О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
14.09.2021 година гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в закрито
заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия: Димитър Гальов
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 2064 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.256, вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от Д.В.С., с адрес: ***, с характер на искане с
правно основание чл.256 от АПК, с което по същество се иска „отмяна на бездействието“,
обективирано в писмо в писмо, изх.№ 21060404 от 06.08.2021г. и по същество се
иска задължаване на ответника- Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-
гр.Бургас да разпореди извършване на изрично предвидени контролни правомощия на
Д“ИТ“-гр.Бургас, като извърши проверка на дейността на административното
ръководство на СУ „Иван Вазов“- гр.Поморие. Иска се съдът да даде задължителни
указания за извършване на проверка по подаден от жалбоподателя документ- вх.№
21076448 от 04.08.2021г. в рамките на правомощията на административния орган по
чл.399, ал.1 от Кодекса на труда за упражняване на контрол за спазване на
трудовото законодателство и при установяване на изложените от жалбоподателя
нарушения да даде на административното ръководство на училището задължителни
указания, по реда на чл.404, ал.1, т.1 от КТ за отстраняване на нарушенията и
отстраняване на последиците от тях.
В резюме, доводите на жалбоподателя,
на които основава искането си по реда на чл.256 от АПК са следните:
Г-жа
Д.С. е подала на 04.08.2021г. документ до Дирекция „Инспекция на труда“-Бургас,
в качеството на контролен орган осъществяващ надзор за спазване на трудовото
законодателство. В жалбата си, оспорва тезата на ответника, че този документ е
„Сигнал“, по смисъла на чл.107, ал.4 от АПК, макар по същество твърденията да
съставляват именно сигнализиране на Д“ИТ“ за осъществени според нея
незаконосъобразни действия от страна на длъжностно лице от цитираното учебното
заведение, адресиран до този административен орган, в чийто ресор е
осъществяването на контрол по спазване на трудовото законодателство.
Видно от приложеното по преписката заверено копие на подадената жалба до
Директора на Д“ИТ“-гр.Бургас се сочи, че г-жа С. работи по трудов договор в
цитираното учебно заведение вече на постоянен договор. Описват се проведени
разговори, първоначално по телефон, а по-късно и лично в учебното заведение
между нея и лице, което е посочено като „временно изпълняващ длъжността
директор“, в които са обсъдени резултати от работата на жалбоподателя, в
качеството на учител по математика, като й било вменено, че са постъпили
„множество оплаквания“ срещу работата й. Жалбоподателят се почувствала унизена
и оскърбена, а също така се разстроила, което рефлектирало върху здравословното
й състояние. Според заявеното от изпълняващият длъжността директор, учителят не
се справяла с работата си и и й било съобщено, че „трябва да се разделим“.
Обяснено й било, че има „лесен“ начин, както и „труден такъв“, като било
намекнато, че са водени разговори с адвокатите на училището. В жалбата до Д“ИТ“
се сочи, че с действията си, изпълняващият длъжността директор е направила опит
да изнудва г-жа С. сама да поиска прекратяване на трудовото правоотношение. По
този начин, според жалбоподателя се заобикалят изрично предвидените основания
по чл.328 и чл.330 от КТ относно прекратяване на трудовия договор от
работодателя, с което и е оказван натиск сама да „упражни“ правата си по чл.327
от КТ.
С писмо, изх.№ 21060404 от 06.08.2021г., адресирано до жалбоподателя,
директорът на Д“ИТ“-Бургас е посочил, че след преглеждане на подадения от нея
сигнал, доколкото от същия става ясно, че все още не е налице прекратяване на
трудовото правоотношение, по повод на което се търси съдействие, подателят на
сигнала е информирана, че сезираният административен орган не може да вземе
отношение по бъдещи евентуални правни спорове, включително такива, касаещи
бъдещо прекратяване на трудовото правоотношение между работник и работо-дател.
Освен това, е посочено, че при постановяване на акт за прекратяване на
трудовото правоотношение, ако счита, че същото е незаконосъобразно, адресатът
на тази заповед има правото да я оспори пред съответния съд, който единствен
има подобна компетентност, съгласно чл.357 от КТ.
