид
характеристики, навлизайки в неговата територия – жилищната част от двора,
непридружен от собственика / ответника/. Съдът избирателно и
едностранчиво е кредитирал като обективни и безпристрастни единствено
свидетелските показания на ангажираните от ответника свидетели.
Необосновано не са взети предвид обясненията, дадени от ищеца и събраните
1
по делото гласни доказателства, от които се установява действителната
фактическа обстановка. Неправилно са интерпретирани и свидетелските
показания на двамата полицаи, които са отишли на мястото след инцидента.
Оспорват се изводите на съда, че събраните по делото доказателства,
установяват изпълнение на всички задължения, произтичащи от разпоредбите
на чл.35, ал.1 и ал.2 Закона за защита на животните и чл.172, т.2 Закона за
ветеринарномедицинската дейност от страна на ответника. Посочва, че извода
за полагане на максимални грижи за обезопасяване на кучето е житейски
необоснован и нелогичен, предвид заявеното от ответника, че кучето е било с
кожена каишка, от която е измъкнало главата си. Не е отчетен факта, че кучето
е от порода, която е с агресивен характер, поради което ответникът е следвало
да предприеме по-сериозни мерки за обезопасяване и предотвратяване на
нападения и нараняване на хора, още повече, че той упражнява в имота си
лекарската си професия и във връзка с това в него влизат непознати хора.
Жалбоподателят счита, че от събраните по делото доказателства се
установяват елементите на фактическия състав на отговорността по чл.50 ЗЗД,
като излага и подробни доводи по съществото на спора.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на
обжалваното решение като неправилно и постановяване на друго, с което
предявеният иск да бъде уважен. Претендира присъждане на разноските по
делото.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от Р. А., чрез адв. М. Я. и адв.
В. З., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Изложени са
подробни доводи, обосноваващи правилност и законосъобразност на
решението. Поддържа, че посредством представените по делото доказателства
е установено, че въззиваемият е изпълнил всичките му вменени задължения,
свързани с отглеждането и обезопасяването на кучето. Посочва, че
претърпените от въззивника вреди са в пряка причинна връзка с
неправомерното му поведение – навлизане в частен имот, прекомерна
самонадеяност, преодоляване на две заключени врати, при предупреждение,
че в имота има куче, с което сам е поставил в опасност здравето и живота си.
Отправено е искане обжалваното решение да се потвърди, както се присъдят
разноските по делото.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните чрез своите
процесуални представители, са поддържали изразените от тях позиции по
спора, доразвиват подробно доводите си и излагат пространни становища по
същество на спора.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение,
съобразно нормата на чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до
неговата нищожност или недопустимост.
2
Производството пред ОС Добрич е образувано по повод предявен от Б.
Р. Б. срещу Р. А. иск с правно основание чл.50 ЗЗД, за заплащане на сумата от
50 000лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди в следствие на увреждания, причинени от нападение и
ухапване от куче, което е собственост и се е намирало под надзор на
ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането (15.04.2024г.)
до окончателното изплащане.
Фактическите твърдения, на които е основан искът са в следния смисъл:
след предварителна уговорка по телефон за посещение за медицински
преглед, на 15.04.2024г., ищецът и съпругата му отишли около 13 часа до дома
ответника в с. Стожер, където се помещавал и лекарския кабинет; опитали да
се свържат с ответника по телефон, но абонатът бил зает; ищецът влязъл в
двора, през портичката, която била отворена на около 60-70 см.; направил три
крачки и извикал „докторе“ и тогава изскочило голямо бяло куче, което се
нахвърлила върху него; инстинктивно ищецът сложил лявата си ръка пред
главата за да се предпази и кучето го захапало за ръката, разкъсало артерията
на лявата предмишница и кръвта започнала да хвърчи на 20 см. нагоре;
ищецът успял да отблъсне кучето, но то отново се нахвърлило и го съборило
на земята. Ищецът започнал да се бори с кучето, като се опитвал да го хване за
главата за да не го хапе; загубил съзнание. Дошъл в съзнание от виковете на
съпругата си, която също била ухапана от кучето по ръката. След това
ответникът излязъл от дома си и прибрал кучето. Кучето било бяло, 45-50 кг.,
порода Дого Аржентино, като в деня на инцидента било пуснато свободно, без
каишка и намордник.
След инцидента, ищецът бил откаран в болница, където го оперирали и
пролежал 5 дни. От нападението и ухапванията от кучето ищецът имал
повърхностни контузни рани в областта на лявата гръдна и лявата коремна
половина, охлузни рани на лявата колянна става, разкъсна рана по предната
радикална повърхност по лявата предмишница и видима увреда на
сухожилието. Загубил много кръв, бил отпаднал и замаян, изпитвал силни
болки. След операцията не можел да се обслужва сам и се наложило да
разчита на помощ от други лица. От преживения стрес се чувствал напрегнат,
получил сърцебиене, задух, влошило се заболяването му от диабет – наложило
се да приема инсулин, имал проблеми със съня, страхувал се да излезе за да не
бъде нападнат от куче. След консултация с психолог и психиатър била
констатирана остра стресова ситуация; приемал лекарства за подобряване на
психичното му състояние; силния стрес довел до състояние на инсулинова
резистентност.
Ответникът е оспорил иска, с твърдения, че ищецът е извършил
действия, с които изцяло е причинил или в изключителна степен е допринесъл
3
за уврежданията при инцидента на 15.04.2024г. Не оспорва, че е имал
уговорка с ищеца да дойде на преглед на посочената дата. Твърди, че
жилището и лекарския му кабинет се намират на един и същ адрес в с.
Стожер, като за кабинета се влиза през порта, която се заключва с катинар и
има звънец. Дворът към жилищната част е отделен от двора към кабинета с
масивна желязна порта с резе, която се отваря в посока от кабинета към
жилищната част. На посочената дата на портата към двора бил поставен
катинар, с оставен в него ключ. Ответникът бил в жилището си, като
уговорката с ищеца била, когато дойде, да му се обади по телефона, за да му
отвори и да отидат в кабинета. Твърди, че ищецът не се обадил по телефона и
не позвънил на звънеца. Ответникът чел викове в жилищния двор, излязъл и
видял ищеца да удря с юмруци кучето порода „Дого аржентино“. Когато
кучето го видяло, се прибрало в къщичката си. Твърди, че ищецът не изчакал
да бъде въведен в кабинета, а влязъл в имота, преодолял последователно две
заключени врати, достигайки до жилищната част, където знаел от предишни
посещения, че има куче. Кучето реагирало естествено при вида на чужд човек
в пазената от него територия и при виковете на ищеца с дърпане се измъкнало
от каишката. Оспорва също така, че всички увреждания на ищеца са
причинени от кучето, както и, че същите не са с твърдяната степен на
сериозност.
Съдът след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон,
приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните и от представените по делото доказателства
се установява че ответникът Р. А. е лекар, който живее и практикува в с.
Стожер, като жилището му и лекарския кабинет се намират в един имот. Не се
спори, също, че на 15.04.2024г. около обяд, ищецът и съпругата му по
предварителна уговорка по телефон отишли за преглед при ответника. Влезли
в двора и били нападнати и ухапани от куче, порода Дого Аржентино, което е
собственост на ответника.
Фактът на ухапването не се оспорва от ответника и се установява от
съвкупната преценка на свидетелските показания и медицинската
документация.
От представените медицински документи и приетото пред
първоинстанционния съд заключение на СМЕ се установява, че при инцидента
от ухапването от кучето ищецът е получил следните увреждания: разкъсно-
контузна рана предно радиално на лявата предмишница над китката на лявата
ръка, пълно разкъсване на артерия радиале/лъчева/ и травма на флексорен
мускул и сухожилие на ниво лява предмишншца; охлузни рани в лявата
половина на гръдния кош, коремната стена и предната стена на лявата колянна
4
става.
Видно от фиш за спешна медицинска помощ от 15.04.2024г. и
ортопедично отделение на „МБАЛ-Добрич“АД, ищецът е бил лекуван в
условия на спешност първо за овладяване на състоянието му следствие от
кръвозагуба, последвано от оперативна интервенция – зашиване на увредено
сухожилие и разкъсана артерия радиалис. Ищецът е лекуван в болница в
продължение на 5 дни, като лечението е протекло без усложнения. По време
на пролежаването в болницата ищецът е бил с придружител, тъй като не е
можел да се обслужва сам.
