Решение по дело №17655/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1634
Дата: 1 май 2025 г. (в сила от 21 юни 2025 г.)
Съдия: Веселина Иванова Няголова
Дело: 20241110217655
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1634
гр. София, 01.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110217655 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 9981916 издаден от СДВР на Т. Д. А., с ЕГН
********** е наложено наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева на осн. чл. 189, ал. 4, вр.
с чл. 182, ал. 1, т.3 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което в
срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се излагат общи
оплаквания допуснати процесуални нарушения при съставяне на електронния фиш,
неспазване изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., за условията и реда за
използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, както и на Закона за
измерванията, оспорват се фактическите констатации на санкционния акт.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява, не изпраща
представител. По делото е депозирано писмено становище от процесуален представител на
жалбоподателя- адвокат А., в които най-напред се излагат общи съображения за
необходимостта от спазването на нарочен ред за установяване на нарушение с АТСС, а на
следващо място се оспорват част от писмените и веществени доказателства, приложени към
административно- наказателната преписка. При това се изтъква, че не са посочени
географските координати на позициониране на АТСС, на представената снимка не е видим
регистрационния номер на превозното средство, а приложената разпечатка от паметта на
техническото средство не съдържат данни за длъжностното лице, изготвило същите. В
допълнение се оспорва автентичността на табличното приложение към снимката, доколкото
липсват данни за времето на изготвянето му, както и за лицето, което е сторило това. На
следващо място се изтъква, че видно от приложената снимка на същата са заснети две
превозни средства, като липсват данни скоростта, на кое от тях е отчетена, както и върху
самата снимка не са налице данни за регистрационния номер на превозното средство, обект
на измерването, нито пък става ясно дали е направено контролно изчисление, съобразно
изискванията за работа с техническото средство, публикувани на интернет страница на МВР.
1
В допълнение се сочат празноти в съдържанието на електронния фиш, доколкото не е
отразена посока на движение на превозното средство, както и неправилно е изчислен
размера на приспаднатия толеранс. По тези съображения се подържа искането за отмяна на
електронния фиш, като се претендира присъждане на разноски на основание чл.38, ал.2
ЗАдв.
В съдебно заседание въззиваемата страна, СДВР, редовно призовани, се представляват
от юрисконсулт Михайлова, която моли за потвърждаване на електронния фиш като
правилен и законосъобразен. Прилага писмени бележки, както и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.10.2024г. в 20:51 часа в гр.София, по бул. „Черни връх“, се движел лек
автомобил марка „*****“, модел „*****“ с регистрационен номер *****, собственост на Т.
Д. А.. По същото време в района на булеварда срещу № 33, бил осъществяван контрол за
спазване скоростта на движение чрез стационарно автоматизирано техническо средство
модел SITRAFFIC LYNX ERS 400, с номер на устройството № 003059047B66. При
преминаване на посочения автомобил в района на контрол, в 20:51 часа, от техническото
средство била отчетена скорост на движение 78 км/ч, т.е. над максимално допустимата за
движение в населено място скорост от 50 км/ч, както и над максимално допустимата,
въведена с пътен знак В26 скорост от 40 км/ч. След обработка на данните от устройството,
на 15.11.2024г., била изготвена фотоснимка, отразяваща, дата, точен час, административен
адрес, както и измерена скорост на движение. На приложената по делото като веществено
доказателство фотоснимка, направена в тъмната част на денонощието, са видни светлините
на две превозни средство, без да е четим регистрационния номер, на което и да е от тях.
Въз основа на посочения снимков материал и справка за регистрация на МПС, на
основание 189, ал.5, вр. чл.188, ал.1 ЗДвП на жалбоподателят Т. А. бил издаден процесния
Електронен фиш, серия К, № 9981916. Посоченият електронен фиш бил връчен на
жалбоподателя на 15.11.2024г. видно от отбелязването в справката от АИС-АНД.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства – електронен фиш серия К № 9981916,
справка за регистрация на МПС, Заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш,
Протокол от проверка № 108-СГ-ИСИС/29.07.2024г., Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване, справка от АИС-АНД за издаване и връчване на ЕФ, Справка за
нарушител/водач, веществени доказателствени средства– фотоснимки, изготвени с
техническо средство, справка и схема за организацията на движението и знаковото
стопанство.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, писмени
доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни
съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от
доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното
производство и съдебното следствие. Същите са официални документи или автоматично
генерирани фотоснимки, чиято автентичност и достоверност съдът не поставя под
съмнение, като предвид еднопосочния характер на доказателствените източници и по
аргумент за противното от разпоредбата на чл.305, ал.3, изр.2 НПК съдът намира, че не
дължи обсъждането на всеки от тях поотделно, като при съвкупната им преценка по
безпротиворечив начин се установява изложената по-горе фактическа обстановка.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
2
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, а предвид липсата на
данни за датата на връчване на ЕФ, следва да се приеме за своевременно депозирана, с оглед,
на което е допустима. Налице са единствено данните от АИС-АНД отразяващи издаването и
връчването на електронния фиш, като предвид вписаната там дата- 15.11.2024г., то
депозираната на 28.11.2024г. жалба се явява своевременно подадена. Предвид на изложеното
жалбата е допустима, а разгледана по същество и в рамките на правомощията на съда по
чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, се явява основателна в искането за отмяна.
Описаното в атакувания акт нарушение, а именно превишаване на максимално
допустимата скорост на движение, извършено на 27.10.2024г. в 20:51 часа от страна на лек
автомобил марка "*****" с рег. № *****, не се установява по безспорен и категоричен начин
от събраните по делото доказателства. Представената снимка без номер, изготвена чрез
автоматизирано техническо средство за измерване, отразява време, административен адрес и
установена скорост на движение, но не и идентификационни данни за моторното превозно
средство. При това нито от снимката е виден регистрационния номер на МПС, нито пък
видно от представените Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 и
Протокол за проверка № 108-СГ-ИСИС/29.07.2024г., използваното стационарно техническо
средство е оборудвано за автоматично разчитане на регистрационния номер. С оглед на това
реално не се установява кое е МПС, чиято скорост е отчетена. Наред с това на приложената
снимка, обективно се наблюдават светлините на две превозни средства, движещи се в
различни посоки, като при липса на указание за посоката на движение на санкционирания
автомобил, и доколкото в електронния фиш изрично е отбелязано, че техническото средство,
заснема и в двете посоки, се създава допълнително съмнение за надлежната идентификация
на нарушителя. Предвид на това липсват данни, въз основа, на които да се установи
основния обективен елемент на извършеното нарушение, което несъмнено налага отмяна на
санкционния акт, поради недоказаност на нарушението.
Наред с това следва да се отбележи и допълнителна неточност в съдържанието на
електронния фиш, свързана с описанието на нарушението, която обаче пряко рефлектира
върху приложението на закона. От една страна се сочи, че автомобилът се е движил в
гр.София, по бул."Черни връх", при ограничение на скоростта от 50 км/ч – общото
ограничение на скоростта в рамките на населените места. Видно обаче от приложената схема
на организацията на движението, то на бул.“Черни връх“ в района на номер 33, с пътен знак
В26 е въведено нарочно ограничение на скоростта- 40 км/ч. Разликата от десет километра в
ограничението, респективно в превишението, води и до различна правна квалификация. В
настоящия случай макар това да се явява по-благоприятно за евентуалния нарушител, то
предвид стриктно регламентираното съдържание на електронния фиш, прави същия
несъответен на установената фактическа обстановка, което несъответствие е довело и до
неправилно приложение на материалния закон.
Ето защо, атакувания Електронен фиш серия К, № 9981916 следва да бъде отменен,
поради допуснато при издаването му процесуално нарушение и недоказаност на
нарушението от обективна страна.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и заявеното на основание чл. 63д,
ал. 1 ЗАНН искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
разноски. В настоящото производство жалбоподателят Т. А. е бил представляван от
надлежно упълномощен адвокат, изготвил жалбата. Съгласно представения договор за
правна помощ, защитата е реализирана при хипотезата на чл.38, ал.1, т.3, Закона за
адвокатурата- безплатно, доколкото се касае за роднина на адвоката. Съдът намира, че така
формулираното искане следва да бъде уважено, като на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на адвоката сумата от 400 лева за
оказаното му процесуално представителство, защита и съдействие, който размер е изчислен
спрямо материалния интерес по настоящото дело, в съответствие с минималните стойности,
3
заложени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, и при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, обема на
събраната доказателствена маса и проявената от защитника процесуална активност.Така
възнаграждението, определено съобразно чл. 18, ал.1 вр. чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа се равнява на 400 лева. Разноските
следва да бъдат възложени в тежест на администрацията, към която се числи наказващия
орган, а именно - СДВР.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 9981916 издаден от СДВР на Т. Д. А., с ЕГН
********** е наложено наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева на осн. чл. 189, ал. 4, вр.
с чл. 182, ал. 1, т.3 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв да заплати на адвокат Д. А.- АК-
Хасково, сумата от 400/четиристотин/ лева, сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4