О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 15.07.2019г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ри въззивен
граждански състав
На 15 юли 2019 година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ТОНКА МАРХОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
възз.ч.гр.д. №208 по описа на ЯОС за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. вр. с чл.242 и чл.244 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на П.Д. ***, чрез пълномощник адв. А.Г. от САК, срещу против Определение №3094/14.11.2018г. по
гр.д. №1068/2017г. по описа на ЯРС, с което е допуснато предварително изпълнение на Решение № 261/2018 г. по гр.д. № 1068/ 2017 г., постановено по същото дело. Счита определението за неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че постановеното
първоинстанционно Решение №261/09.05.2018г. по гр.дело № 1068 по описа за
2017г., 14-ти състав на Ямболски районен съд, в частта относно предоставянето
на родителските права не е влязло в законна сила, че същото е било обжалвано,
като и решението на въззивния съд не е влязло в сила, тъй като против него все
още течал срока за обжалване пред ВКС /към датата на депозиране на ЧЖ/. Според
жалбоподателя, предварителното изпълнение на това въззивно решение било по
силата на законовата разпоредба на чл.404 т. 1 , предл.2 от ГПК и е било
необходимо въззиваемата да поиска издаване на изпълнителен лист по реда на
чл.405 ГПК. Недопустимо се явявало искането й за произнасяне на ЯРС и постановяване
на предварително изпълнение по реда на чл.242 ал.1 от ГПК , която разпоредба
била неприложима в случая. Моли да си отмени, като незаконосъобразно
атакуваното определение и да се присъдят разноски по делото.
Постъпил е отговор на частната жалба от Н.Р.Д. ***, чрез пълномощника й
адв. М. Г. ***. Счита доводите на жалбопродателя за неоснователни, тъй като се касае за
вземания, за които изрично в нормата на чл.242 от ГПК е предвидено допускане на
предварително изпълнение. Твърди, че родителските
права са били предоставени на майката още с решението на от първата инстанция -
Районен съд Ямбол, и решението е потвърдено в тази му част от втората
инстанция- Окръжен съд Ямбол. В случая атакуваното определение допускало предварително
изпълнение само по отношение на присъдената издръжка и възможността за
обжалване на решението на втората инстанция не било пречка затова.
Частната жалба е процесуално
допустима - подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от лице с правен интерес от
обжалването. Разгледана по същество, жалбата се преценя,
като неоснователна, по следните съжображения:
По подадена молба от ищцата Н.Р.Д., с
искане за допускане на предварително изпълнение на решението по делото в частта
за издръжката и издаване на изпълнителен лист
за нея, ЯРС е постановил обжалваното определение в хипотезата на чл.242 ГПК, като е допуснал предварително изпълнение на Решение № 261/2018 г. по гр.д. № 1068/
При съобразяване характера на претенциите, които са
разгледани и уважени от първоинстанционния съд, то безспорно се касае за такива-
претенцията за идръжка, за които е налице императивна норма, която задължава
съда да постанови предварително изпълнение на решението винаги. С
първоинстанционното решение безспорно е, че ебила присъдена издръжка с оглед на
това възраженията на жалбоподателя за липса на хипотезата на чл.242
от ГПК и на предпоставки за допускане на предварителното изпълнение на
решението в тази му част, се явяват неоснователни.
Следва да се има предвид, че предварителното изпълнение на
решенията, с които се присъждат вземанията, предвидени в чл.242, ал.1 от ГПК,
представлява правна последица, която настъпва по силата на закона. Съдът няма
възможност за преценка дали да допусне или не предварителното изпълнение, а
следва да го стори служебно и без искане от ищеца. Настоящата инстанция, счита,
че искане за допускане на предварително изпълнение може да бъде направено във
всеки един момент, докато съдебният спор е висящ. Никъде в законовата
разпоредба на чл. 242 ГПК не е определен момент, в който това искане би могло
да бъде направено. Както е посочил самия жалбоподател, към момента на
депозиране на молбата на ищцата, спорът за упражняването на родителските права
по отношение на децата на страните е бил все още висящ, поради което правилно
за определената издръжка съдът е допуснал предварително изпълнение.
По изложените съображения въззивният състав
намира, че атакуваното Определение
№3094/14.11.2018г. по гр.д. №1068/2017г. по описа на ЯРС,
постановено по реда на чл.242,ал.1 от ГПК, е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди.
Настоящото
определение за законосъобразност на определение на първата
инстанция досежно произнесен диспозитив по чл.242, ал.1 ГПК за
предварително изпълнение на осъдително решение, няма преграждащо действие
спрямо развитието на делото, в рамките на което е постановено, с него не се
дава и разрешение на мате-риaлно-правен спор,
свързан с предмета на делото, а само се осигурява изпълняването на признатото
със съдебно решение вземане, поради което не подлежи на касационно
обжалване /в този смисъл Определение № 78 от 14. 02.
2011 г. по ч. гр. д. № 58/2011 г.на
ВКС- IV отд.; Определение № 427 от 19.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 6076/2014 г., II г. о., ГК, Определение № 172 от 23.03.2015 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 1429/2015 г., III г. о., ГК/.
По изложените
съображения, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №3094/14.11.2018г. по гр.д. №1068/2017г. по описа на ЯРС, постановено
по реда на чл.242, ал.1 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.