За отражението на инцидента върху психическото състояние на ищеца,
заключение е дало вещото лице по съдебнопсихиатричната експертиза д-р
Стелиянова. Според вещото лице, в резултат на ЧМТ през 2020г. психичното
състояние на ищеца е приело клинична характеристика на психично
заболяване – органично разстройство на личността, което се характеризира с
промяна в преморбидния начин на поведение; афективни колебания с
емоционална лабилност и лесни преходи към раздразнителност, изблици на
гняв и агресивност, мнителност, параноидни нагласи. Тези нарушения са се
надградили над неблагоприятните последици от длъгогодишните соматични
заболявания – хипертонична болест, диабет, желязодефицитна анемия,
артроза на стави. Достигнало се е до нарушения в емоционалната и социо-
комуникативната сфери – напрежение, раздразнителност, самоизолация, обща
поддиснатост, нарушен сън. Според вещото лице преживяното на 15.04.2024г.
е изиграло ролята на масивна психо-травма, довела до влошаване на
лабилното му психично състояние. Настъпили са резки промени в психичното
му състояние, които носят клинична характеристика на остра стресова
реакция – преходно разстройство със значителна тежест в отговор на
преживения психически стрес, заплаха за сигурността и физическо оцеляване.
Тези симптоми са се проявили в разстояние на няколко минути след
въздействието на стресовото събитие и затихват до 48 часа, като
отзвучаването им продължава от 3-14 дни. В резултат на проявената агресия
от страна на кучето ищецът е претърпял физически болки и травматични
увреждания, както и промени в психичното си състояние и поведение,
непосредствено след инцидента. След отшумяване на симптомите на остра
стресова реакция, влошеното психическо състояние на ищеца е с клинична
характеристика на „смесена тревожно депресивна реакция, в рамките на
оформилото се разстройство на адаптацията, характеризиращо се с мрачно и
подтиснато настроение, висок интензитет на тревожност, невъзможност да се
зарадва и справи със ситуацията, отчаяние, безпомощност, невъзмажност за
ангажиране и справяне с ежедневните задължения, кошмарни сънища. Тези
изживявания и поведенчески прояви допълнително влошават състоянието му,
5
което приема клиничната характеристика на постравматично стресово
разстройство, което е протрахиран във времето отговор на преживяната
психотравма. Негативните изживявания на ищеца – страх, несигурност, болка,
кошмарни сънища, променят хода на живота на ищеца до степен на
неспособност за пълноценно съществуване. Според в.л. преживеният стрес и
настъпилите неблагоприятни последици са довели и до повишаване на
стойностите на кръвната захар, което е видно от амбулаторните изследвания
при изписването на ищеца от болницата, поради което и същият е преминал на
терапия с инсулин.. В резултат на инцидента и стреса у ищеца са се развили
оплаквания с психосоматичен характер, които са станали повод за
хоспитализация в кардиологично отделение в периода 29.07.2024г. –
31.07.2024г.. Травматичните увреждания са причинили дълбок дистрес, със
типични симптоми на посттравматично стресово разстройство, като
влошеното му психично състояние е станало повод за задълбочаване проявите
на основното му психично заболяване. Установеното психично заболяване на
ищеца допринася за задълбочаване на болестно променените психични
отклонения в насока на тревожност и снижение на когницията на
интензифицирането на негативните последици от ефекта на стресовите
ситуации.
И двете заключения на вещите лица са пълни, ясни и обосновани и като
изготвени от специалисти в изследваните области и подкрепени от останалите
доказателства по делото (медицинска документация и показания на
свидетели), те се кредитират изцяло от съда.
Доказано, с показанията на разпитаните свидетели Н. Б. и Е.З. –
съответно съпруга и внук на пострадалия, че инцидентът се е отразил
негативно на живота му. Според свидетелите, след инцидента ищецът не искал
да излиза, страхувал се. По време на лечението му в болницата и след това
имал силни болки, не можел да спи, непрекъснато охкал и пъшкал от болки.
Не можел да се обслужва сам, не можел да се храни сам, поради което в
началото за него се грижел внука му, а след това съпругата му.
Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите независимо, че
същите са близки на пострадалия, тъй като те имат преки и непосредствени
впечатления за изнесеното и казаното от тях кореспондира с писмените
доказателства, със заключенията на вещите лица и е житейски логично и
обосновано.
В случая, са доказани предпоставките, ангажиращи отговорността на
ответника по чл. 50 от ЗЗД за причинените на ищеца неимуществени вреди -
телесните увреждания и негативните преживявания, вследствие травмите му
от ухапване от кучето му, за което той не е положил дължимата грижа.
Безспорно по делото се установява, че кучето, което е ухапало ищеца и му е
6
причинило телесни увреждания е собственост на ответника и се е намирало
под негов надзор, поради което и следва да се ангажира неговата отговорност.
Доколкото отговорността по чл.50 ЗЗД е безвиновна, поведението на
ответника е ирелевантно / дали инцидентът е настъпил в едната или другата
част на двора на къщата, пред кабинета/, тъй като той отговаря за поведението
на кучето. По смисъла на чл.50, изр.2 ЗЗД собственика на животното отговаря
и за вреди, причинени от животното, вкл. когато то е избягало или се е
загубило.
Законът предвижда обезщетението за претърпени неимуществени вреди
да се определя от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Справедливото
обезщетение, както изисква чл. 52 от ЗЗД за всички неимуществени вреди,
следва да бъде определено като точен паричен еквивалент на болките и
страданията на ищеца, като в зависимост от конкретно установените вреди
следва да бъде определено и дължимото за обезвредата обезщетение.
Паричната сума, която съдът следва да присъди е предназначена да
компенсира в най-пълна степен страданията на ищеца. Според константната
задължителна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, основана на
задължителните указания и разяснения, дадени с т. 11 (раздел II от мотивите
към нея) от ППВС № 4/23.12.1968 г., понятието "справедливост" по смисъла н
а чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства,
които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението
за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със
състоянието на ищеца преди него. Неимуществените вреди нямат парична
оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно
убеждение от съда. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост след преценка на конкретните, обективно
установени факти и обстоятелства - характер и степен на увреждането,
обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и
извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици,
възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и
да се социализира, обществено и социално положение, икономическа
конюнктура и др. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да
се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими
в бъдещето болки и страдания, настъпили в резултат от вредоносното
действие. Неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото
парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за
преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в
съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед
особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не
7
следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за
обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които
могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от
гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера
на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или
в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но рядко те
могат да са идентични.
С оглед така изложените принципни съображения, при определяне на
конкретното обезщетение съдът съобразява следното: вредите са причинени
при внезапно и непредизвикано нападение от голямо куче „Дого аржентено“
срещу ищеца; стрес от нападението и борбата с животното, ухапване; видът,
броя и характера на травмите – разкъсно контузна рана предно радиално на
лява предмишница, пълно разкъсване на артерия радиалис/лъчева/, травма на
флексорен мускул и сухожилие на лява предмишница, охлузни рани в лява
половина на гръден кош и коремна стена, съставлаващи причинена средна
телесна повреда; преживените болки с висок интензитет още в момента на
самото ухапване и при последващото лечение, продължило в следващите дни ;
извършена оперативна интервенция, посещения при лекар; болките при
петдневното болнично лечение в периода от 15.04.2024г. до 19.04.2024г. и
неприятните преживявания във връзка с него; болките при заздравяване след
операцията в периода от 15 дни; при определяне на повисок размер на
обезщетението, съдът взема предвид, че ищецът е на възраст от 60 години с
предхождащи заболявания, които са се влошили в резултаат на инцидента и
причинените уврежданията и произтеклите от инцидента негативни
психически преживявания, психично състояние на посттравматично стресово
разстройство.
При определяне на обезщетението съдът се съобразява и с конкретните
икономически условия в страната към датата на увреждането /м. април 2024г./
и със съдебната практика за размера на присъжданите обезщетения в подобни
случаи.
Предвид изложеното, съдът намира, че справедливо по смисъла на чл.
52 от ЗЗД в случая се явява обезщетение в размер на сумата от 30 000 лв.
Възражението на ответника, че вредите са в резултата на поведението на
ищеца и по изключително негова вина, евентуално за съпричиняване на
вредите от пострадалия, като е предизвикал кучето да прояви естествените за
животинския си вид характеристики-навлязъл е в неговата територия – в
жилищната част на двора, непридружен от стопанина му, е неоснователно.
Ухапването на ищеца е станало след непредизвикано от него нападение
от кучето на ответника порода „Дого аржентино“. То е следствие на
неизпълнението на задължението на ответника да осигури безопасността на
8
хора от животното си чрез, чрез предприемане на съответни мерки. Доколкото
отговорността по чл.50 ЗЗД е безвиновна, поведението на ответника е
ирелевантно / дали инцидентът е настъпил в едната или другата част на двора
на къщата, пред кабинета/, тъй като той отговаря за поведението на кучето.
Ищецът е влязъл в двора на имота на ответника, във връзка с предварителна
уговорка за посещение в лекарския кабинет, като липсват данни по делото да е
бил предупреден да не влиза или да са били налични табели с
предупреждение за опасно куче в имота. От доказателствата по делото не се
установява и, че дворната врата е била затворена или заключена.
В показанията си всички разпитани по делото свидетели посочват, че
имотът на ответника е ограден с висока зидана ограда; дворът е разделен на
две части – едната към жилището, другата към кабинета; За двора и кабинета
има отделна порта – решетка от метални пръчки, като в ляво има звънец.
Между двора към кабинета и двора към жилищната част има порта, която се
заключва с резе от страна на жилището и се отваря в посока към жилищната
част, а външната порта към кабинета се заключва с ключ. От гласните
доказателства обаче не се установява, че към момента на инцидента вратите
/външната и вътрешната са били затворени и заключени/. Ангажираните от
ответника свидетели И.М.М., С.М.И., А.С.А., К.Т.П. и Г.Т.Г. обясняват в
показанията си обичайния ред при който се осъществяват посещенията от
пациентите в лекарския кабинет /пациентите звънят на звънеца или по
телефона за да дойде докторът, да им отвори и да ги допусне в кабинета/,
същите обаче не са присъствали, когато ищецът е пристигнал пред дома на
ответника и не са осведомени за конкретната уговорка между ищеца и
ответника във връзка с прегледа, който е следвало да се извърши на
15.04.2024г., когато се е случил процесния инцидент. От показанията не се
установява, че към дата на инцидента и двете врати са били заключени и какви
уговорки е имал ответника с трети лица във връзка с посещенията им в дома
му. В тази връзка съдът има предвид и показанията на свид. И., който в този
ден е помагал на ответника за почистване на двора, в които заявява, че когато
си тръгнал за обяд, ответника му казал да не звъни при връщането си след
обяд, а да влезе през портата до кабинета, на която щял да остави ключ от
вътрешната страна.
Настоящият състав на съда не кредитира показанията на свид. А., който
е пациент на ответника, в частта в която същия обяснява, че след като е
отишъл до дома на ответника за преглед без предварителна уговорка на
15.04.2024г. след 12 часа и спрял автомобила си на улицата видял че ищецът е
вкарал ръката си между пръчките на портата пред кабинета и бутал нещо, след
което вратата се плъзнала и отворила, ищецът влязъл в двора, а след това по
същия начин отворил и вътрешната врата към жилищната част. Заявеното от
9
свидетеля противоречат на дадените обяснения от ищеца и ответника, че към
момента на инцидента пред къщата на ответника не е имало други хора. Освен
това показанията са неубедителни и вътрешно противоречиви, доколкото
свидетелят е заявил, че се е намирал на отсрещната страна на улицата и от
разстояние около 6-7 метра е успял да види, че ищецът е вкарал ръка между
пръчките на вратата, но и да чуе „изщракване“. Същевременно свидетелят е
заявил, че е видял, че ищецът е отворил и вътрешната врата, чул е лай, но не е
видял как кучето е нападнало ищеца.
От показанията на свид. Н. Б., съпруга на ищеца, която е била очевидец
на инцидента се установява, че при пристигането им пред къщата портата
пред кабинета е била отворена и след като с ищеца влезли в двора и направили
няколко крачки, кучето на ответника ги е нападнало. Показанията на тази
свидетелка кореспондират със заявеното от свидетелите К.П. и Т.Г.,
пристигнали след инцидента, че са видели голямо количество кръв в двора
пред лекарския кабинет. Свидетелите посочват също, че не са влизали в двора
пред жилищната част на имота, поради което и заявеното от тях, че при
надникване през вратата са видели капки кръв в жилищната част не може да
обоснове безспорен извод, че процесния инцидент е станал в жилищната част
на имота, евентуално, че ищецът е влязъл в тази част след като е отворил или
отключил вратата към тази част.
В случая дали ищецът е могъл да избегне нападението ако не беше
влязъл в двора на ответника, където се е намирало кучето е без значение, тъй
като неговото поведение не е причина за нападението и не стои в причинна
връзка с него и с резултата. От доказателствата по делото не се установява
ищецът да е провокирал или нападнал кучето, или да е извършил нещо, което
да го е уплашило. Влизането в двора и опитът да потърси и извика ответника,
съобразно уговорката, че последния ще го приеме за преглед в лекарския си
кабинет, който се намира в жилището му не представлява неправомерно и
съпричиняващо вредата поведение. От данните по делото, съдът намира за
установено, че ищецът е влязъл в имота със знанието и съгласието на
ответника, който е определил час за посещението. Дори да се приеме, че
ищецът е влязъл в имота на ответника без негово знание и съгласие, то това не
освобождава последния от отговорност, тъй като след като е поел грижата и
отговорността по отглеждането на кучето, е следвало да не допуска досег на
животното с хора, като заключи вратата към имота, да го завърже по начин, че
да не може да се освободи. Следвало е да положи необходимата грижа, като
предприеме адекватни мерки, съобразявайки, че в имота влизат непознати
хора, повече от обичайното, поради това, че в него се помещава и лекарски
кабинет.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за
10
неимуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен до размер на
сумата от 30 000 лева, ведно със законните лихви от датата на увреждането-
15.04.2024 г. до окончателното й изплащане.
В останалата част, над 30 000 лв. до претендираните 50 000 лв., искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид несъвпадащите изводи на настоящия съд с тези на окръжния
съд обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът за
заплащане на обезщетение е отхвърлен като неоснователен за сумата от
30 000лв., като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца посочената сума,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди В
останалата обжалвана отхвърлителна част за разликата над 30 000лв., до
50 000лв. решението следва да бъде потвърдено.
При този изход от спора, подлежи на промяна и отговорността за
разноските пред първата инстанция, като решението следва да се отмени в
частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски за
разликата над 2 232лв. до присъдените 5850лв.
Ответникът следва да заплати на адв. К. Д. сумата от 2790лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на ищеца, на основание чл.38, ал.2 ЗА, съразмерна на
уважената част от исковата претенция.
За въззивното производство, ответникът следва да заплати на адв. К. Д.
сумата от 2790лв., представляваща възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство на въззивника, на основании чл.38,ал.2 ЗАдв.
Ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1200 лв.,
представляваща съразмерна на резултата от въззивното производство част от
сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Апелативен съд - Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 7/13.01.2025 г. постановено по гр.д. № 420/2024 г.
по описа на Окръжен съд - Добрич В ЧАСТИТЕ, с които: - е отхвърлен искът
на Б. Р. Б., ЕГН ********** срещу Р. А. с ЛНЧ ********** за заплащане на
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, причинени от
куче, което го е нападнало и ухапало на 15.04.2024г., собственост и намиращо
се под надзора на ответника, ведно със законната лихва от датата на
увреждането (15.04.2024г.) до окончателното изплащане за горницата над
сумата от 30 000 лв. до 50 000 лв.; - Б. Р. Б., ЕГН ********** е осъден да
заплати на Р. А. разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК за горницата над
сумата от 2232 лв. до 5850 лв., като вместо това ПОСТАНОВИ:
11
ОСЪЖДА Р. А. с ЛНЧ **********, да заплати на Б. Р. Б., ЕГН
**********, сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки, страдания и стрес,
всички вследствие телесни повреда, причинена от куче, порода "Дого
Аржентино“, което се е намирало под надзора на ответника, на 15.04.2024 год.,
на основание чл. 50 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на увреждането
(15.04.2024г.) до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7/13.01.2025 г. постановено по гр.д. №
420/2024 г. по описа на Окръжен съд - Добрич В ЧАСТИТЕ, с които: е
отхвърлен предявения от Б. Р. Б., ЕГН ********** срещу Р. А. с ЛНЧ
********** иск за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, причинени от куче, което го е нападнало и ухапало на
15.04.2024г., собственост и намиращо се под надзора на ответника за
разликата над 30 000лв. до предявения размер от 50 000лв.; Б. Р. Б., ЕГН
********** е осъден да заплати на Р. А. сумата 2232лв. - разноски,
съразмерно отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Р. А. с ЛНЧ **********, да заплати на адв. К. Д. сумата от
2790лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото в
първоинстанционното производство процесуално представителство на ищеца,
на основание чл.38, ал.2 ЗАдв и сумата от 2790лв., представляваща
съразмерно с резултата част от адвокатско възнаграждение за осъщественото
във въззивното производство процесуално представителство по реда на чл.38
ЗАдв.
ОСЪЖДА Б. Р. Б., ЕГН **********, да заплати на Р. А. с ЛНЧ
********** сумата от 1200лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12