№ 11245
гр. *****, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110148587 по описа за 2024 година
Предявени са от „С. В.” АД срещу Х. Г. К. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е в облигационни отношения с ответника, възникнали въз
основа на договор за продажба на питейна вода при Общи условия. Поддържа, че
съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период питейна вода, като е
извършено отчитане на показанията на водомера в процесния имот и са начислени
суми за В и К услуги. Твърди, че в сроковете, установени от ОУ на ищеца, не е
извършено плащане на дължимите суми за процесния период. Иска се от съда да
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца претендираните
суми за главница в размер на 1270,47 лв., представляваща задължения за доставена
потребена вода до имот в гр. *****, бул. „*********“ № 12А, Ротонда на Ж.П. гара
*****, отразени във фактури, дължими в периода от 30.06.2022 г. до 29.06.2023 г. за
незаплатена цена за потребена вода за процесния имот, както и мораторна лихва в
размер на 0,55 лв. за периода от 01.09.2022 г. до 02.08.2023 г.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по
основание и размер. Признава, че е собственик на имота в рамките на релевирания
период. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Допустимостта на предявените искови претенции, предвид релевирането им по
реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални
предпоставки, още и от специалните такива – подаване на възражение от длъжника в
срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителните искове в едномесечен срок от
уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по
заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Така посочените
1
предпоставки са налице, което налага разглеждане на исковете по същество.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД за
установяване съществуването на задължение за заплащане на дължима цена за
предоставени услуги за доставка на питейна вода:
За основателността на иска следва да се установи от ищеца по делото
съществуването на облигационно правоотношение за доставка на питейна вода между
страните по делото, по силата на което ищецът е престирал съобразно уговореното,
поради което за ответника е възникнало задължение за плащане на дължимата цена,
както и обема на доставената и разходвана вода и дължимата за нея цена.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
неоснователен. Съображенията за това са следните:
Съгласно легалното определение на понятието „потребител“, дадено в § 1, ал.
1, т. 2 от ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги, потребители
на водоснабдителни и канализационни услуги са: а/ юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги; б/ юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост; в/ предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след
съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за
питейни води.
В случая ответникът не оспорва качеството си на собственик на процесния
имот и за процесния период, което поначало установява качеството му на потребител
на услугата доставка на питейна вода по отношение на имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи получаването на В и К услуги става чрез публично известни
Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационни системи или от съответния регулаторен орган.
По делото не се спори, че Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператора „С. В.“ АД са одобрени от ДКЕВР на основание чл.
6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с решение № OУ – 064/17.07.2006 г., както и че същите са
публикувани в централен и местен ежедневник. По делото не се твърди, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в
срока по чл. 68, ал. 2 от ОУ, поради което същите са влезли в сила.
Отчитането на потребените количества питейна вода се определя по реда на
гл. VI. „Заплащане на В и К услугите“ на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и Общите условия на ищеца.
Два са подходите, въз основа на които се определят потребените водни
количества, за имоти в сграда – етажна собственост или за водопроводно тклонение с
повече от един потребител 1/. при наличие на водомери потребените количества се
определят съобразно разпоредбите на чл. 32 и чл. 35 от Наредба № 4 за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи; 2/. при липса на водомери потребеното водно количество
се определя на база брой обитатели и определено месечно потребление по реда на чл.
39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 32, ал.
2 от Наредбата изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното
количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен
2
период от време. Отчитането на водомерите се извършва след предварително
уведомление до потребителите, като се прави първи отчет на общия водомер в
присъствие на представител на потребителите, а след това се отчитат индивидуалните
водомери. Така отчетеното количество вода се разпределя между отделните
потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички
индивидуални водомери след общия водомер при условията и данните от отчетите се
отразяват в карнет, удостоверено с подписа на потребител, освен в случаите на
индивидуален отчет – ал. 3 и ал. 4. Съгласно чл. 32, ал. 5 от Наредбата при разлика в
отчетеното количество вода по ал. 2 и в сбора на отчетите по индивидуалните
водомери по ал. 3, по-голяма от 20 на сто, в 7-дневен срок операторът уведомява
упълномощения представител на етажната собственост. При подаване на молба от
упълномощения представител на етажната собственост в 10-дневен срок от
уведомяването за установяване на причините операторът определя комисия, в която се
включват молителят и представители на оператора.
Съгласно чл. 39, ал. 3 от Наредбата по изключение в случаите, когато сградната
водопроводна инсталация е проектирана така, че индивидуални водомери в жилищата
не могат да бъдат монтирани, разпределението на изразходваното количество вода и
отчитането на отведената и пречистената вода се извършват съобразно броя на
обитателите на жилищата. При липса на индивидуални водомери или неизправни
такива, месечното количество изразходвана питейна вода се определя по 6 куб.м. при
топлофицирано жилище и по 5 куб.м. при нетоплофицирано жилище за всеки
обитател – чл. 23, ал. 4 и 5, т. 1 ОУ от 2006 г., респ. чл. 25, ал. 4 и ал. 8, т. 1 ОУ от 2016
г.
Спорно по делото от фактическа и правна страна е основанието за начисляване
на процесните суми предвид твърдението на ответника за липса на реална консумация,
поради което по делото е допусната съдебно-техническа експертиза.
Съгласно заключението по съдебно-техническата експертиза процесният имот
е с изградена канализация и функционираща мрежа за предоставяне на услугата
„доставка на питейна вода“ с монтирани водомерни устройства за отчитане на
потребените количества питейна вода. Отчитането на потребените водни количества за
имота през процесния период е по реда на чл. 32, чл. 35 и чл. 39 от Наредба № 4 на
база показания на монтиран водомер, като ежемесечно са начислявани водни
количества „общи нужди“ – общо за целия период са начислени 432,84 куб.м., в т.ч.
потребление 272 куб.м. и вода „общи нужди“ 160.84 куб.м., средно 36.07 куб.м.
/месец. През процесния период няма нито един извършен реален отчет, като не са
спазени нормативните изисквания на Наредба № 4 – чл. 35, ал. 1, и на Общите условия
за „реален отчет“ на всеки ти месеца. Вещото лице е изчислило, че начислените водни
количества за „общи нужди“ за отчетния период възлизат на около 59 % от всички
отчетени водни количества за периода, при нормативно установен размер от 20 %, без
да е спазена разпоредбата на чл. 32, ал. 5 от Наредба № 4 за своевременно
уведомяване на потребителите.
След посещение на имота на място вещото лице Я. е представило допълнение
към заключението, според което направения при огледа на 16.04.2025 г. моментен
отчет по монтирания водомер е 000579 куб.м., което е много по-ниска стойност от
начален отчет по водомера в началото на процесния период по фактура №
*********/01.08.2022 г. – 001002 куб.м., както и от краен отчет в края на периода по
фактура № *********/03.07.2023 г. – 001274 куб.м. Сравнението на моментния отчет с
отчетите по представените справки е дало основание на вещото лице да заключи, че
през процесния период в имота няма никакво потребление на ВиК услуги и ищецът
няма основание за издаване на фактури за ползвани такива.
3
Въз основа на заключението на вещото лице съдът приема за установено, че
през процесния период не са ползвани ВиК услуги и фактурираните суми за
потребените водни количества неправилно са начислени и поради това недължими,
поради което искът за главница подлежи на отхвърляне.
Предвид формирания от съда извод за липса на главен дълг, следва да се
отхвърли като неоснователен и искът за лихва за забава.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който е представил
доказателства за извършване на такива в общ размер от 600 лв., от които 200 лв.
депозит за допълнително заключение по СТЕ и 400 лв. адвокатско възнаграждение,
които следва да му бъдат присъдени в пълен размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от „С. В.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ж. к.
„****** – 4“, ул. ******* ***** № 1, сграда 2А, срещу Х. Г. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. *****, ж.к. „****** 4“, бл. 472, вх. 1, ет. 14, ап. 81 иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че дължи сумата от 1270,47 лв., претендирана като задължения за
доставена потребена вода до имот в гр. *****, бул. „*********“ № 12А, Ротонда на
Ж.П. гара *****, отразени във фактури, дължими в периода от 30.06.2022 г. до
29.06.2023 г. за незаплатена цена за потребена вода за процесния имот, както и иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 0,55 лв. за периода
от 01.09.2022 г. до 02.08.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.02.2024 г. по ч.гр.д. № 8731/2024 г. по описа
на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „С. В.“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. *****, ж. к. „****** – 4“, ул. ******* ***** № 1,
сграда 2А, да заплати на Х. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, ж.к.
„****** 4“, бл. 472, вх. 1, ет. 14, ап. 81 сумата от 600 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4