№ 12913
гр. София, 30.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20211110148268 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу Е.
Й. У., в която се твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за
недвижим имот, находящ се в град София, ж.к. „Дианабад“, бл. 47, вх. В, ап.
35, аб. № 98460, поради което между страните било възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при
общи условия. Ищецът подържа, че в периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.
е доставял топлинна енергия на стойност 7961,33 лева, която ответникът не е
заплатил, поради което и изпаднал в забава и дължал обезщетение за забава в
размер на законната лихва на стойност 1048,76 лева за периода от 15.09.2018 г.
до 13.01.2021 г. Развиват се съображения, че ответникът му дължал и сума за
главница за услугата дялово разпределение в размер на 8,24 лева за периода
01.02.2020 г. до 30.04.2020 г. и обезщетение за забава в размер на законната
лихва на стойност 0,53 лева за периода от 31.03.2020 г. до 13.01.2021 г., както и
законната лихва от предявяването на заявлението по чл. 410 от ГПК –
26.01.2021 г., до окончателното й изплащане. Моли се съда да признае за
установено, че ответникът му дължи посочените суми. Претендира ср
присъждането на сторените съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответницата, чрез назначения й особен представител, е депозирала
отговор на исковата молба в срока и по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК, с който
оспорва претенциите на ищеца. Твърди се, че не е собственик или ползвател
на процесния топлоснабден имот. Възразява, че между страните не са налице
облигационни отношения и не е изпаднала в забава за заплащане на
процесните суми. Твърди се, че от представените с исковата молба документи
става ясно, че апартаментът имал и втори ползвател, като задълженията не
възникнали солидарно, поради което ½ от процесната сума се явявала
1
недължима от ответника по делото. Твърди се, че през процесния период не е
извършвано редовно топлинно счетоводство и не е бил налице валиден
договор между ищеца и „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД. Оспорва се
дължимостта на претендираните суми за дялово разпределение и лихвите
върху взЕ.нето, като се посочва, че ответницата не е получавала покана за
заплащане на главницата. Твърди се, че дялово разпределение от посоченото
трето лице не е извършвано или ако е извършвано, то не е правилно.
Поддържа се, че не са ангажирани доказателства, от които да се установи как е
образувана стойността на конкретно начислените суми за топлоенергия по
партида на процесния имот, включително и по общите фактури. Прави се
възражение за изтекла погасителна давност. Направено е искане за отхвърляне
на предявените искове.
Третото лице – помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД не е взело
становище.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление № 23005779/26.01.2021 г. от ищеца е направено искане за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу ответника. Съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
исковите суми. В срок е постъпило възражение от ответника. На 20.07.2021 г.
заявителят е получил указания за подаване на искова молба за оспорените от
длъжника суми и в едномесечния срок е била депозирана процесната искова
молба.
По делото е представен Нотариален акт № 146, том XXI, дело №
4146/1974 г., с който Милан Е.ов У. и Е. Й. У. са признати за собственици на
апартамент № 35, находящ се в гр. София, жилищен комплекс „Червена
звезда“, бл. 47-48, ет. 2. С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
163, том III, рег. № 23675, дело № 542 от 2008 г. Милан Е.ов У. и Е. Й. У. са
дарили същия този апартамент на Е. М. У., като са си запазили вещното право
на ползване. В нотариалния акт изрично е посочено, че апартаментът се
намира в жк. Дианабад, имащ старо наименование „Червена звезда“.
Представено е и удостоверение от ГИС – София относно идентичност на
имота на процесния апартамент с този по нотариалните актове. Видно от
удостоверение за наследници на Милан Е.ов У. същият е починал на
26.08.2010 г., т.е. преди исковия период. Предвид представените писмени
доказателства съдът счита, че е доказано, че ответникът е бил носител на
вещно право на ползване върху процесния обект за исковия период.
С Договор от 29.07.2015 г. ищцовото дружество е възложило на третото
лице – помагач да извършва услугата дялово разпределение на топлинна
енергия.
От представеното по делото копие от Договор № 3687/16.09.2002 г.
между „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД и етажната собственост на сграда с
адрес: гр. София, жк. Дианабад, бл. 47-48, вх. В, Г и Д става ясно, че на
дружеството е било възложено да извършва дейността по индивидуално
2
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода в сградата.
По делото е изготвено заключение по съдебно-техническа експертиза.
Експертът по тази експертиза е достигнал до изводите, че за процесния
апартамент се дължат суми за отопление, сградна инсталация и топла вода.
Вещото лице е стигнало до извод, че дължимата сума за главница за исковия
период е 8233,19 лева, при съобразени суми за изравняване от отоплителните
сезони -797,37 лева и суми за възстановяване след промяна на цената на газа.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и
компетентно, и съответстващо на събраните по делото писмени доказателства,
касаещи процесния период и имот, вкл. индивидуалните справки и
съобщенията към фактури. В открито съдебно заседание вещото лице е
посочило, че поради отчитане за 2 от процесните отоплителни сезона чрез
чипове (мобилно устройство) не са съставени главни отчети на хартиен
носител, а за третия сезон такъв е налице.
По делото е депозирано заключение по назначена съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът също кредитира. Експертът е посочил, че за исковия
период не са налице данни за плащания след отнасяне в съдебни взЕ.ния.
Вещото лице е посочило, че при общата фактура от 31.07.2018 г. следва освен
сумата в размер на -60,22 лева да се извади и изравнителната сума -34,47 лева,
както и извършени плащания преди датата на исковата молба – 382,03 лева, от
общата фактура от 31.07.2019 г. следва да се приспадне изравнителната сметка
за сумата за връщане в размер на - 1699,34 лева, а от общата фактура от
31.07.2020 г. е налице изравнителна сума за доплащане 1175,04 лева и сума за
връщане заради намалението на цената на газа – 139,34 лева. С оглед
подробното изложение на отделните суми, които следва да бъдат взети
предвид при изравняването, намаляването на цената на газа и извършени
плащания съдът счита, че сумата за главница за топлинна енергия за периода
от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 6245,49 лева.
Предвид заключението по съдебно-счетоводсната експертиза и
писмените доказателства към исковата молба главницата за дялово
разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2020 г. е 8,24 лева.
Въз основа на гореустановените фактически положения районният съд
достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителни искове,
предявени при условията на обективно съединяване с правно основание по чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия
за исковия период са регламентирани в ЗЕ. Съгласно уредбата в него, за да
бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото
следва да има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Според действалата нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ към процесния
период „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
3
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, като са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
Следователно посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на вещно
право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна
енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест
дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия.
Предвид изложеното следва, че е необходимо да бъде установено, че
ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот,
който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, за да се приеме, че той е клиент на топлинна енергия.
Предвид представения титул за собственост съдът счита, че е доказано,
че ответникът е придобил правото на ползване върху процесния обект преди
исковия период и като клиент на топлофикационното дружество следва да
отговаря за заплащане на калкулираните впоследствие задължения. По делото
се доказа, че другият ползвател е починал преди исковия период, предвид
което ответницата се явява единствено задължено лице.
В отговора на исковата молба е направено възражение за погасяване по
давност на задълженията, което съдът счита за основателно досежно част от
претендираните суми. Съгласно чл. 111, буква „в“ от ЗЗД с три годишна
давност се погасяват периодичните задължения, вкл. и тези за лихви, като
съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното задължение се погасяват и
произтичащите от него допълнителни взЕ.ния, макар за тях давността да не е
изтекла. Процесните взЕ.ния са периодични, поради което и за тях съобразно
чл. 111, буква „в“ от ЗЗД погасителната давност е 3 години. Касае се за трайно
и периодично изпълнение на задължение по договор за доставка на топлинна
енергия и за лихви върху него. Задълженията са еднородни и повтарящи се
през определен период от време, като неотносимо е обстоятелството, че
размерът на тези задължения е различен. ВзЕ.нията са срочни, предвид
предвиденото в приложимите към тяхната изискуемост общи условия.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е входирано на
26.01.2021 г., предвид което задълженията с настъпил падеж преди 01.12.2017
г. се явяват погасени по давност. Исковият период за задължението за
незаплатена цена на топлинна енергия е от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. За
задълженията за главници и за мораторните лихви върху тях за целия исков
период са приложими Общите условия от 2016 г. Според разпоредбата на чл.
33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат стойността по месечните
дължими суми за топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като съгласно чл. 33, ал. 2 по същия
начин е уредена и изискуемостта на общата фактура. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на
чл. 33 от посочените Общи условия, продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по общата фактура,
4
отразяваща реално потребеното количество топлинна енергия след
изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да се
приеме, че тече от издаването на общата фактура.
Предвид това, районният съд счита, че взЕ.нията за главница за
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.11.2017 г. са погасени по
давност, а за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г. задълженията в размер
на 6245,49 лева (след приспадане на сумата за възстановяване и прибавяне на
дължимите суми за доплащане според изводите на вещите лица) продължават
да се дължат. За сумата над тази и за исковия период извън този претенцията
следва да бъде отхвърлена.
По отношение на взЕ.нията за услугата дялово разпределение,
задълженията за което също са срочни, в Общите условия на ищеца не е
предвиден срок за изпълнение, поради което кредиторът може да иска
изпълнение веднага (чл. 69, ал. 1 от ЗЗД). Ето защо, погасителната давност
следва да бъде отнесена към момента на възникване на задължението.
Претендираните взЕ.ния обаче са за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2020 г.,
който не е обхванат от давността. По делото се доказа дължимостта на сумата
в размер на 8,24 лева за главница.
Акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД подлежи на уважаване с оглед
основателността на иска за присъждане на главница за топлинна енергия за
непогасените по давност суми. На основание чл. 162 от ГПК за периода от
15.09.2018 г. до 13.01.2021 г. дължимата мораторна лихва възлиза на 650,31
лева. Следователно искът следва да се уважи за целия период (който не е
обхванат от давността) и до този размер, като за сумата над тази до пълния
претендиран размер от 1048,76 лева следва да се отхвърли.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на клиента на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По
делото не са представени доказателства за отправена и получена от ответника
покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща настоящото
производство. Предвид това тази акцесорна претенция за мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло като
недължима.
Като законна последица от уважаване на исковите за главници следва да
се присъди и търсената законна лихва от подаване на исковата молба –
26.01.2021 г., до окончателно изплащане на взЕ.нията.
По делото не се доказаха възраженията в отговора на исковата молба
касателно нередовно извършвано топлинно счетоводство, липса на валиден
договор между ищеца и „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, липса на извършвано и
неправилно извършвано дялово разпределение от посоченото трето лице,
предвид представените писмени доказателства към исковата молба и изводите
на вещите лице. Що се отнася до възражението в открито съдебно заседание за
неправилно отчитане на консумирана вода, следва да се посочи, че по делото
не се доказа направилно изчисляване, а още повече – по делото не се доказа в
уредения в Общите условия на ищеца срок ответникът да е възразил срещу
5
изравнителните сметки.
С оглед уважената и отхвърлената част от исковите претенции на
страните се дължат разноски. Ответникът не е претендирал. На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски съгласно
списъка по чл. 80 от ГПК за държавна такса за исковото и заповедното
производство, юрисконсултско възнаграждение за исковото и заповедното
производство, държавна такса за съдебно удостоверение, депозити за
експертизи и особен представител, съобразно уважената част от исковете, в
размер на 1320,00 лева, като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът е този,
който определя дължимото юрисконсултско възнаграждение и с оглед
фактическата и правна сложност по делото и еднотипността на този вид дела,
същото следва да бъде определено в размер от 100,00 лева. Съдът констатира,
че с разпореждането от 29.09.2021 г. е указал грешен размер за довнасяне на
държавна такса, в резултат на което е била надвнесена недължимо сумата в
размер на 280,05 лева, която не следва да се разпределя като сторени
разноски, а подлежи на възстановяване на ищеца след изрично направено
искане в този смисъл и посочена банкова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по чл. 422, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу Е. Й. У., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, жк. ============= че Е. Й. У., ЕГН
**********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. ============= аб. №
98460, сумата в размер на 6245,49 лева – цена на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 26.01.2021 г.,
до окончателното изплащане, сумата в размер на 650,31 лева – мораторна
лихва върху задълженията за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
13.01.2021 г., сумата в размер на 8,24 лева – цена на услугата „дялово
разпределение“ за периода 01.02.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 26.01.2021 г., до
окончателно изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4552 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 24 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу Е. Й. У., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, жк. ============= за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, жк. ============= аб. № 98460, за сумата за цена
на доставена и незаплатена топлинна енергия над присъдения размер от
6
6245,49 лева до пълния претендиран размер от 7961,33 лева и за периода от
01.05.2017 г. 30.11.2017 г., за сумата за мораторна лихва върху задълженията за
топлинна енергия над присъдения размер от 650,31 лева до пълния
претендиран размер от 1048,76 лева и за сумата за мораторна лихва върху
задълженията за дялово разпределение в размер на 0,53 лева за периода от
31.03.2020 г. до 13.01.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4552 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 24 състав.
ОСЪЖДА Е. Й. У., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк.
============= да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер 1320,00 лева,
представляваща сторени разноски за държавна такса за исковото и
заповедното производство, юрисконсултско възнаграждение за исковото и
заповедното производство, държавна такса за съдебно удостоверение,
депозити за експертизи и особен представител, съобразно уважената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7