Решение по дело №1731/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2267
Дата: 21 юни 2022 г.
Съдия: Иван Александров Стоилов
Дело: 20221110201731
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2267
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110201731 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 2131/23.09.2021 г., издадено от Станимир Пеев – председател на Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА ДРВВЗ),
на **********,
за това, че „ДИЛОР“ ЕООД, в качеството на юридическо лице, регистрирано като
търговец, което през предходната календарна година е извършило на територията на
страната дейност по вътрешнообщностни пристигания (ВОП) на смазочни масла, други
масла, в т. ч. базови масла – енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент
(ЕО) № 1099/2008, не е представило в Централно управление (ЦУ) на ДА ДРВВЗ, гр. София,
ул. Московска № 3, в срок до 15.02.2021 г. справка-декларация по образец за предходната
календарна година (2020 г.) с информация за:
1. произведените и/или продадените за потребление количества нефтопродукти по
чл. 2, ал. 1 и тежки горива;
2. количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и тежки горива, възложени за
производство и/или преработка, както и за потребените от тях и/или продадените за
потребление;
3. количествата внесени, изнесени, доставени от вътрешнообщностни пристигания,
както и тези напуснали територията на страната като вътрешнообщностни изпращания
и/или предназначени за международни морски бункерни доставки на енергийни продукти
по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива;
1
4. наличните количества енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от
Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива към 1 януари и към 31 декември;
5. количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от внос и вътрешнообщностни
пристигания, предназначени за запаси за извънредни ситуации;
6. количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от внос и вътрешнообщностни
пристигания, продадени на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните
работи и Държавното предприятие "Държавна петролна компания" и предназначени за
създаване и/или възстановяване на държавни резерви, военновременни запаси, ведомствени
военновременни запаси, запаси за извънредни ситуации и целеви запаси от горива, съгласно
чл. 4, ал. 2 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН).
С горното била нарушена разпоредбата на чл. 4, ал. 2, вр. чл. 60, ал. 2, пр. 1 от
ЗЗНН, поради което на основание чл. 60, ал. 2, пр. 1 от ЗЗНН, на „ДИЛОР“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от „ДИЛОР“ ЕООД, чрез процесуален
представител, който в подадената жалба моли наказателното постановление да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з. се изтъква, че жалбата
била допустима, а АНО неправилно се бил позовал на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, че НП било
„връчено“ на 07.12.2021 г. АУАН бил издаден след изтичане на тримесечния срок по чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН, тъй като, предвид предоставената служебна информация от Агенция
„Митници“ на ДА ДРВВЗ по реда на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН, както и срокът за подаване на
декларацията по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН, който изтекъл на 15.02.2021 г., още на следващия ден
(16.02.2021 г.) АНО е разполагал с цялата необходима информация, за да установи
нарушението и неговия автор. В този смисъл тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН
бил изтекъл на 16.05.2021 г., а АУАН бил издаден на 28.05.2021 г. Излагат се и аргументи за
маловажност на случая. В с. з. се допълва, че навсякъде се цитирал констативен протокол №
617/2204.2021 г., но в него не се споменавали никакви масла, а други продукти, което също
възпрепятствало правото на защита. Претендират се разноски в размер на 500 лева.
Административно наказващият орган изпраща представител, който моли издаденото
НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като излага мотиви за това.
Подчертава се, че срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН бил спазен, тъй като информацията от
Агенция „Митници“ не била единствен източник и изисквала допълнителна обработка и
проверка. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
В атакуваното НП № 2131/23.09.2021 г. е налице служебно отбелязване, че същото е
връчено на 07.12.2021 г. и на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е влязло в сила на 15.12.2021
г. За да се позове на разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН („ Когато нарушителят или
поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е
неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то
се счита за връчено от деня на отбелязването“), АНО е взел предвид две върнати цялост
известия за доставяне от „Български пощи“ от 23.09.2021 г. и 10.11.2021 г. с отбелязване
2
„непотърсени“. Разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН обаче няма предвид фактическото
ненамиране на нарушителя на адреса му на определена дата и час, а безспорни факти, че
към момента на посещението същият вече не живее на адреса и кумулативно с това „новият
му адрес е неизвестен“. Изричното уточнение за това кумулативно обстоятелство от страна
на законодателя е именно за да се отграничат случаите на недостатъчно положени адекватни
усилия по връчване на НП от съставомерната хипотеза на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. В случая е
налице единствено отбелязване, че пратката с атакуваното НП не била потърсена, което не
може да се приравни на ненамиране на адреса. Още повече, че се касае за юридическо лице,
вписано в ТР и с много начини за призоваване, включително електронна поща. В този
смисъл, АНО неправилно се е позовал на хипотезата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, която не е
била налице. С оглед горното, жалбата се явява допустима и, доколкото не се установява
противното, същата е подадена в срок.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването му по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушението; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (съобразно
разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗНН и приложено заверено копие от Заповед № РД-10-114
от 22.04.2020 г., допълнена със заповед № РД-10-102 от 14.04.2021 г. на председателя на ДА
ДРВВЗ, относно компетентността на актосъставителя П.П.); нарушените законови
разпоредби са посочени в АУАН и НП по непротиворечив начин; АУАН законосъобразно е
съставен на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя, след като същият
надлежно е бил поканен за съставяне на АУАН с писмо изх. № 2131/25.05.2021 г. (получено
срещу подпис, видно от обратна разписка, на 26.05.2021 г.), но не се е явил и не е изпратил
представител, като е изпълнено задължението по чл. 43, ал. 4 от ЗАНН за последващо
връчване на АУАН (връчен на 26.07.2021 г.); АУАН е издаден в рамките на тримесечния
срок по чл. 34, ал. 1 от установяване на нарушителя; НП е издадено в рамките на
шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, тоест не се констатират нарушения по чл. 42 и
57 от ЗАНН.
Съдът не споделя изложените аргументи за издаване на АУАН след изтичане на
тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Следва да се има предвид, че контролната
дейност по установяване на нарушения на ЗЗНН, по смисъла на чл. 55, ал. 4 и ал. 5 от ЗЗНН,
се осъществява не от Агенция „Митници“, а от изрично определени със заповед на
председателя на ДА ДРВВЗ длъжностни лица от ДА ДРВВЗ. По смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2
от ЗЗНН, Агенция „Митници“ предоставя на ДА ДРВВЗ ежегодно до 31 януари информация
за предходната календарна година относно количествата осъществени внос, износ,
международни морски бункерни доставки, вътрешнообщностни пристигания и
вътрешнообщностни изпращания на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от
Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива и за лицата, които са ги осъществили. Агенция
„Митници“ няма нормативно задължение да предоставя на ДА ДРВВЗ информация за
лицата, които не са подали декларация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН до 15.02.2021 г.. Установяване
на последното обстоятелство е от компетенцията на ДА ДРВВЗ, което предполага
задължителна проверка на информацията на Агенция „Митници“ по чл. 4, ал. 3, т. 2 от
ЗЗНН. Фактите по делото сочат, че всички обстоятелства, свързани с установяване на
лицата, неподали до 15.02.2021 г. декларация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН, са станали известни на
актосъставителя на 14.05.2021 г., когато е бил изготвен Констативен протокол №
1590/14.05.2021 г. В този смисъл, АУАН № 2131/28.05.2021 г. е издаден както в
тримесечния срок от установяване на нарушението и откриване на нарушителя, така и в
рамките на субсидиарния едногодишен срок, спрямо датата на твърдяното нарушение.
3
3.Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
Съгласно предоставена в началото на 2021 г. информация по чл. 4, ал. 3 от ЗЗНН от
Агенция „Митници“ и въз основа на извършена проверка от служители на ДА ДРВВЗ,
обективирана с Констативен протокол № 617/22.04.2021 г., дружеството **********, било
осъществило през 2020 г. ВОП на Газ пропан-бутан - общо 19,500 тона, предназначен за
продажба на вътрешния пазар. Осъществяването на проверката и съставянето на
констативния протокол били в присъствието на управителя на „ДИЛОР“ ЕООД.
За „ДИЛОР“ ЕООД, след като е осъществило ВОП през 2020 г. на нефт/суров нефт и
нефтени продукти, било възникнало задължение по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН, да представи в ЦУ
на ДА ДРВВЗ, гр. София, ул. Московска № 3, в срок до 15.02.2021 г. справка-декларация по
образец за предходната календарна година (2020 г.), съдържаща информацията по чл. 4, ал. 2
от ЗЗНН. Такава декларация не била подадена нито в законоустановения срок, нито до
приключване на проверката с издаване на АУАН от 28.05.2021 г.
Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол №
1590/14.05.2021 г.

от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетелите, осъществили проверката,
в лицето на П.П., В.К. и М.Л., както и от приложените по делото писмени доказателства, във
вид на заверени копия, както следва: извлечение от ТРРЮЛНЦ по отношение на „ДИЛОР“
ЕООД; Констативен протокол № 617/22.04.2021 г., ведно с приложения (фактури и отчет);
Констативен протокол № 1590/14.05.2021 г. и Заповеди на председателя на ДА ДРВВЗ.
Гласните доказателства са изчерпателни, логични и абсолютно кореспондиращи
помежду си, поради което Съдът ги кредитира изцяло. Същите кореспондират и на
писмените доказателства, като в съвкупност с тях допринасят за установяване на
фактическата обстановка. Последната не се опровергава от нито едно гласно или писмено
доказателство.
При така установената фактическа обстановка, безспорно е доказано, че през 2020 г.
„ДИЛОР“ ЕООД е било осъществило ВОП на Газ пропан-бутан - общо 19,500 тона,
предназначен за продажба на вътрешния пазар. Това обстоятелство не се оспорва и се
потвърждава от изготвения (в присъствието на управителя на дружеството) и неоспорен
Констативен протокол № 617/22.04.2021 г. Газ пропан-бутан е „нефтопродукт“ по смисъла
на чл. 2, ал. 2, т. 4 от ЗЗНН, както и представлява „енергиен продукт“, включен в
Приложение А, глава 3.4 „Нефт (суров нефт, нефтени продукти)“ от Регламент (ЕО) №
1099/2008 – в подточка 3. 4. 2. „Течни въглеводороди от природен газ (ТВПГ)“.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от ЗЗНН, всяко лице, което е осъществявало
ВОП на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и
4
тежки горива през предходната календарна година, е длъжно да създаде, да съхранява,
обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации
в количество, пропорционално на участието му спрямо общото участие на всички
задължени лица, в общия нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на територията
на страната през предходната календарна година. Последното прави „ДИЛОР“ ЕООД
„задължено лице“ по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗНН, като предвид осъществения ВОП
през 2020 г. на „енергиен продукт“, включен в Приложение А, глава 3.4 „Нефт (суров нефт,
нефтени продукти)“ от Регламент (ЕО) № 1099/2008 – в подточка 3. 4. 2. „Течни
въглеводороди от природен газ (ТВПГ)“, „ДИЛОР“ ЕООД е бил обвързан и със
задължението си по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН („Всички български и/или чуждестранни физически
и юридически лица, регистрирани като търговци, както и техните клонове, които през
предходната календарна година са извършвали на територията на страната дейности по
внос и/или вътрешнообщностни пристигания на енергийни продукти по приложение А,
глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива, както и дейности по
производство и възлагане на производство на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и на тежки
горива, изготвят и представят в Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни
запаси" ежегодно до 15 февруари справка-декларация по образец за предходната
календарна година с информация за: 1. произведените и/или продадените за потребление
количества нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и тежки горива; 2. количествата
нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и тежки горива, възложени за производство и/или
преработка, както и за потребените от тях и/или продадените за потребление; 3.
количествата внесени, изнесени, доставени от вътрешнообщностни пристигания, както и
тези напуснали територията на страната като вътрешнообщностни изпращания и/или
предназначени за международни морски бункерни доставки на енергийни продукти по
приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива; 4. наличните
количества енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) №
1099/2008 и тежки горива към 1 януари и към 31 декември; 5. количествата
нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от внос и вътрешнообщностни пристигания, предназначени
за запаси за извънредни ситуации; 6. количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от внос и
вътрешнообщностни пристигания, продадени на Министерството на отбраната,
Министерството на вътрешните работи и Държавното предприятие "Държавна
петролна компания" и предназначени за създаване и/или възстановяване на държавни
резерви, военновременни запаси, ведомствени военновременни запаси, запаси за извънредни
ситуации и целеви запаси от горива“).
Фактите по делото непротиворечиво сочат, че „ДИЛОР“ ЕООД не е изпълнило
задължението си по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН, поради което с бездействието си, на 16.02.2021 г.
(първата дата, следваща последния ден от законоустановения срок) е осъществило формално
нарушение на посочената разпоредба. На така осъщественото нарушение безспорно
съответства правилно приложената относима санкционна разпоредба на чл. чл. 60, ал. 2, пр.
1 от ЗЗНН („На лице, което не представи справка-декларация в срока по чл. 4, ал. 2 или
5
предостави невярна информация в справка-декларацията, се налага имуществена санкция
от 2000 лв.“), поради което наложената законодателно фиксирана имуществена санкция от
2000 лева се явява правилна и законосъобразна.
Съдът не счита, че случаят може да бъде отчетен като „маловажен“ по смисъла на §
1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Вярно е, че (доколкото не се установява противното) нарушението е
извършено за първи път, но това в случая е единственото смекчаващо обстоятелство. На
него противостоят отегчаващите обстоятелства, че не се касае за минимално или гранично
закъснение от срока по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН, а изцяло за неизпълнение на задължението по
подаване на декларация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН до приключване на административно-
наказателното производство с издаване на НП.
С оглед потвърждаването на атакуваното НП, искането на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и съобразено с действащата към
момента на изготвяне на настоящото съдебно решение разпоредба на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН
(„ В полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование “). Съобразно разпоредбата на
чл. 27е („Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.“) от Наредбата за заплащане на правната помощ,
„ДИЛОР“ ЕООД следва да заплати на ДА ДРВВЗ юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 2131/23.09.2021 г., издадено от Станимир Пеев –
председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА
ДРВВЗ), на **********.
ОСЪЖДА „ДИЛОР“ ЕООД, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, да заплати на ДА
ДРВВЗ сумата от 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6