Ответната страна- Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Бургас
представя административната преписка по цитираната жалба, с характер на сигнал,
подаден от жалбоподателя Д.С., а в съпроводителното писмо се съдържа подробно
становище за недопустимост на подадената жалба до съда. Застъпва се тезата, че
атакуваното пред съда писмо от 06.08.2021г., съдържащо отговор до подателя на
жалбата /сигнал/ няма характер на индивидуален административен акт, по смисъла
на чл.21, ал.1 от АПК, с което се иска оставянето й без разглеждане.
Административен съд– град Бургас,
като взе предвид доводите на жалбоподателя и направените в искането и
уточнението към него искания до съда, въз основа разпоредбите на закона, за да
се произнесе по ДОПУСТИМОСТТА на производството, съобрази следното:
На първо място,
следва да се отбележи, че в настоящото производство не се оспорва
административен акт, а с оглед волеизявленията на г-жа С., включително
обективираните искания в уточнителна молба от 01.09.2021г. става ясно, че се
търси защита по реда на чл.256 от АПК, в което осъдително производство по
същество се иска задължаване на ответника, в качеството на административен
орган да преустанови бездействието си да осъществи предвидени в закона негови
правомощия, като извърши проверка на административното ръководство на
посоченото учебно заведение и да даде необходимите предписания по реда на
чл.404, ал.1, т.1 от КТ.
Според указаното в
чл.256, ал.3 от АПК, с решението си съдът осъжда административния орган да
извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането.
Ясна е волята на г-жа С.,
обективирана в жалбата, с характер на искане по реда на чл.256 от АПК и нейното
уточнение, че се търси защита по реда на чл.256 от АПК, макар да е обективирано
и искане за отмяна на т.нар. „отказ“, съдържащ се в писмото до г-жа С.,
изпратено от Директора на Д“ИТ“-Бургас на 06.08.2021г. По този начин, оспорващата
страна по същество иска отмяна на неоснователното бездействие на органа да
изпълни вменените му от закона правомощия по контрол на трудовото
законодателство и да бъде задължен органът да извърши
такива действия.
Нормата на чл.256,
ал.1 от АПК изрично предвижда при оспорване бездействието на
административния орган да се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на
индивидуалните административни актове.
Общата
разпоредба на чл.147, ал. 1 от АПК, съгласно която право да оспорват административния акт имат
гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са
нарушени или застрашени от него, или за които той поражда задължения, несъмнено
намира приложение и в производството по оспорване на бездействия.
Производството по реда на Глава петнадесета,
Раздел II от АПК дава възможност за защита на гражданите и
организациите срещу бездействието на администрацията, когато органите са
задължени да извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт
фактически действия. Процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск
и в двете хипотези на чл. 256
от АПК (съответно ал. 1 и ал. 2), е наличие на правен интерес от
търсената защита, изразен в нарушени или застрашени права, свободи или законни
интереси на оспорващия, като целта е това нарушение да бъде преустановено и да
се извърши предписаното от закона действие.
Наличието у оспорващия на правен интерес,
който се извежда от неблагоприятното засягане с бездействието на защитими от
закона негови субективни права, е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на оспорването, за чието наличие съдът е задължен да следи
служебно.
В случаят, заявените обстоятелства не
установяват наличието на такъв интерес. Това е така, защото не се и твърди към
момента на сезирането спрямо жалбоподателя да са предприети действия, с оглед
прекратяване на трудовото правоотношение. Както самият жалбоподател описва,
след явяването й в учебното заведение е проведен единствено разговор между нея
и лицето изпълняващо длъжността директор, но реално липсват конкретни факти и
обстоятелства, с които се засяга трудовото правоотношение на учителя към
момента на сезирането на Д“ИТ“. Не се и твърди да са изменени условията на
работа или наличието на някакви факти и обстоятелства обосноваващи извод за
поставянето й в неблагоприятни условия на труд.
Наличието на различни гледни точки относно
успешното обучение или по-конкретно резултатите на учениците, обучавани от
конкретния учител в случаят не могат да бъдат разглеждани и обсъждани в
настоящото производство и не са в компетентността нито на административния
орган, нито на съда в производството по чл.256 от АПК. Фактът, дали и какво
наблюдение на работата на учителя ще бъде извършвано от ръководните лица на
учебното заведение и/или от други компетентни органи също не би могло да се
обсъжда.
Коректно е описано в отговора на Д“ИТ“ до
жалбоподателя, че инспекцията няма правомощие да проверява законосъобразността
на евентуално издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение,
която компетентност има само съдът, който осъществява защита срещу незаконно
уволнение.
Обективно не би могло да се иска
извършването на действия, с които занапред жалбоподателя да бъде защитен от
такова евентуално уволнение, предвид факта, че няма как да се осъществи защита
срещу бъдещи действия от страна на административното ръководство, чийто
характер е неизвестен и не може да се заяви какво точно би извършил
административният ръководител, с което би навредил на работника /служителя/, за
да се противопостави органът на такива бъдещи действия и то неясно по какъв
начин.
В този смисъл, претендирането на подобни
действия от страна на контролния орган е лишено и от предмет.
Колкото до факта, че е проведен разговор,
в който жалбоподателят е била уговаряна да напуска работата си, ако счита, че
тези действия на лицето, заемащо ръководна длъжност осъществяват „принуда“, „изнудване“ или съставляват „закана“ за неправомерни действия срещу
личността на учителя, то същите биха били деяния от компетентността на съвсем
различни държавни органи и евентуално пострадало от такива деяния /престъпления/ лице може да ги сезира,
ако намери това за необходимо.
Бъдещи трудовоправни спорове, ако и да
възникнат такива, не могат да обусловят задължение на административния орган,
който е сезиран да извърши понастоящем исканите от жалбоподателя действия.
Всъщност, органът е извършил необходимата преценка на подадената жалба от
страна на жалбоподателя, при положение, че именно въз основа на тази жалба е
изпратен изричен писмен отговор до г-жа С.. Различна е само интерпретацията,
която жалбоподателят прави на естеството на този отговор. Това, че от страна на
Д“ИТ“ е изпратено писмо с описаното съдържание не означава, че органът не е
предприел необходимите действия в своята компетентност, т.е. е отказал да
извърши проверка или бездейства неоснователно. Напротив, именно сезираният
административен орган разполага с оперативна самостоятелност да прецени какви
точно действия следва да се извършат по повод една или друга жалба, сигнал и
прочие. Не би могло съдът да разпорежда на органа, извършвал контрол съгласно правомощията
по чл.399 от КТ какви точно действия следва да извърши по така подадената
жалба. Тази преценка е предоставена единствено на Инспекцията по труда, който
орган извършва вменената от законодателя дейност. В случаят, дали следва да се
извърши проверка на място, в учебно заведение и т.н. и дали да се изискат
обяснения /сведения/ от лица, от кои точно, какви действия да се предприемат
след това, дали да се съставят актове за установяване на нарушение или да се
издадат административни актове по реда на чл.404, ал.1, т.1 от КТ, каквото
предлага жалбоподателя, са въпроси, които решава компетентният орган в
условието на оперативна самостоятелност и са такива по ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ. Тази
преценка принципно не подлежи на съдебен контрол и няма как съдът да нарежда на
този или на друг орган подобни инициативи. Нещо повече, производството по
издаване на актове, съставляващи принудителни административни мерки, по смисъла
на чл.404 от КТ се развива само между съответния контролен орган и субекта на
нарушението, от което би произтекло налагането на подобни мерки. В този случай,
подателят на евентуален сигнал, жалба и др. не е страна в такова производство и
не би могъл да участва в подобно правоотношение, още по-малко да изисква
органът да бъде задължен да извършва подобни действия.
С други думи, в тези производства се
засяга правата и задълженията или т.нар. правна сфера само на адресатите на
подобни актове, поради което обстоятелството дали ще бъде издадена подобна ПАМ
или не засяга правната сфера на жалбоподателя, за да обоснове наличие на правен
интерес от подобно искане. Аналогични са съображенията дали ще бъде инициирано
и административно-наказателно производство или не. Преценката дали да бъде
започнато такова и за какво точно нарушение е също на компетентният орган и не
подлежи на съдебен контрол, още по-малко съдът разполага с правомощие да
нарежда на даден контролен орган да започва подобни процедури.
Принципно, в производството по реда на
чл.256 от АПК, каквото е настоящото, релевантни за възникване правото на
оспорване са три факта-
1.дължимо по закон фактическо
действие,
2.което рефлектира пряко в
правната сфера на лицето, подадено до органа искане от това лице за неговото
извършване и
3.неизвършване на фактическото
действие.
В конкретният случай, не се установява нито
една от визираните предпоставки, доколкото извън правната сфера на
жалбоподателя е да търси санкция за трето лице или налагане на ПАМ по реда на
чл.404 от КТ, твърдейки, че след като такава не е наложена или такъв акт не е
издаден, то административният орган допуска бездействие по смисъла на чл.256
от АПК. Дори и да се констатира бездействие в този смисъл, то не
рефлектира пряко и непосредствено в правната сфера на жалбоподателя, с оглед
контекста на изложеното по-горе относно страните в производството по налагане
на ПАМ.
Отделно от посоченото по-горе, съгласно
чл.256, ал.2 от АПК „Неизвършването на фактически действия, които
административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на
оспорване в 14-дневен срок от подаването
на искане до органа за извършването му.“ Подаването на надлежно искане до
органа да извърши негово задължение, вменено му от закона обаче е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на искова претенция по реда
на чл.256 от АПК. Този извод следва от логическото и систематическо тълкуване
на цитираните правни норми уреждащи този специален ред за защита. След като
законодателят е предвидил наличието на такова условие за оспорване на
неоснователните бездействия и е указал срок за това оспорване, такава покана се
изисква, тъй като задълженията произтичат от законовата норма. Видно от
цитираният текст на чл.256, ал.2 от АПК именно за фактическите действия дължими
по силата на законови разпоредби, но неизвършени от съответното задължено лице
могат да бъдат оспорени след като обаче е направено нарочно искане за
преустановяването на бездействието или с други думи за извършване на исканото
фактическо действие. В този смисъл, след като не е спазен нормативно
установения ред за оспорване на такова бездействие, с отправяне на изрично
искане от страна на ищеца /например да
издаде акт от категорията на чл.404 от КТ/, не би могло да се предяви
осъдителен иск с процесното правно основание- чл.256 от АПК.
Следователно, не е налице задължителна предпоставка за допустимост на
търсената защита по чл.256 от АПК. В тази насока е и трайната съдебна практика,
например Решение № 10355 от 07.10.2015г.
по адм. дело № 5789 от 2015г. по описа на Върховния административен съд на
Република България, както и Решение № 5654 от 23.04.2013г. по адм. дело № 6966
от 2012г. по описа на Върховния административен съд на Република България.
Обобщено, търсената
защита по реда на чл.256 от АПК е лишена
от предмет въобще, което обуславя оставяне на искането, обективирано в
жалбата без разглеждане, респективно прекратяване на производството.
При тези констатации се обосновава правният извод за недопустимост на
иска, поради което исковата молба следва да се остави без разглеждане,
респективно да се прекрати образуваното съдебно производство, на основание
чл.159, т.1 и т.4 от АПК.
По изложените
съображения, Административен съд -гр.Бургас,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от Д.В.С.,
с адрес: ***, с характер на искане с правно основание чл.256 от АПК, с
което по същество се иска „отмяна на бездействието“, обективирано в писмо в
писмо, изх.№ 21060404 от 06.08.2021г. и по същество задължаване на ответника-
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- гр.Бургас да разпореди извършване
на изрично предвидени контролни правомощия на Д“ИТ“-гр.Бургас, като извърши
проверка на дейността на административното ръководство на СУ „Иван Вазов“-
гр.Поморие, като му бъдат дадени задължителни указания за извършване на
проверка по подаден от жалбоподателя документ- вх.№ 21076448 от 04.08.2021г. в
рамките на правомощията на административния орган по чл.399, ал.1 от Кодекса на
труда за упражняване на контрол за спазване на трудовото законодателство и при
установяване на изложените от жалбоподателя нарушения да даде на
административното ръководство на училището задължителни указания, по реда на
чл.404, ал.1, т.1 от КТ за отстраняване на нарушенията и отстраняване на
последиците от тях, като процесуално НЕДОПУСТИМО.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 2064
по описа за 2021г. на
Административен съд- гр.Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да
се обжалва с частна жалба, пред Върховния административен съд на Република
България, в седмодневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: