№ 8647
гр. София, 05.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20221110108610 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6,
т. 10 и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на
парични задължения на сумите, както следва: 6 300 лв., представляваща неплатени вноски за
управление и поддръжка на етажната собственост за периода м. януари 2017 г. - м. декември
2020 г. в т. ч. 1) почистване на сградата, 2) електроенергия, 3) поддръжка и абонаментна
такса на асансьор, 4) СОТ, 5) пожаро-известителна система, 6) денонощна охрана, 7) касиер,
8) леки и наложителни ремонти, а именно: по 127 лв. - месечно за периода м. януари 2017 г. -
м. февруари 2018 г. и по 133 лв. месечно - за периода м. март 2018 г. - м. декември 2020 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 26.02.2021г.
до изплащане на вземането, както и 1 357,91 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 11.01.2017 г. до 15.02.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 11650/2021 г. по описа на
СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.03.2021 г. при
следните квоти: по отношение на С. Г. К. - 1/2, а именно: сумата от 3 150 лв.,
представляваща неплатени вноски за управление и поддръжка на етажната собственост за
периода м. януари 2017 г. - м. декември 2020 г. в т. ч. 1) почистване на сградата, 2)
електроенергия, 3) поддръжка и абонаментна такса на асансьор, 4) СОТ, 5) пожаро-
известителна система, 6) денонощна охрана, 7) касиер, 8) леки и наложителни ремонти, а
именно: по 127 лв. - месечно за периода м. януари 2017 г. - м. февруари 2018 г. и по 133 лв.
месечно - за периода м. март 2018 г. - м. декември 2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 26.02.2021 г. до изплащане на
вземането, както и 678,95 лв., представляваща лихва за забава за периода от 11.01.2017 г. до
15.02.2021 г.; по отношение на АД. Г. К. - 1/2, а именно: сумата от 3 150 лв., представляваща
неплатени вноски за управление и поддръжка на етажната собственост за периода м. януари
2017 г. - м. декември 2020 г. в т. ч. 1) почистване на сградата, 2) електроенергия, 3)
поддръжка и абонаментна такса на асансьор, 4) СОТ, 5) пожаро-известителна система, 6)
денонощна охрана, 7) касиер, 8) леки и наложителни ремонти, а именно: по 127 лв. - месечно
за периода м. януари 2017 г. - м. февруари 2018 г. и по 133 лв. месечно - за периода м. март
2018 г. - м. декември 2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 26.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и 678,95 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 11.01.2017 г. до 15.02.2021 г.
Ищецът „Е.... на адрес: гр. София, ул. „Княз Борис I“ № 97, представляван от .... -
управител, твърди, че ответниците С. Г. К. и АД. Г. К. са съсобственици на магазин с площ
от 34,00 кв. м., находящ се на ет. 1 в сградата – е...., поради което дължат заплащане на
1
припадащата се част от разходите за поддръжка и управление на същата, а именно за 1)
почистване на сградата, 2) електроенергия, 3) поддръжка и абонаментна такса на асансьор,
4) СОТ, 5) пожаро-известителна система, 6) денонощна охрана, 7) касиер и 8) леки и
наложителни ремонти. Поддържа, че с протокол № 1 от общо събрание от 31.01.2002 г. е
взето решение относно необходимите разноски и начина на разпределение на същите. Сочи,
че с протокол № 8 от общо събрание от 15.06.2009 г. е взето решение всички собственици да
заплащат месечните си вноски на касиера между 1-во и 10-то число на месеца, за който се
дължат в рамките на работното време. Заявява, че с протокол № 15 от общо събрание от
26.01.2017 г. размерът на месечните вноски за поддръжка и управление на етажната
собственост е увеличен на 127 лв., като ответниците не са заплатили тези за периода м.
януари 2017 – м. януари 2018 г., без да са подавали уведомление за частично освобождаване
от задълженията си поради трайно неползване на собствения им имот. Поддържа, че с
протокол № 16 от общо събрание от 15.02.2018 г. е взето решение по т. 4.1 от дневния ред за
предприемане на принудителни мерки за събиране на неизплатените в срок задължения към
касата на етажната собственост в размер на 4 неплатени вноски или на сума над 500 лв.,
като на ответниците е предоставен 14-дневен срок от съобщението за изготвения протокол
за доброволното изпълнение, но същите не са предприели действия в тази насока. Допълва,
че с решение по т. 5.4 от дневния ред е предвидено, че считано от м. Март 2018 г.
собствениците на магазини, офиси и паркоместа да заплащат допълнителни 6 лв., ведно с
дължимата месечна такса от 127 лв., или общо 133 лв. месечно, като ответниците не са
заплатили тези за периода м. февруари 2018 г. – м. януари 2019 г. Пояснява, че с протокол №
17 от общо събрание от 26.02.2019 г. са определени размерите на незаплатените от етажните
собственици месечни такси за периода от 15.02.2018 г. до 26.02.2019 г., сред които са и
ответниците. Сочи, че те не са заплатили и таксите, дължими за периода м. март 2019 - м.
декември 2020 г., поради което претендира същите при условията на разделност - по 1/2 за
всяка от тях, доколкото са съсобственици на магазина. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК всяка от ответниците С. Г. К. и АД. Г. К. е подала
отговор на исковата молба с идентично съдържание, с които оспорват предявените искове
при твърдението, че решението за разпределяне на паричните вноски, обективирано в
протокол № 1 от общо събрание от 31.01.2002 г. – на обект /магазин, офис или гараж/, а не
по равно – според броя на собствениците, ползвателите и обитателите е в противоречие с чл.
51, ал. 1 ЗУЕС, поради което считат, че макар и влязло в сила същото не подлежи на
принудително изпълнение. Допълват, че с вземането на решението от 31.01.2002 г. общото
събрание е излязло извън своята компетентност, поради което липсва задължение за
етажните собственици за заплащане на определените с него вноски. Заявяват, че с
последващите решения на общото събрание от 15.06.2009 г., от 29.01.2013 г., от 18.03.2015
г., от 26.01.2017 г., от 15.02.2018 г. и от 26.02.2019 г. вкл. е изменен размерът на поначало
незаконно определените месечни вноски, поради което те също не са породили своето
действие. Поддържат, че решението е нищожно и изпълнението му не следва да се допуска
въпреки липсата на оспорването му в срока по чл. 40 ЗУЕС. При условията на евентуалност
навеждат довод за изтекла погасителна давност на вземанията за периода от м. януари 2017
г. до 26.02.2018 г., както и на акцесорните претенции за лихва за забава. С тези съображения
отправят искане за отхвърляне на предявените искове. Претендират и разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, т. 10 ЗУЕС в тежест на
ищеца е да установи следните обстоятелства: 1. че ответниците са собственици на
самостоятелен обект в процесната сграда – е....; 2. че са взети валидни решения на общото
събрание на етажната собственост за процесните вземания; 3. че тези решения са получени
от ответниците по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, както и какъв е размерът на претендираните
вземания /в т. ч. и начина на формиране на отделните пера, включени в общата месечна
вноска за управление и поддръжка/. Във връзка с възражението за изтекла погасителна
2
давност в тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спирането
или прекъсването на давността.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, че част от процените решения на ОС на
ЕС са надлежно съобщени/получени от ответниците по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили претендираните вземания в случай, че твърдят това, за което те не сочат
доказателства.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи: 1. наличието на главен дълг; 2. изпадане на ответниците в забава и 3.
размера на лихвата за забава.
С оглед неоспорването му от ответниците с отговора на исковата молба и на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване следва да се отделят обстоятелствата, че в рамките на исковия период
ответниците С. Г. К. и АД. Г. К. са били собственици на самостоятелен обект – магазин,
находящ се на ет. 1 в сградата – е.... на адрес: гр. София, ул. „Княз Борис I“ № 97.
Наред с това, съдът следва да се произнесе по исканията на страните и по допускане
на доказателствата.
Ищецът е представил относими и необходими писмени доказателства, чието
приемането е допустимо. Доказателственото искане на ответниците по реда на чл. 190 ГПК
следва да бъде уважено единствено в частта, в която книгата по чл. 7 ЗУЕС се отнася за
процесния самостоятелен обект - магазин с площ от 34,00 кв. м., находящ се на ет. 1 в
етажната собственост, тъй като представянето на цялата книга и по отношение на
останалаите самостоятелни обекти не се явява необходимо. Във връзка с доказателственото
искане за събиране на гласни доказателства на ответниците следва да бъдат дадени указания
да конкретизират обстоятелствата, които целят да докажат чрез разпита на исканите двама
свидетели. Представената от ответниците съдебна практика следва да се приложи по делото.
На ищеца следва да бъдат дадени указания и да посочи банкова сметка, по която
ответниците могат да платят претендираните суми, или друг начин за плащане.
Следва да бъде приложено към настоящото дело ч. гр. дело № 11650/2021 г. по описа
на СРС, 79 състав.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи
банкова сметка, по която ответниците могат да платят претендираните суми, или друг начин
за плащане.
УКАЗВА на ответниците в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
уточнят обстоятелствата, които целят да установят с рапита на поисканите двама свидетели.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.06.2022 г. от
10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца документи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца в едноседмичен срок от
съобщението да представи извадка от книгата по чл. 7 ЗУЕС на етажната собственост в
частта относно магазин с площ от 34,00 кв. м., находящ се на ет. 1, като ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ доказателственото искане в останалата част.
ОТЛАГА произнасянето по доказателственото искане на ответниците за допускане
3
до разпит на двама свидетели при довеждане.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. дело № 11650/2021 г. по описа на СРС, 79
състав.
ПРИЛАГА към настоящото дело представената от ответниците съдебна практика.
НАПЪТСТВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА СПОГОДБА.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ като
ги ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто
– доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който
е съобщила по делото или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна да уведоми
съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба и приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4