Решение по дело №1496/2020 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………………../…………………….2020 г., гр. Варна

 

В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

VІ-ти касационен състав,

в публично заседание на 17.09.2020 г., в състав:

 

Председател: Красимир Кипров

 Членове:  Гергана Стоянова                                              Марияна Бахчеван

            

при секретаря Галина Владимирова,

с участието на прокурора Силвиян Иванов,

като разгледа докладваното от съдия Кипров

касационно дело № 1496 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ от ЗАНН, във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е  по жалба на „И. “ ЕООД, представлявано от М. Б. Г. , против решение № 753/5.06.2020 г. по НАХД № 551/2020 г. по описа на ВРС, с което е  потвърдено издаденото от началника на ОО „АА“-Варна НП № 23-0000057/ 15.01.2020 год. Изложени са  в касационната жалба доводи за допуснати   от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила и  неправилно приложение на материалния закон. Иска се постановяване на съдебно решение за отмяна на  въззивното  решение, като в  съдебно заседание касационната жалба се поддържа от упълномощения адвокат  А.Д.  с представените от него писмени бележки с.д. 10715/3.09.2020 год.

Ответникът  Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, чрез подаденият писмен отговор на касационната жалба  изразява становище  за  оставяне в сила на обжалваното решение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество  тя е  основателна.

С обжалваното НП е наложена имуществена санкция на касатора в размер на 3000 лв. на основание чл.96г,ал.1,пр.2 от ЗАвП за нарушение на същата разпоредба, а именно : затова,че на 27.12.2018 г. в гр.Варна ,в качеството си на превозвач е допуснал до управление на товарен автомобил марка „Ман ТГА“  с рег.№ ***,с който е извършен превоз за собствена сметка на товари – асфалтова емулсия, водача С.Т.В., който не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152,ал.1,т.2 от ЗДвП, уредени в чл.7а,ал.2,пр.3 от ЗАвП, тъй като водачът е бил без валидно удостоверение за психологическа годност – притежавал е УПГ № 301390/23.11.2015 г., валидно до 23.11.2018 г., като новото такова е издадено на 10.05.2019 год.

 С обжалваното  решение ВРС е потвърдил  НП, като е приел за установена описаната в него фактическа обстановка, в съответствие с която  материалния закон бил приложен правилно при липсата на  допуснати съществени процесуални нарушения.

Касационният съд намира, че обжалваното решение е постановено при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, но при наличието на нарушение на материалния закон, т.е. налице е касационното основание за отмяната му по чл.348,ал.1,т.1 от НПК.

Цитираната в НП като нарушена разпоредба на чл.96г,ал.1 от ЗАвП представлява бланкетна правна норма, която според съдържанието на обстоятелствената част  на |НП препраща към наредбата по чл.152,ал.1,т.2 от ЗДвП. В този смисъл, приложима е издадената от министъра на транспорта Наредба № 36/15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологически изследвания на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания. Приложимостта на наредбата е посочена и в чл.7а,ал.2 от ЗАвП, но въпреки, че е цитирал в мотивите си тази разпоредба, въззивният съд  не е проверил разпоредбите на Наредбата. В чл.1 от  Наредбата са  регламентирани   субектите по отношение на които са определени изискванията за психологическа годност  и условията и  редът за провеждане на психологическите  изследвания, но сред тях не попадат  водачите на автомобили за превоз на собствена сметка, каквито са описаните в обжалваното НП факти. Дефиницията на понятието  „превоз за собствена сметка“  е  дадена  в  пар.1,т.4 от ДР на ЗАвП, но този вид превоз не фигурира и в нормата на чл.8 от Наредбата, която урежда кръга от лица, които представят удостоверение за психологическа годност. Анализът на тези правни норми сочи, че задължение за притежаване на удостоверение за психологическа годност имат водачите на автомобили за обществен превоз на пътници и товари, но не и тези извършващи превоз за собствена сметка. С оглед последното, с описаното в НП деяние не са нарушени изискванията за психологическа годност по цитираните в него правни норми, поради което не е нарушена разпоредбата на чл.96г,ал.1,пр.2 от ЗАвП. По тези причини, в случая  не е налице осъществен състав на адм.нарушение, поради което обжалваното НП се явява материално незаконосъобразно. Така, като е потвърдил незаконосъобразното НП  вместо да го отмени, ВРС е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено.

След отмяната и при решаване на делото по същество от касационния съд в съответствие с изискванията на чл.222,ал.1 от АПК, обжалваното НП следва да бъде отменено по същите гореизложени съображения.

Независимо от този изход на делото, разноски на касатора не се дължат, поради липсата на отправено от него такова искане.

Предвид изложеното , съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  решение № 753/ 5.06.2020 г. по НАХД №  551 /2020  г. по описа на ВРС  и вместо него ПОСТАНОВИ :

ОТМЕНЯ издаденото от началника на ОО „АА“ - Варна  НП № 23-0000057/15.01.2020 г. ,с което на основание чл.96г,ал.1,пр.2 от ЗАвП е наложена на „И. “ ЕООД имуществена санкция в размер на 3000 лв.  

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :