и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 47/15.03.2006 година, постановено по гр. д. № 335/2005 година, Момчилградският районен съд е отменил заповед № 4/07.10.2005 година на председателя на ВК “Наркооп”- Момчилград, с която е прекратено на основание чл. 188 т. 3 във вр. с чл. 190 ал.1, т. 6 и т. 7 във вр. с чл. 187 т. 3, 7 и 8 от КТ трудовото правоотношение със Сами Тахир Юсеин, възстановил е същия на предишната му работа “бригадир-пекар” и е осъдил работодателя да заплати на работника сумата в размер на 1203,60 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа. С решението са присъдени разноски в полза на работника и държавна такса. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят ВК “Наркооп”- Момчилград, който чрез процесуалния си представител атакува решението като необосновано, незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните норми. Моли да се отмени атакуваното решение и се постанови друго, с което исковете бъдат отхвърлени. Поддържа се в жалбата, че първоинстанционният съд неправилно мотивирал решението с разпоредбата на чл. 193 ал. 2 от КТ. Позоваването от съда на неизпълнено задължение на работодателят за това да поиска обяснения с оглед разпоредбата на чл. 193 ал. 1 от КТ, респ. на закъснялото им поискване, с оглед заведените с вх. № 41/10.10.2005 г. обяснения на ищеца, било неоснователно, с оглед на това, че процесната заповед, макар и датирана на 07.10.2005 г., била връчена на работника на 10.10.2005 г., а с оглед разпоредбата на чл. 195 ал. 3 от КТ "дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя". Поддържа се в жалбата и това, че съдът макар с определение да е оставил исковата молба без движение като нередовна, ищецът не е отстранил нередовностите в нея по предвидения за това ред, което било нарушение на процесуалните правила. В исковата молба не била посочена и претендираната като обезщетение глобална сума от ищеца. В жалбата се поддържа и това, че съдът като е присъдил обезщетение на ищеца за времето, през което е останал без работа от 07.10.2005 година до 15.03.2006 година, то е присъдил за период, който не бил шестмесечен, а и без да изслуша заключение на вещо лице. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Претендира разноски. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител я оспорва и моли да се остави без уважение. С допълнителна искова молба е допусната поправка в исковата молба като същата се счита заведена против ВК “Наркооп” Момчилград. Сочи се също, че размерът на претендираното обезщетение е 1 560 лв. за периода от 07.10.2005 г. до 07.04.2006 г. По същество, моли този иск да се уважи до размера на 1460,44 лв. Сочи нови гласни доказателства. Въззивният съд при извършената проверка на решението по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от страна, имаща интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните: Предявени са искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1,2 и 3 от КТ- за признаване на уволнението на Сами Тахир Юсеин за незаконно и неговата отмяна, за възстановяването му на предишната работа и за присъждане на обезщетение, за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението. Не е спорно по делото, че страните са били в трудови правоотношения, като от трудовото досие на работника се установява, че същият е бил многократно наказван за извършени дисциплинарни нарушения, последното от които през 2001 година, респ. същите са заличени с оглед разпоредбата на чл. 197 ал. 1 от КТ. Със заповед № 4, издадена на 07.10.2005 година и връчена на Сами Тахир Юсеин на 10.10.2005 година, на основание “чл. 190 ал. 1, т. 6 и 7, чл. 187, т. 3 и 7 от КТ, решение 1.1 от протокол № 11/06.10.2005 година на УС, докладна записка вх. № 39/06.10.2005 г., устно и писмено обяснения на лицето”, председателят на ВК “Наркооп”- Момчилград прекратил трудовото правоотношение със Сами Тахир Юсеин, считано от 07.10.2005 година. Като причини за прекратяване на трудовия договор са посочени: “за системно нарушение на законните разпоредби злоупотреба с доверието на работодателя, неизпълнение на служебните задължения като бригадир, пряко отговарящ за количеството и качеството на произвеждания хляб и документалното му заприходяване, довело до системна кражба на хляб с негово съдействие и лично участие. Доказателство за това е установената кражба на 8 бр.хляб на 06.10.2005г. в 6ч. от които 2бр. за шофьора на автобуса, който изнася хляба, 3 бр. за Хасан Джафер и 3 бр. лично за него. Със заповедта е било разпоредено на Юсеин да се изплатят обезщетения съгласно чл. 224 т. 1 от КТ за неползван отпуск за 2005 година. Към делото е приложен протокол № 11 от 06.10.2005 година за проведено извънредно заседание на УС на ВК “Наркооп” – Момчилград, на което освен членовете на УС, присъствали председателя на синдикалната организация и председателя на контролния съвет при кооперацията. На заседанието било взето решение да се уволнят дисциплинарно трима работника, между които и ищеца - “за немарливо изпълнение на служебните задължения, злоупотреба със служебните задължения, в резултат на което на 06.10.2005 година участвал в кражба на 10 броя хляб, от които 3 броя лично за него”. Приложени са и докладна записка на председателя на УС на кооперацията и съгласие на синдикален орган за уволнение на синдикален член. В приложената служебна характеристика за длъжността “бригадир-пекар” са посочени задълженията на работника. Към делото са приложени обяснения на Сами Тахир Юсеин, написани от същия на 10.10.2005 година и заведени с вх. № 40 на 10.10.2005 година във ВК “Наркооп”- Момчилград. От разпитаните по делото свидетели Кьорюсеин,Мехмед и Садула, тримата работници в ответната кооперация, се установява, че на 06.10.2005 година била намерена торба с осем хляба в автобус. Св. Мехмед, който е работел като охрана в кооперацията, не установява някой да е изнасял нещо. Пред настоящата инстанция е разпитан св.Хасан Джафер, от показанията на който се установява, че въззивваемият бил уволнен, защото бил обвинен, че е изнесъл хляб, но хлябът бил изнесен от друго, неизвестно лице. Сами Юсеин не бил излизал навън, за да изнесе хляб. От заключението на вещото лице по назначената от настоящата инстанция съдебно- счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и се приема от съда се установява, че размера на обезщетението за периода от 07.10.2005 година до 07.04.2006 година възлиза на 1460,44 лв. При така установеното от фактическа страна съдът приема, че в случая работодателят не е спазил установената в закона процедура за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 193 ал.1 от КТ, преди налагане на дисциплинарното наказание не са взети писмени обяснения от работника и заповедта не е надлежно мотивирана. В случая атакуваната заповед е издадена на 07.10.2005 година и е връчена на работника на 10.10.2005 година, от която дата с оглед разпоредбата на чл. 195 ал. 3 от КТ, се счита, че е наложено дисциплинарното уволнение. Текстът на ал. 1 на чл. 193 изисква “преди налагане на дисциплинарното наказание” да се изслуша работника или да се приемат писмените му обяснения. Обясненията следва да са свързани с конкретни нарушения на работника и тези конкретни нарушения следва да се отразят и в заповедта за дисциплинарно наказание. Действително, приложените към делото писмени обяснения на работника, са от 10.10.2005 година - същата дата, на която е била връчена заповедта за дисциплинарно наказание на работника и от която дата се смята за наложено наказанието, но по никакъв начин не се установява по делото, че тази писмени обяснения са дадени преди връчване на заповедта на същата дата. А в тежест на работодателя е да докаже законосъобразността на наложеното наказание. Впрочем, с оглед неприемане на обяснения от работника преди налагане на наказанието, съдът счита, че само на това основание следва да се отмени атакуваната заповед като незаконосъобразна и уволнението на работника бъде признато за незаконно, без да се разглежда спора по същество. Отделно от горното съдът намира, че атакуваната заповед е и немотивирана, което също води до нейната незаконосъобразност и е основание за отмяна на дисциплинарното уволнение. Съгласно чл. 195 ал.1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. Изложените в заповедта причини за прекратяване на трудовия договор съдът намира, че не изпълняват изискването за мотивиране на заповедта. Самото възпроизвеждане в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на нормативен текст /в случая и това не е сторено точно/ на съответния фактически състав, който е основание за уволнение, не може да се приеме като мотивиране на уволнението. Немотивирането на заповедта е поставило ищеца в положение да не може да организира защитата си и едостатъчно основание да бъде отменена като незаконосъобразна. Липсата на мотиви осуетява реалната защита на работника или служителя и за съда е невъзможно да разгледа спора по същество. Посочването като причина за прекратяване на трудовия договор системното нарушение на разпоредбите на ръководството, без същите да са конкретизирани, като се има предвид, че системни нарушения на трудовата дисциплина са налице, когато са извършени три или повече отделни нарушения на трудовата дисциплина, не изпълнява изискването за мотивиране на заповедта. А извършването на кражба на хляб не е установено по съответния за това ред. Впрочем, непосочването на конкретни фактически основания за прекратяване на трудовия договор, съставлява самостоятелно основание за отменяване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Поради изложеното, следва да се признае уволнението на ищеца Сами Тахир Юсеин за незаконно и да се отмени атакуваната заповед с № 4 от 07.10.2005 г. на председателя на ВК “Наркооп”- Момчилград и същият се възстанови на предишната му работа като му се присъди и обезщетение за времето, през което е останал без работа с оглед и на представените пред тази инстанция доказателства от работника за времето, през което е останал без работа и за размера на получаваното от същия брутно трудово възнаграждение през месеца, предхождащ уволнението му. В тази насока съдът взе предвид конкретизацията на иска по размер и период от време, за който се претендира и с оглед заключението на вещото лице, намира същия за основателен и доказан до размера на 1460,44 лв., в който същия следва да се уважи. Съдът обаче, като взе предвид, че няма жалба от работника против решението на първоинстанционния съд в частта относно присъденото обезщетение намира, че не следва да присъжда обезщетение в по- висок размер. Като е признал уволнението за незаконно и е отменил заповедта на председателя на ВК “Наркооп”- Момчилград, възстановил е работника на предишната му работа и му е присъдил обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради уволнението, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Що се касае до довода в жалбата на ВК “Наркооп”- Момчилград за допуснати съществени процесуални нарушения, следва да се посочи, че няма пречка сочените нарушения да бъдат отстранени и пред тази инстанция, което е и сторено. При този изход на делото разноски за жалбодателя не се следват, а разноски от ответника по жалбата не са поискани. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. І от ГПК въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 47/15.03.2006 година, постановено по гр. д. № 335/2005 година по описа на Момчилградския районен съд. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от съобщението на страните.
Председател: Членове: 1/ 2/ |