Р Е Ш Е Н И Е № 444
Гр.Пловдив, 07.04.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия,
в открито заседание на 26.02.2020 г. в състав:
Председател:
АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря В.Василева, като
разгледа докладваното от председателя гр.д.№16 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивната жалба на З.С.З.
с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв.Ст.Х. и адв.д-р Д.В. против Решение № 4086/25.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 17345/2018 г. по описа
на Пловдивския районен съд – 17
гр.с-в, с което осъден да заплати на Изпълнителна
Агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Цар Освободител № 7 с
изпълнителен директор В. С. сумата от 2 958.96 лева главница,
представляваща обезщетение за ползването на жилище от жилищния фонд на Министерство на отбраната с адрес: гр. П.,
ул. *** въпреки противопоставянето на наемодателя по прекратен на 18.12.2004г.
договор за наем сключен на 02.06.1987г. за периода от
01.01.2016г. до 14.08.2017г., ведно със законната лихва за забава считано от
датата на подаването на исковата молба - 02.11.2018г. до окончателното
изплащане на главницата и с което е осъден да заплати направените от ищеца
разноски по делото в размер на 568,36
лева.
Моли решението да бъде отменено,
като вместо него се постанови въззивно решение по съществото на спора, с което
искът да се отхвърли. Претендира заплащането на разноски за двете инстанции.
Въззиваемият Изпълнителна Агенция
„Военни клубове и военно-почивно дело“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Цар Освободител № 7 с
изпълнителен директор В. С. чрез юриск. К.В.-Т. - оспорва въззивната жалба.Счита, че решението на ПРС за правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендира за разноски –
юрисконсулско възнаграждение.
Пловдивският
Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Предявен е иск с правната квалификация чл.
236, ал.2 вр. с чл. 228 ЗЗД вр с чл.21,ал.3 и чл.24, ал.3 от Наредба №Н-22/2010
г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на МО и чл. 415, ал.3 ГПК.
Във
въззивната жалба са изложени слените оплаквания, че:
1.неправилно съдът е приел, че дължимото
обезщетение за ползване на процесното ведомствено жилище на отпаднало основание
е в размер на четирикратния договорен наем въз основа на заповед
№1063/23.10.2015 г. на ИД на изпълнителна агенция „Военни клубове и
военно-почивно дело“поради това, че ищецът не е ангажирал доказателства, че е
спазено изискването за публикуване на проекта за процестата заповед, че
заповедта не била и обнародвана в ДВ и че издаващият я орган е надхвърлил границите
на делегация да определи дължимото обезщетение, което я правило
незаконосъобразна и нищожна, поради което правното основание на дължимото
обезщетение било чл.236,ал.2 ЗЗД.
2.не било налице основание за прекратяване на
договора за наем през 2004 г. –чл.27,т.9,във вр. с чл.8/1/,т.3 от Наредба
№3/1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи, от ведомствения ЖФ на
МО, където е казано, че се прекратяват наемните правоотношения поради
прекрятяване на договора за кадрова военна служба“, тъй като съгласно чл.240,ал.3 ЗОВСРБ
„кадровите военнослужащи запазват равото на ведомствено жилище, което заемат
след освобождаване от военна слубжа поради пенсиониране ако не са ползали
правото си по ал.2 и ако нямат собствено жилище“ . З. счита, че към момента на
прекратяване на неговата кадрова военна служба/2000 г./, е отговарял на
условията по чл.240,ал.3 ЗОВСРБ, която разпоредба макмар да е била отменена от
16.06.2000 г., то съгл.§165 ПЗР на ЗИД на ЗОВСРБ се запазва за лицата, които
напускат армията поради пенсиониране. Безкритично съдът е възпрел, че дарението
на правото на строеж на 29.11.1995 г. на дъщерята на ответника, било основание
за прекратяване на наемния договор.
3.Решението е необосновано, тъй като РС е
разгледал иск по чл.236,ал.2, вр. с чл.228 от ЗЗД – обезщетение за вреди от
ползане на жилище на отпаднало правно основание, а същевременно е присъдил
4-кратния договорен наем на основание заповед №1063/23.10.2015 г. на ИД на
ИА“ВК ВПД“
4. Неправилно съдът е приел, че в издадените
фактури от ищеца за предходен период /2015 г./ записаното основание „неплатен
наем“ представлявало само счетоводно записване и нямало правен характер;
неправилно съдът е приел и кредитирал заключението на вещото лице, където е
казано, че като основание в издадените фактури е записано „обезщетение за
наем“.
5.предизвестието за прекратяване на наемния
договор не е произвело правно действие, защото не отговаря на основанията за
прекратяване по чл.27 от Наредба №3/19.08.1998 г. – 1.поради неплащане на
наемната цена и консумативни разноки повече от 1 месец или системно неплащане в
срок, 2.поради извършване на ново строителство, когато се засягат обитавани
помещения, 3.поради нарушаване на добрите нрави, 4.поради лошо стопанисване;5.
наемателят не работи в МО; 6.поради прекратяване на договора за кадрова военна
служба; 7.изтичане на срока за настаняване; 8.когато наемател или членове на
семейството му притежава или придобие
собствено жилище; 9.когато наемателят не отговоря на условията за предоставяне
на жилище и др.под. Счита, че основанието на т.6 по чл.27 от наредбата не е
посочено, а е посочена т.9 от Наредбата, което правило предизвестието формално
недействително.Другото основание за прекратяване на наемния договор – че не
било изпълнено изискването по чл.8,ал.1,т.3 от наредбата - наемателят или член на неговото семейство
да не е прехвърлил жилишщен имот на други лица след 13.03.1990 г. – също не
било налице, т.к. съпругата на жалбоподателя е дарила на дъщеря им не жилищен
имот, а право на строеж.
6.За
периода 28.05.2015 г.- 31.08.2015 г. ответникът изобщо не е ползувал жилището,
поради което счита че за този период не дължи обезщетение.
7.след отправяне на предизвестието за
прекратяване на наема, ищецът имал недобросъвестно поведение, възражението по
което РС не бил разгледал.
8.Неправилно съдът не е допуснал направеното
възражение за прихващане на ответника, както следва: за заплатения наем за
пероида 28.05.2015 г.- 31.08.2015 г. в размер на 116,60 лв., през който период
щилището е било временно иззето; за сумата 684,54 лв., платени от ответника за
времето 01.01.2016 – 30.06.2017 г., през който период той винаги е
заплащал по 114,10 лв. на тримесечие /по 38,03 лв./ на основание
-наем. Счита, че РС не се е съобразил с ТР №3/27.03.2019 г. по т.д.№3/2017 г.
на ВКС, ОСГТК, където е казано, че при липса на уговорка между страните за реда
на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл.76, ал.1 ЗЗД,
изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения посасява обвързва
кредитора.
В отговора на ВЖ са развити доводите, че:
договорът за наем от 02.06.1987 г. с ответника е прекратен с писмо от
29.10.2004 г. на ИД на ИА „ДС на МО“, в което е отправено 1-месечно
предизвествие, получено лично от наемателя на 18.11.2004 г., поради което
считано от 18.12.2004 г. договорът е прекратен.Основанието за прекратяването му
е чл.27,т.9 от Наредба №3/19.8.1998 г. във вр. с чл.8,ал.1,т.3 от същата
Наредба, където се въвежда изискването кадровите военнослужащи и членовете на
техните семейства да не са прехвърляли жилищен имот на други лица след
13.03.1990 г., а от друга страна З. не е отговарял на условието да бъде кадрови
военно служащ, считано от 29.8.2000 г. Счита, че не е приложима разпоредбата на
чл.240, ал.3 ЗОВС на РБ/отм/, вр. с §165 от ЗИД на ЗОВС на РБ/ДВ, 49/16.6.2000 г./,
тъй като основанието за прекратяване на кадровата военна служба не е
пенсионирането на ответника.Счита, че предизвестието за прекратяване на наемния
договор е действително, т.к. в него изрично е изразена волята на наемодателя да
прекрати безсрочния наемен договор. Поради продължилото ползуване на жилището
на отпаднало основание е издадена заповед на МО за изземване на имота на
осн.чл.80а ЗДС, с която само е констатирано правото на държавата да върне
владението си на неправомерно държания държавен имот, поради което счита за
неосноватилни доводите на ответника, че едва след влизане в сила на заповедта
за изземване той бил длъжен да освободи имота. С определение по
адм.д.№6157/2015 г. на ВАС, 3 чл.състав
е постановено спиране на предварителото изпълнение на заповедта за
изземване, поради което имотът е предаден обратно на ползвателя му на
31.08.2015 г., но спирането на заповедта за изземване не означавало подновяване
на договора за наем и не променяло факта, че договор за наем е прекратен през
2004 г. С решение №1134/30.01.2017 г. по адм.д.№6157/2015 г. на ВАС, 3-чл.с.,
потвърдено от 5-чл.с. на ВАС по адм.д.№4501/2017 г. е отхвърлена жалбата на З.
срещу заповедта на ИД на ИА за изземване на имота като ВАС е приел, че е налице
основанието на чл.80а,ал.1 ЗДС за изземване на имота, държан без основание след
прекратяване на наемното правоотношение, поради което въззиваемият счита, че
дължи обезщетение за вреди в размер на посочения в чл.21, ал.3 от Наредба №Н
22/1607.2010 г. ,вр. със заповед №1063/23.10.2015 г., а именно 4-кратния
мечесечен наем, равняващ се на 152,12 лв. месечно, в общ размер -2958,96
лв. за исковия период. Счита, че исковата сума е далеч под средната пазарна
цена на подобни имоти в същия район на
гр.Пловдив за същия период, видно от представените по делото данни от
най-големия сайт за имоти в РБ – Имот.бг – 5,18 лв. /кв.м. и тъй като жилището
е с площ от 70,42 кв.м.х 5,18 лв.=364,77 лв.месечно; счита, че е
неоснователно и възражението за прихващане, т.к. направените плащания за
периода 1.07.2015 г. – 30.06.2016 г. общо за 912,80 лв. са взети предвид и с
тях са погасени задължения преди исковия период. Счита за неотносими към
настоящия спор доводите за участие на З. в процедури по закупуването на имота.
По наведените доводи от страните и
направените във въззивната жалба оплаквания, ПОС намира следното:
Оплакванията по т.1 и т.3 ПОС
намира за неоснователни т.к. заповед №1063/23.10.2015 г. на ИД на ИА, с която се определя дължимото обезщетение за ползване на имоти от жил.фонд на МО без
основание или на отпаднало правно основание в 4-кратният размер на определената
месечна наемна цена за 1 месец е издадена на основание чл.21,ал.3 и чл.32, ал.2
от Наредба №Н-22/2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на МО.
В ал.3 на чл.21 от Наредба №Н-22/2010 г. е казано, че Със заповед на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция "Военни клубове и
военно-почивно дело" се определя размерът на
обезщетението, което заплащат лицата, заемащи жилища, гаражи или ателиета от жилищния
фонд на
Министерството на отбраната без основание
или на отпаднало правно основание или
които се ползват не по предназначение, поради което ИД на ИА е имал правомощието
да определи размерът на процесното обезщетение, а съгласно чл.24, ал.3 от
същата наредба – след прекратяване на договора за наем лицата, неосвободили
имотите, заплащат обещетение, определено по реда на чл.21, ал.3 от наредбата –
т.е. със заповед на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция, която
по своя характер е администативен акт, който е влазъл в сила и подлежи на
изпълнение. Правилно ПРС при определяне на дължимото обезщетение е
приложил чл.24, ал.3 от Наредба №Н-22/2010 г., по силата на правилото
, че при наличие на общ и специален закон за по един и същ въпрос, следва да се
приложи специалната правна норма.
Оплакването по т.2 за липса на
основание за прекратяване на договора за наем и това по т.5 – че предизвестието
за прекратяване на наемния договор не е произвело правно действие, ПОС намира
за преклудирани, тъй като тези доводи са
могли да бъдат направени в административното производство по обжалване
на заповедта за изземване на имота. С решение №1134/30.01.2017 г. по
адм.д.№6157/2015 г. на ВАС, 3-чл.с., потвърдено от 5-чл.с. на ВАС по
адм.д.№4501/2017 г. е отхвърлена жалбата на З. срещу заповедта на ИД на ИА за
изземване на имота като ВАС е приел, че е налице основанието на чл.80а,ал.1 ЗДС
за изземване на имота, държан без основание след прекратяване на наемното
правоотношение. В
настоящато производство този въпрос не може да бъде преразглеждан, тъй като би
се стигнало до пререшаване на предмета на спора по АХД №6157/2015 г. на ВАС,
решението по което е влязло в сила, което е недопустимо.
