Р
Е Ш Е
Н И Е № 227
гр.
Кюстендил, 08.08.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на дванадесети юни през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря
Вергиния Бараклийска, с участието на прокурора Бисер Любенов като разгледа
докладваното от съдия Костадинова гр. д.
№ 363 по описа за 2018 г. на КнОС и за
да се произнесе взе предвид :
Л.Н.М., ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, оф.**- адв. А.С. чрез пълномощника адв. А.С. е
предявила срещу Прокуратурата на Р България искове, както следва:
за сумата от ******
лева, представляваща пряка и непосредствена последица от извършено нарушение на
чл, 2, ал, 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законна лихва считано от 12.12.2016 г.- датата на влизане в сила на Решение № 152 от
12.12.2016 г. г. по ВНОХД № 332/2016 г. на Окръжен съд – Кюстендил;
имуществени вреди
в размер на ****** лв., представляваща увеличената лихва по договора за банков
кредит от 07.12.2010 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба;
имуществени вреди
в размер на ******* лв., представляващи трудовото възнаграждение, което ищцата
би получила, ако не бе уволнена поради образуваното срещу нея наказателно
производство, ведно със законна лихва считано от 12.12.2016 г.- датата на
влизане в сила на Решение № 152 от 12.12.2016 г. по ВНОХД № 332/2016 г. на
Окръжен съд - Кюстендил;
имуществени вреди в размер на ****** лв.,
представляващи разликата между нетното трудово възнаграждение, което ищцата би
получила, ако упражняваше трудова дейност за периода от 20.07.2011 г. до
25.01.2012 г. и полученото от нея обезщетение за временна неработоспособност,
ведно със законна лихва считано от 12.12.2016 г.- датата на влизане в сила на Решение № 152 от
12.12.2016 г. по ВНОХД № 332/2016 г. на Окръжен съд – Кюстендил;
сумата ****** лв.
за претърпени неимуществени вреди от ищцата за нарушаване на правото й на
разглеждане на дело в разумен срок, ведно със законна лихва от 02.03.2017 г.-
датата на постъпване на заявлението й в Инспектората към ВСС до окончателното
плащане на обезщетението. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът
Прокуратурата на Р България оспорва
исковете за неимуществени вреди по размер.
КнОС след преценка
на доказателствата по делото и при условията на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК,
приема за установено следното:
С постановление на
прокурор при КРП от 18.07.2011 г. е образувано досъдебно производство срещу
неизвестен извършител за това, че в периода от 04.10.2010 г. до този момент е
отнел от владението на *****************, без негово съгласие, с намерение
противозаконно за ги присвои движими вещи, представляващо престъпление по чл.
194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. На 19.07.2011 г. е извършен личен обиск на ищцата, при който
са намерени вещи. С протокол за доброволно предаване М. е предала два броя икони, за които е посочила, че са
лично нейни. На същата дата е извършено претърсване и изземване в дома й, като
в съставения протокол за претърсване и изземване са изброени вещите, които са иззети, а именно
порцеланова цветна лейка с изображение на пеперуда върху нея; порцеланова ваза
с изображение на пеперуда върху нея; дървена икона с изображение на мъж и жена
в цял ръст; свещник от жълтеникав метал с форма на малко колело и с паничка на
мястото на седалката; 2 бр. метални пълнители от оръжие - празни; пистолет с
неустановена марка с пълнител в него; стъклена купа във формата на топка с
диаметър 15 сантиметра и височина 15 сантиметра: калъфки от възглавници - 50
бр.; 15 броя бели чаршафи с надписи върху тях; 3 бр. дълги гащи - мъжки; дървен
поднос, правоъгълен с две дръжки; 14 бр. чаршафи с надписи и 2 бр. дълги мъжки
гащи в пакети.
С постановление за
привличане на обвиняем от 17.01.2011 г. на ищцата е повдигнато обвинение за
извършено от нея престъпление по чл. 194, ал, 1, вр. чл. 26 от НК, като й е
взета мярка за неотклонение „подписка”. На 15.03.2012 г. М. отново е привлечена
като обвиняем, като в издаденото постановление са посочени конкретни предмети,
предмет на кражбата и тяхната стойност. Видно от протокол от 16.03.2012 г. на
ищцата са предявени материалите по до съдебното производство. След направени
искания от страна на ищцата са извършени допълнителни процесуални действия. На
08.05.2012 г. са предявени повторно материалите по досъдебното производство, с
оглед нови възражения и доказателствени искания на 18.07.2012 г. отново са
предявени материалите по разследването. На 24.07.2012 г. е изготвено мнение за
предаване съд на обвиняем по досъдебно производство, което е изпратено на
Районна прокуратура - Кюстендил. На
27.07.2012 г, досъдебното производство е спряно с постановление на Районна
прокуратура- Кюстендил, а на 17.09.2012 г. производството е възобновено с
указания за извършване на нови действия по разследването. На 14.11.2012 г. е
издадено ново постановление за привличане на обвиняем за същото престъпление,
като отново й е взета мярка за
неотклонение „подписка”. На 19.11.2012 г. от разследващия полицай при РУП- Кюстендил,
приключващ разследването по случая, е издадено мнение за предаване на съд на
ищцата.
С постановление от
29.11.2012 г. прокурор от РП- Кюстендил е прекратил досъдебното производство
водено срещу М., отменил е взетата мярка за неотклонение „подписка” и е
изпратил досъдебното производство на началника на РУ „Полиция” гр. Кюстендил за
налагане на административно наказание при условията на чл. 218б от НК. Това
постановление е обжалвано от ищцата пред Районен съд- Кюстендил и било образувано е ЧНД № 1422/2012 г. С
определение от 12.12.2012 г., постановено по същото дело е потвърдено
постановлението за прекратяване като законосъобразно. М. *** и е било
образувано в.ч.н.д. №34/2013 г. С определение от 30.01.2013 г. окръжен съд е
отменил постановлението за прекратяване и е върнал делото на прокурора за извършване на
допълнително разследване. След връщане на делото, М. е привличана още два пъти
като обвиняем, съответно с постановления от 28.05.2013 г. и 24.09.2013 г. на
разследващите полицаи за извършено престъпление
по чл. 194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и е била взета мярка за
неотклонение „ подписка”. На 30.09.2013
г. е изготвено и поредно мнение за
предаване на съд.
От приложените
материали по ЧНД № 1338/2013 на КнРС се установява, че на 02.10.2013 г. е
издадено постановление за прекратяване на наказателно производство, което с
определение от 12.12.2013 г. на районен съд то е отменено, а делото е върнато
на РП - Кюстендил със задължителни указания. Определението на районния съд е
обжалвано пред КнОС и било образувано в.ч.н.д № 22/2014 г. С определение от
22.01.2014 г. окръжният съд е потвърдил определението на районен съд от
12.12.2013 г. за връщане на производството. От приложените материали по ЧНД №
107/2014 на КнРС се установява, че на 28.01.2014 г. е издадено поредното
постановление за прекратяване на наказателното производство и прилагане на
разпоредбата на чл. 218Б от НК, което също е обжалвано от ищцата пред КнРС. С
определение от 13.02.2014 г. постановлението за прекратяване е отменено и
делото е върнато на прокуратурата. Срещу това определение на районния съд, е подаден протест от Районна прокуратура -
Кюстендил и е било образувано е ЧНД №
143/2014 г. по описа на КнОС. С
определение от 14.04.2014 г. окръжният съд е потвърдил определението на районния съд.
След връщане на
делото за доразследване, с постановление от 27.05.2014 г. районната прокуратура е прекратила
производството по делото.
На 28.08.2014 г. ищцата
е предявява иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т, 3 от ЗОДОВ срещу
прокуратурата, като на 12.02.2015 г. в хода на исковото производство Окръжна
прокуратура- Кюстендил е отменила постановлението за прекратяване на
досъдебното производство и дала указание за внасяне на обвинителен акт срещу
ищцата.
На 16.03.2015 г.
районната прокуратура е внесла
обвинителен акт срещу ищцата за
извършено от нея престъпление по чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
Пред РС- Кюстендил са били проведени седем съдебни заседания. С Присъда №
31/26.04.2016 г. районен съд е признал Л.М. за невиновна за извършването на
описаното в обвинителния акт престъпление. Срещу присъдата на районния съд е
бил подаден протест от представителя на Районна прокуратура - Кюстендил. Пред
ОС- Кюстендил е образувано ВНОХД №
332/2016 г.. По делото са проведени две съдебни заседания. С Решение №
152/12.12.2016 г. оправдателната присъда на районния съд е потвърдена.
Решението на окръжния съд е окончателно.
По делото са
приложени материалите по гр.д. № 431/2012 г. на КнРС, ведно с тези по в.гр.д. №
597/2012 г. на КнОС и по гр.д. № 1328/2013 г. на ВКС. От същите се установява,
че със заповед №12/26.01.2012 г., издадена от директора на ДВХФУ „Ильо войвода”
гр. Кюстендил на Л.М. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ затова, че
е изнесла от дома вещи и предмети, предназначени за изпълнение функциите на
ДВХФУ по обслужване на неговите потребители, предоставени й за ползване,
стопанисване и съхранение във връзка с изпълнение на служебните й задължения,
без знанието на директора на ДВХФУ. съгласно удостоверение с № 1530/11 г. от
25.01.2012г., издадено от Кюстендилската районна прокуратура и узнато на
18.07.2011 г., което изнасяне на вещи е в нарушение на служебните задължения,
определени в длъжностната й характеристика - „носи пряка отговорност за
имуществото и медикаментите, до които има достъп”, при възникване на трудовото
й правоотношение, а именно: порцеланова, цветна лейка с изображение на
пеперуда, порцеланова ваза с изображение на пеперуда, дървена икона с
изображение на Киприян и Юстина, свещник от жълт метал с форма на велосипед,
стъклена купа-глобус, 29 бр. чаршафи-долни, с надпис "ASM" и
"Дом Ильо Войвода" - Кюстендил, 5 бр. дълги мъжки гащи с надпис
„Морган Милс", дървен поднос, икона „Св.Петър и Павел" и Св.
Пантелеймон". Ищцата е оспорила законосъобразността на уволнението й. С
Решение № 295/02.05.2012 г., постановено
по гр, д. № 431/2012 г. на КнРС, районен съд е признал уволнението й за
незаконно и ищцата е възстановена на работа. Присъдено й е обезщетение по чл.
225, ал. 1 от КТ за периода от 26.01.2012 г. до 19.04.2012 г. Решението е
обжалвано от работодателя и окръжен съд с решение от 23.10.2012 г. по в. гр. д.
№ 597/2012 г. е потвърдил решението на районен съд в частта, с която е отменено
уволнението и ищцата е възстановена на работа*********“. Решението е обжалвано
от работодателя, като с Определение № 721/ 07.06.2013 г. по гр. д, № 1328/2013
г, на ВКС, III г. о., не е допуснато касационно обжалване на въззивното
решение.
От изпратената от Министерство на правосъдието
преписка се установява, че по заявление № РС-17-91/02.03.2017 г. от ИВСС е
извършена проверка и е съставен Констативен протокол от 14.06.2017 г. С
последния инспектората е приел, че продъжителността на производството не
отговаря на изискването за „разумен срок” по чл.6, т.1 от Конвенцията за защита
на правата на човека и основните свободи. С писмо изх. № РС-17-91/14.06.2017 г.
на основание чл.60д от ЗСВ констативният протокол и заявлението са изпратени на
министъра на правосъдието. С писмото с изх. № 94 - JI - 92/31.07.2017 г. на
заместник- министъра на Министерство на правосъдието е определено
обезщетение и е отправено предложение за
сключване на споразумение, което не е било прието от ищцата.
По делото са
представени 3 бр. болнични листове, от които е видно, че в периодите от
20.07.2011 г. до 23.08.2011 г. и от 03.10.2011 г. до 17.10.2011 г. ищцата е била в отпуск по болест с диагноза
нервно, тревожно- депресивно разстройство. За наличието на това заболяване
сочат и данните, съдържащи се в амбулаторните листове от 20.07.2011 г. и от 30.05.2014 г. От
представеното писмо №48240/03.01.2019 г., издадено от НОИ ТП- Кюстендил се
установява, че на ищцата са изплатени парични обезщетение за временна
неработоспособност през месеците 07., 08, и 10.2011г. в общ размер на 562.57
лв., а от представената справка се установява, че платените суми са по
издадените болнични листове, упоменати по- горе. По делото е представена
от НАП София, офис Кюстендил справка,
съдържаща данни за осигуряването на М. за периода 01.07.2010 г. до 31.01.2011
г.
С писмо вх. № 675/29.01.2019 г.
„Райфайзенбанк”(България) ЕАД е
уведомила съда, че през м. май 2012 г. лихвата по кредита, отпуснат на ищцата е
увеличена с 2.5 %, поради неизпълнение на условията, описани в чл.3.8 от
договора. С писмото са изпратени договор за потребителски кредит от 07.12.2010
г., както и справка за платените суми по кредита и съпоставени изчисления между
погасителния план с дължимите по договора за кредит и погасителен план с реално
изплатените от клиента вноски.
Представена от
ОДМВР- РУ Кюстендил преписка вх. №
4393/21.02.2014 г. във връзка с извършена проверка относно жалба на Л.М. против
И.С. за изписана дума „айдукульо” на пощенската кутия.
В съдебно
заседание на 12.02.2019 г. са разпитани
свидетелите Н.М., В.Н.и П.Н.. В показанията си първият свидетел, който е съпруг на ищцата сочи, че
през м. юни 2011 г. съпругата му не се прибрала след работа, че към 20.00 ч. са
дошли полицаи, като ищцата пристигнала с
втора полицейска група по- късно. Когато са я докарали у дома, тя била
уплашена, а дрехите й били скъсани. Според свидетеля полицаите при извършваното
от тях претърсване произволно взимали вещи. Съпругата му присъствала на
„обиска”, била много притеснена. Нощта след претърсването прекарала много
тежко, а на другия ден отишла в психиатрията, започнала да пие хапчета, да
вдига високо кръвно. От съпругата си разбрал, че при Обувния завод дошли двама
цивилни, хванали я и я проснали на капака на колата и извършили обиск. След
това я закарали в циганската махала, като първоначално мъжете- полицаи са
поискали да си свали дрехите, била е
гола- по сутиен и гащи в стая, в която са присъствали и мъже. Свидетелят
разказва за случай при който ищцата получила криза и преспала в психиатрията, а
оттам избягала на село. Тогава тя не
била адекватна вероятно от лекарства и инжекции. Според свидетеля след обиска
съседите им започнали да си мислят, че ищцата е „айдукуля”, „крадла” и всеки я
презирал. На пощенската им кутия бил положен надпис „айдукуля”. Свидетелят
сочи, че през цялото време на разследване съпругата му се чувствала зле. От
лекарствата , които пиела напълняла, била неспокойна и досега продължава да е
неспокойна. Случаят бил отразен в БНТ, в предаването „съдебен спор” в ТВ 7.
Свидетелят заявява, че след приключване на наказателното производство съпругата
му се променила, станала нервна, имало промяна и на хората към нея, била изоставена
от дори и от най- добрите си приятелки, хората започнали да я избягват. В
съдебно заседание на 26.03.2019 г. свид. М. отново е разпитан, като е заявил,
че след като е била уволнена, съпругата му си е търсела друга работа. В окръжна
болница в гр. Кюстендил не била приета, заради публикации срещу нея във
вестници. Отказали да я приемат на работа в „Пирогов” и болницата в Дупница,
както и в Миньорския дом. Свидетелят
В.Н. заявява, че познава ищцата от 1999 г. като колега. През м. юни- юли 2011 г. е бил в отпуск, но когато се върнал
на работа от колеги разбрал, че е имало
арест на М.- когато си тръгнала от работа на прелеза я спрели полицай и търсили
крадени вещи. Носело се слух, че в дома й станал проблем, като след случая ищцата
2-3 месеца не е била на работа, както и че функциите които е изпълнявала са й
били иззети. Според свидетеля психически ищцата е била притеснена, станала по-
затвора, колективът се държал по- резервирано с нея. Била е уволнена, а след
възстановяването й на работа отношението към нея се променило малко към по-
добро.
Според свидетеля П.Н.,
който е колега на М. от 2000 г.
отношенията на колектива към М. в началото било нормално. През м. юли
2011 г.бил в отпуск, но научил, че са изчезнали разни вещи, а когато се върнал
на работа ищцата била излязла в болнични. Имало съмнения по отношение на М..
След случая поведението на ищцата се променило, тя избягвала хората и те нея.
Знаела какво е отношението на колектива към нея и се отдръпнала, не била вече
същата.
От заключението на
съдебно- счетоводната експертиза, изпълнена от вещото лице М.В. се установява,
че за периода 25.07.2012 г.- 11.07.2013 г. брутното трудово възнаграждение на
ищцата е ****** лв., а нетното възнаграждение- *****лв. Изплатеното от НОИ
обезщетение е за 28 работни дни и е в
размер на 562.57 лв., като разликата между изплатеното обезщетение за временна
неработоспособност и нетното трудово възнаграждение е ***** лв. За периода
20.05.2012 г. до окончателното погасяване на вземанията по договора за кредит
по погасителен план лихвите възлизат на ****** лв., а за същия период реално за
заплатени лихви в размер на ****** лв. или разликата е ***** лв.
От комплексната
съдебно психиатрично- психологична експертиза, изпълнена от вещите лица д-р В.Р.
и С.М. се установява, че в резултат на преживяното стресово събитие на
19.07.2011 г., свързано с внезапни и изненадващи ищцата следствени процедури, с
последващи дисквалифициращи мерки и репресия на работното място са възникнали
емоционални и поведенчески симптоми, изразяващи се в тревожност, вътрешно
напрежение, нарушение на съня, нежелание за контакти и постоянно „мисловно
предъвкване” на ситуацията и фиксиране към травмено преживяване и подчиняване
на мислите изцяло на чувството за обида и накърняване на личното й достойнство,
които могат да бъдат квалифицирани като реакция на стрес, протекла като смесено
тревожно- депресивно разстройство. Вещите лица сочат, че при ищцата въпреки
провежданите консултации и лечение от специалист през изтеклите години
травменото преживяване все още не е преработено на емоционално ниво. Тези симптоми
са възникнали непосредствено след инцидента на 19.07.2011 г., станали са
интензивни на 20.07.2011 г., нарушили са психичния й комфорт , влошили са
общото й функциониране, довели са до необходимост от специализирана терапевтични интервенции и определяне на
временна нетрудоспособност. Според вещите лица
случилото се на 19.07.2011 г. е
довело до психотравма с реактивно тревожно- депресивно разстройство, като може
да се приеме, че събитията са в причинно- следствена връзка. Вещите лица сочат
още, че към момента на оценката липсват писмени данни за влошаване нае
състоянието с нововъзникнала временна нетрудоспособност при ищцата, поради
което приемат, че М. е с възстановено общо функциониране и психически баланс в
този план не са налице симптоми, касаещи медицинска патология.
От така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
По иска за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди:
На първо място
съдът прави уточнение независимо, че в доклада по делото е приел, че са
предявени два обективно кумулативно съединени искове за неимуществени вреди- с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и
с правно основание чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ, преценявайки фактите по
делото, както и вредите, които следва да бъдат обезщетени счита, че
обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи глобално, като искът
по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ поглъща този по чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ, т.е.
налице е един иск, а не два отделни такива. Това е така, тъй като при
определяне на размера на обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, съдът
задължително взема предвид продължителността на воденото наказателно
производство- неговият начален и краен момент и преценява дали същото е
приключило в разумен срок. В рамките на този иск съдът е длъжен да прецени и
критериите заложени в нормата на чл.2б,
ал.2 ЗОДОВ. От посоченото следва, че отговорността на държавата при иск с
правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е за по- голям обем вреди, като в
него задължително се включват и тези, които са предизвикани от продължителното
разглеждане на наказателното дело. При установяване на неспазване на изискването
за приключване на наказателното преследване в разумен срок, се определя по-
висок размер на обезщетението за неимуществени вреди. Обратното би означавало
да бъдат обезщетени едни и същи неимуществени вреди два пъти, което е
недопустимо. В този смисъл е и константната съдебна практика- №42/01.07.2019 г.
по гр.д. №1914/2018 г. на ІІІ г.о. №19/23.07.2019 г. по гр.д. № 2026/2018 г. на
ВКС, ІІІ г.о. решение № 100/08.07.2019 г. гр.дело № 2682 /2018 на ВКС,ІV г.о.
Съдът намира, че
искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди е
частично основателен. Съображения:
Разпоредбата на
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ предвижда отговорност на държавата в случаите на
незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление,
като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи,
оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер.
Тази отговорност има обективен характер и се ангажира във всички случаи на
незаконно обвинение по смисъла на цитираната разпоредба, т.е. във всички
случаи, при които обвиненото в извършване на престъпление лице бъде оправдано
или наказателното производство бъде прекратено.
Тази отговорност
се носи независимо от обстоятелството, че всички процесуално-следствени
действия са били извършени от представителите на следствените органи и
прокуратурата в съответствие с изискванията на НПК, както и независимо от
обстоятелството, че първоначално при започване на разследването фактическата
обстановка е сочела на необходимост от провеждане на разследване срещу това
лице. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за
незаконни, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или не
представлява престъпление.
Предпоставките за
ангажиране отговорността на прокуратурата по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ са:
срещу лицето да е повдигнато обвинение за извършване на престъпление и да е
налице оправдателна присъда по това обвинение. В случая тези предпоставки са
налице. Срещу ищцата е било повдигнато обвинение за извършено от нея
престъпление по чл. 194, ал, 1, вр. чл. 26 от НК по което тя е оправдана. Това
означава, че е липсвало основание за осъществяване на наказателно преследване срещу
нея. След като наказателно производство
е завършило с оправдаване на ищцата
по повдигнатото обвинение, законът приема, че то са било
незаконосъобразно, поради което е налице и незаконност на процесуалните
действия, свързани с наказателното преследване на ищцата. Това поражда
задължение за ответника Прокуратурата на РБ да обезщети увредения за
причинените му неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице предвид чл. 4
от ЗОДОВ, тъй като отговорността
е обективна.
В практиката на
ВКС се приема, че обезщетението за вреди
в хипотезата на чл.2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или
правнозащитими интереси, както и че ако са доказани
увреждащите действия и бездействия, то искът е установен в своето
основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка.
(Решение № 253 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., ГК). Приема се също така, че когато се твърди причиняване
на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на
здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства,
личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава
те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат
част от предмета на иска. В случаите когато се търсят и съответно установяват
увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено
главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В този смисъл са
Решение № 55 от 11.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1107/2012 г., IV г. о.,
Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК,
Решение № 542 от 15.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1568/2011 г., IV г.
Предвид това в
настоящия случай следва да бъде ангажирана отговорността на ответника, в чийто
правомощия влизат повдигане и поддържане на обвинение.
Обезщетението за
претърпените вреди, за които държавата и общините носят отговорност по реда на
ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост, като конкретният
размер се определя според тежестта на повдигнатите обвинения, продължителността
на наказателното преследване, включващо
и разследването в досъдебната фаза, взети ли са били и какви мерки за процесуална
принуда, респ. тяхната продължителност, колко, с каква продължителност и с
какъв интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са
извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца, при отчитане броя на деянията, за които е постановена
оправдателна присъда., респ. наказателното производство е прекратено /т. 11 от
ТР №3/2004 по т.д. №3/2004 г. на ОСГК на ВКС/, данните за личността на
подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатите обвинения за деяния, които не е
извършил, дали са се отразили негативно на физическото здраве, психиката му, на
контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата.
В конкретния
случай при определяне на размера на обезщетението съдът взема предвид че
престъплението по чл.194, ал.1 от НК, за което е повдигнато обвинение на ищца е
тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, тъй като се предвижда наказание лишаване
от свобода до осем години. Съдът отчита също така, че е взета най- леката мярка
за неотклонение „подписка”. Взема
предвид, че ищцата не е осъждана, както и че повдигнатото й обвинението се е
отразило тежко на психиката й.
Съдът отчита
обстоятелството, че в резултат на наказателното производство у ищцата са
възникнали емоционални и поведенчески симптоми, изразяващи се в тревожност,
вътрешно напрежение, нарушение на съня, нежелание за контакти и постоянно
„мисловно предъвкване” на ситуацията и фиксиране към травмено преживяване и
подчиняване на мислите изцяло на чувството за обида и накърняване на личното й
достойнство, които могат да бъдат квалифицирани като реакция на стрес, протекла
като *********************. Отчита, че непосредствено след извършения й личен
обиск тя е била консултирана с психиатър, а поради психотравмено преживяване е
била в продължителен отпуск по болест. Взема предвид становището на вещите
лица, изготвили съдебно- психиатрично- психологичната експертиза, че ищцата
въпреки провежданите консултации и лечение, травменото преживяване все още не е
преработено на емоционално ниво. При определяне на обезщетението взема предвид
и че ищцата е загубила работата си, тъй
като е била уволнена дисциплинарно. Отчита и обстоятелството, че
съседите са разбрали за извършеното претърсване и са се отдръпнали от нея.
Основателен е
доводът на ищцата, че е нарушено правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок по чл. 6, § 1 КЗПЧ,. За да прецени дали делото се гледа в разумен
срок, съгласно чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ
съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството,
неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните
процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното
решаване на спора. Имайки предвид данните по делото, съдът намира, че
наказателното производство е продължило необосновано дълго време. Наказателното
производство е започнало на 19.07.2011 г., когато е извършен личен обиск на
ищцата и завършило на 12.12.2016 г. с постановяването на окончателно
решение от ОС- Кюстендил, с което е
потвърдена оправдателната присъда на
районен съд или общият срок на производството е 5 години, 4 месеца, като
включва досъдебно производство и разглеждане на делото на две съдебни
инстанции. Фактическата и правна сложност на делото се определя с оглед всички
данни и обстоятелства по него. В случая производството по делото не
представлява фактическа и правна сложност, имайки предвид незначителния обем на
събрания доказателствен материал и неголемия брой извършени процесуално-
следствени действия- разпитани са 11 свидетели и са назначени четири
експертизи. Ищцата не е допринесла за общата продължителност на производството,
тъй като същата е съдействала на
органите на предварителното разследване, както се е явявала в съдебни
заседания. Не се е явила само на едно съдебно заседание пред районен съд, но
поради заболяване на защитника й, т.е. не е станала причина за отлагане на
делото. До голяма степен забавянето на разглеждане на делото се е дължало на
действията, респ. бездействията на компетентните органи. През един сравнително
продължителен срок от 9 месеца не са
били извършвани действия по разследване. Основната причина обаче за
продължителността на производството в досъдебната му фаза е петкратното връщане
на делото от съда на прокуратурата, както и връщането му от по горестоящата
прокуратура, което е довело до забавяне на делото с над две години.
Преценявайки всички тези факти и обстоятелства, съдът намира че
продължителността на производството не отговаря на изискването за
"разумния срок" по чл. 6, т. 1 от Конвенцията, което обстоятелство е
причинило неимуществени вреди на ищцата.
Отчитайки всички тези обстоятелства съдът счита, че справедливото обезщетение, което ще обезщети
негативните преживявания на ищеца е ****** лв. и в този размер ще се уважи
искът. За разликата над уважения размер от ****** лева до предявения размер от ******
лева същият като неоснователен следва да
бъде отхвърлен. Определяне на обезщетение в по-голям размер от присъдения би
нарушило принципа за справедливост.
Върху така
присъдената сума се дължи и законната лихва, считано от 12.12.2016 г. – датата
на влизане в сила на присъдата до окончателното й изплащане. Именно от тази
дата възниква задължението на ответника да възмезди пострадалата за
претърпените от нея вреди, поради което и лихва се дължи именно оттогава,
предвид т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС.
По иска за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди:
Съгласно
нормата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Според чл.82
от ЗЗД имуществените вреди представляват претърпени загуби и пропуснати ползи.
Обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки
конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на
правозащитните органи, съгласно приетото в т. 11 на ТР № 3/22.04.2004 г. на
ОСГК на ВКС. Следователно, за да се присъди обезщетение за имуществени вреди по
реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, следва да се установи причинна връзка между
вредата и незаконното обвинение в извършване на престъпление.
В
случая, ищцата претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди-
претърпенаи загуби в размер на ****** лв., представляваща увеличената лихва по
договора за кредит от 07.12.2010 г. и в размер на 143.08 лв., представляваща
разликата между нетното трудово възнаграждение, което ищцата би получила, ако
упражняваше трудова дейност за периода от 20.07.2011 г. до 25.01.2012 г. и
полученото от нея обезщетение за временна неработоспособност, както и
пропусната полза в размер на
4 495.50 лв., представляваща трудовото възнаграждение, което ищцата би
получила, ако не бе уволнена поради образуваното срещу нея наказателно
производство.
По
отношение на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
представляващи увеличената лихва по договора за кредит от 07.12.2010 г следва
да се посочи следното:
Видно
от представения по делото договор за банков кредит от 07.12.2010 г. банката е
предоставил заем на ищцата, като
размерът на лихвата е определен при
преференциални условия, доколкото ищцата като кредитополучател се е задължила и
е осигурила работодателят й ************да
превежда всички дължими на банката суми във връзка с трудовото правоотношение
между тях (чл.3.8.1 от договора). В
резултат на уволнението, а то безспорно е било предизвикано от незаконното
обвинение (ср. мотивите на заповед № 12/26.01.2012 г.) е бил променен лихвения процент като е
увеличен от 10.15 на 12.65 %. От заключението на съдебно- счетоводната
експертиза се установява, че сумата, която М. е заплатила в повече е 910.32 лв.
Следователно налице е причинно- следствена връзка между незаконното уволнение и
причинената вреда. Ето защо искът е основателен и ще се уважи изцяло. Сумата се
дължи от 02.10.2018 г.- датата на подаване на исковата молба, така като е
претендирана до окончателното й изплащане.
Съдът счита, че е
основателен искът за сумата 143.08 лв., представляваща разликата между нетното
трудово възнаграждение, което ищцата би получила, ако упражняваше трудова
дейност за периода от 20.07.2011 г. до 25.01.2012 г. и полученото от нея
обезщетение за временна неработоспособност. От представените по делото,
неоспорени от ответника писмени доказателства, безспорно се установява, че в
периода на воденото наказателно производство ищцата е ползвала продължителен
отпуск за временна неработоспособност на основание 3 болнични листове /л.29-31/.
От представените амбулаторни листове се установява, че тя е била консултирана с
психиатър. Вземайки предвид датите на издаване на болничните листове-
непосредствено след извършения личен обиск на ищцата, съдът намира, че те са
били издавани с оглед на психотравмата, получена от ищеца с оглед започналото
срещу нея наказателното производство. В този смисъл са и заключенията на вещите
лица психиатър и психолог. От заключението на съдебно- счетоводната експертиза
се установява, че разликата между изплатеното от НОИ обезщетение за временна
неработоспособност и нетното трудово възнаграждение, което на ищцата би
получила за исковия период е ***** лв. Следователно искът е основателен и ще се
уважи изцяло. Върху сумата се дължи законна лихва от датата на влизане в сила
на оправдателната присъда-12.12. 2016 г. о окончателното изплащане на сумата.
Съдът счита, че е
неоснователен искът за сумата на ******
лв., представляваща трудовото възнаграждение, което ищцата би получила за този
период, ако не бе уволнена поради образуваното срещу нея наказателно
производство. В тежест на ищцата е да докаже обстоятелството, че е претърпяла
вреди вследствие от незаконното обвинение срещу нея. Безспорно се установи, че
ищцата е работила на длъжност "******" в *******, откъдето е била
дисциплинарно уволнена, поради образуваното срещу нея наказателно производство
за извършено престъпление от общ характер. Неполучаването на трудово
възнаграждение, респективно получаването на по-ниско такова, по принцип, когато
е в резултат от незаконно обвинение несъмнено се е отразява неблагоприятно върху
имуществената му сфера и предпоставя искане за обезщетение от претърпените
имуществени вреди. В случая обаче, ищцата не е доказала, че е претърпяла
претендираните вреди. По делото е установено, че с влязло в сила съдебно
решение заповедта за уволнение е била отменена и М. е възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност. По делото няма данни тя да не се е върнала на работа и
пречка за това да е било незаконното обвинение. Напротив по делото се
установява, че и към настоящия момент тя продължава да работи в ******.
Следователно искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Съгласно чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, когато се уважи изцяло или частично иска, съдът осъжда ответника
да заплати разноските по делото, както и заплатената държавна такса. На ищцата
следва да се присъдят сторените от нея разноски в размер на 30 лв. и
представляващи държавна такса. Доколкото, видно от представения договор за
правна защита и съдействие, адвокатската защита е оказана безплатно на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., то съдът определя адвокатското
възнаграждение в размер на 861.60 лева, съгласно чл.7, ал.1, т.3 от
Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, което следва да се
изплати в полза на адвоката.
На основание
чл.78, ал.6 от ГПК и чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати и
сумата 1 165.40 лв. по сметка на ОС- Кюстендил, представляваща възнаграждение за вещи лица.
Мотивиран от
гореизложеното, Кюстендилския окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА Прокуратурата
на РБългария да заплати на Л.Н.М., ЕГН ********** *** на основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ сумата ****** /******/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от незаконно обвинение за извършено от нея престъпления по
чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. по което е призната за невиновна с
влязла в сила присъда , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
12.12.2016 г. до окончателното й изплащане, като искът за разликата над
уважения до предявения размер от ***** лева ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на РБългария да заплати на Л.Н.М., ЕГН ********** *** на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
сумата ****** (******) лв.,
представляваща имуществена вреда,
произтичаща от увеличената лихва по договора за кредит от 07.12.2010 г., ведно
със законната лихва, считано от 02.10.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата и имуществена вреда в размер на ****** (*******.)лева, представляваща
разликата между нетното трудово възнаграждение, което ищцата би получила, ако
упражняваше трудова дейност за периода от 20.07.2011 г. до 25.01.2012 г. и
полученото от нея обезщетение за временна неработоспособност, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 12.12.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария
да заплати на Л.Н.М., ЕГН ********** ***
деловодни разноски в размер на 30 (тридесет) лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария
да заплати на адв. А.В.С. с адрес: ***, офис №2 адвокатско възнаграждение в
размер на 861.60 (осемстотин
шестдесет и един лв. и 60 ст.№ лева
ОСЪЖДА Прокуратура на РБългария да
заплати в полза на бюджета на Съдебната власт и по сметка на ОС- Кюстендил
сумата от 1 165.40 (хиляда сто шестдесет и пет лв. и 40 ст.) лева
по сметка на ОС- Кюстендил, представляваща
възнаграждение за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: