Решение по дело №5619/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 453
Дата: 29 април 2022 г.
Съдия: Диана Младенова Матеева
Дело: 20211720105619
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 453
гр. Перник, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Капка Сп. Станчева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20211720105619 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК и евентуално чл. 439 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. П. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
П., ул. „Ю.Г.“, бл. **, вх. *, ап. **и П. Д. П. с ЕГН ********** и адрес: гр. П., ул. „Ю.Г.“,
бл. **, вх. *, ап. **
чрез Адвокат Н. Р. Н. САК,София 1000, ул. „П.“ № *, ет. *, офис
***, ел. поща: ***********@*****.***

СРЕЩУ

„Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул.
„България“ № 43, бл. 53Е, вх. В, и „Кредит Инкасо Инвсстмънт БГ“ ЕАД с ЕИK *********
със седалище и адрес на управление в гр. София, район р-н Люлин, бул. Панчо Владигеров
№ 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2

установителен иск за нищожност на Арбитражно споразумение и
Арбитражно решение, иск по чл. 124 ГПК за липса на задължени на ищците в размер от
11,036 лв. към цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД
и евентуален предявен – отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, че изпълняемото
1
право не
съществува, поради новонастъпили факти в обективната действителност, след издаване на
Арбитражно решение № 798 от 10.01.2013 г. по в.а.д. № 798/2013г. на арбитражен съд
„Арбитер Юстициарум“ СНЦ, гр. София.

В исковата молба се твърди, че :

Срещу ИЩЦИТЕ е образувано изп. дело № 20138410410828 от 2013г. на ЧСИ Н.М.,
по което първоначален взискател е първия ответник, а със съобщения от 04,02.2019 г.
ЧСИ уведомил дответниците, че конституира като взискател дружеството „Кредит
Инкасо Инвестмънтн БГ“ с БИК *********.
Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на
18.07.2013 г. от СГС по т.д. № 4385/2013 г. на VI-18 състав, въз основа на нищожно
Арбитражно решение
№ 798 от 10.01.2013 г. по в.а.д. № 798/2012г. на арбитражен съд „Арбитер
Юстициарум“ СНЦ, гр. София (наричано по-долу „Решение“ или „АР“).
Считат, че годината на арб. дело би следвало да е 2012г., като в изп. лист има грешка.
Твърди се от взискателите, че лицата са обвързани от валидно Арбитражно
споразумение
обективиран в общи условия към Договор за револвиращ заем от 23.09.201 Ог. (ДРЗ),
което
не е вярно и ИЩЦИТЕ твърдят, че изобщо липсва валидна арбитражна клауза
(споразумение), като и самото Арбитражно решение е нищожно, както на общо
основание,
така и защото няма надлежна Арбитражно споразумение. Нищожен е и ДРЗ.

Решението е нищожно, защото не отговаря на изискванията на Закона за неговата
валидност, както и евентуално - защото липсва надлежна и валидна Арбитражна
клауза
нищожна като противоречаща на закона или като заобикаляща го, противоречи на
добрите нрави и липсва съгласие за обвързване с конкретен арбитраж и Арбитражното
споразумение и Арбитражната клауза са неравноправни спрямо потребителите), като
изобщо липсват действителни Договор за револвиращ заем и Арбитражно
споразумение,
които да обвързват ищците.

- От своя страна, съответния арбитраж (който е арбитраж ad hoc) грубо е нарушил
правата на по-слабата икономически страни -ответниците - потребители, като в това число,
не е изпълнил императивните повели на българското и европейското законодателство, като
не е извършил дължимата проверка за наличие на неравноправни клаузи и е присъдил суми,
произтичащи от
неравноправни клаузи, като е накърнил правото на защита на ИЩЦИТЕ.
- Поради това, изобщо не се дължат претендираните и общо описани в диспозитива на
Решението
суми по изпълнителното дело, а именно: 11036. 56 лева, заедно със законната лихва,
2
считано от 10.01.2013г. до окончателното погасяване на задължението, сумата от 670,73
лева юрисконсултско възнаграждение и 135 разноски по арбитражното дело и за издаване
на изпълнителен лист.
- Самият ДРЗ също е нищожен, като противоречащ на чл. 26 ЗЗД, Закона за защита на
потребителите и на Закона за потребителския кредит.

В условията на евентуалност, ИЩЦИТЕ ТВЪРДЯТ, че :

- след постановяване на Арбитражното решение и образуване на принудителното
изпълнение, са издадени и по-късно потвърдени от ВАС: Заповед № 675 от 08.08.2013 г. на
Комисия за защита
на потребителите (КЗП) и Заповед № 684 от 14.08.2013г. на КЗП, с които се установява,
че Договорите за револвиращ заем, включително процесния ДРЗ, са били предлагани на
потребителите и привеждани в действие от „Профи Кредит България“ ЕООД, при грубо
нарушение на правилата на потребителското право и на общия и специалния закон.
- Освен посочените Заповеди е променен и закона, така, че потребителите да получат
ефективна
защита, при влизане в сила на Заповедите, като на основание чл. 68м от Закона за защита
на потребителите (ЗЗП) всеки засегнат потребител може да развали обвързващия го
порочен ДРЗ.
- С оглед на това, с настоящата искова молба изрично ИЩЦИТЕ ПРАВЯТ изявление,
че в случай, че настоящия ДРЗ не е нищожен, то с настоящото и на основание чл. 68м от
ЗЗП, ИЩЦИТЕ развалят така сключения ДРЗ, поради наличието на следните
нарушения :
- използвани нелоялни и заблуждаващи търговски практики при сключването
му, описани и в Заповедите на КЗП, а именно: непредоставяне своевременно на
информация за крайната цена на кредитния продукт (общото задължение се съобщава
впоследствие, годишния процент на разходите има различна стойност от първоначално
отбелязаното в договора за револвиращ заем /ДРЗ/, погасителният план заедно с Общите
условия ако изобщо се предоставят, става впоследствие) и
-освен това налице е непредоставяне на информация, необходима на потребителя за
сравняване на различните предложения за потребителски кредит и вземане на информирано
решение за сключване на
договор за кредит; както и поради факта, че потребителите не знаят, че лихвите и разходите
по кредитите са променливи.

В условията на евентуалност, твърдят, че са изплатили дори повече от половината
реално дължимото за връщане на Профи Кредит, а също така,
-евентуално са изтекли давностните срокове за принудително събиране на главните и
акцесорните остатъчни вземания по изпълнението, а изпълнителното дело отдавна е
перемирано (прекратено) по
силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.

3
С исковата молба са представени писмени доказателства:

1. Договор за револвиращ заем № ********** от 23.09.2010г., ведно с общите условия,
към него (версия 12,05.20 Юг.);
2. Копие от изпълнителен лист;
3. Копие от съобщения изх. № 018135 от 04.02.2019г. и изх. № № 018135 от 04.02.2019г.
от ЧСИ Н.М.;
4. Протокол от заседание на Арбитражен съд Арбитер Юстициарум;
5. Арбитражно решение № 798 / 10.01.2013г., по вътрешно арбитражно дело № 798 /
2012 г. на арб. съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ (с арбитър г-н Стоил Владимиров
Моллов);
6. Заповед № 684 от 14.08,2013 г. на КЗП и решение на ВАС към него;
7. Заповед № 675 от 08.08.2013 г. на КЗП и решение на ВАС към него;
8. Изявление за разваля на Договор за револвиращ заем № ********** от 23.09.2010г.,на
осн. чл. 68м ЗЗП.
9. Приложено по делото е препис от цялото изпълнително дело № 20138410410828 от
2013 г. на ЧСИ Н.М..

По делото е приета Съдебно-почеркова експертиза , с вещо лице Е.К. –за авторството на
подписа за Клиент и за СД,както и на почерка в ръкописния текст на Договор за револвиращ
заем №**********,
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор.
Относно претендираните с исковата молба съображения, се твърди, че
исковете са неоснователни и недоказани.
Излагат се подробни доводи и аргументи, като се иска претенциите да
бъдат отхвърлени.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта:
Настоящия състав счита, че разполага с компетентност за собствено произнасяне по
заведените искове, включително с липсата на ограничение за позоваване от
заинтересованата страна на нищожност на изпълнително основание по чл. 404 ГПК, което
позоваване може да се осъществи както с иск, така и с възражение.

Поради това и приема, че исковете са допустими и следва да се разгледат откъм
тяхната основателност

1. Основания за нищожност на Арбитражното решение и Арбитражното споразумение.

4
Арбитражното решение е акт на субект на частното право (арбитражен съд/арбитър),
който, ако са изпълнени императивните изисквания на закона, получава предвидената в
закона държавно-властническа правораздавателна санкция и изпълнителна сила (арг. от чл.
404 ГПК).
Следователно, самото Арбитражно решение следва да отговаря на предвидените
в Закона условия за своята валидност и действителност и също може, както съдебното
решение, да бъде нищожно.
Нищожността е изключително тежък порок на правораздавателния акт, поради което тя
може да бъде въведена както с иск, така и с възражение и не е обвързана със срок за това.
В конкретния случай, изпълнителният лист е бил издаден още през 2013 г. при
въвеждане в заблуждение на СГС, пред който е установено,че са представени общи
условия, които нямат нищо общо с конкретния ДРЗ и се представени само и
единствено за да заличат очевидния порок на Решението, а именно - че не е
постановено от Арбитражен съд или Арбитър, предвиден между страните.
Видно е от текста на Решението е че то е подписано и производството е проведено, от
лице (арбитър) - г-н Стоил Владимиров Моллов което действа за „Сдружение с нестопанска
цел (СНЦ) Арбитражен съд Арбитер Юстициарум“.
Нито едно от двете лица, обаче, не е предвидено в ОУ и ДРЗ, изпратени на ищеца от
първия ответник, след като той е бил заявил желание да изтегли кредит, в размер от 3500
лева. Изпратеното от първия ответник ДРЗ, представлява просто насрещна различна
оферта, която никога не е приемана в изискуемата писмена форма за действителност от
ищеца, поради което не е налице валиден и обвързващ ДРЗ и ОУ към него.
От представените на ищеца ОУ, в чл. 13 в Решението, се установява, че тогава са били
вписани като възможни арбитри три неизвестни на заемополучателя и солидарния длъжник
лица, а именно - Живко Бояджиев, Илиян Калчев и Бисерка Газдова. От доказателствата са
установяват два факта, а именно - в ДРЗ и ОУ изпратени до ищеца, няма Арбитражно
споразумение сочещо за възможен арбитражен съд лицата -СНЦ Арбитражен съд „Арбитер
юстициарум“ и лицето Стоил Владимиров Моллов.
Следователно, процесното Решение е подписано от частно лице, което не е и не може да
бъде Арбитражен съд и арбитър между страните.
Следователно, Решението е нищожно, а кредиторът е подвел СГС, представяйки ОУ,
който не са приемани от ищеца -респективно - няма споразумение за арбитраж от СНЦ
„Арбитер Юстициарум“ лицето Стоил Моллов. АР носи подпис на лице, което не е изобщо
Арбитражен съд, по волята на потребителите и кредитора, а случайно лице.
На следващо място, процесното АР е постановено в противоречие с изискването и
на чл. 41 от ЗМТА, като то не съдържа датата и мястото на арбитража.
Видно е от арбитражното решение, че то не отразява годината на арбитражното дело, а
единствено
неговия номер. В титулната първа страница, е отбелязана дата на решението 10.01.2013 г.и
че е постановено в 10 часа, а самото Решение има изходящ номер на Арбитражния съд с
5
дата 11.10.2013 г. При това положение не е спазено изискването за посочване на ясна дата
на арбитражното решение. Отделно от това, ако се приеме, че датата и часа са съответно
10.01.201 Зг. - 10 часа, то Решението е постановено преди да е завършило откритото
съдебно заседание, което е отразено в Протокол, в който е удостоверено, че заседанието е
завършило в 12:00 часа - изписано Решение в 10 часа, при завършило открито арбитражно
съдебно заседание в 1,2:00 часа.
На следващо място- в диспозитива на решението всички претендирани вземания са
обединени в една обща сума от 11036, 56 лв. и се присъжда законна лихва върху цялата тази
сума, но се оказва, че така недопустимо са събрани в едно число главни и акцесорни
вземания и се достига до анатоцизъм.Претендираната пред арбитража главница вероятно е
част от тази сума - около 6000 лв., а
останалото са такси, неустойки и други акцесорни вземания. Исковата молба е била
бланкетна и формална, до степен да не се знае от потребителите какво точно се претендира.
Следователно, постановявайки този диспозитив, волята на Арбитража е напълно неясна
и не може чрез тълкуване да се изведе коя част за главни, коя част акцесорни вземания,
което води до незаконен анатоцизъм - начисляване на лихви върху лихви и лихви върху
неустойки и до липса на изпълняема сила, доколкото се възпрепятства надлежното
приложение на чл. 76 ЗЗД и се препятства следенето на давностни срокове.
Изрично следва да се отбележи,че през 2017 г. Българският законодател категорично
постанови, че Арбитражните решения срещу потребители по неарбитрируеми спорове, са
нищожни.

Разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ЗМТА има двойнствен правен характер, като тя
предметно се отнася до материалната и процесуалната сила на Арбитражните решения
срещу потребители и следва да се тълкува в тяхна полза. Тази норма урежда съдбата на
Арбитражните решения - както на заварените, така и на онези, които биха били
постановени след нейното обнародване.
Със законодателния акт занапред всички арбитражни решения, който са с предмет
неарбитрируеми спорове, се считат за нищожни, по силата на закона и никой кредитор не
може да черпи права от тях занапред, независимо от положението до този момент.
Законодателят изрично и императивно прогласява за нищожни конкретна категория
правораздавателни актове и те губят занапред
присъщата им законова сила и не мога да служат за изпълнителни основания.

От гореизложеното, следва да се приеме , че Решението, въз основа на което е
издаден изпълнителния лист срещу ищците, е нищожно.

АР е нищожно и защото не е налице действителна и валидна Арбитражна клауза.
Както е отбелязано и в Заповедите на КЗП, първият ответник грубо е нарушавал
потребителския закон и общите правила, като след заявката на кредитоискателя, в
6
последствие е нанасял нови компоненти и условия на кредитите, с които потребителите не
са се запознавали предварително, като е изпращал така допълнително попълнения от него
ДРЗ на потребителите, създавайки и впечатление за вече създадена облигационна
обвързаност.
В гражданското договорно и облигационно право и по правилата на ЗЗД за
сключване на договори, това поведение на Профи Кредит означава, че липсва съгласие на
потребителите в надлежна писмена форма за потребителски кредит и за облигационно
обвързване с договор.
Установи се, че :Служителят на Профи Кредит снема желание за кредит на ищеца и
попълва (или самия потребител попълва) първа част от представената му бланка, с данни на
потребителите и част „К Параметри на искания револвиращ заем“, В тази част служителя
или потребителя посочва каква сума иска, за какъв срок, горе-долу каква вноска може да
прави, приблизително ГПР, което му се
дава към заявения размер и дата за погасяване.
По ЗЗД, това представлява отправено от потребителите предложение (оферта), по смисъла
на чл. 13 от ЗЗД, към която важат правилата за предложения. Така попълнената само от
потребителя бланка, озаглавена Договор за револвиращ заем, но не съдържаща изявлението
на кредитора, се
оставя при служител на Профи Кредит, без да е попълнено в присъствието и със съгласието
на потребителя поле „VI. Параметри на одобрения револвиращ заем“.
Впоследствие, кредиторът Профи Кредит попълва и допълва в отсъствие на
потребителя, в празните полета, данните за представляващото го лице, най-често кредитен
инспектор (в случая г-жа Биляна Александрова), попълва поле „VI. Параметри на
одобрения револвиращ заем“ - сума на заема; срок на заема; размер на вноска; общо
задължение; число за ГПР (без посочване на компоненти, формула и взети предвид
допускания); годишен лихвен процент (без да е ясно дали е фиксиран, плаващ или
променлив); лихвен процент на ден; параметри на револвинг в три точки (каквото и да
означава това за потребителя) и не се посочва одобрен погасителен план.
Така оформения документ се изпраща на потребителя, най-често по пощата или
потребителя се известява по телефона за сумата по кредита, която му се отпуска.
Съгласно чл. 13 ЗЗД, ново попълнените данни в отсъствие на потребителя, в празното
поле, представлява нова, насрещна оферта, която се различава от това, което е заявил
потребителя. Ето защо, по- късното попълване на празното поле на графа VI, не води до
пораждане на договорна
връзка по ДРЗ.
Напротив - достигналите до потребителя нови параметри на кредита и
условия по заема трябва да бъдат изрично и писмено приети от потребителите, за да се
породи договорна връзка, с параметрите и условията, насрещно предложени от кредитора.
Това, обаче не се е случило, като кредиторът просто си мълчи и недобросъвестно събира
суми по силата на ДРЗ, без обаче да е спазен закона и формата за наличие на потребителски
кредит, а именно - потребителят да се е съгласил в писмена форма за действителност, с
параметрите и условията по поле VI от ДРЗ.
Следователно изобщо липсва ДРЗ и приети ОУ.
7

От своя страна, от арбитражното решение е видно, че Арбитражното споразумение се
съдържало в този чл. 13 от общите условия към ДРЗ.
При това положение, гореизложеното относно ДРЗ важи и за обвързването с Арбитражна
клауза за новата оферта на кредитора.
Профи Кредит се нуждае от изрично писмено приемане на предложените от него„Параметри
на одобрения револвиращ заем“ и общите условия към него.
В случая, ДРЗ и Арбитражното споразумение в клауза 13 от ОУ са нищожни, защото
липсва изобщо съгласие, по смисъла на чл. 26 ЗЗД, за сключване на процесния ДРЗ и на
процесното Арбитражно споразумение, с предложените от кредитора Условия. На практика,
не е имало приемане от ищците, в изискуемата писмена форма за действителност на ДРЗ и
Арбитражното споразумение.

На собствено основание клауза 13 от ОУ е нищожна клауза, съдържаща
опит за формулиране на Арбитражно споразумение, е нищожна, защото от една страна е
неравноправна клауза в Договора, създаваща задължение за потребителя да търпи
едностранно определен от Кредитора арбитражен съд.
Не е упоменато дали договореният арбитраж е едноличен или арбитражния съд се
състои от двама или трима арбитри. Посочените лица са непознати на потребителя, като
липсва каквато и да било
предварителна информация за този извънсъдебен способ за решаване на спорове,
включително, липсва елементарна информация, във формата на стандартен европейски
формуляр. На потребителя е наложен избор на арбитър от страна на Кредитора, без право
да възрази или ясно да му е указан реда за промяна на посочения от Кредитора арбитър.
Всеки среден потребител, четейки клауза 13 от ОУ остава с убеждението, че няма никакво
право да възрази срещу избора на Арбитър, осъществен от Кредитора. За начало на
арбитражно производство е поставено условието, в което се зачита единствено искането на
Кредитора за разглеждане на спора, което достига до потребителя, чрез вече избрания
арбитър, като алтернативно е поставен срокът от пет работни дни ОТ ИЗПРАЩАНЕТО на
съобщението. Отнапред е определено, че ще се решава спора само въз основа на писмени
доказателства и становища, без да се извършва призоваване. В клауза 13.4 незаконно е
посочено, че съобщенията в арбитражното производство се считат връчени след изтичане на
пет работни дни от изпращането им. На практика е уговорена „фикция“ за връчване, което е
незаконно и уврежда правата на потребителите.
Евентуално, арбитражното споразумение е нищожно на общо основание -
противоречи на закона, заобикаля го и противоречи на добрите нрави, като в случая липсва
изобщо писмено споразумение и съгласие за арбитраж от г-н Стоил Моллов и СНЦ
„Арбитер Юстициарум“.
Арбитражното споразумение нарушава принципа за справедливост, зачитане правото на
защита на потребителя, нарушава добросъвестността и води до неоснователно обогатяване
на Кредитора, който получава пълен контрол над спорните производства между страните.
Липсват каквито и да било гаранции за безпристрастност и обективност на Арбитражния
съд, като това се доказва и в развилото сенезаконно производство, като арбитърът не си е
направил труда за елементарна проверка
8
на неравноправни клаузи в ДРЗ и за проверка нарушаване критериите на императивните
законови норми в защита на потребителя, като така се е достигнало до осъждане от частно
лице, на база неравноправни и нищожни клаузи.

Нищожност на ДРЗ

На първо място и на общо основание, липсва надлежно съгласие в законово изискуемата
форма, за обвързване с конкретния ДРЗ
Самият метод на обвързване на потребителите е разкрит от КЗП, като установените
факти, а именно, че в последствие и в отсъствие на потребителя, Кредиторът самостоятелно
попълва поле „VI. Параметри на одобрения револвиращ заем“, показва, че няма договор.

От приетата съдебно-графологична експертиза също се доказва, че има индиция за
липса на едновременно попълване.
Съгласно чл. 13 от ЗЗД, попълването на нови и различни от поле V. данни, съставлява
изцяло нова насрещна оферта от Кредитора, която се нуждае от съгласие, в изискуемата
форма, обективирана от потребителя. Не е достатъчно кредиторът просто да попълни
бланката и да я изпрати на потребителя и да счита мълчанието му за съгласие, защото това е
тълкуване contra legem и
противоречи на духа и целта на облигационното и потребителското право. Това поведение
нарушава и принципите на добросъвестност, справедливост и равенство в отношенията с
потребителите, като води до противоречие с добрите нрави.

Самият ДРЗ (ведно с общите условия) е нищожен, защото противоречи на добрите
нрави и води до неоснователно обогатяване на Кредитора и нарушава принципите на
равенството, добросъвестността и забрана за неоснователно обогатяване.
Предложеният годишен лихвен процент (91,34), без да е ясен видът му (константа,
плаващ
или променлив) и ГПР (128,44), с непосочени взети предвид компоненти и допускания,
надхвърлят многократно стойността на законната лихва, като практиката на ВКС е
категорична, че при превишаване стойността на лихвата с повече от три пъти размера на
законната лихва, се достига до неоснователно обогатяване на Кредитора и до съществен
дисбаланс в правата и отношенията между страните
(в този смисъл:
Решение №906/30.12.2004 г. на ВКС по Г. д. № 1106/2003 г., II г. о.; Решение №
1270/09.01.2009 г. на ВКС по Г. д. № 5093/2007 г., II г. о).

Ето защо ДРЗ е изцяло нищожен като противоречащ и на добрите нрави, противоречи
9
изцяло и на специалните правила, предвидени в ЗПК, действали към момента на офертата на
Кредитора. Нарушени са изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 от ЗПК,
което води до нищожност на ДРЗ.
Договорът не е ясен и разбираем за средния потребител, като потребителят на
практика се поставя при свършен факт, без да е наясно предварително какво ще бъде
оскъпяването на кредита и какви са съществените условия, за изпълнение от негова страна.
На следващо място, в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК, липсват надлежни и
еднозначни данни за общия размер на кредита и за условията за усвояването му.
Още на заглавната страница, пред потребителя се поставят няколко числа, обозначени
като
„сума на заема“ и „сума на всеки револвинг“ (каквото и да означава това за средния
потребител), както и „сума на общо задължение“. Посочените числа изобщо не са ясно и
непротиворечиво дефинирани и водят до объркване на потребителя.
В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, липсва надлежно дефиниране на годишния
лихвен процент и условията за прилагането му, както и за неговите условия за промяна.
Както и КЗП е забелязало, за потребителя изобщо не е ясно защо в хода на изпълнение на
договора, лихвите се променят. Изобщо не става ясно дали се договаря константен ГЛП
или променлив.
Нарушен е съществено чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като изобщо липсва действителен
размер на ГПР, а посоченото число е напълно произволно. Липсват формули, компоненти
приложения по закон и взети предвид допускания. Потребителят не е възможно да направи
каквито и да било собствени калкулации, като в поле ГПР имаме просто едно произволно
число, което е 31, 7 единици разлика от ГЛП. Питаме се, какви разходи влизат в тези 31,7
% и съм уверен, че и самият Кредитор не може да докаже как получава стойност на ГПР по
конкретния кредит от 128,44 %.
В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ГПК липсват надлежно описани условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Нарушена е и т.
12 от същата законова норма, като липса погасителен план в изискуемата форма и
съдържание,
Всичко от гореизложеното води до извод, че ДРЗ е нищожен.

ПО ИСКА ЗА РАЗВАЛЯНЕ НА ДРЗ, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 68М ОТ ЗАКОНА ЗА
ЗАЩИТА НА
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

Анализът на действащите правни норми и установените факти, показват, че в полза
на потребителя съществува защитата, предвидена от законодателя по чл. 68м от ЗЗП. В
10
случая, процесния ДРЗ е бил обективиран в грубо нарушение на правилата за договаряне с
потребител, използвана е нелоялна и заблуждаваща търговска практика, точно съобразно
констатираното и описаното в приложените Заповеди на КЗП, за забрана на Кредитора да
упражнява описаните по-горе нелоялни и неравноправни търговски практики, нарушаващи
правата на потребителя.
Законодателят императивно е предвидил, че всеки потребител, обвързан от договор,
сключен по описаните в заповедите методи, може да го развали.
С връчване на исковата молба с доказателствата на ответника,
в случай, че ДРЗ не е нищожен, ищците на основание чл. 68м от ЗЗП и на основание
Заповед № 675 от 08.08.2013 г„ потвърдена от Административен съд - София и Върховен
административен съд, ИЩЦИТЕ ЗАЯВЯВАТ, че РАЗВАЛЯТ процесния Договор за
револвираш заем № ********** от 23.10.2010г.. с произтичащите от това последици а
именно - отпадане на облигационната връзка и отпадане на изпълнителната сила на
издадения изпълнителен лист и изпълнително основание.

При това изявление следва да се приеме, че липсва право на принудително изпълнение и
вземания, основани на приложения изпълнителен лист и порочно изпълнително основание.

В условията на евентуалност, ищците изрично сочат, че са изплатили задълженията си.

СЛЕДВА ДА СЕ УВАЖИ И възражението, че е изтекла предвидената в закона
погасителна давност в полза на ищците, като с оглед на това липсва и правото на
принудително изпълнение, за събиране на претендираните с изпълнителния лист суми.

Поради горното, съдът следва да приеме, че така предявените искове са основателни и
следва да се уважат

По разноските :

С оглед изхода на спора, и по представен списък по чл.80 ГПК, следва да бъдат осъдени
ответниците да заплатят солидарно разноските по делото на ищците, както следва –
д.такса 521.40лв. депозит вещо лице 200лв. и адв.възнаграждение 900лв.

Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, по предявените искове от В. П. Д. с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. П., ул. „Ю.Г.“, бл. **, вх. *, ап. **, и П. Д. П. с ЕГН ********** и
адрес: гр. П., ул. „Ю.Г.“, бл. **, вх. *, ап. **, чрез Адвокат Н. Р. Н. САК,София 1000, ул.
„П.“ № *, ет. *, офис
***, ел. поща: ***********@*****.***
11
СРЕЩУ
„Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул.
„България“ № 43, бл. 53Е, вх. В, И „Кредит Инкасо Инвсстмънт БГ“ ЕАД с ЕИK *********
със седалище и адрес на управление в гр. София, район р-н Люлин, бул. Панчо Владигеров
№ 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2
НИЩОЖНОСТТА на Арбитражно решение №798 / 10.01.2013г., по вътрешно арбитражно
дело № 798 / 2012 г. на арб. съд„Арбитер Юстициарум“ СНЦ (с арбитър г-н Стоил
Владимиров Моллов).
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Арбитражното споразумение,обективирано в клауза 13 от
Общите условия, към представения Договор за револвиращ заем № ********** от
23.09.2010г.

ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за револвиращ заем №********** от 23.09.2010г.,
който се твърди да е сключен между цедента „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК
********* и ищците В. П. Д. с ЕГН **********, и П. Д. П. с ЕГН **********.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 439 ГПК, ПРОГЛАСЯВА , че липсва право на
принудително изпълнение по образуваното изпълнително дело № 20138410410828
от 2013 г. на ЧСИ Н.М. и липсва правото на вземане от 11036,56 лева,
заедно със законната лихва от 10.01.2013г. до окончателното изплащане на
вземането и за 670, 73 лева юрисконсултско възнаграждение, 85 лева разноски и 50
лева заплатена държавна такса за изп. лист, в полза на първоначалния взискател
„Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* и цесионера „Кредит Инкасо
Инвестмънт БГ“ ЕАД с ЕИК *********, спрямо В. П. Д. с ЕГН **********, и П. Д. П. с
ЕГН **********, поради настъпили факти след издаване на изпълнителното основание -
постановяване на Заповед № 675 от 08.08.2013 г. на КЗП, разваляне на договора за
револвиращ заем на
основание чл. 68м ЗЗП,
КАКТО И евентуално - поради изтекла давност.

ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес: гр.
София, бул. „България“ № 43, бл. 53Е, вх. В,
И
„Кредит Инкасо Инвсстмънт БГ“ ЕАД с ЕИK ********* със седалище и адрес на
управление в гр. София, район р-н Люлин, бул. Панчо Владигеров № 21, Бизнес център
„Люлин 6“, ет. 2
ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на В. П. Д.
с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул.
12
„Ю.Г.“, бл. **, вх. *, ап. **, , и П. Д. П. с ЕГН ********** и адрес: гр. П., ул. „Ю.Г.“, бл.
**, вх. *, ап. **,
чрез Адвокат Н. Р. Н. САК,София 1000, ул. „П.“ № *, ет. *, офис
***, ел. поща: ***********@*****.***

разноски в размер на : д.такса 521.40лв. депозит вещо лице 200лв. и
адв.възнаграждение 900лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
13