Решение по дело №928/2023 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№1018/1.6.2023г.

 

гр. Пловдив, 1 юни 2023 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на единадесети май, две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 при секретаря Таня Костадинова, като разгледа административно дело №928 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.99, ал.12 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).

“АС – СТОУНС“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Радецки“ №3, ЕИК *********, представлявано от адвокат Н.И.М.- пълномощник, обжалва заключение на Министъра на околната среда и водите, обективирано в писмо с Изх.№08-00-741 от 10.08.2021г., че Решение по оценка на въздействието върху околната среда №8-6/2013г. от 19.12.2013г., издадено от изпълняващ длъжността (и.д.) директор на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), Стара Загора, е загубило правно действие.

Претендира се обявяване нищожността на оспорения акт, както и присъждане на направените по делото разноски. На 15.05.2023г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№10696 (листи 38-41) от адвокат М., в която се излагат съображения, поддържащи заявеното в жалбата.

Ответникът по делото- Министър на околната среда и водите (МинОСВ)- не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Чрез юрисконсулт Е.С.Н.- пълномощник (лист 13, 26) по делото постъпва писмено становище (листи 13а-16, 26а-29) за недопустимост на жалбата, евентуално за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева, определен съгласно чл.78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ (ЗПП), във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), за което е представен списък на разноските (лист 16а, 29а). По делото е приета и молба от юрисконсулт Найденова (лист 12, 25), в която е направено възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, ако същото е над минималния размер, определен по реда на чл.8, ал.3 Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.)

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:

Първоначално по жалбата на “АС – СТОУНС“ ООД (листи 3-9, дело №3073/2023г.) е образувано административно дело №3073 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за 2023г., Шесто отделение. С Определение №3646 от 05.04.2023г. (листи 66-67, дело №3073/2023г.) производството по делото е прекратено и жалбата е изпратена по подсъдност на Административен съд- Пловдив.

По делото не са ангажирани доказателства за датата, на която писмо с Изх.№08-00-741 от 10.08.2021г. (листи 10-11, 12, дело №3073/2023г.) е съобщено или получено от жалбоподателя, но тъй като искането за обявяване нищожността на административен акт не е ограничено със срок, съгласно чл.149, ал.5 от АПК, то следва да се приеме за установено, че подаването на жалбата е направено в съответствие с изискването за срочност на заявеното оспорване.  

Съгласно чл.99, ал.12 от ЗООС, Решението по ОВОС губи правно действие, ако в срок 5 години от датата на издаването му не е започнало осъществяването на инвестиционното предложение, което се установява с проверка от контролните органи по околната среда.

            От своя страна, нормата на чл.22, ал.4 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната (НУРИОВОС), установява, че в случаите по чл.93, ал.8 и чл.99, ал.12 ЗООС проверката относно незапочването на осъществяване на инвестиционното предложение се извършва от съответната РИОСВ, като в срок 7 дни след проверката се уведомяват възложителят и МОСВ (Министерство на околната среда и водите) за резултатите, когато решението е издадено от министъра на околната среда и водите.

А съгласно чл.22, ал.5 от НУРИОВОС, Органът, постановил решението за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС или решението по ОВОС, оповестява резултатите от проверката по ал.4, като: 1. публикува съобщение на интернет страницата си; 2. информира писмено съответния орган за одобряване/разрешаване на инвестиционното предложение за съобразяване с характера на резултатите от проверката по ал.4.

Според мотивите на Определение №3646 от 05.04.2023г. “В конкретния случай е съставен констативен протокол от 29.07.2021г. и е изведен правен извод, че правата, произтичащи от решението по ОВОС са прекратени поради изтичане на петгодишен срок. Такава констатация, за загубило правното си действие решение по ОВОС, е предвидена в разпоредбата на чл.99, ал.12 от ЗООС. Когато има произнасяне на това основание с акт на администрацията и се оспорват фактическите и правни констатации за такъв извод, то тогава е налице индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, който подлежи на обжалване пред съда по реда на АПК“.

А според мотивите на Определение №4887 от 10.05.2023г. на ВАС по дело №2974/2023г., Шесто отделение, докладчик председателя Сибила Симеонова, “… Оспореният акт е издаден във връзка с извършена проверка, на основание чл.22, ал.4 от НУРИОВОС, относно правното действие на Решение по ОВОС… Обжалваното писмо представлява декларативен индивидуален административен акт, по смисъла на чл.21, ал.2 АПК, с което се отрича съществуването на едно право. Характерно за декларативния индивидуален административен акт е, че когато компетентният орган установи наличието на възникнало въз основа на закона право и/или задължение, той е длъжен да издаде съответния акт. По този начин с акта се декларира, признава пораждането, изменението или погасяването на правата или задълженията на конкретния субект...“.

            При това положение, следва да се приеме за установено, че оспореното заключение на МинОСВ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.2 от АПК, който подлежи на оспорване. Освен това, жалбата се явява подадена и при наличието на правен интерес, доколкото жалбоподателят е титуляр на Решение по оценка на въздействието върху околната среда №8-6/2013г. от 19.12.2013г.

Следователно, като подадена против подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт и при наличието на правен интерес, жалбата се явява допустима, противно на направеното в тази насока възражение от процесуалния представител на ответника.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С Решение по оценка на въздействието върху околната среда №8-6/2013г. от 19.12.2013г. на и.д. директор на РИОСВ- Стара Загора (листи 18-20, дело №3073/2023г.) е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение “Изграждане на кариери за добив на варовици и доломити в концесионна площ “Кереч търла“, разположени в землищата на селата Едрево, община Николаево, Оряховица и Братя Кунчеви, община Стара Загора“, с възложител “АС – СТОУНС“ ООД. Според информация, достъпна в интернет на страницата на РИОСВ- Стара Загора, на адрес: https://stz.riew.gov.bg/Resheniya_po_OVOS-c163-page2, посоченото решение е публикувано на 20.12.2013г. и при липсата на доказателства за наличието на неприключило производство по оспорването му, следва да се приеме за установено, че същото е влязло в сила на 04.01.2014г. В този смисъл е и писмо с Изх.№КОС-01-1186 от 02.04.2014г. (лист 17а, 30а) на директора на РИОСВ- Стара Загора, според което писмо, в законоустановения срок не са постъпили жалби по реда на АПК пред МинОСВ или пред Административен съд- Стара Загора против Решение по ОВОС №8-6/2013г.

С Решение №681 от 07.09.2015г. на Министерския съвет, обнародвано в ДВ бр.70 от 11.09.2015г., на основание чл.54, ал.5 и 6 във връзка с чл.5, т.3, чл.6, ал.3 и чл.29 от Закона за подземните богатства (ЗПБ), чл.95е, ал.1 от Закона за концесиите (ЗК), във връзка с чл.71 от ЗПБ, §63 от ПЗР на Закона за изменение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори и мотивирано предложение на министъра на енергетиката, на жалбоподателя се предоставя концесия за добив с предмет експлоатация на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.5 от ЗПБ- строителни материали – варовици и доломити, представляващи изключителна държавна собственост, от находище “Кереч Търла“, участък “Кереч Търла – запад“ и участък “Кереч Търла – изток“, разположено в землището на с. Едрево, община Николаево, и в землищата на с. Братя Кунчеви и с. Оряховица, община Стара Загора, за срок от 25 години. Началният срок на концесията е датата на влизане в сила на концесионния договор.

На 18.04.2018г. е сключен Концесионен договор (с идентификационен №, партиден №) D-000758 в Националния концесионен регистър (НКР, достъпен в интернет на адрес: https://nkr.government.bg/Concessions) между Министерския съвет на Република България, представляван от Министъра на енергетиката, наричан за краткост концедент и “АС – СТОУНС“ ООД, наричано за краткост концесионер. Предмет на концесията е “експлоатация на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.5 от ЗПБ – строителни материали – варовици и доломити, представляващи изключителна държавна собственост, от находище “Кереч Търла“, участък “Кереч Търла – запад“ и участък “Кереч Търла – изток“, разположено в землището на с. Едрево, община Николаево, и в землищата на с. Братя Кунчеви и с. Оряховица, община Стара Загора, която се извършва със средства на концесионера и на негов риск“.

Със Заповед №РР-ЗД-8 от 28.06.2021г. (неприложена по делото) на Областен управител (ОУ) на област Стара Загора е разрешено възлагането на изработване на проект за специализиран подробен устройствен план (СПУП) за кариера за добив на подземни богатства, в землищата на с. Братя Кунчеви и с. Оряховица, община Стара Загора, и в землището на с. Едрево, община Николаево, част от концесионна площ от находище “Кереч Търла“, участък “Кереч Търла – запад“ и участък “Кереч Търла – изток“.

Със Заповед №РР-ЗД-9 от 26.07.2021г. (неприложена по делото) на ОУ- Стара Загора, на основание чл.99, ал.1, т.2 от АПК, се отменя Заповед №РР-ЗД-8 от 28.06.2021г.

По жалба на “АС – СТОУНС“ ООД против Заповед №РР-ЗД-9 от 26.07.2021г. на ОУ- Стара Загора е образувано административно дело №2375 по описа на Административен съд- Пловдив за 2021г., V-ти състав. С Решение №1981 от 27.10.2021г. (неприложено по делото) жалбата на “АС – СТОУНС“ ООД е отхвърлена.

По касационна жалба на “АС – СТОУНС“ ООД против Решение №1981 от 27.10.2021г. е образувано административно дело №12308 по описа на ВАС за 2021г, Второ отделение. С Решение №7832 от 07.09.2022г. по дело №12308/2021г. на ВАС се обезсилва Решение №1981 от 27.10.2021г.; делото се прекратява; преписката се изпраща на ОУ- Стара Загора за произнасяне с окончателен акт във възобновеното административно производство по искането на “АС - СТОУНС“ ООД за издаване на разрешение за възлагане изработването на СПУП за кариера за добив на подземни богатства за съответната част от концесионната площ от находище “Кереч Търла“.

Тук е мястото да се посочи, че Заповед №РР-ЗД-8 от 28.06.2021г., Заповед №РР-ЗД-9 от 26.07.2021г., както и Решение №1981 от 27.10.2021г., макар и неприложени по делото, са цитирани в Решение №7832 от 07.09.2022г. по дело №12308/2021г. на ВАС, достъпно на страницата на ВАС в интернет, на адрес: https://info-adc.justice.bg/courts/portal/edis.nsf/e_cases.xsp?inst=administrative.

Решение №7832 от 07.09.2022г. на ВАС постъпва в Областна администрация Стара Загора с Вх.№РР-47-(60) на 15.09.2022г.

С писмо №РР-47 от 21.09.2022г. (листи 29-30, дело №3073/2023г.) на ОУ- Стара Загора е изискано от директора на РИОСВ- Стара Загора да предостави информация, съгласно чл.125, ал.7 от ЗУТ, относно искането (заданието) на жалбоподателя да бъде издадено разрешение за изработване на СПУП.

На 03.10.2022г. служители в РИОСВ- Стара Загора, И.- гл. експерт, и Х.Т.И.- гл. експерт, извършват извънредна проверка на концесионна площ “Кереч Тарла“ за добив на варовици и доломити в землищата на с. Братя Кунчеви, с. Оряховица, община Стара Загора, във връзка с Решение по ОВОС №8-6/2013г. За резултатите от проверката се съставя Констативен протокол №010411 от 03.10.2022г. (листи 31-35, дело №3073/2023г.). Според посочения констативен протокол, при проверката се констатира, че “В концесионната площ „Кереч Търла“ попадат най-северните части от землищните територии на селата Братя Кунчеви и Оряховица, общ. Стара Загора. Площта на находището е разположена на около 7 км. на север от регулационните граници на цитираните по-горе населени места. Териториите включени в площ „Кереч Търла“ са от държавен горски фонд с начин на трайно ползване „друг вид дървопроизводителна гора“ и са под юрисдикцията на ДГС- Стара Загора. В концесионната площ не попадат защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии, както и защитени зони от мрежата Натура 2000, по чл.6, ал.1 от Закона за биологичното разнообразие. Площта на концесията е 744,068 дка. По време на проверката се извърши обхот на южната част на находището, която е достъпна по горски пътища, които се стопанисват и поддържат от Държавно горско стопанство – гр. Стара Загора. При извършения обхот не се констатираха нарушени терени, както и наличие на механизирана добивна техника. Също така на обходения терен не се установи извършване на добивни дейности на подземни богатства. При проверката не се установи започнала експлоатация на кариерата на терен“.

С писмо Изх.№РД-05-4643(24) от 05.10.2022г. (лист 36, дело №3073/2023г.) на директора на РИОСВ – Стара Загора се уведомяват ОУ- Стара Загора и жалбоподателят за извършената на място проверка и съставения Констативен протокол №010411 от 03.10.2022г. Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 37, дело №3073/2023г.), посоченото писмо е получено от жалбоподателя на 11.10.2022г.

Освен това, на страницата на РИОСВ- Стара Загора в интернет, на адрес: https://stz.riew.gov.bg/Syobshteniya_za_izteklo_pravno_deystvie_na_Resheniya_po_OVOS_po_chl_22_al_5_ot_Naredbata_za_OVOS-c414 на 11.10.2022г. е публикувано “Съобщение за загуба на правно действие на Решение по ОВОС №8-6 от 19.12.2013г.“ (лист 18, 31), чието съдържание е следното:

 

 

Със Заповед №РР-РД-14 от 26.10.2022г. (листи 39-42, дело №3073/2023г.) на ОУ- Стара Загора се отказва издаване на разрешение за изработване на СПУП по заявление (искане) с Вх.№РР-47 от 26.05.2021г., допълнено с Вх.№РР-47-{1} от 03.06.2021г. и с Вх.№РР-47-{2} от 09.06.2021г. на “АС - СТОУНС“ ООД. Като част от фактическите основания за издаване на посочената заповед е посочено писмо с Изх.№08-00-74 от 10.08.2021г. на МинОСВ, че Решение по ОВОС №8-6/2013г. е изгубило правно действие (лист 40а, дело №3073/2023г.).

Според приетото по делото заверено копие на Определение №488 от 22.02.2023г. (листи 19-20, 32-33) по частно административно дело №457 по описа на Административен съд- Пловдив за 2023г., XXV-ти състав, “АС - СТОУНС“ ООД оспорва пред МинОСВ писмо Изх.№РД-05-4643(24) от 05.10.2022г. на директора на РИОСВ – Стара Загора, като с Решение №226 от 16.12.2022г. на МинОСВ жалбата на “АС - СТОУНС“ ООД е оставена без разглеждане като процесуално недопустима и производството по обжалване на писмо Изх.№РД-05-4643(24) от 05.10.2022г. е прекратено.

С посоченото Определение №488 от 22.02.2023г. жалбата на “АС - СТОУНС“ ООД е отхвърлена, като е прието за установено, че писмо Изх.№РД-05-4643(24) от 05.10.2022г. не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Определението е окончателно.

Наред с посоченото по-горе, според писмо с №РР-47 от 16.07.2021г. (листи 14-15, дело №3073/2023г.) на ОУ- Стара Загора, адресирано до министър-председателя на Република България, до министъра на енергетиката, до министъра на земеделието, храните и горите, до МинОСВ, както и до министъра на културата, в областната администрация постъпва искане с Вх.№РР-47 от 26.05.2021г., допълнено с Вх.№РР-47-{1} от 03.06.2021г. и с Вх.№РР-47-{2} от 09.06.2021г. от жалбоподателя, за разрешаване изработването на проект за СПУП за кариера за добив на подземни богатства, в землищата на с. Братя Кунчеви и с. Оряховица, община Стара Загора, и в землището на с. Едрево, община Николаево, на основание чл.124а, ал.3, ал.7 във връзка с чл.111, ал.1, чл.124б, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и с чл.73, ал.1, т.1 от Закона за горите (ЗГ). В писмо с №РР-47 от 16.07.2021г. е заявено искане да бъдат преразгледани сключеният Договор за предоставяне на концесия на 18.04.2018г., както и процедурите, в следствие на които е сключен и да бъде изразено становище относно възможностите за прекратяването му (на концесионния договор).

Освен това, с писмо Изх.№РР-47 от 22.07.2021г. (лист 21, дело №3073/2023г.) на ОУ- Стара Загора, адресирано до директора на РИОСВ– Стара Загора, е изискано представянето на становище дали Решение по оценка на въздействието върху околната среда №8-6/2013г. от 19.12.2013г. е изгубило своето правно действие, съгласно чл.99, ал.12 (предишна ал.8, бр. 76 от 2017г.) от ЗООС, към момента на издаване на Заповед №РР-ЗД-8 от 28.06.2021г. и следва ли да се извършва процедурата отново. Вероятно в отговор на писмо Изх.№РР-47 от 22.07.2021г. до ОУ- Стара Загора е изпратено писмо с Изх.№РД-05-4643(15) от 02.08.2021г. (лист 22, дело №3073/2023г.) на директора на РИОСВ- Стара Загора, с което уведомява ОУ- Стара Загора, че за установяване правното действие на Решение по ОВОС №8-6/2013г. е необходимо извършване на проверка по документи и чрез посещение на място, по аргумент от чл.22 от НУРИОВОС.

На 29.07.2021г. служители в РИОСВ- Стара Загора, Т.П.И.- гл. експерт, и Диан Тенев Динев- гл. експерт, с участието на Иван Георгиев Гагов- представител на ТП ДГС (териториално поделение държавно горско стопанство) – гр. Стара Загора, извършват извънредна проверка на концесионна площ “Кереч Тарла“ за добив на варовици и доломити в землищата на с. Братя Кунчеви, с. Оряховица, община Стара Загора, във връзка с Решение по ОВОС №8-6/2013г. За резултатите от проверката се съставя Констативен протокол №009131 от 29.07.2021г. (листи 23-27, дело №3073/2023г.). Според посочения констативен протокол, при проверката се констатира, че “В концесионната площ „Кереч Търла“ попадат най-северните части от землищните територии на селата Братя Кунчеви и Оряховица, общ. Ст. Загора. Площта на находището е разположена на около 7 км. на север от регулационните граници на цитираните по-горе населени места. Териториите включени в площ „Кереч Търла“ са от „държавен горски фонд“ с начин на трайно ползване „друг вид дървопроизводителна гора“ и са под юрисдикцията на „ДГС- Стара Загора“. В концесионната площ не попадат защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии, както и защитени зони от мрежата Натура 2000, по чл.6, ал.1 от Закона за биологичното разнообразие. Площта на концесията е 744,068 дка, като при проверката се обходи южната част на находището, която е достъпна по горски пътища, които се стопанисват и поддържат от Държавно горско стопанство – гр. Стара Загора. При извършения обхот не се констатираха нарушени терени, както и наличие на механизирана добивна техника. Също така на обходения терен не се установи извършване на добивни дейности на подземни богатства. При проверката не се установи започнала експлоатация на кариерата на терен“.

Според оспореното по делото писмо, писмото с №РР-47 от 16.07.2021г. на ОУ- Стара Загора постъпва в Министерството но околната среда и водите с Вх.№08-00-741 на 19.07.2021г., като в оспореното писмо е отразено, че копие от Констативен протокол №009131 от 29.07.2021г. е предоставен в министерството (вероятно преди 10.08.2021г.), след което е издадено писмото, в което е обективирано оспореното по делото заключение.

Посочи се по-горе, че решението по ОВОС губи правно действие, ако в срок 5 години от датата на издаването му не е започнало осъществяването на инвестиционното предложение, което се установява с проверка от контролните органи по околната среда (чл.99, ал.12 от ЗООС); че в случаите по чл.93, ал.8 и чл.99, ал.12 ЗООС проверката относно незапочването на осъществяване на инвестиционното предложение се извършва от съответната РИОСВ, като в срок 7 дни след проверката се уведомяват възложителят и МОСВ за резултатите, когато решението е издадено от МинОСВ (чл.22, ал.4 от НУРИОВОС); както и че органът, постановил решението за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС или решението по ОВОС, оповестява резултатите от проверката по ал.4, като: 1. публикува съобщение на интернет страницата си; 2. информира писмено съответния орган за одобряване/разрешаване на инвестиционното предложение за съобразяване с характера на резултатите от проверката по ал.4 (чл.22, ал.5 от НУРИОВОС).

С оглед посочените разпоредби на ЗООС и НУРИОВОС, следва да се приеме за установено, че компетентен да извърши преценката относно загубване на правно действие на решение по ОВОС е органът, издал решението по ОВОС.

В случая, Решение по ОВОС №8-6/2013г. от 19.12.2013г. е издадено от и.д. директор на РИОСВ- Стара Загора, поради което компетентен да извърши преценката относно загубването на правното му действие е директорът на РИОСВ- Стара Загора, за което са съставени Констативен протокол №009131 от 29.07.2021г. и Констативен протокол №010411 от 03.10.2022г., като в страницата на РИОСВ- Стара Загора в интернет е публикувано съобщение за целта на 11.10.2022г.).

Съответно, ответникът по делото МинОСВ не притежава компетентност за извършване на преценка относно загубване на правно действие на решене по ОВОС, което не е издадено от него.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че е налице изземване на компетентност от страна на по-горестоящ административен орган, а съгласно Тълкувателно решение №2 от 14.05.1991г. по гр. дело №2/1991г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд, докладчик Божидар Колев, административен акт, издаден от некомпетентен по степен орган, е нищожен.

            Следователно, като издаден от орган, който не притежава необходимата по степен компетентност, оспореният по делото акт е нищожен индивидуален административен акт, чиято нищожност следва да бъде обявена.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на МОСВ е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а предвид направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:

Според чл.78, ал.5 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1/09.07.2004г. Според чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2 (какъвто е настоящият), възнаграждението е 1000 лв.

По Договор за правна помощ от 22.02.2023г. (лист 56, дело №3073/2023г.) на адвокат М. е заплатено възнаграждение в размер на 800,00 лв., което очевидно не е прекомерно.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на заключение на Министъра на околната среда и водите, обективирано в писмо с Изх.№08-00-741 от 10.08.2021г., че Решение по оценка на въздействието върху околната среда №8-6/2013г. от 19.12.2013г., издадено от и.д. директор на Регионална инспекция по околната среда и водите, Стара Загора, е загубило правно действие.

ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите, БУЛСТАТ *********, да заплати на “АС – СТОУНС“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Радецки“ №3, ЕИК *********, сумата от общо 850,00 (осемстотин и петдесет) лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:/п/.........................

/Н.Бекиров/