Неоснователно е и оплакването по
т.4 и т.8 от ВЖ поради следното: от заключението на в.л. по назначената ССЕ,
което ПОС възприема като обективно и компетентно изготвено, се установява, че с
платената от З. сума в общ размер 912,80 лв., ищецът е покрил задълженията на
ответника за обезщетение за ползуването за периода 01.07.2015 г. -31,07.2015
г./т.е. преди исковия период/, изчислени на база 4-кратния наем или по 152,12
лв. месечно. Действително, З. е посочил, че плащанията му са за конкретно
3-месечие /по 114,10 лв./, но като основание за плащането е посочено наем, а не
обезщетение за ползване, поради което правилно с тях са погасени първо
най-старите му задължения съгласно правилото на чл.75 ЗЗД, тъй като наемния
договор е бил прекратен и той не е дължал наем. От заключението на вл. З. М. от
07.03.2019 г./л.148 от д.РС/ по приетата ССЕ, се установява, че за исковия
период 01.01.2016 г. –
14,08.2017 г. неизплатеното
обезщетение за ползуване на процесния имот е в размер на 2958,92 лв., изчислено
на база 4-кратния наем или по 152,12 лв. месечно, поради което в този размер
искът е основателен и правилно е уважен от РС. По делото са представени данни
за средната пазарна наемна цена на подобни имоти в същия район на гр.Пловдив за
същия период от сайта за имоти – имот.бг е 5,18 лв./кв.м. Следователно, за
подобно жилище с площ от 70,42 кв.м. средната пазарна наемна цена, на която
може да се отдаде имота е 364,77 лв. месечно, което съпоставено с търсеното месечно обезщетение от 152,12 лв. е
видно, че последното не надвишава ср.пазарен наем, а е много по-ниско.
Неоснователно е и оплакването по
т.6 от ВЖ, че въззивникът не е ползувал жилището за периода 28.05.2015
г.-31.08.2015 г., когато имотът е иззет от него с заповед №ЗС-249/27.04.2015 г.
до 31.08.2015 г., когато с протокол отново му е предаден. От показанията на
разпитания по делото свидетел И. К. Я. /л.162 от д.РС/, който е
присъствувал при изземването на жилището през м.05.2015 г. и на предаването на
жилището през м.08.2015 г., се установява, че при изземването на жилището в
него са останали вещи на г-н З., а при връщането му - в жилището пак имало
негови вещи. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни и
безпристрастни, поради което намира, че през тези 3 месеца ответникът също
дължи обезщетение за ползуването, тъй като имотът не е бил опразнен от вещите
му.
Неоснователно е и оплакването по
т.7 от ВЖ, че РС не е разгледал възражението му за „недобросъвестното поведение
на ищеца“. Правилно РС посочил в мотивите си, че предявеният насрещен иск за сумата от 100 лв.
за претърпени неимуществени вреди от ответника за продължаващ с години системен
тормоз над него е предявен при условията
на евентуалност – в случай, че съдът отхвърли главния иск и тъй като предявеният
иск за обезщетение за ползване е бил уважен
изцяло - съдът не дължи произнасяне по същество.
По изложените съображения ПОС нанамира, че
жалбата се явява неоснователна, поради което следва да се остави без уважение. До
същия извод е достигнал РС, поради което решението като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди. С оглед неуважаване на ВЖ въззиваемият има право да му
се присъдят направените разноски по делото пред ПОС в размер на 300 лв.- юрисконсулско възнаграждение, определено
на осн.чл.78,ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Тъй като
предявеният иск е под 5000 лв., съгласно чл.280, ал.2 ГПК, настоящето решение
не подлежи на касационно обжалване.
По изложените
съображения Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 4086/25.10.2019 г., постановено по
гр.д.№ 17345/2018 г. по описа на Пловдивския районен съд – 17 гр.с-в.
ОСЪЖДА З.С.З. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна Агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цар Освободител № 7 с изпълнителен директор В. С.сумата от 300лева – разноски пред ПОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: