№ 17396
гр. София, 29.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Гражданско дело №
20231110113130 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, вр. с
чл.124, ал. 1 ГПК, както и осъдителен иск с правно основание чл.221, ал.1 ЗЗД.
Ищецът М. И. Ж. твърди, че на 05.09.2022 г. в качеството му на представляващ
дружество .... сключил Рамков договор за срок от една година с дружество ..., по
силата на който представляваното от него дружество се задължило да предоставя
консултантски услуги и услуги по разработването на програмни продукти, срещу
задължението на ответното дружество да заплаща възнаграждение, уговорено в
съответната поръчка към Рамковия договор. Твърди, че в договора е определено
работно време за дейността, а именно от 10:00 ч. до 19:00 ч, както и работно място –
офис. Излага доводи, че на същия ден – 05.09.2022 г. между двете дружества било
сключено допълнително споразумение № 1 (поръчка, заявяваща работен екип) към
Рамковия договор, съгласно което ответното дружество ще заявява и поръчва услуги
по негово задание, а представляваното от ищеца дружество ще предоставя тези услуги
чрез посочения екип – ищецът М. И. Ж., като същият се явява и собственик и
управител на дружеството ...., срещу възнаграждение в размер на 72,34 лева без вкл.
ДДС на час на ден, като за един ден се счита отработеното време от 8 часа, а
възнаграждението е месечно и се заплаща след представяне на месечен отчет. Било
уговорено, че поръчката може да бъде прекратена или по взаимно съгласие или чрез
двумесечно писмено предизвестие, както и че „отсъствие поради отпуск трябва да
бъде предварително одобрено от Възложителя“. Ищецът сочи, че така сключеният
1
договор представлява прикрит трудов договор. Поддържа, че на 11.11.2022 г. получил
имейл от ответника, в който било изразено желание за прекратяване на сключения
договор, без да спази уговореното двумесечно предизвестие. Предвид на това, ищецът
моли съда да установи наличието на прикрит трудов договор между страните, както и
да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 4 900 лева, частично от общата
сума в размер на 19 097 лева, представляваща дължимо обезщетение на за периода на
предизвестието, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът ... е подало отговор на
исковата молба, в който твърди, че сключеният договор между него и ищеца има
характера на договор за изработка, като излага подробни съображения за това и моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл.357, ал.1, вр. чл.124, ал.1 КТ:
С доклада по делото и в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК е
разпределена доказателствената тежест по правно релевантните факти, като в тежест
на ищеца е вменено да докаже, че е налице съществуването на трудово
правоотношение, което включва пълното му определено от закона съдържание с
всички съществени компоненти.
Съгласно чл.357, ал. 1 КТ трудови са споровете между работника или служителя
от една страна и работодателя, от друга страна, относно възникването,
съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения.
На първо място, относно допустимостта на предявения иск, настоящият съдебен
състав намира за необходимо да отбележи, че разпоредбата на чл. 357, ал. 1 КТ
изрично предвижда правната възможност за предявяване на иск относно
съществуването на трудово правоотношение. В тази връзка, съдът намира предявения
иск за допустим.
Не е спорно между страните, че на 05.09.2022 г. е сключен Рамков договор
между ... и .... за следното: ... възлага, а .... приема да предоставя консултантски услуги,
както и да предоставя услуги по разработването на програмни продукти,
конкретизирани от ... в двустранно подписани поръчки. Не се оспорва и
обстоятелството, че посочените дружества са подписали допълнително споразумение
№1. Единственият спорен по делото въпрос е дали сключеният договор има характера
на трудов такъв или на граждански, в частност договор за изработка.
Трудовите правоотношения и гражданските правоотношения, при които се
полага труд, са различни. Те се отличават по своя предмет, като при трудовото
2
правоотношение се дължи престиране на работна сила на работника или служителя в
рамките на определено работно време и при спазване на трудовата дисциплина, а при
гражданското правоотношение се дължи престиране на конкретен резултат на труда.
Според чл. 61, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва между работника или
служителя и работодателя. Съдържанието на трудовия договор се състои от две части
– законово и договорно. Законово е съдържанието на трудовия договор, което следва
пряко от закона и се включва в договора по силата на закона. Със сключването на
индивидуалния трудов договор страните се присъединяват към законовите
разпореждания, без да могат да ги изменят или отменят. Минимално необходимото
съдържание на трудовия договор е определено в чл. 66, ал. 1 КТ – данни за страните,
място на работа, наименование на длъжността и характера на работата, датата на
сключването на договора и началото на неговото изпълнение, времетраенето на
договора, размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на
допълнителните платени годишни отпуски, еднакъв срок на предизвестие и за
двете страни при прекратяване на договора, основното и допълнителните
трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на
тяхното изплащане, продължителността на работния ден или седмица. Във връзка
с трудовия договор за работника или служителя възникват и редица права – правото на
трудово възнаграждение, правото на почивка, на отпуск, на обезщетения и пр.
Предметът на трудовия договор е самото предоставяне на работна сила. Рискът се
носи от работодателя, а работникът е подчинен и зависим от работодателя. Втората
основна част от съдържанието на трудовия договор е договорна. Тя се включва
изрично в трудовия договор и се определя по волята на страните и постигнатото
между тях съгласие.
При гражданските правоотношения, в т. ч. в разновидността им на договор за
изработка по ЗЗД се дължи определен резултат. Страните по този договор са
равнопоставени и независими. При гражданското правоотношение не се предоставя
работна сила, а определен резултат, изработване на готов продукт или произведение,
извършване на определена услуга. Изпълнителят и възложителят сами организират
трудовата си дейност и постигат дължимия резултат.
В този смисъл, настоящият състав намира, че сключеният между страните по
делото договор има характер на граждански такъв и в частност на договор за
изработка. Това е така поради следното:
Сключеният между ... и ...., представлявано от ищеца М. Ж., договор не съдържа
минимално необходимото съдържание, посочено в разпоредбата на чл.66 КТ, за да
бъде определен като трудов договор. В него липсва конкретно посочване на
длъжността и характера на работата, каквото е изискването на чл.66, ал.1, т. 2 КТ. В
договора е посочено, че предмет на същия е предоставяне на консултантски услуги и
3
услуги по разработването на програмни продукти, конкретизирани от ... в двустранно
подписани поръчки. Понятието „поръчки“ е конкретизирано в самия договор, като е
посочено, че същите представляват споразумение в писмен вид, съдържащо
информация за предмета на поръчаната работа. В този смисъл, съдът намира, че
договорът е сключен именно за постигането на определен резултат, който следва да
бъде поръчан от възложителя и изпълнен от доставчика, което го характеризира като
граждански такъв.
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 5 КТ трудовият договр следва да определя размера на
основния и удължения платен годишен отпуск. Видно от представения по делото
договор в същия липсват уговорки за годишен отпуск на лицето, а е уговорено, че
„отсъствието поради отпуск следва да бъде предварително одобрено от възложителя“,
но няма данни нито за полагащия му се основен годишен отпуск, нито за удължения
такъв. Същото обстоятелство води на извода за равнопоставеност на двете страни,
характерно именно за гражданския договор, а не за поставянето на двете в йерархична
зависимост.
Отделно от това, в самия договор в т.3 от същия е посочено, че
възнаграждението, което е следвало да получава доставчика, следва да бъде
определено във всяка конкретна поръчка, а не е фиксирана точна сума, каквото е
изискването на чл.66, ал.1, т. 7 КТ.
В договора не е визирано и мястото на работата. Уговорено е единствено, че за
изпълнението на предмета на договора и при липса на специална уговорка в
поръчката, услугите се извършват в офиса на доставчика и спрямо неговото работно
време. Тази уговорка обаче не означава регламентиране на място на работа по трудов
договор. В случая е постигнато съгласие при необходимост да се ползва материалната
база на възложителя, което е в съответствие с обстоятелството, че мястото на
изпълнение на договора за изработка се определя от изпълнителя или зависи от
естеството на изработката.
В договора не е посочено и работно време, продължителността на работния ден
и работната седмица, като е посочено, че времевият интервал, когато се предоставят
услугите, се определя в самата (конкретната) поръчка, т.е. същият зависи от характера
на работата, която следва да бъде извършена и която не е конкретно определена в
договора.
Не се установява ищецът да е бил подчинен на ответника и да се е намирал в
положение на йерархична зависимост от него – да е трябвало да работи под негов
контрол, указания, нареждания и ред, създаден от ответника.
В този смисъл не са налице основните елементи от минимално определеното в
чл. 66, ал. 1 КТ съдържание на трудовите договори, поради което и съдът намира, че
сключеният между страните договор не отговорят на характеристиките на трудов
4
такъв.
Обстоятелството, че ищецът е единственият служител на дружество .... не
означава, че същото има характера на страна работник или служител по смисъла на чл.
61 КТ, доколкото юридическото лице и неговите работници или служители са
различни правни субекти. Предвид на това, съдът намира, че обстоятелството, че М.
Ж. е единственият служител на дружеството не превръща сключения договор в трудов
такъв.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен, доколкото сключеният между страните договор има
характера на граждански такъв, в частност договор за изработка, а не на трудов по
смисъла на чл. 61 КТ.
Относно искът по чл. 221, ал. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е съществувало
трудово правоотношение, което е било прекратено едностранно без предизвестие от
страна на работодателя на някое от основанията, за които е предвидено предизвестие в
КТ, при което размерът на това обезщетение възлиза на брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя за срока на предизвестието по чл. 326 КТ.
Доколкото по делото не се установи да е налице трудово правоотношение между
... и М. И. Ж., то е безпредметно обсъждането на другите предпоставки, включени във
фактическия състав на вземането по чл. 221, ал. 1 КТ.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл.78,
ал. 3 ГПК. Предвид представения по делото списък по чл. 80 ГПК, договора за правни
услуги и представеното по делото преводно нареждане, ответникът е направил
разноски в размер на 2552,40 лв. за адвокатско възнаграждение, които ищецът следва
да бъде осъден да му заплати.
Ищецът няма право на разноски.
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса
следва да останат за сметка на съда.
Воден от горното, Софийски районен съд, 87 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. Ж., ЕГН **********, срещу ..., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ....., иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, вр с чл.
124, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на прикрит трудов договор между ... и
М. И. Ж. от 05.09.2022 г., именуван Рамков договор между ... и ...., като неоснователен.
5
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. Ж., ЕГН **********, срещу ..., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ....., иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за
заплащане на сумата от 4 900 лв., предявен частично от сумата от 19 097 лв.,
представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестието при прекратяване на
трудовото правоотношение едностранно от страна на работодателя, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. И. Ж., ЕГН **********, да
заплати на ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ....., сумата от 2552,40 лв.
– разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6