Решение по дело №717/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1978
Дата: 27 октомври 2021 г. (в сила от 2 юни 2022 г.)
Съдия: Янко Ангелов Ангелов
Дело: 20217180700717
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1978

Град  Пловдив, 27.10.2021 година

 

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Х състав, в открито заседание на шести октомври  през две хиляди и двадесет и първа  година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря  ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и прокурора  П. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдията ЯНКО АНГЕЛОВ административно  дело № 717 по описа за 2021 година и взе предвид следното:            

 

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) и  чл.1, ал.1 от  Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано  по иск от П.С.М. с ЕГН *********** от гр.Карлово, със съдебен адрес:***, офис 2, чрез адв.И.П., с който иск моли съда да осъди Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Пловдив (ОД на МВР-Пловдив), да му заплати сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 85лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди във връзка с извършени медицински прегледи, причинени му вследствие извършено незаконно задържане със Заповед за задържане на лице рег. № 281зз-62 от 22.03.2019г., издадена от полицейски служител в група „Противодействие на криминалната престъпност на сектор “Криминална полиция“ при ОД на МВР Пловдив, Й.Г.-разузнавач, ведно със законната лихва върху сумата, за периода от 19.10.2019 г. /датата на влизане в сила на решението на съда, с което е отменена заповедта за задържане/.

 Фактическите основания, сочени от ищеца за претендираните от него вреди, са незаконното му задържане по реда на чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, отменено впоследствие от съда като незаконосъобразно, както и негативните емоционални преживявания за периода на престоя по задържането в полицейското управление. Посочва, че  е претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в тежки физически травми, повишени нива на кръвна захар, стрес, високи нива на тревожност, нервност, безпокойство, затвореност, изолация от близките му, от приятелската и учебна среда, като тези страдания са продължили повече от осем месеца, но не са отшумяли до момента.

В съдебно заседание ищецът чрез адв. П. поддържа предявените искове, представя писмени бележки, претендира разноски, съгласно представен списък /л.362/.

Ответникът – ОД на МВР Пловдив чрез гл. юрисконсулт И. П. в съдебно заседание и в представен писмен отговор /л.68/ оспорва иска, като счита същия за неоснователен и недоказан по размер. Твърди се липса на причинно-следствената връзка между отмененото като незаконосъобразно задържане и причинените вреди. Алтернативно, моли размера на претендираното обезщетение да бъде намален до справедлив размер, съобразен с конкретния случай. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение, че искът е не е доказан по основание и  размер. 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Предявеният иск е процесуално допустим. Претенцията на ищеца е за присъждането на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени му вследствие извършване незаконно задържане от полицейски служител. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. След като има твърдения за причинена вреда на ищеца за която се твърди, че е в причинна връзка с незаконосъобразното полицейско задържане, е налице спор по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за вреди от административна дейност, който е подсъден на административните съдилища.

Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Съгласно чл.204, ал.1 от АПК иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Заповедта за полицейско задържане е отменена от Административен съд Пловдив по КАНД № 2335/2019г. с влязло в сила решение, поради което са налице предпоставките за завеждане на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и исковата претенция е процесуално допустима.

Разгледана по същество исковата претенция е неоснователна, по следните съображения:

Ищецът П.М. е бил задържан за срок от 24 часа на осн. чл. 72, ал. 1 т.2 от ЗМВР, в която като мотив е посочено, че лицето съзнателно пречи на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба.

Заповедта била обжалвана по съдебен ред, за което е образувано АХД № 247/2019 г. по описа на Районен Съд Карлово, 2 н.с., по което с решение № 99, обжалваната заповед е оставена в сила. С касационна жалба против постановеното решение е образувано КАНД № 2335/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив, XXIV състав., по което с решение № 1925 от 11.10.2019 г., заповед за задържане на лице № 281зз-62 от 22.03.2019 г. издадена от Й.Г.-разузнавач в група „Противодействие на криминалната престъпност" на сектор „Криминална полиция" към РУ - Карлово при ОД на МВР – Пловдив, е отменена.

Фактическото задържане на П.М. е осъществено на 22.03.2019г., в 20.40 часа в гр.Карлово, откаран е в помещение за временно задържане на РУ-Карлово, от където е освободен на 22.03.2019г. в 22.20 часа.

Горните констатации по същество не се оспорват от ответника, с изключение емоционалното състояние, в което ищецът е изпаднал след задържането си. За тяхното установяване съдът изхожда от събраните по делото доказателства, в това число гласните доказателства и експертното заключение по назначената съдебно - медицинска експертиза.

По делото е разпитан свидетелят В. К. В., който в показанията си заявява, че познава добре ищеца, тъй като с баща му са приятели от доста години. През 2019 година за първа пролет трябвало да отидат с бащата на М. до с.Куртово, поради което рано сутринта отишъл до тях и го изчакал пред блока. Когато слезли долу баща и син, свидетелят видял, че П.М. имал наранявания лявата ръка, била леко подута, както и синини по лицето, като не може да посочи къде точно са били. Не може да каже и от какво е притеснението му при шофиране.

По делото е разпитан свидетелят С. М. М. /баща на ищеца/, който в показанията си заявява, че е видял сина си сутринта около 07.30 часа, който бил пребледнял, имал проблем с кръвната захар, кръвонасядания в областта на лявото око и кръвонасядания на външната част на лявата ръка.  Направило му впечатление, че синът му е стресиран и уплашен, и когато минали покрай с.Калояново разминавайки се с полицейска кола,  синът му залегнал в колата. Посетили болница „Пълмед“, където му направили снимка на ръката, поради силна и остра болка и в областта на лицето. В следващите дни посетили и невролог, който му изписал лекарства. Свидетелят сочи, че синът му е притеснен и се страхува  да излиза сам, както и от срещи с униформен полицай. Взимал и хапчета „Сладки сънища“, което продължило доста дълго време след инцидента.

За нуждите на съдебното производство е изготвена и приета без възражения СМЕ, с вещо лице д-р М.Б.. Според изготвеното заключение след инцидента П.С.М. е изпитвал леки по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес, който е траел 10-14 дни, при липсата на усложнения, до тяхното пълно изчезване след неговото приключване. По отношение причинно-следствената връзка между физическите травми и общото здравословно състояние на П.С.М. и в частност инсулинозависимия му захарен диабет, вещото лице посочва, че за стреса  е без значение дали е физически или емоционален. Същият оказва моментно влияние на нивата на кръвната захар, като при стрес или силно напрежение в организма се отделят стресови хормони - адреналин и кортизол. Задачата на адреналина е да подготви организма за предстояща заплаха и причинява ускоряване на сърдечния пулс. Освен това, адреналинът причинява силно покачване на нивата на кръвната захар, защото по този начин организмът се запасява с повече енергия, с която да може да отговори на предстояща заплаха или увреда. Другият стресов хормон кортизол също увеличава освобождаването на глюкоза в кръвта. След отминаване на стресовата ситуация и при правилно контролиран диабет не би следвало да има трайни последици върху здравословното състояние на М..

При тези фактически данни следва да се приеме, че по отношение на ищеца П.М. е  била издадена заповед  по реда и на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, с която М. е задържан за 1 час и 40 минути, която впоследствие била отменена от съда като незаконосъобразна, което от една страна обосновава допустимостта на иска, а от друга страна предявената искова претенция се явява недоказана по основание относно претендираните имуществени и неимуществени вреди, претърпени за периода на задържането, като в тази връзка съдът съобрази следното:

Във връзка с претендираните неимуществени вреди, ще следва да бъде съобразено на първо място, че те се изразяват в засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти, обхващат последиците от засягането на личността и достойнството на пострадалия и неговото добро име в обществото, неговия емоционален живот, физическите и морални страдания, предизвикани от действия на други лица, както и последиците от накърняване на естетическите му чувства.

Съдът намира, че при формалното наличие на първата предпоставка за завеждане на иска по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на служители на РУ-Карлово при ОД на МВР-гр.Пловдив при упражняване на административна дейност, ищецът не е доказал по категоричен начин и останалите две предпоставки на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - реално причинени имуществени и неимуществени вреди, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между тях и сочените действия и бездействия. По делото не са ангажирани никакви доказателства, че действително същият е претърпял неимуществени вреди. Претендираното от лицето обезщетение за неимуществени вреди, по своята същност, има за цел да репарира действително претърпени болка и страдание, които в случая не са подкрепени с доказателства. Неимуществените вреди не могат да се предполагат и макар, като възможна последица, те подлежат на доказване с всички допустими средства във всеки конкретен случай. Съдът намира, че ищецът не е ангажирал доказателства, установяващи претърпени от него болка и страдание. Недоказана е и третата предпоставка за реализиране на отговорност по ЗОДОВ, а именно причинна връзка между сочените действия и бездействия на администрацията и претендираните неимуществени вреди.

По делото не се спори, че П.М. е бил задържан със заповед за задържане. Фактът на задържане и фактическото лишаване на лицето от правото на свободно придвижване, предполага настъпването на негативни емоции, провокирани от поставянето му в изолирана среда, поради което претендираните неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. Създадените за времето на задържане негативни емоции произтичат вследствие на изпълнението на незаконосъобразна принудителна административна мярка, каквато по своята същност е заповедта за задържане. Вредите се изразяват освен в ограничение на свободата на движение на ищеца за времето на задържане и в унижение, както и злепоставяне на доброто му име.

Въз основа на възприетите доказателства, съдът не намира за доказани като факт отрицателните емоции и психически страдания, произтичащи лично за ищеца от задържането. Установява се по безспорен начин, че ищецът е задържан за срок само от 1 час и 40 минути. Посоченият минимален престой в помещение за временно задържане в резултат на наложена принудителна административна мярка по чл. 73 от ЗМВР обективно не би могло да доведе до негативни последици върху емоционалното, психическото и физическото състояние лицето.

Тук е мястото да се посочи, че съдът не кредитира като обективни свидетелските показания на С. М. /баща на ищеца/ като лице, пряко заинтересовано от изхода на делото, чиито показанията не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, в това число и изготвената СМЕ.

Съдът кредитира изцяло заключението по назначената експертиза, като намира същото за обективно, компетентно и безпристрастно. По делото не са заявиха възражения относно заключението обосновани с необходимостта да се приложи разпоредбата на чл.201 от ГПК.

Вещото лице е категорично, че след осъщественият арест на ищеца П.М. на 22.03.2019г. същият е изпитвал леки по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали в рамките на 10-14 дни. Завишените нива на кръвната захар са моментни и след отминаване на стресовата ситуация и при правилно контролиран диабет не би следвало да има трайни последици върху здравословното състояние на М.

Следва да се посочи, че в отменената заповед за задържане е посочен час на освобождаване на ищеца – 22.20 часа, а според свидетелските показания на С. М. /баща на ищеца/, той е видял сина си сутринта около 07.30 часа. Тук възниква въпросът, защо ако в действителност П.М. е бил стресиран, имал е проблем с кръвната захар и е изпитвал силни болки от нанесените му физическите травми не е повикал екип на Спешна помощ, не е посетил незабавно болнично заведение и не е потърсил помощ от семейството и близките си за времето от  22.20 часа на 22.03.2019г. до 07.00 часа на 23.03.2019г.

На следващо място съдът не приема, че по повод задържането, както по време, а и след това, М. е преживял психически дискомфорт, за който всъщност доказателства не се представиха. Ищецът твърди, нанесени вреди върху емоционалното му състояние, но писмени доказателства за потърсена професионална помощ от психиатър или психолог не бяха ангажирани. Твърденията на бащата С. М., при разпита му като свидетел, а именно: „Водихме го при баячки да му гледат, защото всеки един родител е притеснен за здравето на детето. Беше спрял да ходи и по дискотеки.“, имат по-скоро житейски характер и нямат отношение към предмета на доказване по делото.

Въз основа на това съдът не приема да е налице е пряка причинно -следствена връзка между задържането и вредоносния резултат.

По отношение на личностна промяна свързана със задържането и отношението на познати, приятели и др. към него от събраните по делото доказателства не се доказа, че задържането му се е отразило тежко и трудно го е преживял. Не се доказа и че ищеца е започнал да страни от хората. Такива твърдения липсват и в свидетелските показания. С оглед на това, съдът намира, че не е доказана личностна промяна на ищеца свързана със задържането, която да е дала отражение върху контактите му с познати, приятели, колеги.

Недоказани останаха и претендираните неимуществени вреди, изразили се в засягане доброто име на ищеца в обществото. Съдът счита, че в никакъв случай приложените по делото копия от статии в различни медии не са доказателство за променено отношение от страна на семейство, приятели и състуденти към ищеца, а още по-малко причина за това да е задържането на ищеца, което е отменено от съда.  

По отношение претендираните имуществени вреди, съдът намира, че не е налице причинно – следствена връзка между тях и  действията на полицейски органи. От представените и приобщени по делото доказателства безспорно се доказа, че нараняванията на П.М. са получени вследствие на оказана съпротива при задържането му, а не на използвана физическа сила от страна на полицейските служители.

В действителност разходите за проведен медицински преглед и издаване на съдебно-медицинско удостоверение представляват накърняване на имуществената сфера на ищеца, но не са пряка и непосредствена последица от действията на полицейските органи.

Съдът приема, че предявената от П.М. искова претенция за присъждане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 85лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди във връзка с извършени медицински прегледи,  причинени му вследствие извършено незаконно задържане от служители на РУ-Карлово при ОД на МВР-Пловдив се явява и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена

При този изход на делото е основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски. Същите са заявени своевременно. С оглед на това и на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във  вр.  чл. 10, ал. 2 и ал.4 от ЗОДОВ ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника - Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи-Пловдив съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определени на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, а в полза на Административен съд Пловдив сумата от 250 лв. съдебни разноски за СМЕ.

Предвид горното, Административен съд Пловдив, II отделение, десети състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.С.М. с ЕГН ***********, с адрес: ***, иск за сумата от 10 000 лв., претендирано обезщетение за неимуществени вреди, както и за сумата от 85лв. обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие извършено незаконно задържане със Заповед за задържане на лице рег. № 281зз-62 от 22.03.2019г., издадена от полицейски служител в група „Противодействие на криминалната престъпност на сектор “Криминална полиция“ при ОД на МВР Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата, за периода от 19.10.2019 г. /датата на влизане в сила на решението на съда, с което е отменена заповедта за задържане/ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА П.С.М. с ЕГН ***********, с адрес: ***, да заплати на ОД на МВР гр.Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

ОСЪЖДА П.С.М. с ЕГН ***********, с адрес: ***, да заплати в полза на Административен съд Пловдив, сумата от 250 лв. съдебни разноски за назначената съдебно – медицинска експертиза.

Решението може да се обжалва/протестира пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

                  

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: