№ 468
гр. Търговище, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Красимира Ал. К.ова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20223530100164 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.71,ал.1,
т.1-3 от Закона за защита от дискриминация.
Ищецът К. К. К. от ***** твърди в исковата молба, че работи в ответното дружество
„Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.Търговище, ЕИК *********, представлявано от
Я.М. при сменен режим на работа, като се върнал на работа през м.ноември 2019г. след
двугодишен отпуск поради заболяване, вследствие на което бил освидетелстван с 50%
трайна неработоспособност с ЕР ТЕЛК, в което било записано, че ищецът не може да
упражнява нощен труд.Твърди още, че доколкото работата му е на сменен режим, вкл. и
нощни смени, той обжалвал посоченото решение на ТЕЛК, което в частта относно нощния
труд било отменено с решение на НЕЛК.В хода на посоченото оспорване на ЕР ТЕЛК,
ищецът твърди, че обяснил на работодателя, че обжалва същото и няма проблем да
изпълнява трудовите си задължения при сменен режим на работа, но тогава започнал тормоз
над него, изразяващ се в това, че не бил включен в графика за смените в звеното и изобщо в
никакъв график при което му се наложило да ходи на работа по свое усмотрение на
осемчасов работен ден повече от месец, за да не бъде уволнен поради
самоотлъчка.Поддържа, че многократно повдигал въпроса за включването му в график за
работа, но започнал да чува заплахи ,че ако обжалването на решението на ТЕЛК е
неуспешно, ще бъде уволнен, като след постановяване на решението на НЕЛК, с което
ограничението за полагане на нощен труд отпаднало, ищецът бил включен в графика и
продължил работа на обичайния сменен режим на звеното.Сочи, че в началото на 2020г.
1
тормозът спрямо него продължил, като му било наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение”, което обжалвал и с решение на РСТ по гр.д.№ 1161/2020г.
заповедта била призната за незаконосъобразна и отменена.Излага също, че от 2021г.
заплатите на всички служители, вкл. и на колегите му в звеното били увеличени с по 40лв., а
неговата заплата не била увеличена, което състояние продължава и до момента на
депозиране на исковата молба-15.02.2022г.(бел. на съда), а на отправено запитване до
работодателя със заявление вх.№ 0328/01.06.3032г. дали липсата на увеличение на заплатата
му е за назидание поради спечеленото дело или някакъв вид дискриминация, и до момента
не е получил отговор.Като излага посочените обстоятелства, ищецът приема, че спрямо него
е упражнена множествена дискрминация, изразяваща се в тормоз по признак „физическо
увреждане” като не е бил включен в график за работа след връщането му на работа през
м.ноември 2019г., дискриминация по признак ”неравно заплащане на еднакъв и равностоен
труд”, изразяваща се в липса на увеличение на заплатата на ищеца с 40лв., считано от
м.януари 2021г., а също нарушено било и правото му на информация относно причините за
дискриминация по см. на чл. 23 от ЗЗДискр., поради което същият приема, че за него е
налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване на
дискриминация по признак „физическо увреждане”, дискриминация по признак ”неравно
заплащане на еднакъв и равностоен труд” и за нарушено правото на информация относно
причините за дискриминация по см. на чл. 23 от ЗЗДискр., за осъждане на ответника да
преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се
въздържа в бъдеще от извършване на нарушение; за заплащане на сумата от 600лв.
представляваща обезщетение за имуществени вреди-размерът на изплатеното му по-малко
трудово възнаграждение за периода от м.януари 2021г. до м.юни 2022г.(по 40лв. месечно),
както и за сумата от 900лв. претендирани неимуществени вреди от упражнявания върху
ищеца тормоз, вкл. и вследствие неправомерно наложено му със заповед на работодателя
наказание, която била отменена от съда. В съдебно заседание и в писмени бележки исковете
се поддържат от ищеца, който пледира за уважаването на исковете изцяло.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, в писмен отговор от ответника, действащ чрез
юрисконсулт Р. М., предявените искове се оспорват, като неоснователни и недоказани.
Излага се, че ищецът не е бил включен в месечния график поради забраната да полага нощен
труд и в изпълнение на предписанията на здравните органи; сочи се, че ищецът не е
единствения служител, чието трудово възнаграждение не е увеличено, а освен това се касае
до решение на работодателя за допълнително стимулиране на служители за постигнати
добри резултати по см. на чл. 118,ал.3 от КТ; оспорва се и непредоставянето на информация,
доколкото ищецът не е поискал такава по см. на чл. 23 от ЗЗДискр., а е отправил искане до
работодателя, съдържащо негови собствени твърдения и предположения относно причината
за липса на актуализация на неговата заплата; оспорва се и твърдението за наличие на
множествена дискриминация; излагат се подробни съображения.В съдебно заседание и в
писмени бележки, възраженията се поддържат от процесуалния представител на ответника,
която излага подробни съображения, като сочи, че не са нелице предпоставките за
установяване на актове на дискриминация, а се касае до изпълнение на разпорежданията на
2
здравните органи относно недопускането на ищеца до работа с нощни смени, както и до
преценка на работодателя за увеличение на заплатите на част от служителите, която е
едностранна, съобр. чл. 118,ал.3 от КТ и не предпоставя договоряне или съгласие на
работника, а информацията, която ищецът е искал не касае такава по чл. 23 от ЗЗДискр., а се
съдържа във вътрешните актове на дружеството и КТД, поради което пледира за
отхвърлянето на исковете изцяло, претендира разноски.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено
следното:
Не е спорно между страните по делото, че ищецът работи в ответното дружество на
длъжност „*****”, видно и от трудов договор № 77/29.09.2011г., като в периода от
07.11.2018г. до 21.09.2019г. е бил в отпуск по болест, видно от удостоверение (л.45) изд. от
ответника.От ЕР ТЕЛК № 1545 от 083/17.05.2019г., изд. от МБАЛ Търговище се установява,
че ищецът е освидетелстван с 50% трайно намалена работоспособност за срок от една
година и не е спорно между страните, че със същото е посочено, че той не може да полага
нощен труд, а с ЕР ТЕЛК № 90080 от 35/13.02.2021г., изд. от МБАЛ Търговище се
установява, че съгласно решението, ищецът може да работи като оператор ВПС. В периода
между издаване на посочените решения е представено и становище на СТМ от 8.05.2019г.,
от което е видно, че в първото ЕР ТЕЛК на ищеца като противопоказни условия на труд са
посочени физическо натоварване, нервно-психично напрежение, простудни моменти и
нощен труд, поради което и с оглед характера на работата на ищеца-на непрекъснат режим
на работа на 12 часови смени, при работа на открито и в неотопляеми помещения, е
препоръчано на комисията по трудоустрояване на прецени възможностите за реорганизация
на работното време така, че ищецът да работи на облекчен режим.По делото са представени
КТД, вписан в ИТ под № 3/09.02.2021г., както и Правилник за вътрешния трудов ред и
Вътрешни правила за организацията на работната заплата, одобрени със Заповед №
31/18.01.2021г. на управителя на ответното дружество, ведно с анекс от 021.02.3032г., от
който е видно, че се установява сумирано работно време на четири месеца за категориите
персонал, работещ на смени с минимална продължителност на работната смяна от 12 часа,
като в посочените документи са регламентирани основното трудово възнаграждение,
допълнителни такива, както и материални стимули и санкции, представени са и
приложенията към тях, като в раздел III, чл. 10,ал.5 е посочено, че конкретния размер на
основната заплата се установява като произведение между базовата заплата за работното
място, съответствуваща на изискващото се и притежавано образование и общата стойност
на коефициента, като при стойност на коефициента под 1,00 базовата заплата се намалява,
при стойност на коефициента 1,00 базовата заплата се запазва, при стойност на коефициента
над 1,00 базовата заплата се увеличава, като съгл. ал.4 окончателна е оценката, дадена от
ръководителя на дружеството, а съгл. ал.6 при несъгласие от страна на работника или
служителя с направената му оценка, той има право на пряко договаряне с Управителя. От
Система за оценяване на работните места на работници и помощен персонал се установява,
че същата включва тежест на труда, обем на извършвана работа, сложност на труда и
3
отговорност на труда с предвидени степени на оценка по точкова система, а от Система за
индивидуална оценка на работници и помощен персонал(Прил № 5) и на специалисти(прил.
№ 6) се установява, че тази индивидуална оценка се определя на база професионален опит и
индивидуална реализация н трудовия процес също по точкова система, именно-за първия
критерий от 0,38 до 0,42, а за втория-от 058 до 0,62.От карта за оценка на ищеца(съобр.
прил.№ 7) е видно, че същият е получил оценка за професионален опит 0,41, а за
индивидуална реализация в трудовия процес 0,61 или обща сума на коефициента 1,02,
коригирана от ръководителя на 1,00.От Списък на работници, неполучили увеличение на РЗ
от 01.01.2021г. се установява, че девет служители в ответното дружество не са получили
увеличение, сред които е и ищецът.От заявление вх.№ 1328/01.06.2021г., депозирано от
ищеца до ръководителя на ответното дружество се установява, че във връзка с липсата на
актуализиране на трудовото възнаграждение на ищеца от м.януари 2021г., ищецът е поискал
от управителя на ответника „официално становище относно случайното или неслучайното
му пропускане при решението за неактуализиране на заплатата” му от м.януари 2021г., като
се посочва, че ищецът не вижда на какво основание е „ощетен с тази сума от 40лв. месечно
или е някакъв вид дискриминация или назидание” заради спечеленото от него дело.От
съобщение до ищеца се установява, че с решение № 305/20.07.2020г. постановено по гр.д.№
1161/2020г. по описа на РСТ е отменена заповед на работодателя с която на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на осн. ч. 188,т.2 вр.
чл. 187,ал.1,т.3 от КТ, като незаконосъобразна, като липсват данни решението да е влязло в
законна сила. От приетото заключение по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което
съдът кредитира като отговарящо на поставените задачи се установява, че формирането на
работната заплата, вкл. на ищеца включва работна заплата, празнични, клас и нощен труд,
като към 01.01.2021г. трудовото възнаграждение на ищеца не е увеличено, а това на
останалите му колеги в звеното е увеличено с по 40лв., като един от колегите му е с по-
висока заплата от останалите, а от 01.04.2022г. трудовото възнаграждение на всички в
звеното на ищеца е увеличено с по 60лв., като посочените увеличения са на база
увеличението на МРЗ за страна за съответния период и по преценка на работодателя, като
видно от заключението, всички работници/служители получават основна работна заплата
над МРЗ за страната.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:Предявени са искове за установяване на осъществена множествена дискрминация
като тормоз по признак „физическо увреждане” поради невключване в график за работа,
дискриминация по признак ”неравно заплащане на еднакъв и равностоен труд”, изразяваща
се в липса на увеличение на заплатата на ищеца с 40лв., считано от м.януари 2021г., както и
за нарушено правото на информация относно причините за дискриминация по см. на чл. 23
от ЗЗДискр., обуславящо правна квалификация по чл. 71,ал.1,т.1-3 от Закона за защита от
дискриминация (ЗЗДискр.), за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да
възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от
извършване на нарушение-чл.71,ал.1,т.2 от ЗЗДискр., както и иск за заплащане на сумата от
600лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди-размерът на изплатеното му по-
4
малко трудово възнаграждение за периода от м.януари 2021г. до м.юни 2022г.(по 40лв.
месечно), както и за сумата от 900лв. претендирани неимуществени вреди от упражнявания
върху ищеца тормоз.
В разпоредбите на чл. 4,ал. 2 и 3 от ЗЗДискр. законодателят е дал легална дефиниция
на понятията пряка и непряка дискриминация, а именно: пряка дискриминация е всяко
неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците, посочени в ал. 1, отколкото се
третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства, а непряка е дискриминацията, когато на основата на признаците по чл. 4,ал.1
от ЗЗДискр. лицето е поставено в по- неблагоприятно положение в сравнение с други лица
чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба,
критерий или практика е обективно оправдана с оглед на законова цел и средствата за
постигане на целта са подходящи и необходими. Осъдителният иск по т. 3 на чл. 71, ал.1 от
ЗЗДискр. дава възможност пострадалото от дискриминационни действия лице да иска и
получи обезвреда за претърпените в резултат на нарушението вреди. На обезщетяване
подлежат както имуществените, така и неимуществени вреди - засегната чест, достойнство,
претърпени болки и страдания.В чл.5 от ЗЗДискр. е уточнено още, че тормозът на основа на
признаците по чл. 4, ал. 1 се смята за дискриминация.В Решение № 511 от 27.07.2010 г. по
гр. д. № 587/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е направен анализ на правната норма на чл. 9 от
ЗЗДискр. Прието , че посочената норма има процесуален характер и разпределя
доказателствената тежест в производство за защита от дискриминация. Основната
доказателствена тежест е възложена на ищеца. Той е длъжен да докаже фактите, от които
може да се направи обосновано предположение, че налице дискриминация. Само в този
случай законът възлага доказателствената тежест на ответника, който следва да установи и
докаже, че принципа на равно третиране не нарушен. Неизпълнението от страна на ищеца на
възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за отхвърляне на
иска(в този см. решение № 1002/7.01.2010 г., постановено по гр. д. № 3800/2008 г., решение
№ 115/2.08.2012 г., постановено по гр. д. № 626/2012 г., решение № 62/19.06.2014 г.,
постановено по гр. д. № 3920/2013 г. и решение № 183/8.06.2013 г., постановено по гр. д. №
7381/2014 г., четирите по описа на ВКС, ГК, IV г. о. и др.). Така с нормата на чл. 9 от
ЗЗДискр. е въведен облекчен доказателствен режим по отношение на ответника по иска в
сравнение с режима по чл. 154, ал. 1 от ГПК, а ответникът следва да докаже възраженията си
против иска за това, че принципа на равно третиране не е нарушен, само в случай, че ищеца
представи доказателства от които може да се презюмира вероятната основателност на иска.
В случая ищецът твърди упражняван от работодателя тормоз по признак „физическо
увреждане” поради невключване в графика за работа, при което той бил принуден да работи
на 8-часов работен ден, т.е. редовна смяна след връщането му на работа през м.ноември
2019г. и до отмяна на ЕР ТЕЛК в частта относно възможността на ищеца да полага нощен
труд.Съдът приема, че в случая не е налице дискриминационен акт на работодателя,
доколкото обстоятелството, че при връщането му на работа не е бил включен в графика на
смените на колегите му в звеното, е последица единствено от изпълнението на
5
задълженията на работодателя да се съобрази с решението на лекарската комисия, както и
на службата по трудова медицина с оглед да не допусне вредни за здравето на ищеца
последици от упражняването на нощен труд.На следващо място, графиците за работа са се
изготвяли за работа на сменен режим и с нощни смени, какъвто е бил недопустим за ищеца,
поради което и не би следвало да е включен в такъв график.Казано с други думи,
изпълнението на задължението на работодателя към изискванията на здравните органи не
може да се приеме за тормоз, а за отговорност към здравето на ищеца, опровергаващо
наличието на дискриминация, поради което претенцията в тази й част е изцяло
неоснователна и следва да се отхвърли, на осн. чл. 71,ал.1,т.1 от ЗЗДискр. По отношение
на предявения иск за установяване на дискриминация по признак ”неравно заплащане на
еднакъв и равностоен труд”, изразяваща се в липса на увеличение на заплатата на ищеца с
40лв., считано от м.януари 2021г., обоснован с твърдения, че причината е позитивното
решение на РСТ по съдебен спор между страните, съдът приема следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр работодателят осигурява равно възнаграждение за
еднакъв или равностоен труд, като силата на ал. 3 от същия текст критериите за оценка на
труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са
еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори
или с вътрешните правила за работната заплата, без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 от
ЗЗДискр. В случая нормите на Системата за индивидуална оценка на работници и помощен
персонал, действащи в дружеството-ответник не съдържат правило, което да поставя пряко
определянето на случаите, при които се заплаща увеличено трудово възнаграждение в
зависимост от някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Предвид на това, ако
приложението на тези правила поставя ищеца в по-неблагоприятно положение от
останалите му колеги в звеното то ще е налице непряка дискриминация по смисъла на чл. 4,
ал. 3 от ЗЗДискр но само в случай, че по отношение на ищеца са налице някои от признаците
по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, които го отличават от останалите, като във всички останали
случаи на неблагоприятно третиране, защита следва да се осъществява по общия ред, със
съответните процесуални способи.В случая ищецът не твърди защитен признак по см. на чл.
4,ал.1 от ЗЗДискр., той излага единствено като причина постановеното в негова полза
решение по предходния съдебен спор с работодателя, но това обстоятелство няма характер
на защитен признак по см. на ЗЗДискр., а работодателят е упражнил правомощието си по чл.
118,ал.3 от КТ при съобразяване с правилата на Системата за индивидуална оценка на
работници и помощен персонал, действащи в дружеството-ответник и ищецът не е
единствен, който не е получил увеличение, поради което и с оглед изложеното по-горе
относно доказателствената тежест, съдът приема, че липсват факти, които да обосноват
вероятност от наличие на дискриминация, при което претенцията е неоснователна и следва
да се отхвърли, на осн. чл. 71,ал.1,т.1 от ЗЗДискр.Не е налице и соченото от ищеца
нарушение на задължението на работодателя по чл. 23 от ЗЗДискр. за предоставяне на
информация относно причините за дискриминация, доколкото ищецът не е поискал такава
информация, видно от съдържанието на заявлението му от 01.06.2021г., а е изразил своите
виждания и предположения относно липсата на увеличение на неговото трудово
6
възнаграждение.
Установената от съда неоснователност на исковете на ищеца за установяване на
дискриминация обуславя неоснователност и на предявения иск по чл. 71,л.1,т.2 от ЗЗДискр.
за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди
нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от извършване на нарушение, както и
предявените искове по чл. 71,ал.1,т.3 от ЗЗдискр. за заплащане на сумата от 600лв.
представляваща обезщетение за имуществени вреди-размерът на изплатеното му по-малко
трудово възнаграждение за периода от м.януари 2021г. до м.юни 2022г.(по 40лв. месечно),
както и за сумата от 900лв. претендирани неумуществени вреди от упражнявания върху
ищеца тормоз, обуславящо отхвърлянето им, на осн. чл. 71,ал.1,т.2 и т.3 от ЗЗДискр.
По разноските: С оглед изхода от спора, ищецът, който е освободен от разноски към
съда, но не и към ответната страна, следва да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 300лв., на осн. чл. 78,ал.8 от ГПК.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. К. К. с ЕГН ********** от ************* против
„Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Търговище, ул.”29-ти януари”, № 3, представлявано от Я.М., искове за установяване на
дискриминация по признак „физическо увреждане”, дискриминация по признак ”неравно
заплащане на еднакъв и равностоен труд” и за нарушено правото на информация относно
причините за дискриминация по см. на чл. 23 от ЗЗДискр., за осъждане на ответника да
преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се
въздържа в бъдеще от извършване на нарушение; за заплащане на сумата от 600лв.
представляваща обезщетение за имуществени вреди-размерът на изплатеното му по-малко
трудово възнаграждение за периода от м.януари 2021г. до м.юни 2022г.(по 40лв. месечно),
както и за сумата от 900лв. претендирани неимуществени вреди от упражняван тормоз, като
неоснователни, на осн. чл. 71,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от Закона за защита от дискриминация.
ОСЪЖДА К. К. К. с ЕГН ********** от ************* ДА да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК835014989, със седалище и адрес на управление
гр.Търговище, ул.”29-ти януари”, № 3, представлявано от Я.М., разноските по делото в
размер на 300лв., на осн. чл. 78,ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7